Р Е Ш Е Н И Е
№177 29.06.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 306 по описа за 2020г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Х.
А. К., в качеството му на управител на „К.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** против Наказателно постановление № 422161-F399750 от 06.02.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите
/ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли
се съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
При условията на евентуалност се моли за намаление на санкцията към предвидения
от закона минимум след преквалифициране на нарушението по чл.185, ал.2,
изр.последно във връзка с ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател
представител не се явява. Не сочат нови доказателства.
Процесуалният представител на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана. Пледира за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно. Представя писмени
и ангажира гласни доказателства. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално
допустима – подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от
правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При
извършена проверка на 05.08.2018г. в 20.44 часа в търговски обект – супермаркет
Л., находящ се в гр.С.В., местност К., ПИ *******, стопанисван
от „К.“ ООД с ЕИК *********, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП
установили, че при сравнение на данните на фискалното устройство /ФУ/ и
наличната сума в касата на обекта, има необосновано различие в касовата
наличност, както следва: Установеният дневен оборот от работещото ФУ в обекта,
съгласно разпечатания дневен финансов отчет /л.21/ бил общо в размер на 1414,39
лева, а отчетената фактическата наличност в касата на обекта възлизала общо в
размер на 1478,70 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката /л.18/. В резултат на това инспекторите
констатирали положителна разлика между регистрирани продажби и фактическа
наличност в касата на обекта в размер на 64,31 лева /шестдесет и четири лева и
тридесет и една стотинки/, която според контролните органи представлявала
въвеждане на пари в касата, без това да е отразено във фискалното устройство.
Установено било от контролните органи, че монтираното и работещо в обекта ФУ
притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Констатираното нарушение било отразено в ПИП № 0373332 от 05.08.2018г., въз
основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от
така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет
на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на актосъставителя
В.А.М. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, присъствал при установяване
на нарушението. Същият установява пред съда, че при извършване на проверката
направили контролна покупка на минерална вода на стойност от 0,80 лева, за
която не бил издаден фискален бон от фискалното устройство в търговския обект.
След легитимация на контролните органи през задълженото лице, от работещото в обекта
ФУ бил изведен дневен финансов отчет, който се разминавал по суми с
фактическата касова наличност в обекта. Констатирана била положителна разлика
от 64,31 лева, която не била въведена във ФУ чрез функцията „служебно въведени“
суми. При съставянето на акта, управитеят на
дружеството-жалбоподател е отразил в графа „възражения“, че установената
разлика от 64 лева в касовата наличност представлява бакшиш, както и че в
процентно съотношение към регистрирания оборот разликата е незначителна.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В конкретния
случай от приетия по делото дневен финансов отчет /л.21/ се установява, че
монтираното и въведено в експлоатация в магазина фискално устройство притежава
функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
Изводът, който се налага е, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушението
по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, за което е бил санкциониран, обстоятелство,
което не се оспорва и от самия жалбоподател.
Съдът намира за неоснователни изложените в
жалбата възражения за непосочване в обстоятелствената част на наказателното
постановление на вида на установената разлика – положителна или отрицателна,
както и че не било посочено в кои точно записи не била отразена разликата, и
обстоятелството дали фискалното устройство притежава функциите служебно
въведени и служебно изведени суми. Гореизложените възражения макар да касаят
пропуски в обжалваното наказателно постановление, не са от вида на
съществените, които да доведат до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
дотолкова, че да препятстват възможността му да разбере за какво всъщност
нарушение е санкциониран. В този смисъл, съдът намира, че изложената в акта и
атакуваното наказателно постановление е ясно и конкретно изложена, не са налице
несъответствия, които да доведат до объркване жалбоподателя и до невъзможност
да разбере нарушението за което му е наложено административно наказание.
Недоказани останаха и възраженията на жалбоподателя за антидатиране
на процесното наказателно постановление.
Независимо от горното,
съдът съобрази следното:
В настоящият случай, макар да е налице безспорно
извършено от жалбоподателя нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, по
делото не са ангажирани доказателства от страна на наказващия орган, че
нарушението води до неотразяване на приходи, обосноваващо налагане на санкцията
по чл.185, ал.2 от ЗДДС /изключая сумата от 0,80 лева за покупката на минерална
вода, която сума съдът намира за незначителна/. Предвид гореизложеното, съдът
счита, че в случаят нерегистрирането на тази разлика чрез въвеждането на сумата
от 64,31 лева във ФУ на обекта, за която се твърди в жалбата, че
била подготвена за извършване на разплащане, не води до неотразяване на
приходи, поради което и жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран по реда
на чл.185, ал.2, изр.последно във връзка с ал.1 от ЗДДС. И двете санкционни
норми на чл.185,
ал.1 от ЗДДС и чл.185,
ал.2 от ЗДДС касаят нарушение на Наредба №
Н-18/13.12.2006г., която е нормативен
акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, издадена на основание
чл.118,
ал.4 от ЗДДС. По делото липсват данни и
доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди
настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие
на други отегчаващи отговорността обстоятелства. Изложените обстоятелства, преценени
в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават
решението на съда да измени наказателното постановление по отношение на
приложената санкционна разпоредба и намали размера на наложената санкция от
3000 лева на 500 лева на основание на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на
съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за
постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът счита, че не са
налице предпоставките за квалифициране на деянието като
маловажен случай, изхождайки от обстоятелството,
че се касае
преди всичко за фискална дисциплина,
чието съблюдаване гарантира защитата на фиска. Доколкото нарушението е извършено от търговец, вината - като субективен
елемент от състава на административното нарушение, не подлежи на изследване и установяване.
При така изложените съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде
намален размера на наложената на жалбоподателя санкцията до сумата от 500 /петстотин/
лева на основание чл.185,
ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДДС.
Предвид изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на наказващият орган следва да се присъдят
направените от тях разноски по съразмерност. В тежест на жалбоподателят следва
да се възложат направените от наказващият орган разноски за юрисконсулт
съразмерно на уважената част от жалбата, възлизащи в размер на 20 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 422161-F399750 от 06.02.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите
/ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „К.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Х. А. К., е наложено
административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наказанието на 500 /петстотин/ лева на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „К.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Х. А. К. да заплати на Национална
агенция по приходите сумата в размер на 25
/двадесет и пет/ лева, представляващи сторени по делото разноски за
юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните
пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: