РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 09.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седемнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1053 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от К.Н.К. ЕГН **********,***, чрез
процесуалния представител адв. П. А., срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца: обща сума в размер на 4307,43 лева, от които сумата от 1 575.03 лева, представляваща неплатена
наемна цена за стопанската 2015/2016г. по Договор от 08.10.2014г. за наем на
земеделски земи; сумата от 2 100.04 лева, представляваща неплатена наемна цена
за стопанската година 2016/2017г. по Договор от 30.09.2015г. за наем на земеделски
земи; сумата от 362.26 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 01.10.2016г. до 06.01.2019г. върху главницата от
1 575.03 лева по Договор от 08.10.2014г. за наем на земеделски земи; сумата от
270.10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 01.10.2017г. до 06.01.2019г. върху главницата от 2 100.04 лева по
Договор от 30.09.2015г. за наем на земеделски земи.
В обстоятелствената част на
исковата молба сочи, че ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило
възражение от длъжника и в съответствие с указанията на заповедния съд е
предявил иск за установяване на съществуване на вземането му. Твърди, че
на 08.10.2014г. сключил с ответника Договор за наем на земеделски земи, по
силата на който отдал за временно и възмездно ползване за срок от една
стопанска година, а именно за 2015/2016г., следните свои земеделски земи,
находящи се в землището на ***, община Плевен:1. Нива от 4.172 дка, съставляваща имот №009005, III категория, в
местността ***; 2.Нива от 5.332 дка, съставляваща имот №048007, III категория,
в местността ***. Нива от
25.996 дка, съставляваща имот №015016, VI категория, в местността ***; 4.Нива
от 14.003 дка, съставляваща имот №034012, IV категория, в местността ***;
5.Нива от 2.998 дка, съставляваща имот №010002, IV категория, в местността ***
с обща площ на отдадените под наем земи на 52.501 дка. Излага, че съгласно чл.2
от договора дължимата наемна цена е в размер на 30.00 лева за декар, за една стопанска година, или
общата наемна цена за отдадените под наем 52.501 дка за стопанската 2015/2016
година възлиза на 1575.03 лева.
Сочи, че съгласно чл.3 от Договора наемната цена се дължи до 30.09. на
изтеклата стопанска година, като съгласно параграф 2, т.З от ДР на ЗАЗ
“стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година. Поради изложеното счита, че падежът за плащане на наемната
цена по договора, съобразно предвиденото в чл.3 от същия е на 30.09.2016г.
Твърди, че ответникът не му е платил и до момента дължимата наемна цена за
стопанската 2015/2016г. в общ размер от 1 575.03 лева, поради което вследствие
изпадането си в забава му дължи обезщетение за забава в размер на 362.26 лева
за периода от 01.10.2016г. до 06.01.2019г. Излага, че на 30.09.2015г. сключил с
ответника отново Договор за наем на земеделски земи, по силата на който отдал
на длъжника за временно и възмездно ползване за срок от една стопанска година -
2016/2017г., гореописаните недвижими имоти с дължима наемна цена е в размер на
40.00 лева за декар, за една стопанска година, или за обща сума от 2100.04
лева. Сочи, че съгласно чл.3 от Договора наемната цена се дължи до 30.09. на
изтеклата стопанска година, като в случая това е 30.09.2017г. Твърди, че
ответникът не му е платил и до момента дължимата наемна цена за стопанската
2016/2017г. в общ размер от 2 100.04 лева, поради което му дължи и обезщетение
за забава в размер на 270.10 лева за периода от 01.10.2017г. до 06.01.2019г.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск като основателен и доказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност
за претендираната сума с РКО 24.09.2013Претендира присъждането на разноски и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
В нарочни писмени
бележки сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се е
установило, че между страните са сключени договори за наем, какато за
процесните години, така и за години назад във времето. Излага, че не е спорно
и, че не е имало плащане по договорите. По отношение на възражението за
прихващане счита същото за неоснователно. Твърди, че ответника е получил
надплатената сума на годно правно основание. Излага, че в представените по
делото РКО е посочено, че плащането е за „наем на земеделска земя“, поради което
счита и, че изначално е налице основание за изпълнение от страна на ответника
на задължението за погасяване на наемната цена по договорите, съответно е и
налице основание ищецът да получи същите. Не отрича факта, че ответникът е
платил повече от договореното в договора за наем, но че това е станало с негово
съгласие, което се е потвърдило от разпитаните по делото свидетели. Навежда
доводи, че доколкото договорът за наем е неформален и за неговото изменение не
е необходима писмена форма, то с процесните РКО ответникът доброволно е
увеличил размера на наемната цена, което ищецът е приел с получаването им.
