Р Е Ш Е Н И Е
№260047
03.07.2024 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV гр. състав, в публично
съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при
участието на секретаря: Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 8940 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, както и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба, уточнена с молба от 21.10.2021г., на И.Г.В., против
„Мед Лайн Клиник” АД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от
20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане на здравето, вследствие на осъществено на *** от лекарски
екип при ответното дружество оперативно лечение на тазобедрена става и сумата
от 2100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за закупуване на ортопедичен имплант,
болничен престой и вливане на системи, ведно със законната върху двете суми
считано от 22.07.2020 г. до окончателното им изплащане. Предявени са и акцесорни
искови претенции по чл. 86, ал. 1 вр.с чл. 84, ал. 3 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати 6278,28 лева –
обезщетение в размер на законна лихва върху главницата от 20 000 лева, за
периода от 22.05.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 21.07.2020 г.,
както и сумата от 659,22 лева - обезщетение в размер на законна лихва върху
главницата от 2 100 лева, за периода от 22.05.2017 г. до 12.03.2020 г. и от
09.04.2020 г. до 21.07.2020 г.
Ищцата И.Г.В., твърди, че на ***
г., след падане върху дясната си страна, е приета по спешност за оперативно
лечение в отделението по ортопедия и травматология при ответното болнично
заведение, където след направена рентгенография е установена фрактура в
областта на тазобедрената става. В резултат на прегледа се установило, че е
налице фрактура – „***“, с участие и ***, а от рентгенографията на бедрената
кост - състояние след ***
Така събраните резултати от
направените изследвания обосновали решението на медицинския екип с лекуващ ***
П. К., назначен на трудов договор при ответника, да предприеме постъпки към
извършване на операция, свързана с остеосинтезна стабилизация на ***. За целта
обаче било необходимо закупуването на ортопедичен имплант PFN, с който да бъде
фиксирана костта, след наместването. Стойността на импланта, който е следвало
да бъде поставен при тази операция не се поема като разход от Националната
здравноосигурителна каса, като закупуването на този консуматив ищцата следвало
да заплати с лични средства.
Твърди се, че ищцата стриктно
изпълнила всички указания и препоръки на медицинския персонал и когато те
изискали закупуването на това необходимо медицинско изделие, тя изпълнила това,
като от медицинските лица ѝ било обяснено само какво е изделието, защо е
нужно, както и че трябва да го закупи. Не ѝ било обяснено, обаче, че тъй
като то ще се влага по време на оперативна интервенция, то е изискуемо да бъде
закупено задължително от болничната аптека, с каквато по закон всяко такова
лечебно заведение, каквото е ответникът, следва да разполага. Напротив, било
обяснено, че трябва да се закупи, защото не се поема стойността му по клинична
пътека и това можело да стане от специализиран медицински търговски обект, към
какъвто ищцата била насочена от медицинския персонал. Било обяснено, че
имплантът трябва да се закупи от фирма „***” ЕООД, която не стопанисва
болничната аптека в болницата на ответника. Лекуващият *** дал на *** на ищцата
бележка, на която бил записал какво медицинско изделие е необходимо, като
ѝ казал, че ако не заплати този консуматив, майка ѝ няма как да
бъде оперирана. Още на същия ден - *** г. *** на ищцата изпълнила от името и за
сметка на ищеца изискването на лекуващия лекар и закупила импланта. Имплантът
бил закупен срещу цена в размер на 1700 лева,
за което била издадена касова бележка и придружаващ документ, на който
са записани имената на ищцата за да се удостовери, че този имплант е
предназначен за нея.
Обоснова се, че съгласно чл. 86,
ал. 2, т. 2 от Закона за здравето, при хоспитализация пациентът има правно на
осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за
лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. Също така, съгласно чл. 82б,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, лечебните заведения за болнична помощ са
длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински
изделия, като последните се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения
за болнична помощ. В случая се поддържа, че тези правила са били нарушени от
ответника без причина и основание за това, въпреки изцяло добросъвестното и
законосъобразно поведение на ищцата. Ответникът не е изпълнил вменените му
задължения по закон и това е една от причините за произтеклите вреди, чието
репариране се иска с настоящата искова молба. Именно този имплант, който не е
закупен от болничната аптека, е бил използван от ответника при операцията, и е
вложен е в пациента. Това е допринесло за последвалите увреждания. Твърди се,
че указанието за закупуване на ортопедичен имплант, който да бъде използван при
операцията, от аптека, различна от болничната, е в пълен разрез на пациентските
права на ищцата. Акцентира се, че закупуването на импланта от трето лице, не е било своеволно от страна на ищцата или
на нейни близки и в никакъв случай не е по тяхно решение. Това е станало след
изричен разговор и дадени нарочни указания от страна на лекуващия ***, който не
само, че не е указал покупката да бъде от болничната аптека, а даже насочил
откъде да бъде закупен имплантът.
Поддържа се, че правото на пациента
да получи необходимите му медицински изделия от болничното заведение, в което
се провежда лечението, включително чрез болничната аптека, по същество цели да
обезпечи по-голяма достъпност и ефективност на медицинската помощ, като се
снеме тежестта от пациента да организира набавянето на нужните му медицински
изделия, но по този начин се цели осигуряването във висока степен на сигурност
и на качество и произхода на използваните от болницата медицински изделия, с
цел оказването на качествена медицинска дейност с цел охраняване здравето на
пациента и при гаранцията, че той ще получи качествени изделия на цени не
по-високи от тези, на които са доставени. Отказът да бъдат осигурени медицински
изделия от лечебното заведение, респ. посочването на друго юридическо лице, от
което да бъдат закупени същите, представлява нарушение на правото на пациента
за достъпност и сигурност при използваните материали за операцията.
Едновременно като право на пациента, в случая гореописаното поведение на
служител на ответника представлява и неизпълнение на вменено му по закон
задължение, посочено по-горе, чиято цел е да има сигурност при произхода,
качеството и надеждността на използваните при медицинските дейности изделия, с
цел да бъде оказвана качествена медицинска дейност, отговаряща на съответния
медицински стандарт, добрата практика и изискванията към медицинските
процедури, но и да не се поставя под риск здравето на пациента. Това съществено
задължение не е изпълнено. Медицинските лица при ответника не само, че не е
трябвало да указват на пациента да закупи използваното медицинско изделие при
операцията от външен обект, различен от болничната аптека, но и изрично е следвало
да изискат закупуването му само и единствено от нея, а като са използвали при
операцията такова медицинско изделие, без да са уверени в неговия произход,
качество и надеждност, същите са довели до една от причините за вредите на
ищеца.
Медицинските изделия били закупени
от специално указаното място и били предоставени в болничното заведение още на ***
г. - деня на постъпването в болницата, като операцията била извършена на *** г.
Назначени били антибиотична профилактика и противоболкова терапия. За
извършване на операцията била поставена спинална анестезия. Лекарският екип
извършил открито наместване на фрактурата и поставил вътрешна фиксация със
закупения имплант, закупен от „***” ЕООД. Твърди се, че след операцията ищцата
не се чувствала добре, като се оспорват медицинските документи, досежно
констатацията за подобрение в здравословното състояние на ищцата. Твърди се, че
десният ѝ крак бил посинял, с невъзможност да се движи и изпитвала силна
болка, с необходимост от помощни средства - проходилка и инвалидна количка и
придружители. През целия период на болничния престой ищцата била с температура
38 градуса. Била направена консултация с физиотерапевт и била дадена препоръка
за активни упражнения и поетапно започнала вертикаризацията на ищцата с
проходилка, поставяна до леглото.
За извършването на процесната
операция при ответника, ищцата заплатила и сума в размер на 400 лева, от които
220 лв. за болничен престой и 180 лева за включване на системи, които били
изискани от служителите на ответника, които според тях не се покривали от НЗОК
но са необходими, за да бъде извършена процесната операция и стриктно били
заплатени от ищеца.
Препоръката на лекуващия лекар след
изписването била да се следят пръстите на оперирания десен крак, необходимо е
те да са топли и подвижни и да бъдат добре кръвоснабдени. Препоръчали да не се
мокри оперативната рана и да се сменят превръзките на 3 дни. и да посети
болницата за сваляне на конци на 15 ден от операцията. Твърди се, че ищцата
стриктно спазвала така дадените ѝ препоръки, като не натоварвала крака, не мокрила оперативната
рана, извършвала необходимите действия за раздвижването му в съответствие с
указанията на лекарите.
На следващия ден след изписването
ищцата посетила отделение по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ „***”
ООД. където били проведени диагностични процедури на мускулната функция,
флексия на тазобедрената става 4-/4; екстенцзия в тазобедрената става 4-/4;
аддукция в тазобедрената става 4-/4; абдукция в тазобедрената става 4-/4;
външна ротация в тазобедрената става 4-/4; вътрешна ротация в тазобедрената
става 4-/4; тест на обмен на движения - ъглометрия на тазобедрената става. Била
й назначена терапия със Zibor: Medaxone; Paracetamol; Физикална терапия – кинезитерапия,
с други активно и пасивно скелетно-мускулно упражнение и трениране на ходене и
походка. В резултат на това ищцата била изписана с подобрение на двигателните
функции и намален болков синдром. Подобрила се конфигурацията на тазобедрената
става и в обема на движенията, мускулната сила и тонуса. Всички тези
постоперативни процедури били извършени от компетентно медицинско лице и
стриктно съобразно препоръките на лекарския екип, извършил операцията. Но
въпреки тях ищцата не можела да използва оперирания си крак. В изпълнение на
препоръките от лекуващия лекар, ищцата посетила болничното заведение на
ответника на петнадесетия ден след операцията за сваляне на конците. След
изписване от болницата използвала услугите на рехабилитатор, който я посещавал
в дома ѝ до момента, в които се научила сама да слиза и да се качва по
стълби, на който била предоставена необходимата медицинска документация относно
операцията, състоянието и препоръките към ищеца след операцията. През месец
февруари и месец май *** г. отишла на контролен преглед и ѝ били
направени снимки на крака, за да се види дали правилно заздравява счупването.
Ищцата се разхождала съобразно указаното с помощни средства, за да може да
раздвижва крака, като същевременно да не го натоварва прекалено, правила
предписаните й физиотерапевтични упражнения, приемала предписаните й
медикаменти.
Въпреки стриктното спазване на
предписанията от лекуващите лекари, ищцата продължавала да изпитва силни болки
и затруднения в извършването на препоръчаните ѝ от медицински лица
движения за правилно възстановяване след операцията и само по указвания от тях
начин. След изписването от болницата за нея било много трудно придвижването от
едната до другата стая в жилището, изпитвала силни болки и дискомфорт,
избягвала да стъпва на оперирания десен крак, като придвижването извършвала
единствено с проходилка. След около два месеца от операцията и след проведена
физиотерапия, прием на предписаните медикаменти и контролен преглед при
ответника, ищцата започнала да се придвижва с помощта на два бастуна, като все
по-рядко използвала проходилката. Въпреки изпиваните постоянни болки и
дискомфорт в оперирания крак, според лекарите, работещи в дружеството ответник
тя била добре, болката и дискомфорта трябвало да отшумят и трябвало да започне
да се движи без помощни средства, тъй като те не й били необходими. След около
месец и половина - два започнала да се придвижва само с един бастун, за да
избягва натоварване на оперирания десен крак, с цел правилното му зарастване.
Като на последния контролен преглед през месец май ***г. ищцата споделила с
преглеждащия я лекар, че продължава да има неудобство, да усеща болезненост при
извършване на разрешените от лекарите движения, като същите не отшумявали.
Казали ѝ, че е минал достатъчно дълъг период от операцията и вече трябва
да ходи самостоятелно и без да използва помощни средства.
На *** г. по време на разходка
ищцата внезапно и неочаквано почувствала силна болка в крака където била
операцията. Още същия ден посетила отделението по ортопедия към ответното
болнично заведение. След преглед ѝ направили рентгенография. ***, който я
приел при дружеството ответник, казал, че не вижда никакъв проблем с костта и
вероятно е прищипан нерв, за което те не са компетентни, а трябва да посети
специалист невролог. Наложило се да изчака две седмици, за да бъде приета за
преглед от невролог, като през период ищцата стриктно спазвала дадените ѝ
препоръки за покой и ненатоварване, като поради силните остри болки единствено
лежала, не можела да се обслужва сама, не можела нито да си сготви, нито да
извършва обичайните си ежедневни дейности, включително и поддържането на
личната хигиена поради силните болки. Не можела да стои в изправено положение,
нито в седнало, всяка нейна поза, а още по-малко пък движение били съпроводени
със силна болка, постоянно се нуждаела от грижите на своите близки, както за
пазаруване, така и за готвене, чистене и хранене. Налагало се нейната дъщеря да
приготвя закуска и обяд, и да й ги оставя на масата до леглото, да закупи и
постави тоалетен стол в стаята на ищцата, за да бъдат максимално ограничени
движенията й, като при всяко минимално
движение дори ищцата изпитвала неописуема болка.
На *** г. ищцата постъпила в
отделение по нервни болести към МБАЛ „***” ООД, намиращо се в гр. П., ул. „***”
№ ***. След направени опити за лечение на прищипан нерв, същата заявила на
лекуващия лекар, че не усеща никакво подобрение. Тогава отново са ѝ
назначени и направени множество изследвания, включително и рентгенография на
таз, като след консултация с ортопед лекуващият лекар казал, че е налице
фрактура на метала и на костта - и се нуждае от оперативно лечение, като това
се отнасяло именно за мястото на импланта и операцията, извършена на ***.
Когато й съобщили това ново обстоятелство с ищцата била нейна приятелка – П. Т.,
която е ***. Последната й предложила да потърси второ мнение от друго лечебно
заведение относно това счупване, тъй като скоро била правена направена
операцията на крака и не било често срещано явление счупването на поставения
метален пирон и на костта. П. Т. била запозната с подобните импланти за
фиксиране на кости и обяснила на ищцата, че те са предвидени да издържат на
натоварването на тялото и не би трябвало да има счупване, освен ако не е
поставен грешно или не е ниско качество самият имплант.
Поради силно влошаване на
състоянието й, съпроводено с нетърпима болка в десния крак, пълна неспособност
за извършване на каквито да било обикновени дейности и зависимост от трети
лица, ищцата решила да потърси лечение в друго медицинско заведение. Така на ***
г. постъпила в клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и
реконструктивна хирургия при УМБАЛ „***” ООД. Там отново ѝ направили
пълни изследвания и ѝ препоръчали да бъде извършена операция в условията
на спешност, като поставения преди това интрамедуларен пирон (ортопедичен
имплант PFN) бъде премахнат, тъй като същият вече не изпълнява функцията му по
предназначение. Така на *** г. под ръководството на *** А. Й. била извършена
операция, като се опреснила фрактурата и се извадил поставеният от операцията
при ответника интрамедуларен пирон. Извършила се репозиция на фрактурата като
се поставил нов шийно-главичен винт с държина 75 мм. монтирала се плака с 8
отвора и 95 градусов ъгъл и същата след ориентирането й по бедрения шафт се
фиксира с винтове. При операцията се констатирало, че първоначално поставеното
медицинско изделие, след изваждането му било счупено. Тогава ищцата разбрала,
че било в разрез с правилата да се поставя такова изделие, което не било
закупено от болничната аптека и по този начин не било гарантирано неговото
качество и надеждност, а здравето й било увредено.
След така извършената втора
операция ищцата значително се подобрила. Изпитваната по-рано нестихваща остра
болка изчезнала и вече можела да движи крака си без усещания от по-рано
дискомфорт и болка. До няколко дни след изписване от медицинското заведение
ищцата можела да си служи с крайника според предназначението му и без проблеми
да извършва леки движения.
Но въпреки направената втора
операция, ищцата не възстановила напълно двигателната функция на десния си крак
поради последиците от неправилно извършената операция на *** при ответника, и
продължава да се придвижва с помощни средства - бастун и патерица тип „канадка”
въпреки че отново спазвала стриктно дадените следоперативни препоръки. Към
настоящия момент изпитвала панически страх да излиза на разходки или до
магазина, за да си пазарува, както и да извършва каквито и да било обичайни
дейност, свързани с движение на този крак, за да не се счупи отново пирона, и
постоянно гледала в земята, за да е сигурна че ще стъпи на равна повърхност, а
допреди така извършената неправилно операция при ответника ищецът била дейна,
активна физически, уверена, не изпитвала страх от движение и без да разчита на
помощ от трети лица в обикновени житейски дейности, както след операцията,
когато настъпила тази фрактура, както и преди това не е изпитвала в засегнатите
места болка, която била остра, силна и постоянна.
Твърди се, че вследствие на
оказаното некачествено медицинско лечение ищцата изпитва основателен страх за живота си,
чувство на паника от несигурността. Страхът, че няма да може да ходи повече и
ще е необходима постоянно чужда помощ за изпълнение на елементарни действия,
засилило усещането й за обреченост, а болките и страданията, свързани със
симптоматиката на фрактурата й, се увеличавали с всеки изминал ден. Този страх
ищцата изпитвала с особен интензитет от *** г. - когато става ясно, че е налице
счупване на поставения пирон и костта и продължава понастоящем, изпаднала в
депресия, която води до влошаване и на социалния ѝ живот. Опитвала се да
намери причина за немарливото изпълнение на медицинската професия от страна на
управата и медицинския персонал на ортопедичното отделение при ответника, но не
е в състояние да открие логично и морално издържано решение на този проблем,
тъй като операционният екип при ответника е знаел, че поставя медицинско
изделие, което не е закупено от болничната аптека и така при неяснота за
неговите свойства, качества и надеждност, а счупването на медицинското изделие
предизвикало ново счупване и на костта. Сочи се, че ищцата е силно разстроена
от факта, че поради нехайството на лекарския екип, назначени на трудов договор
при ответника, проявено непосредствено преди започване на оперативната
интервенция, тя е могла да загуби крака си и да остане за цял живот инвалид,
който не може да се обслужва самостоятелно. Иска се присъждане на сумата от 20
000 лева – обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и
сумата от 2100 лева – имуществени вреди – представляващи сбор от стойността на
закупения некачествен пирон и разходите за лечени при първата оперативна
интерверсия. Иска се присъждане обезщетение в размер на законна лихва за период
от три години назад от исковата молба, съобразен с разпоредбите на
ЗМДВИПОРНСПП, до окончателното изплащане на процесните суми.
С писмен отговор на исковата молба
ответникът МБАЛ „МЕД ЛАЙН КЛИНИК” АД,
ЕИК *********, възразява за отхвърляне на предявените искове. Сочи, че
признава, че е проведено лечение на ищцата, за периода от ** до ***. Оспорва
обаче твърденията за неправомерни действия и бездействия на медицинския екип.
Възразява, че ищцата И.В. е на **г.,
като след ренгенография на таза се установява раздробена силно разместена
нестабилна, пертрохантерна многофрагмента фрактура на дясната фемурна кост.
Тази фрактура при по- възрастни пациенти, ако имат и други съпътстващи
заболявания е с много висок процент на смъртност, поради залежаването,
необходимо за възстановяване след оперативния период. Най-доброто лечение при
такова счупване е интрамедуарната фиксация на дадения тип фрактура, която е с
микрохирургически достъп - не се прави разрез на кожата, подкожната тъкан и
мускула, а се правят само прободни разрези (дупки), през които се вкарва
ортопедичния имплант и винтовете и се заключват, за да е напълно стабилен
импланта, като така се постига по-малка кръвозагуба по време на самата
операция, по-голяма стабилност на фрагментите и се осъществява по-ранна
рехабилитация на пациента.
Единствения тип метална
остеосинтеза, която позволява стабилизация на фрактурата в дотолкова висока
степен, че може да позволи ранна вертикализация и ранна рехабилитация на
пациента е чрез поставяне на ортопедичен имплант PFN.
Твърди се, че всички останали
видове метални импланти, включително и поставеният на ищцата в последствие в
УМБАЛ „***” ООД шийно-главичен винт с дължина 75мм и плака с 8 отвора и 95
градусов ъгъл, са значително по-стари модели, нестабилни остеосинтезни
средства, които не дават достатъчна стабилност и не позволяват ранна
рехабилитация на пациента, предназначени са за фрактура в долната част на
бедрото, а не в горната част и не позволява ранно раздвижване на пациента.
Изложено е, че при такава фрактура интрамедуарната фиксация с този вид метален
ортопедичен имплант PFN със 130 градусов ъгъл, се препоръчва от *** *** -
водеща световна медицинска организация за образование, иновации и изследвания,
специализирана в хирургичното лечение на травми и мускулно-скелетни нарушения,
като за периода на оперативното лечение през ***г. и към момента е най-доброто
средство за такава многофрагментна пертрохантерна фрактура.
