Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 28.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ
граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска
като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д.
№ 2242 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.213 (отм.) от Кодекса за застраховането, вр.
чл.50 във вр.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба
от ***” АД, гр. ***, против О.П. с която по реда на чл.422 ГПК е предявен иск с правно основание
чл.213, ал.1 (отм.) от КЗ, за заплащане на сумата от
278,71 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 66,87 лева лихва
за забава върху главницата за периода 21.09.2015г. до 31.01.2018г. Твърди се, че на
13.08.2015г., в гр.Плевен, на ***, е настъпило ПТП, при което л.а.
марка „***“ модел ***, собственост на „***“ ООД, управляван от Г.Д.П. е претърпял вреди. Посочено е, че местопроизшествието е посетено от органите на
МВР, и е съставен протокол за ПТП. Посочено е, че лекия автомобил
е бил застрахован по застраховка КАСКО на МПС в ***“, със
застрахователна полица № *** от 23.09.2014г. с период на покритие 29.09.2014г. до 28.09.2015г. Твърди се, че по повод настъпилото на 13.08.2015г. събитие до
застрахователя е подадено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ и е образувана щета под №*** и след извършен оглед щетите са
оценени на 278,71 лева. Твърди се, че сумата била платена на взискателя по банков път с преводно нареждане от
21.08.2015г. Твърди се, че в протокола за ПТП е отразено, че щетата е настъпила
вследствие на преминаване през необезопасена шахта – без капак – с размер на
диаметъра 60 см., която не е могла да бъде избегната от водача. Твърди се че
водачът не е могъл да я види, вследствие на което е преминал през нея. Ищецът
твърди, че вина за настъпилото произшествие има ***, тъй като съгласно чл.8
ал.3 вр. чл.31 ЗП, *** в качеството си на собственик
на пътищата в населеното място осъществява дейността по поддържане, ремонт и
изграждане на общинските пътища. Твърди, че наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно представлява неизпълнение от страна на ***
на законово регламентирано задължение, поради което същата носи отговорност за
вредите, причинени на трети лица от противоправното
си бездействие. Ищецът твърди, че със заплащането на обезщетението е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата, и че
ответникът
не е заплатил сумата до датата
на подаване на исковата молба.
Ответникът О.П. изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Твърди, че ревизионните шахти и всички прилежащи съоръжения по канализацинните мрежи са собственост на ***, а
експлоатацията и поддръжката им е задължение на служителите на дружеството и
неизправността им не може да се вмени в отговорност на О.П. Твърди, че исковата
молба в случая е предявена срещу ненадлежна страна. Ответникът твърди, че не е
своевременно уведомен за настъпилото ПТП, което го е лишило от възможността да
се запознае с фактическата обстановка. От друга страна твърди, че искът е неоснователен, тъй
като произшествието е настъпило в светлата част на денонощието и при внимателно
шофиране и съобразяване със скоростта определена за градски условия, процесното ПТП не би настъпило.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: представен
е екземпляр на застрахователна полица № *** за „Каско
на МПС“ от която е видно, че застрахователят *** е застраховал лек автомобил „***“
модел *** с рег.№***, произведена през *** В застрахователната полица е
отразено, че покритите рискове са съгласно Общите условия на застраховка „Каско на МПС“. Като застрахован и застраховащ по полицата е
посочено „***” ООД, а периода на покритие на застраховката е от 00.00 ч. на 29.09.2014г.
до 23.59ч. на 28.09.2015г. Представеното писмено доказателство не е оспорено от
страните и съдът приема, че е сключена застраховка с посочените в полицата и
общите условия параметри. Установява се от протокол за ПТП № ***, че на 13.08.2015
г. в 14,40 ч. е посетено произшествие и е съставен протокол за това, че на
същата дата в 14,00 ч. в ***, лек автомобил „******с ДК №***, при движение по
пътното платно е попаднал в необезопасена шахта на платното, без капак, с
диаметър 60 см, от което е настъпило ПТП с материални щети по автомобила. Установява
се от протокола, че водач на автомобила е бил Г.Д.П., а собственик – „***“ ООД,
и че видима щета на МПС е била разкъсана
задна дясна гума на автомобила. Установява се от представеното искане за
завеждане на претенция, че на 13.08.2015г. Г.Д.П. е уведомил застрахователя за
настъпилата щета и на същата дата е извършен опис по щетата. Установява се от
описа, че при огледа, застрахователят е констатирал увредена гума на стойност 272,71
лева и труд за смяна на стойност 6,00 лева. От преписката се установява, че
сумата е изплатена на собственика на увредения автомобил на 21.08.2015г. Това
доказателство кореспондира и с представената разпечатка от платежни нареждания
на лист 27 от делото. Установява се, че застрахователят е изпратил на 10.09.2015г.
до ответника *** писмо, в което е описал настъпилото на 13.08.2015г. ПТП,
уведомил го е, че е заплатил обезщетение и го е поканил в 10-дневен срок да му
заплати сумата от 278,71 лв. – застрахователно обезщетение (лист 28). Представено е известие за
доставяне на писмо, от което се установява, че писмото е получено от служител
на О.П. на 12.09.2015г.
Механизма на
настъпилото ПТ не се оспорва от страните. По делото като свидетел е изслушан
водача на автомобила, който заяви, че се е движил със скорост около 25 км./ч.
като пътният участък не позволява движение с по-висока скорост заради
неравности по платното. В показанията си твърди, че установил, че е минал през
шахта едва когато спукал гумата на автомобила си. Твърди, че това е била
първата шахта, а след нея имало и други такива.