Твърди, че доколкото ответникът е осчетоводил РКО също води до извод, че е
заплатил сумите на основание „наем“, защото в противен случай би бил осчетоводил
само платеното задължение по договора за наем в размер на 20 лева на декар.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника
е депозирал отговор на исковата молба. Твърди,
че искът е допустим. Оспорва иска за главница като неоснователен за разликата
над 1 852,53 лв. и за мораторна лихва като неоснователен за разликата над
270.10 лева. Сочи, че изложените в ИМ обстоятелства са в противоречие на
фактическите отношения между страните. Излага, че ищецът не е съобразил
претенцията си с факта, че ответникът има насрещно парично вземане от него в
размер на 1 822,54 лева. Твърди, че тази сума е получена от ищеца без основание
и същият дължи връщането й на ответника при условията на чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД. Сочи, че срещу дължимия на ищеца наем по процесните два договора
ответникът има насрещно вземане в размер на 1 822,54 лева, което произтича от
задължение на *** да върне надплатените му в този размер от ответника без
основание суми, както следва: 1. по договор от 03.02.2012 г. за наем на общо
49,503 дка земеделска площ за стопанската 2012 г. - 2013 г. Излага, че при
уговорена между страните наемна цена от 20 лв. на декар общо дължимото задължение
на ***по този договор е 990,06 лв, като с разходен касов ордер № 28/24.09.2013
г. на ищеца е изплатена сумата 1 237,57 лв„ или с 247,51 лв. в повече от
дължимото; 2.По договор от 11.09.2012 г. за наем на общо 52,501 дка земеделска
площ за стопанската 2013 г. - 2014 г.
Сочи, че при уговорена между страните наемна цена от 20 лв.дка общо
дължимото задължение на *** по този договор е 1 050,02 лв., като с РКО №
29/08.10.2014 г. на ищеца е изплатена сумата 1 575,03 лв., или с 525,01 лв. в
повече от дължимото; 3.По договор от 24.09.2013 г. за наем на общо 52,501 дка
земеделска площ за стопанската 2014 г. -
2015 г. Твърди, че при уговорена между страните наемна цена от 20 лв. на декар
общо дължимото задължение на ответника
по този договор е 1 050,02 лв. Сочи, че
с РКО № 29/08.10.2014 г. на ищеца е изплатена сумата 2 100,04 лв., или с
1050,02 лв. в повече от дължимото. Излага, че между страните няма други
правоотношения, които да оправдаят такова надплащане. Твърди, че по тази
причина надплатената над дължимия наем сума от общо 1 822,54 лева с РКО №№
28/24.09.2013 г. № 29/08.10.2014 г. и №36/30.09.2015
г. се явява получена от ищеца без правно основание и следва да бъде върната от
него на ответника при условията на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Твърди, че
сумите по тези ордери са изплащани на ищеца от служител на ответника без знанието и съгласието на
представляващата търговеца Л.А.. Поради изложеното счита, че ответникът има
насрещно парично вземане от ищеца в размер на 1 822,54 лева, представляваща
получена без основание сума. Представя изявление за извънсъдебно прихващане
между двете насрещни парични вземания - претендираното от ищеца и дължимото от
него за връщане на ответника като неоснователно обогатяване. Прави възражение
за съдебно прихващане на исковите претенции на ищеца с общ размер на главницата
от 4 307.43 лв. с насрещното парично вземане на ответника за подлежащата на
връщане от ищеца на осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД сума от 1 822,54
лева., както следва:За пълно погасяване на претенцията за сумата от 1 575.03
лева за наем за стопанската 2015/2016г. по Договор от 08.10.2014 г. чрез
прихващане с насрещното парично вземане на ответника и за погасяване на
претенцията за сумата 2 100.04 лева за наем за стопанската година 2016/2017г.
по Договор от 30.09.2015г. със сумата 247.51 лв., представляваща остатъка на
насрещното парично вземане на ответника след предходното прихващане, като след
прихващането на тази сума задължението на ответника по този иск остава да се
дължи 1 852,53 лв. Твърди, че ефектът на ретроактивното действие на
прихващането е, че вземането за главницата за наем от 1 575.03 лева за
стопанската 2015/2016г. се счита погасено още към момента на възникването му, поради
което за него не се дължи мораторно обезщетение. Претендира присъждането на
разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител моли съда уважи
направеното възражение за прихващане. Претендира присъждане на разноски.