Възразява се, че подробно са
обяснени на пациентката от *** П. К. диагностичните и възможните хирургични
процедури предвид възрастта и фрактурата, възможните ранни или късни
усложнения, рискове и опасности от хирургичната процедура, за което пациентката
е подписала информирано съгласие за медицинските и хирургични дейности, като е
обяснено, че в конкретния случай най-доброто за пациента е интрамедуарната
фиксация на фрактурата с ортопедичен имплант PFN.
С оглед обстоятелството, че рядко
се налага поставянето на такъв ортопедичен имплант PFN, е невъзможно в
болничната аптека на лечебното заведение да има наличност на такива импланти,
тъй като следва да се закупи целият ортопедичен сет, на стойност около 50 000 -
60 000 лв., който включва различни по размер импланти и винтове, както и целият
необходим инструментариум за извършването на интрамедуарната операция, като е
невъзможно в болничната аптека в „МБАЛ Мед Лайн Клиник” АД да се поддържа
наличност на целия ортопедичен сет за такава операция в всички размери импланти
и винтове, за разлика от други медицински изделия, които могат да бъдат
единични бройки и самостоятелни изделия. Обяснено е на пациентката при
приемането, че не е възможно поддържането на целия ортопедичен сет в наличност
в болничната аптека, като е уведомена, че на медицинския екип е известно, че
такъв вид ортопедични импланти се предлагат от „***” ЕООД, която фирма е
основен доставчик на медицински изделия за лечебните заведения не само в П., но
и на територията на цялата страна, включително и за университетските болници в
страната. За да може да се осъществи операцията възможно най-скоро и да не се
чака процедура по поръчване и доставка на медицинското изделие, заедно с
необходимия сет за извършване на операцията от МБАЛ „Мед Лайн Клиник” АД,
съответно после пациентката следва да го заплати на МБАЛ „Мед Лайн Клиник” АД,
тъй като това медицинско изделие не се поема от НЗОК.
Признава се, че както е посочено и
в исковата молба, е обяснено, че пациентката може да плати стойността на
импланта, който ще й се постави, директно на фирмата - доставчик на
медицинското изделие, за да могат те да доставят ортопедичния сет по-бързо в
болницата. Твърди се, че независимо дали стойността на този ортопедичен имплант
ще се заплати от МБАЛ „Мед Лайн Клиник”АД и в последствие от пациента, или
директно от пациента на доставчика на медицинското изделие, импланта е един и
същ, на една и съща цена и той не се предава на пациента, а както вече посочих
се доставя целия ортопедичен сет в болницата. Пациентката е пожелала да не чака
поръчването на медицинското изделие от болницата и още в същия ден, видно от
представената с исковата молба касова бележка, придружаващото я лице е платило
стойността на медицинското изделие на доставчика, но то не е предадено нито на
пациента, нито на придружаващото я лице.
Твърди се, че дружеството „***” ООД
е с издадено разрешение за търговия на едро с медицински изделия с peг.№ *** от
***а, с приложение към разрешението, в което са посочени видовете медицински
изделия, с които има право да търгува, както и с издадено удостоверение за
регистрация на дрогерия №*** от ***. Сертифицирана е посочената фирма с издаден
на ***. Сертификат по ISO 9001:2008 с обхват: търговия на едро с медицински
изделия търговия на дребно с медицински изделия-дрогерия, със срок на валидност
до **, в последствие е издаден нов Сертификат по ISO 9001:2015 с обхват:
търговия на едро с медицински изделия търговия на дребно с медицински изделия
към дрогерии на ** със срок на валидност до ***. Видно от обявените на сайта на
*** „***”ЕООД са основен доставчик на медицински изделия за болниците на
територията на цялата страна, включително и за университетските болници, което
означава, че качеството на техните изделия не се подлага на съмнение. С оглед
на изложеното се възразява, че изцяло неоснователни са твърденията в исковата
молба, че лекарите са използвали при операцията медицинско изделие без да са
уверени в неговия произход, качество и надеждност, като същите са довели до
една от причините за вредите на ищеца.
За поставеният на ищцата имплант доставчикът
„***”ЕООД е предоставил целия ортопедичен сет, включващ различни по размери
импланти(пирони) и винтове, както и целия необходим инструментариум за
извършването на операцията, с необходимите сертификати и декларации за
съответствие - Сертификат за СЕ-маркировка, пълна осигурителна система за
качество, издаден на производителя на изделието „***” ***, от сертифициран
орган „***” ***, валиден от 01.08.2014г. до 31.07.2019г., в последствие имат
издаден нов Сертификат за СЕ- маркировка за периода 01.08.2019г. до
26.05.2024г., което означава, че производителят е въвел система за осигуряване
на качество на производството, дизайна и
финалната проверка на съответните медицински изделия и ги е произвел в
съответствие с изискванията на европейските директиви и националните закони,
като медицинското изделие отговаря на съществените изисквания относно
безопасност, висока степен на защита на здравето и производителност, както към
момента на извършване на операцията, така и до настоящия момент тези импланти
се ползват при такива операции.
Възразява се, че са необосновани са
твърденията в исковата молба, че поведението на ответника представлява
неизпълнение на вменено му по закон задължение като не е осигурил чрез
болничната аптека на лечебното заведение необходимото за лечението му
медицинско изделия, за да има сигурност при произхода, качеството и
надеждността на ползваните медицински изделия, за да бъде оказвана качествена
медицинска дейност, като е нарушил правата на пациентката. Напротив с оглед
правата на пациентката и осъществяване възможно най-скоро на най-доброто
оперативно лечение, е предложен такъв вид ортопедичен имплант, като е обяснено,
че е невъзможно поддържането на целия ортопедичен сет в болничната аптека,
възможно е било да изчака, болницата да заплати стойността на изделието, но
ищцата е решила, че не желае да чака, а иска да се плати стойността на
изделието още същия ден, за да може операцията да се осъществи възможно
най-рано, като са дадени указания от медицинския екип, че на тях е известно, че
„***”ЕООД, които са доставчик на медицински изделия с издадено разрешение от ***,
предлагат такъв тип импланти и доставят за много болници в страната, не им е
било известно друга фирма да предлага такъв тип ортопедични импланти, но нито е
задължаван пациента да заплаща стойността на изделието веднага на доставчика и
да не чака поръчка от болницата и доставка на необходимото медицинско изделие,
нито е била задължавана да го плати точно на този доставчик.
След като от придружителя на
пациентката е заплатена стойността на медицинското изделие още в деня на приема
в болницата, от „***”ЕООД са доставили в МБАЛ „Мед Лайн Клиник”АД целия
ортопедичен сет с различни размери на импланти PFN и болтове и с необходимия
инструментариум за извършване на тази операция, като по време на операцията се
определя точният размер, който трябва да се постави на пациентката, в случая И.В.
и в последствие от „***”ЕООД и взимат сета с останалите размери на импланти и
болтове, заедно с инструментариума. Медицинското изделие след заплащане на
стойността му реално не е предоставено на пациентката или на придружаващото
лице, нито тя го купува от външен обект с неясен произход и качество както се твърди
в исковата молба, а цялото оборудване е доставено от „***”ЕООД в МБАЛ „Мед Лайн
Клиник”АД, за да може да се извърши операцията, така че изцяло необосновано се
твърди, че лекарския екип са използвали при операцията медицинско изделие, без
да са уверени в неговия произход, качество и надежност. Напротив, били са
убедени, че това е възможно най-доброто медицинско изделие с оглед
травматичното увреждане и са били уверени в неговия произход, качество и
надежност, тъй като е доставено от основен доставчик за страната на такива
медицински изделия, произведени от немска сертифицирана фирма, като се ползва
техния инструментариум за поставяне.
Възразява се, че описаното в
исковата молба, че ищцата след операцията не се чувствала добре, десният
ѝ крак бил посинял като индиго с невъзможност да се движи, изпитваща
силна болка, с необходимост от помощни средства - проходилка и инвалидна
количка и от придружители, в действителност не означава, че причина за това е
поставеното медицинско изделие. Твърди се, че вследствие на многофрагментната
фрактура винаги се получава загуба на кръв и дълбоки хематоми, които в
последствие отиват към повърхността на крака и кожата и се появяват сини петна.
При такава операция невъзможно е пациента да започне веднага да се движи без
помощни средства, затова са дадени предписания за физикална и рехабилитационна
медицина. При извършените контролни прегледи и ренгенографии ищцата е била с
подобрение на двигателните функции и намален болков синдром, подобрила се е
конфигурацията на тазобедрената става и подобрен обем на движенията, мускулната
сила и тонуса. Видно от представената с исковата молба Епикриза от „***”ООД,
отделение по Физикална и рехабилитационна медицина, физиколечебния курс е
приключил с подобрение на двигателните функции.
Твърди се, че действително както се
твърди в исковата молба през месец Февруари ***г. е направен контролен преглед
и ренгенография на крака, при които е установено, че няма проблем със
заздравяването, както и не е съобщавала за изпитвани постоянни болки или
дискомфорт в оперирания крак, като в последствие се е възстановила до степен
самостоятелно да се разхожда, което е посочено и в исковата молба, както и в
представената от ищцата Епикриза от *** от „***” и от ***. С оглед направената
операция при ответника, с избраният ортопедичен имплант PFN, ищцата е получила
навременно раздвижване и рехабилитация, върнала се е към нормален живот и е
излизала на разходки, което се дължи на избрания имплант и метод на оперативно
лечение, с които се постига по-голяма стабилност на фрагментите и по-ранна
рехабилитация.
Видно от представената с исковата
молба Епикриза от „***” ООД, отделение Нервни болести, в анамнезата снета по
данни на пациентката е записано, че се е възстановила след операцията и
рехабилитацията до степен възможна самостоятелна походка, като след изкачени
стълби се появила болка, която била за момент, но до вечерта била добре. На
сутринта се събужда с болки и след консултация с ортопед, е насочена за
консултация с невролог, като е установено увреждане на междупрешлените дискове
в поясен сегмент с радикулопатия. Отразено е в исковата молба, че тази епикриза
е издадена от ответника, но тя е издадена от МБАЛ „***”ООД. Видно от всички
представени епикризи ищцата има и други придружаващи заболявания, т.е.
затрудненото ходене не е само заради направената операция. През месец Юли **г.
е установено, че е настъпило счупване на метала на поставения ортопедичен
имплант PFN.
Видно от исковата молба и от
представените доказателства, не се касае за разпад на остеосинтеза, т.е.
разглобяване, което би означавало недобре поставен от лекарския екип
ортопедичен имплант PFN, а е настъпило счупване на металния имплант, което не
може да стане по причина на лекарския екип, извършил операцията за поставянето
му, нито поради причина за която би могъл да отговаря доставчика на
медицинското изделие.
Възразява се, че за да е налице
отговорност по чл.49 от ЗЗД за лечебното заведение е необходимо вредите да са
резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, на което е
възложено извършването на работата. В случая нито е налице виновно действие или
бездействие на лице от медицинския екип, нито причинна връзка между действието/бездействието
и настъпилите вреди. Неоснователно се твърди, че в процесния случай има
неадекватно оказана медицинска помощ, поради неосигуряване от лечебното
заведение на необходимите за лечението медицински изделия когато те не се
заплащат от НЗОК, което имало за обективна последица увреждане на
здравословното състояние на ищцата и повторна операция. Възразява се, че
ответникът е осигурил медицинското изделие, то е предадено на него, ведно с
целия ортопедичен сет с различни по размери импланти и винтове и инструментариум
за операцията, и в последствие върнат от „МБАЛ Мед Лайн Клиник”АД на
доставчика, с изключение на ползвания за ищцата имплант. Твърденията в исковата
молба, че ищцата въпреки направената втора операция не е възстановила напълно
двигателната функция на десния си крак и продължава да се придвижва с помощни
средства - бастун и патерица тип „канадка”, поради последиците от неправилно
извършената операция на *** при ответника, са изцяло необосновани. Поставеният
в УМБАЛ „***”ООД шийно-главичен винт с дължина 75мм и плака с 8 отвора и 95
градусов ъгъл, се явява динамична кондиларна плака и е предназначена за
фрактури на долния край на бедрото, а в случая е използвана за горния край на
бедрото, за която част тя не е създадена(пригодена), това е значително по-стар
модел имплант не даващ достатъчно стабилност, не може да се постигне ранна
вертикализация на пациента и не позволява ранно раздвижване на пациента. С
оглед на изложеното, се обосновава, че предявените искове за плащане на обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди са изцяло неоснователни, както и
претенциите за плащане на мораторни лихви върху главниците.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Не
е спорно между страните, че е проведено лечение на ищцата, за периода от *** до
***, че на *** г. е извършена ортопедична операция от лекарски екип при
дружеството ответник, както и че при операцията е поставен ортопедичен имплант
PFN, който е закупен от дружеството „***” ЕООД по препоръка на лекуващия лекар,
тъй като не се покрива от НЗОК. Няма спор, че подобен имплант не е бил на
разположение в болничната аптека, както и че впоследстие на ** ищцата е
претърпяла повторна операция в различна болница - УМБАЛ „****“ ООД, при която е
поставен друг модел имплант, описан в исковата молба.
Основният спор
между страните по делото се свежда до причините, поради които се е
наложила втората операция за смяна на поставения имплант, което от своя страна е довело до
последващи усложнения, които се сочат да са - некачествен
имплант, закупен по препоръка на лекуващия лекар, неправилно подбран имплант,
измежду различните възможни варианти, както и до неправилно поставен имплант.
От приетите по делото заключения по
СМЕ от вещо лице Д.М. и повторна СМЕ от вещо лице М.М., които се кредитират
като компетентно изготвени, обосновани и непротиворечиви помежду си, се установява,
че по време на процесната травма ищцата е получила счупване на дясната бедрена
кост в областта на трохантерите. *** М. посочва, че от направените рентгенови
снимки се установява раздробено счупване на горния край на дясната бедрена кост
/пертрохантерно/. *** М. посочва, че патоморфологично счупването е с обратно
коса основна фрактурна линия, която започва вътрешно и отгоре на малкия трохантер
и продължава навън и дистално към външната част на бедрената кост. Втора
фрактурна линия има в основата на бедрената шийка като спонгиозната кост е
вбита, раздробена и има разместване във всички равнини. По общоприетата
швейцарска класификация на АО счупването е тип АЗ-1.
В своето заключение вещо лице М.
посочва, че на *** ищцата е оперирана под спинална анестезия с открито
наместване и поставяне на интрамедуларен заключващ пирон.
Вещото лице М. посочва, че е
подбрана мини инвазивна методика за фиксация с проксимален бедрен пирон / PFN/
на фирма „***“ ЕООД, като съгласно данните от оперативен протокол № *** от ** е
изпълнено наместване под рентгенов контрол на счупването, хирургично почистване
на оперативното поле, латерален достъп до трохантерния масив, трепаниране на
костта и поставяне на къс пирон с фи 10 в канала на костта. С Киршнерова игла е
определена посоката за поставяне на винта, извършено е римиране и пласиране на
винт с дължина 100 мм. в позиция център- център. Поставен е законтрящ винт в
пирона. Дистално застопоряване кортикални винта с държина 36 мм. Послоен шев и
стерилна превръзка. От изследваните рентгенови снимки по време на операцията се
вижда добре наместена фрактура, а отделните съставни части на използваното
медицинско изделие са поставени в правилна позиция.
Еднопосочно вещите лица констатират
гладък следоперативния период. Проведена антибиотична, антикоагулантна и
болкоуспокояваща терапия. Проведена рехабилитация и вертикализация с
проходилка. От изследваната медицинска документация *** М. установява, че
ищцата е изписана на ** с указание да ходи с помощни средства без да натоварва
оперирания крак и провеждане на рехабилитация. На следващия ден е приета в
отделение по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ „***“ с ***.
Изписана е след раздвижване на дясната тазобедрена става и приучаване на
придвижване без натоварване на ***. Преглеждана е и е извършен контролен
преглед от ортопед-травматолог с амб.№ ** от ***, като се установява налична
контрактура на дясна тазобедрена става и е разрешено постепенно да натоварва
оперирания крак.
*** М. сочи, че през
постоперативния период са правени контролни рентгенографии, на които се виждат
добре отделните части на пирона. Вижда се добре наместената фрактура и
положението на горната част на пирона. От представените снимки се вижда, че
отделните съставни части на използваното медицинско изделие са поставени в
правилна позиция.
От изследваната медицинска
документация *** М. сочи, че на *** ищцата била приета с *** в Неврологично
отд. на МБАЛ „***“ ООД, където след направена нова рентгенография се забелязва
счупване на метала в областта на ухото на интрамедуларния пирон и разместване
на фрактурата. Изписва се на *** Постъпва за лечение в УМБАЛ „***“ на *** с ***,
където след предоперативна подготовка на ** е оперирана. При тази втора
операция е извършено отстраняване на счупената остеосинтеза, репозиция и
поставяне на DCS плака с винтове. Последвал гладък следоперативен период и
ищцата била изписана на ***.
*** М. установява, че в конкретния
случай е налице счупване на импланта в мястото на преминаване на основния
фиксиращ винт в областта на бедрената глава, като не са установени данни за разхлабване
на връзката между винтовете и костта и няма данни за класическа форма на разпад
на остеосинтезата.
Събрани са и показанията на
свидетелите Р. Г.В. /*** на ищцата/, П. М. Т. и М.К. – по почин на ищеца и Д. С.,
Я. Я. и С. Д. – по почин на ответника.
Св. Р. В., установява, че ищцата е
постъпила в ответното болнично заведение на *** г. Оперирана е на *** г., тъй
като е трябвало да спре прием на лекарство „***“. На св. било дадена бележка с
адрес и указано да отиде да плати пирона, необходим за операцията. На следващия
ден след операцията ищцата била посетена от рехабилитатори, които я изправили
до леглото на проходилка. Така след
шестия ден от операцията ищцата била преместена в отделение по рехабилитация,
където започнала раздвижване. След това била изписана за домашно лечение, по
време на което била раздвижвана от нает рехабилитатор с използване на
проходилка. След извършен преглед в ответната болница през месец февруари ***
г., била направена рентгенова снимка и дадени указания, че отдавна ищцата е
трябвало да започне да ходи с бастун или канадка. Ищцата започнала да ходи с
бастуни – първоначално с два, след това с един, под наблюдение на наетия
рехабилитатор. На втори контролен преглед през месец май *** г. в друга
поликлиника в *** в гр. П. отново била направена рентгенова снимка и дадено
заключение, че ищцата се възстановява добре. Ищцата започнала да излиза от
жилището си в края на месец април, началото на май, като се раздвижвала пред
блока. През месец юни след разходка ищцата изпитала силни болки в крака. На
следващия ден посетили ответната болница, като била направена нова снимка и
ищцата била насочена към невролог. След проведено неврологично лечение била
направена нова рентгенова снимка и установено, че пиронът е счупен. Единият от
лекарите ** Я. едва ли не изгонил свидетелката от кабинета и тогава тя решила,
че ищцата няма да се оперира отново там, а в ***. След втората операция на
ищцата било забранено два месеца да стъпва, след втория месец била направена
рентгенова снимка и дадени указания ищцата да натоварва крака постепенно, като
започне с две патерици, след още един месец била направена отново рентгенова
снимка и ищцата започнала да се придвижва с една патерица. Болките след втората
операция отшумели по – бързо и ищцата се възстановила по – бързо от нея. ** при
втората операция казал „да поправим грешката на колегите“. Свидетелката сочи,
че не са взели счупения пирон от първата операция.
Св. П. М. установява, че е
посещавала ищцата след операцията и й помагала. Установява, че в дома й идвал ***,
за да я раздвижва, използвала проходилка, започнала да излиза от дома си май,
юни месец *** г., винаги с придружител, стълбите до асансьора минавала с
канадки.
Св. Д. С. установява, че към месец
ноември *** г. е работил в МБАЛ „Медлайн клиник“. Бил един от лекарите, които
са приели ищцата в болницата. Обяснили какво е счупването и какъв имплант
трябва да се сложи. Импланта не бил наличен, трябвало да се плати и достави,
тогава са работили с фирма „***“. След операцията ищцата била преместена в
отделение по рехабилитация в друга клиника „***“.
Св. Я. Я. установява, че на ищцата
е поставен имплант, който не допуска човешка намеса, поставя се с водач, като
няма части, които трябва да се нагласят. Не се поддържа в наличност в ответната
болница. Сочи, че движение на крака се разрешава още на следващия ден след
операцията, но не и да се стъпва на крака. Сочи, че възрастен човек не следва
да стъпва на крака поне три – четири месеца.
Св. М. К. установява, че не е
виждала ищцата да се движи, имала оплаквания за болка в оперирания крак след
нова година, кракът бил посинял, имала и температура. Ищцата започнала да се
движи началото на март месец, с проходилка. През месец май започнала да излиза
от жилището пред блока с бастуни и патерици.
Св. С. Д. установява, че обяснил на
ищцата всичко, свързано с лечението, включително за поставянето на металния
пирон, който не бил наличен в болницата, за разликата между различните видове
импланти и различния възстановитетелен период. Ищцата била с дъщеря си.
Свидетелят сочи, че дал бележка с адреса на фирмата, с която се извършва
плащането, като разпознава почерка си на бележката на л. 13 от делото. Сочи, че
работят с фирмата „***“. Сочи, че след операцията ищцата била насочена за
рехабилитация, като не са давани указания за натоварване на крайника веднага
след операцията. Според свидетеля ищцата не е посещавала болницата за контролен
преглед.
В сочената част показанията на
свидетелите се кредитират, като логични, последователни, преки, непосредствени
и непротиворечиви помежду си, с изключение на показанията на свидетеля Р. В., в
частта, в която сочи, че не е обяснено от лекарите при ответната болница при
приемането на ищцата на *** г. за възможните варианти за поставяне на имплант.
Показанията на свидетеля са изолирани и противоречат на показанията на
свидетелите Д. С. и С. Д. – лекари при ответното дружество към релевантния
момент, вторият от които посочи и разпозна именно той да е написал и издал
бележката/рецепта за импланта, който следва да бъде заплатен.
От
правна страна:
Като източник на облигационни
отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни
елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и
вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 33Д се предполага до доказване на
противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка
е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 33Д на възложителя на работата се ангажира в
случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило
непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Когато съдът
се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска
дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл.
49 33Д, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя
(лекаря) – на първо място да установи какви действия са били предприети или не
са били извършени от лекаря и на второ – да провери доколко те са отговаряли на
дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания.
Съгласно чл. 80 от Закона за
здравето (33), качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по
реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за
добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона
за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно
чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ (в редакция към ДВ, бр. 72/2015 г., като приложима по спорното
правоотношение), дейността на лечебните заведения и на медицинските и други
специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските
стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на
правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на
министъра на здравеопазването. Относима към процесния случай съответно е Наредба
№ 21/28.06.2004 г., за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и
травматология", действал към момента на инцидента.
Относно
твърденията за некачествен имплант, закупен по препоръка на лекуващ лекар в
нарушение на чл. 82б, ал. 1 и ал. 2 от Закон за здравето:
В чл. 82б от ЗЗ (редакцията в сила
от 01.01.2014 г.) лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят
на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия. Медицинските
изделия по чл. 82б от ЗЗ се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните
заведения за болнична помощ. Когато медицинските изделия по ал. 1 не се
заплащат от НЗОК или от държавния бюджет, пациентите ги заплащат по цените, на
които ги е закупило лечебното заведение.
В случая не е спорно между страните
обстоятелството, а и се установява от заключенията по двете СМЕ, че при
операцията на ищцата на *** г. е поставено медицинско изделие - проксимален
бедрен пирон /PFN/ на фирма „***“ ЕООД. Не е спорно, че посоченото медицинско
изделие не се поема от НЗОК или държавния бюджет. Доставен е в болницата не от
болничната аптека, където не бил наличен, а от „***” ЕООД, след като дъщерята
на ищцата го заплатила. Самата тя, разпитана като свидетел, установява, че само
е заплатила изделието и представила издадения за покупката касов бон в
ответната болница. От своя страна и тримата свидетели – лекари при ответника
към релевантния момент установяват, че доставката е била извършена от „***”
ЕООД в болничното заведение. Относно доставчика на изделието - „***” ЕООД се
установява от представените писмени доказателства на л. 120 - л.122, че на „***”
ЕООД е издадено безсрочно разрешение за търговия на едро с медицински изделия от
ИАЛ, както и удостоверение за регистрация на дрогерия, валидни към релевантния
период. Представен е и сертификат № *** за съответствие с изискванията на БДС EN ISO 9001:2008 с обхват „Търговия
на едро с медицински изделия. Търговия на дребно с медицински изделия –
дрогерия“, с текуща сертификация *** г. /л. 124/. Представени са и
доказателства, за сключени от посоченото дружество с трети лица – болници,
договори за доставка на медицински изделия. При тези данни не се намира да е
налице нарушение на чл. 82б, ал. 1 и ал.
2 от Закон за здравето от страна на ответното дружество. Медицинското
изделие е доставено в болницата от сертифициран доставчик, снабден с
необходимото разрешение за търговия с посоченото изделие. Както вече се посочи,
от кредитираните показания на свидетелите Д. С. и С. Д. се установява, че
ищцата е приела да й бъде поставено коментираното медицинско изделие, след
консултация, като стойността му е заплатена доброволно, за което в болницата е
представен платежния документ /установено от показанията на св. Р. В./. Обстоятелството,
че заплащането му не е извършено в болничната аптека, а при доставчика, не
променя извода, че лечебното заведение е осигурило на пациента необходимото за
лечението медицинско изделие.
Относно твърдението за некачествен
имплант – доказателствената тежест за установяването е разпределена на ищеца,
но от събраните по делото доказателства не се установява пълно и главно на
ищцата да е поставено некачествено изделие. Вярно е, че вещо лице М. в своето
заключение при отговор на нарочно поставен въпрос не изключва вероятността за
наличие на структурен дефект на пирона, но вещото лице не изключва също така и
вероятността за счупване на пирона в резултат от падане. В същото време, като
най – вероятни за счупването на пирона се сочат комплексни причини: патоморфологията
на счупването - нестабилна фрактура с разместване, загуба на костна субстанция,
подробно описана в отговор на въпрос №1; възрастовите особености и
придружаващите заболявания / в експертно решение на ТЕЛК с № *** определя 62%
ТНР пожизнено за следните заболявания: Бъбречно каменна болест; Рецидивираща
нефролитиаза; Състояние след литотрипсия на левия бъбрек; Хидронефроза 2-ра
степен; Компенсиран хроничен калкулозен пиелонефрит; Гонартроза в ляво;
Състояние след илеофеморален тромбофлебит; Състояние след емболекгомия на а.
феморис суперфициалис в дясно; Спондилоза на лумбалните прешлени; ХОББ смесена
форма/, свързани с по — бавното зарастване на костта; въздействието на различни
сили по време на функционалното раздвижване и натоварване - сили на варусно
огъване/ притискат главата на бедрената кост надолу/, аксиално / по оста на
бедрото/ натоварване, сили на ротация /шийката е поставена в 10-12 градуса
антеверзия-предно отклонение/, както и структурата на импланта и неговата
позиция. Относно второто вещото лице посочва, че клиничната практика показва,
че няма метал, който може да издържи дългосрочно на силите на натоварване и
стрес, ако костта не зараства във времето и не добива механична здравина.
Същият извод е застъпен и в
заключението на *** М., който посочва, че единствената причина за счупването на
основния пирон при процесната остеосинтеза е ранното натоварване с тежестта на
тялото при тази раздробена фрактура. То довежда до микродвижения на мястото на
съчленяване на основния пирон с лентовидния винт, който влиза в шийката и
главата на бедрената кост. Тези микродвижения първоначално предизвикват
микропукнатини, които допълнително, физически образувайки пиезоелектричен ефект
атакувани от положителни и отрицателни йони променят структурния строеж на
материала, наричан в металознанието ,,умора на метала“, предизвиква намаление
на неговата устойчивост и сила и довежда до счупване на метала в тази област -
наричано „счупване на метала от умора“.
Поради това и с оглед коментираните
данни от СМЕ, се приема за неустановено твърдението в исковата молба, че на
ищцата е поставен некачествен имплант, което е довело до неговото счупване.
Относно
твърденията за неправилно подбран имплант
измежду различните възможни варианти,
както и неправилно поставен имплант:
*** М. сочи, че използваната
техника с деротационен интрамедуларен заключващ пирон е най-съвременният,
модерен и атравматичен метод за остеосинтеза в тази област. Подходящ за
пациенти в напреднала възраст с придружаващи заболявания. Предлага с малък
достъп, най-малка кръвозагуба; най-кратко оперативно време (най-бърз),
позволяващ стабилност, ранна вертикализация, рехабилитация с изключение на
натоварването метод и избор за лечение на тези травми, като напълно отговаря по
всички правила на добрите медицински практики и стандарти в цял свят.
Вещото лице М. сочи, че импланта е
избран правилно, поставен е в костта след доброто й наместване в правилна
позиция, като от представените снимки се вижда, че отделните съставни части на
използваното медицинско изделие са поставени в правилна позиция. Посочва, че
през последните години масово в практиката се прилагат мини инвазивните техники
за фиксация на фрактурите. Основните им предимства са свързани със закритото
наместване на счупванията /когато това е възможно/, използване на малки разрези
за достигане до костта, поставяне на импланта със спомагателни рамки, през
които през специални отвори се вкарват фиксиращите винтове, скъсено оперативно
време и анестезия, минимална кръвозагуба и разбира се отчитане на минималното
допълнително увреждане на костта и ненарушаване допълнително на
кръвоснабдяването й и нейната биология.
При тези данни се налага извод, че
медицинските лица при ответното дружество са подбрали адекватен и съобразен с
индивидуалните особености на травмата и състоянието на ищцата към релевантния
момент, метод за лечение, чийто предимства са минимално травмиране при
извършване на операцията и увреждане на костта, позволяващ ранна вертикализация
на пациента, при което следоперативно се създават условия за бързо
рехабилитиране на пациентката и възстановяване на комфорта на живот от периода
преди травмата. Травмата е била обработена по начин, че е постигнато пълно
наместване, без загуба от дължината на крака.
Обстоятелството, че на извършената
през месец февруари рентгенография /изследвана от вещо лице М./ не се
установява, разместване или счупване на пирона в мястото на операцията
допълнително подкрепя извода, че процесната операция от *** г. е извършена
съобразно изискванията на Наредба № 21/28.06.2004 г., за утвърждаване на
медицински стандарт "Ортопедия и травматология", като участвалите в
нея лица са положили дължимата грижа и поведението им е съобразено с
медицинските стандарти за съответната дейност при избор на метод за лечение и
медицинско изделие, както и при изпълнение на операцията. Този извод не се
променя и с оглед данните за предприетото от медицинските специалисти лечение
на ищцата при втората операция от август *** г. - след счупване на процесния
имплант. В тази посока се възприема изцяло изразеното от вещото лице М.
становище, че втората операция е проведена при различна специфика на случая, с
използване на нетрадионно за увреденото място медицинско изделие, след
отчетения опит на колегите при първата операция, довело до успешно заздравяване
на костта, но за сметка на скъсяване на крака с 2,5 см.
В допълнение следва да се посочи,
че с оглед коментираните данни от заключенията по двете СМЕ, причините за
счупване на медицинското изделие следва да се търсят в последващите операцията
събития, във връзка с възстановяването на ищцата – нейното раздвижване, рехабилитация
и индивидуалното зарастване на костта. В тази връзка свидетелите Р. В., П. М. Т.
и М. К., установяват, че ищцата е започнала да се раздвижва изцяло под надзора
на специалисти – рехабилитатори, като еднопосочно твърдят, че ищцата е
използвала проходилка до контролния преглед през месец февруари ** г., като
започнала да излиза навън април или май месец *** г., след контролен преглед в
болнично заведение, различно от ответното. Показанията на тези свидетели обаче
противоречат на твърдения в самата искова молба, че ищцата е започнала да се
движи с бастуни два месеца след операцията, като не се установява, последното
да е било консултирано или препоръчано от лекари при ответното дружество, или
пък проведено от такива. В тази връзка от заключението на вещо лице М. е
отразено, че е извършен контролен преглед от ортопед-травматолог с амб.№ ** от ***,
като се установява налична контрактура на дясна тазобедрена става и е разрешено
постепенно да натоварва оперирания крак. За сравнение св. В. твърди, че и при
втората операция на ищцата е позволено да натоварва крака два месеца след
самата операцията. Следователно и в този последващ операцията възстановителен
период не се установява поведение /действие или бездействие/ на лекари при
ответното дружество, което да е в разрез с дължимото, установено от
медицинските стандарти за дейността.
Коментираното
до тук обосновава извод за липса на дължимо и непредприето поведение или такова
в противоречие на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания на
лекари при ответното дружество и сам по себе си обосновава отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни. Поради това не се налага анализ на
събраните в хода на делото доказателства относно размера на претърпените от
ищцата неимуществени и имуществени вреди. Не се налага анализ и на приетото в
хода на съдебното дирене заключение по
СГЕ, доколкото задачата се намира за неотносима във връзка с изясняване от
фактическа страна на предмета на спора.
По отношение на
разноските:
Съобразно
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на
ответника. Такива се претендират в размер на 250 лева за депозит за СМЕ, както
и 4000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Относно последното е
предявено от ищеца възражение за неговата прекомерност. Същото се намира за
основателно, с оглед минимално предвидените за това размери, съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което следва да бъде присъден размер от 3000 лева, на основание чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата. Не се приемат доводите на ответника за съобразяване на
проведените по делото открити съдебни заседания, доколкото в голяма част от тях
не са извършвани процесуални действия, а делото е отлагано за определяне на
вещо лице и представяне на заключение по допусната СМЕ. Следователно на
ответника следва да се присъдят разноски от общо 3250 лева за настоящото
производство.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Г.В., ЕГН ********** срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Мед
Лайн Клиник” АД, ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на
здравето, вследствие на осъществено на *** от лекарски екип при ответното
дружество оперативно лечение на тазобедрена става и сумата от 2100 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за закупуване на ортопедичен имплант,
болничен престой и вливане на системи, ведно със законната върху двете суми
считано от *** г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 6278,28
лева– обезщетение в размер на законна лихва върху главницата от 20 000 лева, за
периода от *** г. до *** г. и от *** г. до *** г., и сумата от 659,22 лева -
обезщетение в размер на законна лихва върху главницата от 2 100 лева, за
периода от 22.05.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 21.07.2020 г.
ОСЪЖДА И.Г.В.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Многопрофилна
болница за активно лечение „Мед Лайн Клиник” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 3250 лева /три хиляди двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски в производството по г.д.№ 8940/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/В.Запрянова
Вярно с
оригинала.
М.К.