РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Петрич, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200933 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. Я., ж.к. „В.“,
№ *, вх. *, ет. *, ап. * против Наказателно постановление №
BG10042022/4000/Р8-396/04.10.2022 г. на Директора на Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
жалбоподателя, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му. Моли за отмяната му. В съдебно
заседание същият не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
защитник, който доразвива съображенията, изложени в жалбата. Представя
писмени бележки. Претендират се и съдебни разноски.
1
При редовност в призоваването, административно наказващият орган
изпраща юрск. А., изразява се и становище по жалбата в депозираното
съпроводителното писмо до РС-Петрич и допълнителни писмени бележки.
ТО-Петрич към Районна прокуратура -гр. Благоевград при редовност в
призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и
НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2022 г. в 12:12 ч. в направление излизане от територията на Р
България при ГКПП Свищов-Ро-Ро терминал, свидетелят Й. Н. – старши
инспектор в отдел ПТРР, извършил проверка на жалбоподателя Н. Г.,
управляващ ППС с рег. № У4946АТ, вид: влекач, марка и модел Мерцедес
Актрос 1844 ЛС, с обща техническа допустима максимална маса – над 12
тона. В хода на проверката установил, че на 09.04.2022 г., в 05:38 ч., по път
А-3, км 163+488, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е посочен път А-
3, км 163+488, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса,
съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от
20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за което се
събира такса за изминато разстояние – тол такса. Генериран е доказателствен
запис /доклад/ от електронната система с номер на нарушението, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС-то, неговата
табела с рег. номер, датата, часа и мястото на движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10112/-
част от системата.
Съставен е АУАН BG10042022/4000/Р-8-396, в който са отразени горните
констатации. АУАН е връчен на жалбоподателя лично, като същият не е
вписал възражения. В хода на извършената проверка, на 10.04.2022 г.
жалбоподателят е заплатил дължимата независимо от съответната
административнонаказателна санкция, такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за
2
пътищата в размер на 68 евро, видно от приложената Квитанция за платени
пътни такси в Р.България.
Компенсаторна такса в размер на 383 евро, предвид дадената възможност на
жалбоподателя, съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП по АУАН №
BG10042022/4000/Р8-396 не е постъпила по сметка на АПИ.
На 04.10.2022 г., въз основа на съставения АУАН, на основание чл. 179, ал. 3
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична.При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът счита, че жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които управляват
ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите
задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която
гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
3
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато
тези задължения са изпълнени от трето лице.“.
Абсолютно никъде в АУАН и в НП не е посочено и конкретното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено,
че ППС попада в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като на 09.04.2022 г. в 05.38 часа …. засечено с
контролно устройство …Не е описано каквото и да е действие или
бездействие на жалбоподателя. По-надолу е описано, че жалбоподателят
управлява ППС, за което е дължима, но не е заплатена пътна такса.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както спомена съдът по-горе, е
въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена като нарушена от
жалбоподателя нито в АУАН, нито в атакуваното НП. Описаното в АУАН и
НП деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба,
която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.
Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и
основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
Посочената неяснота, противоречие между фактическите и правни
констатации на актосъставителя и на наказващия орган, води до грубо
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е
затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение му е
наложено наказание.
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП
4
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не
за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да
бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по
делото.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Освен това, съдът намира, че в настоящия казус не е спазен и Принципът за
пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на
наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на
Европейския съюз.
Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите-
членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на
своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че: "при
липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от
установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността." Тоест, правна уредба по правото на Съюза
препраща по този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от
ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, където е предвидено
държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират
обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел,
запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки,
те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията
ефективен, пропорционален и възпиращ характер –(Решение от 7 октомври
2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна
практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната
съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат
5
по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не
предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни
санкции, "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид,
че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели". В Решение на Общия
съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50 отново се застъпва
становището, че " Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на
пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е
възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите
на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна
уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко
ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с
тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от
законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а
дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж.
решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99 и цитираната
съдебна практика).
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид
преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за
нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени
отношения. В случая това са обществените отношения, свързани с ползването
на пътя, което рефлектира и върху безопасността на движението. Неплатена в
случая е прието, че е такса за изминато разстояние, което не е посочено в км,
но пък е наличен в НП размер на таксата – 68 евро, която е събрана на
основание чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Т.е. целият маршрут по който
преминава ППС – Кулата, Дупница, София, Ябланица, Луковит, Свищов –
417.646 км е на стойност около 130 лева, което само по себе си директно
обуславя изводът за несъразмерността на наложената на водача глоба в
размер на 1800 лева за незаплащането на такса за отсечка 163+488 –
6
сегментът ********** е с дължина 3,550 км. Тази несъразмерност е
основание също за отмяна на НП.
Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и че
жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.
Действително се доказа несъмнено от представените карта на водача и
извлечение от дигиталния тахограф, че на процесната дата именно Н. Г. е
управлявал ППС, с което е извършено вмененото нарушение.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние, в това число и такса за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък и изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. От своя страна, нормата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата сочи, че
тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането
й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Следователно, ако и доколкото
7
изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение на
жалбоподателя е това посочено в АУАН и респ. е едно от тези по НП, а
именно незаплатена и дължима се пътна тол такса при управление на
процесното ППС на процесната дата и място, то адресат на такова
задължение за плащане на тол такса, не е водача, нает от превозвача да
извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното МПС или
съответното ползвател /наемател/ на същото. В казуса не се представиха
никакви доказателства, че жалбоподателят Г. е собственик на описаното в НП
превозно средство, с което се твърди, че той е извършил процесното
нарушение, нито пък се представиха доказателства, че е ползвател на това
ППС на самостоятелно основание и извън трудовата си дейност по нарочен
трудов договор. Ето защо, съдът приема за недоказано и обстоятелството, че
жалбоподателят е адресат на задължението за заплащане на пътна тол такса в
този казус и поради тази причина, не може да бъде административно-
наказателно отговорно лице за неизпълнение на такова задължение за
посоченото ППС.
В тази насока следва да бъде посочено, че съгласно приложената от
наказващия орган норма чл. 179, ал. 3а от ЗДвП Водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Следователно
последната адм. санкционна разпоредба не се отнася до посочената и
установена в АУАН фактическа обстановка по делото свързана с неплащане
на дължимата се тол такса, а се отнася до друго това, че водача управлява
ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато
разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна
фактическа обстановка. Следователно както се посочи, неправилно е
определен и субекта на отговорност, тъй като при такова нарушение адресат
на задължението е собственика на ППС по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
8
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси
при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна
мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в Закона за
пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
(Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена
в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не приложената от наказващия
орган.
Не на последно място по важност следва да се посочи, че в настоящия случай
е закупена маршрутна карта от страна на "Т. Г." ЕООД /л. 45 от делото/,
която е валидна от 09.04.2022 г. 05.41 ч. до 10.04.2022 г. 05.41 ч. Заплатени са
41.35 лева, за движението на камион с рег. № У4946АТ по маршрут ГКПП
Кулата ГКПП Свищов – 419.67 км. Закупуването на маршрутната карта е
сторено на 09.04.2022 г. в 05.33 ч. и само 3 минути преди същата да бъде
активна, ППС е засечено да се движи по платената пътна мрежа. Реално
обаче, макар и маршрутната карта да не е била все още активна, то за ППС е
била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Всичко гореизложено налага извода, че атакуваното НП следва да бъде
отменено.
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН обосновава принципно
и искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
разноски по настоящото съдебно дело.
9
Видно от представеният договор за правна помощ от 26.10.2022 г., сключен
между жалбоподателя и адвокатската кантора на адв. А. /Адвокатско
дружество "Л. и партньори"/, приложен към делото, жалбоподателят е
заплатил на този негов защитник адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 720. 00 лв., за което е издадена и нарочна фактура от 28.10.2022 г.
От друга страна, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при
започване на настоящото административно-наказателно производство, за
хипотеза като процесната и за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. или в
казуса това е сумата от 480 лв. В казуса се констатира, че адв. А. е участвала в
рамките на 1 съдебно заседание като процесуален представител на
жалбоподателя и е представила писмени бележки за второто. Отчитайки тези
обстоятелства, съдът приема, че на жалбоподателя следва да се заплатят
съдебни разноски за адвокатски хонорар на адв. А. по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
в размер на 480. 00 лв., който размер кореспондира с минималните
възнаграждения за адвокат по цитираната Наредба и във вр. с чл. 36, ал. 2, вр.
с ал. 1 от Закона за адвокатурата и неголямата фактическа и правна сложност
на процесния казус. В този смисъл направеното възражение на санкционния
орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на жалбоподателя по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът
намира за основателно и за това следва да се уважи.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG10042022/4000/Р8-396/04.10.2022 г. на Директора на
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гл.
София, с което на Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. Я., ж.к. „В.“, №
*, вх. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/
лева, като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на Н. Г. Г.,
10
с ЕГН **********, с адрес в гр. Я., ж.к. „В.“, № *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от
480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Благоевград в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11