В нарочни писмени
бележки сочи, че спорния по делото въпрос е дали е основателно направеното
възражение за прихващане. Твърди, че тежестта да докаже, че е получил
процесните суми на годно правно основание е на ищеца. Излага, че ищецът не е
доказал, че е налице годно правно основание въз основа, на което да задържи
процесните суми. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че
страните са изменили процесните договори, като са увеличили дължимия наем
съобразно платеното с РКО. Навежда доводи, че изменението на договора следва да
бъде писмено, каквито доказателства не са представени. Сочи и, че самият ищец е
признал, че не са водени разговори за изменение на договорите. Твърди, че от
показанията на свидетелката Х. по несъмнен начин е установено, че същата не е
била упълномощавана да изменя договорите с ищеца, като плащанията са били на
добра воля.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №652/2019 г. по описа на
ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 3 675,07
лева - главница, 362,26 лева мораторна лихва
за периода 01.10.2016
г. – 06.01.2019
г., 270,10 лева мораторна лихва за периода 01.10.2017
г. – 06.01.2019
г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 86,15 лева за деловодни разноски за държавна
такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 26/09.01.2019 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило
възражение от длъжника. Ищецът с оглед на
реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед
е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщен като част
от исковото производство е и договор за наем от 08.10.2014 г., сключен между
страните по делото, по силата на който ищецът е отдал под наем на ответника
притежаваните от него недвижими имоти в землището на *** за срок от една
година, считано от 01.10.2015 г., с месечно плащане в размер на 30 лева и срок
на плащане до 30.09. на стопанската година. Видно е, че страните са се
договорили, че при трайна промяна в обстоятелствата, при които страните са се
ръководили при сключване на договора, последният се изменя, така че
задълженията на страните да съответстват на настъпилите промени.
Установява се и, че
с договор за наем от 30.09.2015 г., сключен между страните по делото ищецът е
отдал под наем на ответника притежаваните от него недвижими имоти в землището
на *** за срок от една година, считано от 01.10.2016 г., с месечно плащане в
размер на 40 лева и срок на плащане до 30.09. на стопанската година. Видно е,
че страните са се договорили, че при трайна промяна в обстоятелствата, при
които страните са се ръководили при сключване на договора, последният се изменя,
така че задълженията на страните да съответстват на настъпилите прочени.
Видно е от договор
за наем от 03.02.2012 г., сключен между страните по делото, по силата на който
ищецът е отдал под наем на ответника притежаваните от него недвижими имоти в землището
на *** за срок от една година, считано от 01.10.2012 г., с месечно плащане в
размер на 20 лева и срок на плащане до 30.09. на стопанската година. Установява
е, че страните са се договорили, че при трайна промяна в обстоятелствата, при
които страните са се ръководили при сключване на договора, последният се
изменя, така че задълженията на страните да съответстват на настъпилите
промени.
Приобщена като
доказателство по делото е и РКО от 24.09.2013 г., от който е видно, че
ответника е заплатил на ищеца сума в размер на 1237,57 лева с основание –„наем
2012/2013 г. -49,503 декара“.
Установява се от
договор за наем от 11.09.2012 г., сключен между страните по делото, че ищецът е
отдал под наем на ответника притежаваните от него недвижими имоти в землището
на *** за срок от една година, считано от 01.10.2013 г., с месечно плащане в
размер на 20 лева и срок на плащане до 30.09. на стопанската година. Видно е,
че страните са се договорили, че при трайна промяна в обстоятелствата, при
които са се ръководили при сключване на договора, последният се изменя, така че
задълженията на страните да съответстват на настъпилите промени.
Приобщена като
доказателство по делото е и РКО от 08.10.2014 г., от който е видно, че
ответника е заплатил на ищеца сума в размер на 1575,03 лева с основание –„наем
на земя 2013/2014 г. -52,501 декара“.
Видно е от договор
за наем от 24.09.2013 г., сключен между страните по делото, по силата на който
ищецът е отдал под наем на ответника притежаваните от него недвижими имоти в
землището на *** за срок от една година, считано от 01.10.2014 г., с месечно
плащане в размер на 20 лева и срок на плащане до 30.09. на стопанската година.
Установява е, че страните са се договорили, че при трайна промяна в
обстоятелствата, при които страните са се ръководили при сключване на договора,
последният се изменя, така че задълженията на страните да съответстват на
настъпилите промени.
Приобщена като
доказателство по делото е и РКО от 30.09.2015 г., от който е видно, че
ответника е заплатил на ищеца сума в размер на 2100,00 лева с основание –„наем
земя 2014/2015 г. -52,501 декара“.
Установява
се от приложените по делото декларации по чл.70 ППЗСПЗЗ, че ответникът е заявил
за ползване имоти с идентификатори №41037.9.5, 41037.48.7, 41037.15.16,
41037.34.12 и 41037.10.2, собственост на *** за стопанските 2012/2013 г,
2013/2014 г. и 2014/2015 г., с изключение на имот №41037.10.2, който не е
заявяван за ползване за стопанската 2012/2013 г.
Видно
е от представения по делото протокол от 31.07.2014 г. на ***, че съгласно
Заповед № РД-156/22.07.2014 г. е определено средно рентно плащане за
стопанската 2014/2015 г. в размер на 24 лева за ***.
Установява се от
представения по делото протокол от 14.08.2013 г. на ***, че съгласно Заповед №
РД-110/09.08.2013 г. е определено средно рентно плащане за стопанската
2013/2014 г. в размер на 20 лева за ***.
От представения по
делото протокол от 24.08.2012 г. на ***, че съгласно Заповед №
РД-15-225/05.07.2012 г. е определено средно рентно плащане за стопанската
2013/2014 г. в размер на 20 лева за ***.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите *** и ***.
Свидетелят ***
свидетелства, че притежава наследствени земи в
землището на *** и преди да ги отдаде под наем на земеделска кооперация от ***са
се стопанисвали от ответника по делото. Излага, че в началото родителите му са
получавали по 20 лв. и отделно от това са им давали в натура захар и олио. Сочи, че през 2012 -2013 г. вдигнали рентата на 25 лв., а на
другата година на 30 лв. и казали, че ще спират „натурата и затова вдигат цената“. Сочи, че казали/ като обяснява, че
това била М. – счетоводителя на фирмата, пред която подписвали и договорите/ че
за 2014-2015 г. рентата ще е по 40 лв. Твърди, че това е било за всички. Излага, че не може да
си спомни дали са подписвали анекси за изменението. Твърди, че за 2012/2013 г. е плащано по 25 лева на декар, за 2013/2014 г. -30 лева и 2014/2015 г. по 40 лева Сочи, че никой от селото не е връщал надплатените пари.
Свидетелката ***
свидетелства, че е заемала длъжността „ счетоводител –отчетник“ в ответното
дружество до 30.09.2018 г. Обяснява, че освен, че сключвала
договорите и изплащала наемите, водела отчетността по изработката на самата продукция. Твърди, че тя е подписвала
договорите за наем и аренда от името на ответника, като обяснява, че такава е
била практиката от 01.07.2012 г., когато е постъпила на работа.Сочи, че тя е плащала
наемите и изготвяла
списъците. Твърди,
че цената,
която се определя за договор, сключвайки се за всяка
съответна година, се определяля от арендатора и сумата,
както и сумата,
която следва да се плати. Сочи, че
представените по делото РКО е съставила тя, но със знанието и съгласието на арендатора. Обяснява, че обикновено когато свърши стопанската
година, а понякога и
по – рано арендаторът определя каква сума да се плати на арендодателите. Излага, че няма писмена заповед, която да й
възлага изплащане на сума различна от договореното в договора за наем. Разказва, че практиката е била
следната: наемните договори се
сключват в деня, в който наемодателите си
получават нетното плащане за предходната година, като сключват договори за по-следващата година, защото срокът им за сключване и внасянето в ОС „Земеделие“ е до 31.07. Излага, че ако договорът е бил за 20лв. на декар, тя е изплащала по 30 лв. наемно плащане и то поради добрата воля на А., която определя наема. Обаснява
и, че Л. А. е давала парите за
изплащане на рентата.