От приетото по
делото заключение се установява, че увредената гума е била произведена през 51
седмица на 2014г. и към момента на ПТП е била износена около 20%. Относно
механизма на настъпилото ПТ, вещото лице е установило, че за да се получи
такава деформация, задната дясна гума трябва да е преминала косо спрямо дясната
стена на участък с денивелация спрямо основната пътна повърхност. Установява се
от заключението, че участъкът трябва да е с широчина повече от 30 см и дълбочина
повече от 13 см, което съответства на отразеното в Протокола за ПТП (отразено е че диаметъра на шахтата е била 60 см.). Установява се от заключението, че щетите по увредения автомобил са в причинно
следствена връзка с възникналото на 13.08.2015г. ПТП. Също от заключението се
установява, че реалната пазарна стойност на щетата е 310,54 лева.
Макар и сам по себе
си протокола за ПТП да е официален документ, той не представлява доказателство
за механизма, а отразява последващо състояние на
автомобила, което е било констатирано от полицая, изготвил протокола. Отразеното
в протокола за ПТП напълно кореспондира с показанията на водача и със
заключението на вещото лице и съдът приема, че ПТП-то е настъпило по механизма,
описан в исковата молба и в протокола за ПТП.
От страна на
ответника не бяха представени доказателства за съпричиняване
на ПТП-то от водача на МПС, а всяка страна носи доказателствена
тежест за твърдените от нея факти.
При така
установеното, съдът прави следните изводи: Приложим в случай е чл.213 КЗ (отм.), тъй като съгласно
§
22 от действащия КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. За да бъде уважен регресния иск на застрахователя,
суброгирал се в правата на застрахования, на основание чл.213 ал.1 от КЗ,
е необходимо доказването на няколко предпоставки: 1. застрахователно правоотношение
по договор за имуществена застраховка
/валиден застрахователен договор/ 2. в изпълнение на този договор
застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение и 3. отговорност на прекия причинител на вредите, които следва да бъдат
установени в процеса: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка и вина. По
делото се доказа наличие на застрахователно правоотношение между *** и
собственика на лекия автомобил *** модел ** с ДКН***.
Втората предпоставка е изплащане на застрахователното
обезщетение и също се установи по безспорен и категоричен начин, от
представеното извлечение от платежни нареждания, в което е отразен превода. Поради горното, съдът намира, че приложените от ищеца доказателства са
достатъчни, за да се счита за доказано както изплащането на застрахователното
обезщетение, така и основателността на претенцията за неговия размер.
Относно
третата предпоставка – отговорността на ответника, като пряк причинител на вредите,
съдът намира, че ***, чрез своето бездействие и неизпълнение на законови
задължения се явява отговорна за настъпилата щета. *** по закон следва да се
грижи и поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална
маркировка на улиците в ***, за да осигури безопасността на движението на МПС и
пешеходци. Пътят, на който е станало ПТП-то, се намира
в населеното място и не е
част от републиканската пътна
мрежа. Пътят е местен по смисъла на чл.3 ал.3 от Закона за пътищата и като
такъв, е публична собственост на О.П. съгласно чл.8
ал.3 от същия закон. Съгласно чл.31, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за
движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Според изричната разпоредба на чл.167,
ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. По делото не се доказа и не са налице твърдения в тази насока пътният
участък да е бил сигналиризан
за пътната неравност. В същото време от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установи, че щетите
по автомобила биха могли да
се получат и при значително по малки размери на пътната неравност.
Относно твърденията на процесуалния
представител на О.П. че в случаите,
когато щетата е причинена
от липса на капак на шахта,
отговорността е на *** , а не на ***, съдът приема, че тези възражения са неоснователни.
Съгласно § 1, т.3 от ЗП, «пътни съоръжения» са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения, поради което и шахтата, като водоотвеждащо
устройство е част от пътя, чието поддържане е ангажимент на ***. По делото не се представиха доказателства, че *** Плевен има отговорност по отношение на
поддържането на конкретната шахта, че стопанисването на същата му е било
предадена по какъвто и да било начин от ***. При така установеното, се налага
изводът, че за поддържането на пътя е отговорен собственикът му, а именно - О.П.
която е проявила бездействие спрямо
служителите и, натоварени
да отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в изпълнението и на
задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и
организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не е изпълнил
задължението си за обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на отворената
шахта на общинския път, и това бездействие е станало причина за възникване на
ПТП, при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца
автомобил.
След като настъпилите
вреди са в причинна връзка с процесното ПТП и ищецът
е заплатил ремонта на увредения автомобил, като е възстановил причинените щети,
съгласно чл.213, ал.1 от КЗ, той встъпва изцяло в правата на увредения срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски. При така изложеното, искът се явява основателен и до
този размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Относно
предявеният иск за лихва за забава, съдът счита, че същият е основателен, тъй
като се установи, че ищецът е поканил ответника с писмо с обратна разписка да
заплати претендираната главница. Ответникът е
изпаднал в забава от момента на поканата, и предявеният иск за периода от 23.09.2015г.
до датата на заявлението – 02.02.2018г. с цена 66,87
лева следва да бъде уважен изцяло до предявения размер.
При този изход на
делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 385 лева по ч.гр.дело № 808/2018г. и 670 лева в исковото
производство по настоящето дело.
По така изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415 във вр.с
чл.124 от ГПК, че О.П. ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Г.С. ДЪЛЖИ на „З.Д.Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б.
– ***, сумата 278,71
лева, лихва 67,02 лева за периода 23.09.2015г. до 31.01.2018г. и
законна лихва от 01.02.2018 г. до изплащане на вземането,
за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 539/05.02.2018г. по гр.дело №808/2018г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА О.П. ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д.Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б.
– *** разноски в размер на 385 лева по ч.гр.дело
№808/2018г.
ОСЪЖДА О.П. ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д.Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б.
– *** разноски в размер на 670 лева делото.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: