№ 18791
* 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110146445 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
233481/18.08.2023 г., с която „*“ АД, ЕИК: * е предявило срещу М. В. В.
осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 868,37 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „*“ застрахователно
обезщетение и разноските по определянето му за щетите по лек автомобил
„*“ с рег. № *, реализирани във връзка със застрахователно събитие,
настъпило на 02.10.2019 г. в * поради виновно и противоправно поведение на
ответницата, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била
застрахована при ищцовото дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, като същата управлявала по ул. „*“ л. а. „*“ с рег. * и
поради недостатъчен контрол върху автомобила допуснала ПТП с паркирания
на бул. „*“ л. а. „*“ с рег. № *, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска /18.08.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „*“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца
автомобил „*“ с рег. № *. Поддържа, че при ищцовото дружество била
образувана преписка по щета № **, като увреденият автомобил бил
1
прегледан от експерти и за отстраняване на щетите заплатил сумата от 858,37
лева, както и че ликвидационните разноски по обработване на щетата били в
размер на 10,00 лева. Поддържа, че вредите по лек автомобил „*“ с рег. № *,
застрахован при ищцовото дружество, са причинени от ответницата, която
управлявала лек автомобил „*“ с рег. *, за който била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца към датата на
реализиране на процесния пътен инцидент. Сочи, че на 02.10.2019 г.
ответницата управлявала по ул. „*“ л. а. „*“ с рег. * и поради недостатъчен
контрол върху автомобила допуснала ПТП с паркирания на бул. „*“ л. а. „*“ с
рег. № *.
Предвид горното, моли, за постановяване на решение, с което
ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 868,37 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „*“
застрахователно обезщетение и разноските по определянето му за щетите по
лек автомобил „*“ с рег. № *, реализирани във връзка със застрахователно
събитие, настъпило на 02.10.2019 г. в * поради виновно и противоправно
поведение на ответницата, чиято „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е била застрахована при ищцовото дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, като същата управлявала по ул. „*“ л. а. „*“
с рег. * и поради недостатъчен контрол върху автомобила допуснала ПТП с
паркирания на бул. „*“ л. а. „*“ с рег. № *, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска /18.08.2023 г./ до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Ответницата оспорва да е управлявала л.
а. „*“ с рег. * и посочва, че за същия била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ищеца, от която последният следвало
да се удовлетвори. Поддържа, че по двата автомобила не е имало никакви
вреди. Предвид изложеното, моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
в производството, че към датата на реализиране на твърдяното ПТП
/02.10.2019 г./ гражданската отговорност на водача на лек автомобил „*“ с
рег. * е била застрахована при ищцовото дружество; че към 02.10.2019 г.
автомобил „*“ с рег. № * е бил застрахован при ищеца по застраховка „*“.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
3
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си
към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494 КЗ.
С определение № 36014/11.10.2023 г., постановено в настоящото
производство, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на
ищеца в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, с писмена
молба с препис за ответника, да посочи фактите и обстоятелствата, от които
счита, че е придобил регресни права срещу ответницата, както и да както и
да: 1/ конкретизира предявявал ли е претенция към застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния водач и постановяван ли е от този застраховател отказ от изплащане
на обезщетение на някое от основанията по чл. 494 КЗ; 2/ представи
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена за лек автомобил „*“ с рег. *; 3/ да посочи какъв е
размерът на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач.
С молба вх. № 298212/24.10.2023 г., подадена от името на ищеца, се
сочи, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение на
увреденото при процесното ПТП МПС, а именно лек автомобил „*“ с рег. №
*, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „*“. Със
същата молба се сочи още, че застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач на лек
автомобил „*“ с рег. * е също дружеството ЗАД „*“ АД, поради което и
предвид липса на възможност за дружеството да „регресира“ срещу себе си,
предявява иска си срещу причинителя на вредата.
Безспорно установено по делото и отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството са обстоятелствата, че към
датата на реализиране на твърдяното ПТП /02.10.2019 г./ гражданската
4
отговорност на водача на лек автомобил „*“ с рег. * е била застрахована при
ищцовото дружество; че към 02.10.2019 г. автомобил „*“ с рег. № * е бил
застрахован при ищеца по застраховка „*“.
Същевременно, разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично посочва случаите,
при които застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към
причинителя на вредата, когато вредата е причинена от водач на моторно
превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
В процесния случай нито се твърди, нито се установява да е налице
нито една от хипотезите, предвидени в разпредбата на чл. 411 КЗ изрично
посочва случаите, при които застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията
си към причинителя на вредата, когато вредата е причинена от водач на
моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая са изложени
твърдения, че доколкото ищцовото дружество е изплатило застрахователно
обезщетение на увреденото при процесното ПТП МПС, а именно лек
автомобил „*“ с рег. № *, в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка „*“, а същевременно е и застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач на лек автомобил „*“ с рег. *, то предявява регресна претенция срещу
причинителя на вредата - водачът на моторно превозно средство „*“ с рег. *,
който имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ищцовото дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП. Обстоятелството, че застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“, който е изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото при процесното ПТП и застраховано при ищеца
МПС и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач на лек автомобил „*“ с
5
рег. *, са едно и също лице, не може да обуслови, само по себе си, право на
изплатилия обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, застраховател,
да претендира възстановяване на платената сума директно от причинителя на
вредата само на основание, че застрахователите по имуществена застраховка
„Каско“ за лек автомобил „*“ с рег. № * и по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за водачите на лек автомобил
„*“ с рег. *, са едно и също лице. Законодателят изрично е предвидил
случаите, при които застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към
причинителя на вредата, когато вредата е причинена от водач на моторно
превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, а именно посочените по-горе
случаи, уредени в разпоредбата на чл. 411 КЗ.
Доколкото по делото не се установи процесния случай да попада в
някой от изброените по-горе, при които застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя на вредата, когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то предявеният
иск следва да се отхвърли само на това основание.
Като допълнение следва да се посочи, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин
осъществено виновно и противоправно поведение от страна на ответницата,
което да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното в исковата молба
застрахователно събитие – процесното ПТП, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на иска. В тази връзка, следва да се посочи, че
представеното решение от 05.03.2020 г., постановено по НАХД № 20194/2019
г. по описа на СРС, НО, 96 състав, няма обвързваща за настоящия съдебен
състав сила.
Действително в материалите по делото се съдържат индикации за
наличие на факти и обстоятелства, от които може да се приеме, че за
дружеството ЗАД „*“ АД е налице правна възможност да претендира
процесната сума от водача на лек автомобил „*“ с рег. * /в случай, че се
установи по безспорен начин кой е бил водач на автомобила към момента на
6
реализиране на инцидента/, на различно от претендираното в настоящото
производство основание и при установяване, при условията на пълно и главно
доказване, на различни от твърдените в настоящото производство факти и
обстоятелства. Доколкото, обаче, такива не са изложени в исковата молба и
при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.
6, ал. 2 ГПК/, то не е налице възможност за произнасяне по искания, с които
съдебният състав не е надлежно сезиран от страна в настоящото
производство.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство и не са представени доказателства за
действителното извършване на такива, поради което и в негова полза не
следва да се присъждат разноски в производството по гр.д. № 46445/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: * ул. * против М. В. В., ЕГН **********, с адрес: * *,
осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждането на М. В.
В., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „*“ АД, ЕИК * сумата от 868,37 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „*“
застрахователно обезщетение и разноските по определянето му за щетите по
лек автомобил „*“ с рег. № *, реализирани във връзка със застрахователно
събитие, настъпило на 02.10.2019 г. в * поради виновно и противоправно
поведение на ответницата, чиято „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е била застрахована при ищцовото дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, като същата управлявала по ул. „*“ лек
7
автомобил „*“ с рег. * и поради недостатъчен контрол върху автомобила
допуснала ПТП с паркирания на бул. „*“ л. а. „*“ с рег. № *.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8