№ 176
гр. Търговище , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Михаил Ст. Пенчев
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200323 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище,
представлявано от управителя А.А., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Н.В.
от ТАК, против Наказателно постановление №25-000145 от 16.04.2021г. на Директора на
Дирекция “ИТ” - гр. Търговище, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1700 лева за констатирано административно
нарушение по чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Визира
се незаконосъобразност на НП поради съществени нарушения на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон:1/НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 ЗАНН
като липсвало пълно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му. В тази връзка сочи, че липсата на положен от работника подпис върху
молбата му за отпуск следва да се определени като негов пропуск, а не да се вменява във
вина на работодателя; 2/АНОрган извършил неправилна преценка на фактите доколкото от
описаното нарушение не били произтекли вреди за работника, който на практика ползвал
разрешения му отпуск без да са налице твърдения от негова страна да е принуждаван към
това, а впоследствие дори същият подписал молбата за ползване на отпуск. Ето защо според
жалбоподателя не следвало липсата на подпис на молителя да се приравнява напълно на
липса на молба, а факта, че не са настъпили вредни последици за работника, позволявал
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 415в от КТ. По тези
съображения жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление
1
изцяло като прави претенция за присъждане на разноски на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН.
Към датата на о.с.з. процесуалният пълномощник адв. Н.В. на жалбоподателя в писмено
становище поддържа жалбата и претенцията за разноски съобразно представен списък на
разноските.
Ответникът –Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Търговище, се представлява
по делото от ст.юрисконсулт Росица Христова, която настоява за потвърждаване на
обжалваното НП. Намира за безспорно доказана фактическата обстановка по
констатираното административно нарушение. Изтъква, че с приложения към жалбата
екземпляр на подписана от работника молба за отпуск не се отстранява допуснатото
административно нарушение и не се обосновава определянето на същото като маловажно.
Мотивира се с това, че към датата на разрешаване на отпуска не е имало подписана от
работника молба с посочено искане за вида и продължителността на отпуска, както и
изявление за това за коя година се полага този отпуск. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата: съдът като прецени, че жалбата е подадена от
посоченото като нарушител в обжалваното НП лице, както и че е депозирана в законния 7-
дневен срок/НП е връчено на 16.04.2021г., а жалбата е подадена на 23.04.2021г./, счита, че
същата е редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по делото протокол №ПР2101455 от 19.03.2021г. на
15.03.2021г. двама инспектори от Дирекция”Инспекция по труда” – Търговище са
извършили проверка на „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище,
представлявано от управителя А.А., при която са направени пет констатации, поради което и
на основание чл. 404 ал.1 т.12 КТ са дадени четири предписания до работодателя. Но
констатацията, за която не е дадено предписание, а само е направен извод за допуснато
нарушение, е описана под №5 в констативния протокол и се изразява в следното: съгласно
отчетната форма за явяването/неявяването на работа през м.септември 2020г. на Т.А.М. с
посочен ЕГН е отразен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни за времето от
03.09.2020г. до 18.09.2020г. вкл., но при извършена проверка на трудовото досие на
работника е констатирано, че няма писмено искане от него до работодателя за ползване на
платен отпуск за посочения период. В протокола е уточнено, че трудовото досие съдържа
молба за ползване на платен отпуск при посочените условия, неподписана от работника, а
съгласно представена разчетно – платежна ведомост за работни заплати за м.септември
2020г., на посочения работник е начислен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни.
Констатирано е, че с разрешаването на ползване на платен годишен отпуск без да има
писмено искане от работника за ползването му, работодателят е извършил нарушение на чл.
22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Констатацията е направена
въз основа на изискани и представени документи: трудов договор №7/16.06.2020г., по
2
силата на който Т.А.М. е назначен като шофьор на товарен автомобил в дружеството –
жалбоподател без срок, за което е налице и приложено регистрирано уведомление по чл. 62
ал.5 КТ, индивидуална длъжностна характеристика за изпълнение на посочената длъжност,
подписана от Т.А.М., отчетна форма за явяването/неявяването на работа през м.септември
2020г., в която е отразен ползван от посочения работник редовен отпуск от 11 работни дни
за времето от 03.09.2020г. до 18.09.2020г.; разчетно – платежна ведомост за работни заплати
за м.септември 2020г., в която е отразено, че на посочения работник е начислен ползван
платен годишен отпуск – 11 работни дни; молба за ползване на платен годишен отпуск, в
която е записано, че работникът Т.М. моли за разрешаване на ползване на платен годишен
отпуск – 11 работни дни за 2020г., считано от 03.09.2020г. до 18.09.2020г.вкл., датирана от
02.09.2020г., но върху същата липсва подпис на молителя; върху същия лист в долната му
половина е визуализирана Заповед 07/02.09.2020г., с която на осн.чл. 155 ал.1 КТ
работодателят разрешава ползването на отпуска по посочената молба; заповед
№7/21.09.2020г., с която работодателят прекратява трудовия договор, сключен с посочения
работник, на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ, считано от 21.09.2020г.; уведомление по чл. 62
ал.5 КТ за прекратяване на трудов договор. Препис от протокола е връчен на 22.03.2021г. на
лицето А.Х.А. в качеството й на управител на дружеството. След преглед на представените
документи и при така направените констатации в посочения констативен протокол, е
съставен акт за установяване на административно нарушение №25-000145/22.03.2021 г., в
който актосъставителят е приел, че работодателят „Джое Транс“ЕООД със седалище в град
Търговище, представлявано от управителя А.Х.А., е извършил следното нарушение:
„съгласно отчетната форма за явяването/неявяването на работа през м.септември 2020г. на
Т.А.М. с посочен ЕГН е отразен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни за времето
от 03.09.2020г. до 18.09.2020г. вкл. При извършена проверка на трудовото досие на
работника е констатирано, че няма писмено искане от него до работодателя за ползване на
платен годишен отпуск за посочения период. Трудовото досие съдържа молба за ползване на
платен отпуск при посочените условия, неподписана от работника. Съгласно представена
разчетно – платежна ведомост за работни заплати за м.септември 2020г., на посочения
работник е начислен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни.“. Изрично е
посочено, че нарушението е извършено на 03.11.2020г. в град Търговище. Като нарушена
законова разпоредба е посочена тази на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Направен е опис на писмените материали. Актът е подписан от
актосъставителя, от един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, и от
двама свидетели, присъствали при съставяне на акта. Съставеният АУАН е предявен и
връчен на управителя на дружеството – нарушител срещу подпис на 22.03.2021г. Въз основа
на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №25-000145 от
16.04.2021г., в което след като е приел за установени изложените в АУАН фактически
констатации и ги е описал идентично в НП, АНОрган е направил извода за извършено от
„Джое Транс“ЕООД административно нарушение по чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, като е приел за дата на извършването му – 03.09.2020г., и
като място : гр. Търговище. Направен е опис на писмените доказателства, послужили за
3
установяване на административното нарушение. След извършване проверка на
обстоятелствата по реда на чл. 52 ал.4 ЗАНН и след преценка за липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство и за безспорно доказване
на описаното нарушение, както и след обсъждане на конкретните обстоятелства и преценка,
че случаят не е маловажен, АНОрган е наложил на основание чл. 414 ал. 1 КТ
административно наказание на „Джое транс“ гр. Търговище, а именно имуществена санкция
в размер на 1700 лева. В с.з. е разпитана като свидетел актосъставителя Р.Е., която
потвърждава напълно данните, съдържащите се в гореобсъдените констативен протокол и
АУАН. Същата посочва, че в Д“ИТ“ – Търговище постъпил сигнал от посочения работник за
нарушение на трудовото законодателство от страна на посочения работодател като се
визирали нарушения по заплащането на труда – неплатени работни заплати и
командировъчни разходи в чужбина, както и нарушения на режима за ползване на
отпуските, по – конкретно : неизползван платен годишен отпуск и неизплатено обезщетение
за него при прекратяване на трудовия договор. Проверката била направена по представените
от управителя на провереното дружество документи като за една от констатациите бил
издаден направо процесния АУАН в присъствие на управителя на дружеството, съответно
актът му бил предявен, връчен и подписан от него без възражения. Свидетелката
преразказва в показанията си констатациите в АУАН относно липсата на подпис в молбата
за ползване на отпуск като допълва, че по време на проверката пред нея не са давани
обяснения в смисъл, че се касае за пропуск на работника да подпише молбата. При
направена последваща контролна проверка на дружеството на 26.03.2021г., т.е. три дни след
съставяне на АУАН, свидетелката констатирала, че същият работник, чието трудово
правоотношение е било прекратено, бил отново назначен на работа в същото дружество и
продължавал да работи там. Дадените свидетелски показания кореспондират напълно със
събраните писмени доказателства, поради което и липсва пречка за тяхното кредитиране.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до
превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Относно съставения АУАН – след направен преглед на акта съдът установи, че
същият съдържа всички визирани от чл. 42 ЗАНН реквизити и е изготвен по правилата на
чл. 37 и чл. 40 от ЗАНН. Съставен е от компетентно за целта длъжностно лице, имащо
контролни функции по смисъла на чл. 416 ал.1 КТ. Нарушението е описано ясно и са налице
всички задължителни реквизити. Предвид установяване на нарушението изцяло въз основа
на писмени документи, то приложима е и хипотезата на чл. 40 ал.4 ЗАНН, при която дори
актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Същият е връчен надлежно на
законния представител на провереното дружество. При издаването на АУАН са спазени
давностните срокове по чл. 34 ал. ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на
03.09.2020г.и оттогава все още не е изтекъл едногодишния давностен срок, а нарушителят е
4
установен едва след приключване на документалната проверка на 15.03.2021г., от когато
тримесечният давностен срок изтича на 15.06.2021г., т.е. АУАН е съставен още в началото
на този срок - на 22.03.2021г. При това положение АУАН се явява редовен от
процесуалноправна страна и същият се ползва с презумтативна доказателствена сила
съгласно чл. 416 ал.1 изр.ІІ КТ.
Относно обжалваното наказателно постановление – На първо място следва да се
отбележи, че наказателното постановление е съставено от овластено за това длъжностно
лице - директора на Д”ИТ” – град Търговище, като овластяването му следва от разпоредбата
на чл. 416 ал. 5 КТ. При преглед на съдържанието на обжалваното НП съдът установи, че
същото съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 57 ал.1 и 2 ЗАНН реквизити. При
издаване на процесното НП съдът приема, че са спазени процесуалните правила на ЗАНН.
След като установи липсата на допуснати съществени нарушения в процедурата по
издаване на АУАН и НП, които да ограничават правата на нарушителя, съдът следва да
разгледа оплакванията в жалбата по съществото на казуса и да провери спазен ли е
материалния закон. Съгласно чл. 416 ал.1 изр.посл КТ редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази разпоредба съдържа
специално правило за изместване на доказателствената тежест, различно от общото правило
за тежестта на доказване в административнонаказателния процес, според което наказващият
орган следва да докаже наличието на констатираното от него административно нарушение.
В цитираната разпоредба на КТ е заложена една оборима презумпция, която дава
празумптативна доказателствена сила на редовно съставения АУАН, която сила може да
бъде оспорена и да отпадне в случай, че визираният нарушител докаже, че не е налице
описаното в АУАН нарушение от обективна или субективна страна по смисъла на чл. 6
ЗАНН. В настоящия случай е налице един редовно съставен АУАН, който съгласно
посоченото специално правило на КТ се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното. Въпреки тази презюмирана доказателствена сила на акта от страна на
административнонаказващия орган и на жалбоподателя са ангажирани писмени и гласни
доказателства. От приложените документи следва, че лицето Т.А.М. е работело по трудов
договор в провереното дружество на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ за
неопределен срок, считано от 17.06.2020г., като това трудово правоотношение е било
прекратено на осн.чл. 325 ал.1 т.1 КТ, считано от 21.09.2020г. В приложената по преписката
отчетна форма за явяването/неявяването на работа през м.септември 2020г. е отразен
ползван от посочения работник редовен отпуск от 11 работни дни за времето от 03.09.2020г.
до 18.09.2020г., а в наличната разчетно – платежна ведомост за работни заплати за
м.септември 2020г. е отразено, че на същия работник е начислен ползван платен годишен
отпуск – 11 работни дни. Приложената по АНПреписка и установена при извършената
проверка молба за ползване на платен годишен отпуск от работника Т.А.М., въпреки че
съдържа необходимото съдържание за размера и времевия период на искания отпуск, и
посочване на календарната година, за която същият се отнася, не носи подписа на
посоченото като молител лице, а това е равнозначно на липса на подадена молба. Върху
5
същия лист в долната му половина е визуализирана Заповед 07/02.09.2020г., с която на
осн.чл. 155 ал.1 КТ работодателят разрешава ползването на отпуска по посочената молба.
Съдът намира за неоснователно направеното в жалбата оплакване за това, че липсата на
положен подпис е следвало да се приеме като пропуск на работника и да не се вменява във
вина на работодателя. При липса на положен подпис в молбата работодателят не е следвало
да издава заповед за ползване на отпуска и да отразява този отпуск в съставените по – късно
отчетни форми и ведомости за заплати. В случай, че се касае за пропуск на работника,
отново работодателя е лицето, което е следвало своевременно да установи този пропуск и да
го отстрани. В случая са изминали месеци от издаване на заповедта за ползване на отпуск до
проверката от страна на Д „ИТ“, през който период този пропуск не е бил отстранен.
Представеният с жалбата препис на посочената бланка/молба и заповед/носи подпис на
молител, който явно е положен впоследствие след приключване на проверката. Това
допълнително представено писмено доказателство не е в състояние да обори констатацията
за липса на подадена молба за ползване на платен отпуск за период от м.септември 2020г.
към момента на проверката, извършена на 15.03.2021г. Следователно в продължение на 6
месеца дружеството не е разполагало с подписана от работника молба за ползване на отпуск,
но въпреки това е отразило в отчетната форма и във ведомостта за заплати ползването на
такъв. Прекратяването на трудовото правоотношение с работника в първия работен ден,
следващ изтичането на периода на фиксирания отпуск, логически води до извода, че
разрешаването на този отпуск може да е направено с цел да се спести плащане на
обезщетение по чл. 224 КТ, каквото и не е определено в заповедта за прекратяване на
трудовия договор. Този извод кореспондира и с показанията на свидетелката, че проверката
е предприета именно по сигнал на засегнатото лице. Отразяването на данни в
административните и счетоводни документи за ползване на отпуск от работник без да е
налице подписана от същия молба за това е предпоставка за сериозно нарушаване на
трудовите му права, тъй като същият може реално да е полагал труд през този период, а да е
отразено, че е в отпуск. Освен представянето на молбата, която явно е подписана след
приключване на проверката от Д „ИТ“, дружеството – жалбоподател не е ангажирало други
доказателства, за да установи, че работникът реално е ползвал платен отпуск по свое искане
в посочения период. В този смисъл дори не са поискани и не са събрани показанията на
работника Т.М..
При така обсъдените доказателства относно съществото на казуса съдът прави извод
за реализиране на административно нарушение от страна на жалбоподателя поради
неспазване на разпоредбата на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, съгласно която платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено
искане на работника или служителя до работодателя. Посочената като нарушена законова
норма е ясна и категорична в изискването за разрешаване на платен отпуск въз основа на
искане от работника, направено в писмена форма. Нарушението на тази разпоредба е налице
при разрешаване на платен отпуск без да е подадена писмена молба, а последната е налице,
ако е подписана от подателя й. Писменото изявление на едно лице се удостоверява с
6
полагане на подписа на лицето, което го прави, и липсата на положен подпис означава липса
на изявление изобщо. Писмената форма на искането на работника и разрешението на
работодателя гарантира спазването на трудовите права на работещите, поради което и
законодателят е въвел като задължителна писмената форма и за трудовия договор съгласно
чл. 62 ал.1 КТ. Подаденото от работника заявление следва да съдържа ясно изразената воля
на работника за ползването на отпуск, вида на искания отпуск, началната дата, от която ще
се ползва отпускът и за какъв период от време. Следователно в случая няма дадено
законосъобразно разрешение за ползване на платен отпуск, защото разрешението предполага
искане, каквото в случая липсва. Неслучайно и работникът е сигнализирал за допуснатото
нарушение на трудовите му права Д“ИТ“ – Търговище. Ето защо съдът намира, че в случая
АНОрган е направил правилна и законосъобразна преценка за наличието на извършено от
дружеството нарушение на нормата на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. От обективна страна жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.
22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, а предвид правосубектната
форма на жалбоподателя – юридическо лице, в случая не подлежи на изследване
субективната страна, т.е. вината, тъй като юридическите лица не могат да формират
субективно отношение към постъпки, респ. не формират вина, а тяхната
административнонаказателна отговорност е безвиновна и обективна. В този смисъл е
нормата на чл. 83 ЗАНН, въвеждаща като вид административно наказание, приложимо само
за юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция. Именно такова
наказание е наложено и с обжалваното НП. От материалноправна страна АНОрган правилно
и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, съгласно която
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Налице е пълно съответствие между приетата фактическа обстановка в НП и дадената й
правна квалификация. Съдът намира за неоснователно възражението за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 415в ал.1 КТ, съгласно който за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 50 до 100 лв. В настоящия случай липсват доказани твърдения
нарушението да е отстранено веднага след констатирането му, а и АНОрган изрично е
посочил в обжалваното НП, че това нарушение не може да бъде отстранено. Съдът приема
тази констатация, тъй като към момента на проверката не само е изминал целия период на
разпоредения платен отпуск, но и времеви период от 6 месеца, поради което и не е
съществувала реална възможност този отпуск да бъде преустановен. Липсва и втората
предпоставка по чл. 415в ал.1 КТ, тъй като в случая не може да се приеме, че не са
настъпили вредни последици на работника. С „разпореденото“ ползване на платен отпуск
през годината, за която този отпуск се отнася, без искане от работника, работодателят
препятства правото на работника да полага труд и да получи съответните заплащания на
7
заплати и командировъчни разходи за този период, а наред с това и да получи полагащото се
при последвалото прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение за неползван
отпуск. Ето защо случаят не може да се определи като маловажен.
Административнонаказващият орган в рамките на диапазона на предвидената санкция от
1500 лева до 15 000 лева е наложил санкция около и над минималния размер, а именно 1700
лева, Съдът намира за справедлив този размер на санкцията поради сравнително дългия
период от 11 дни, за който е разпоредено работникът да ползва платен отпуск без да е
направено искане от негова страна, а така също и поради наличието на другите отразени
констатации при проверката, които показват и други допуснати нарушения от страна на
работодателя спрямо този работник. Поради изложеното обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на АНОрган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради това, че е представляван по делото от юрисконсулт. Съгласно чл. 63
ал.3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваното НП е потвърдено, което е
аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. А според чл. 63
ал.5 ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид
препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима нормата на чл. 27е НЗПП,
съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Съдът като съобрази, че участието на
юрисконсулта, представляващ Д „ИТ“ – Търговище по делото, се изразява в лично участие в
проведеното съдебно заседание, в представяне на доказателства, вкл.в ангажиране на гласни
такива, в рамките на съдебното дирене, както и в изразяване на изложение по правно
значимите въпроси в рамките на съдебните прения, и същевременно като отчете размера на
глобата по обжалваното НП, намира за адекватен размер на юрисконсултското
възнаграждение сумата в размер на 100 лева. Ето защо следва жалбоподателят да бъде
осъден да заплати по сметка на АНОрган разноски в размер на 100 лева за присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
Постановление №25-000145 от 16.04.2021г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Търговище, с което за извършено административно нарушение
на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските на „Джое
Транс“ЕООД със седалище в град Търговище, представлявано от управителя А.Х.А., е
наложено на основание чл. 414 ал. 1 КТ административно наказание, а именно имуществена
санкция в размер на 1700 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН „Джое Транс“ЕООД със седалище в град
Търговище, представлявано от управителя А.Х.А., ЕИК – *********, да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда” - Търговище със седалище в град Търговище,
представлявано от директора Г.Г., сумата в размер на 100/сто/лева, представляваща
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9