По делото е
изслушано и заключението по допуснатата комплексна ССЕ, чието заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по
делото. От заключението на същото се установява, че: счетоводството на
ответното дружество е водено редовно, като са спазени изискванията на ЗССС; че
в счетоводството на фирмата систематично са отразени стопанските операции за
процесните календарни години; че процесните РКО са осчетоводени при ответника
по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ за всяка процесна година; че
изплатените суми са вкл. в разходите на ответника за съответните календарни
години; че изплатените суми са намерили отражение и са включени в съответните
годишни финансови отчети за стопанската 2013 г., 2014 г. и 2015 г.; че не е
подадена декларация от ответника за приходите на физическите лица по реда на
чл.73 ЗДВФЛ за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. по чл.73, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ; че
размерът на средното годишно рентно плащане в землището на *** е: за 2012/2013
г. -20 лева на декар; за 2013/2014 г. -20 лева на декар и 2014/2015 г. – 24
лева на декар; средната годишна наемна цена на декар за землището на *** е,
както следва: за 2012/2013 г. -23 лева на декар; за 2013/2014 г. -25 лева на
декар и 2014/2015 г. – 23 лева на декар.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок; наличието на твърдяното облигационно
отношение с ответника по договор за наем, по силата на което е предоставил
собствените си имоти за ползване на ответника срещу наемна цена в претендирания
размер, собствената си изправност по договора за наем. Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, ако се установи наличието на такива, както и основателността
на направеното от него възражение за прихващане.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №65/2019 г. че в полза на ищеца е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се
от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на два
сключени договора за наем на недвижими имоти, по силата на който е отдал под
наем на ответника за временно и възмездно ползване за стопанската 2015/2016 г.
и за стопанската 2016/2017 г. недвижими имоти с наемна цена в размер на 30 лева за всеки декар за
2015/2016 г и в размер на 40 лева за
всеки декар за стопанската 2016/2017 г., със срок за плащането – 30.09 на
стопанската година. Съобразно приложените по делото договори за наем, съдът
намира, че между страните по делото, е възникнало валидно облигационно наемно правоотношение,
с предмет - описаната земеделска земя. Съдът намира също, че съобразно
уговореното в наемният договор, като падеж на задължението –30.09 на изтеклата
стопанска година е настъпила и изискуемостта на същото. От своя страна ответникът
не оспорва, а и не е ангажирал доказателства за собствената си изправност по договора – че е извършване
на плащане на дължимата наемна цена, за стоп. 2015/2016 г. и 2016/2017 г..
Предвид безспорно
установената забава при изпълнението на основното задължение за наем,
основателен се явява и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главниците,
считано от датата следващ деня на падежа, до депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК в следните размери: сума от 326,26 лева върху главницата от 1575,03
лева и сума в размер на 270,10 лева върху главницата от 2100,04 лева.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение
към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което предявения иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен.
Основателността на предявения главен иск
налага произнасяне и по направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 1822,54 лева,
представляващи платените без правно основание суми по РКО с №№ 28/24.09.2013 г,
№29/08.10.2014 г. и от 30.09.2015 г.
Страните не спорят,
а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът е
изплатил на ответника за стопанските 2012/2013 г, и за 2013/2014 г. за
2014/2015 г. сумите, посочени в РКО.
Спорно по делото е
дали платените от ищеца суми са получени без правно основание, респективно дали
са получени на валидно правно основание – изменение на сключения договор за
наем в частта относно договореното плащане.
Възможността за
изменение на договора, продиктувано от трайна промяна в обстоятелствата, от
които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, довело до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, е договорена от
страните при сключването на всеки един от договорите. Видно е и от самите
договори, че договореното наемно плащане ще бъде платено едва две години след
сключването им. В случая съдът приема, че с подписването на разходните
документи от двете страни същите са се съгласили с изплащането, съответно с
получаването на по-висока по размер рента за ползването на процесните
земеделски имоти, т.е. съгласили са се, че са настъпили обстоятелства през
изминалите две години, които да доведат до изменението на договора.
Действително, изменението в договора не е извършено във формата, която се
изисква за сключването му, а именно – писмена форма, доколкото договорът за
наем е сключен в писмена форма. В случая обаче процесният договор за наем е
търговска сделка, тъй като е сключена от търговец и е свързана с
осъществяваната от търговското дружество дейност – чл. 286 ал.1 от ТЗ).
Следователно по отношение на процесния договор намира приложение чл. 293 ал.3
от ТЗ, а именно – страната (търговец) не може да се позовава на нищожността на
търговска сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. По делото няма данни ответникът да е оспорвал
дължимостта на по-високия размер на изплатеното от него арендно плащане към
момента на извършването му, а и значително време след този момент. Съдът
приема, че цялостното последващо поведение на ответника, след издаването на
посочените платежни документи дава основание да се направи извода, че наемателя
не е оспорил действителността на това свое изявление, с което то е валидирано.
Не за дадено без основание, а за намерение за плащане на правно основание
говори и обстоятелството установено от вещото лице, че сумите на „надплатения“ наем
са били осчетоводени по счетоводна сметка 602 - Разходи за външни услуги / в
т.с. р-е по гр.д. №418/2018 г. по описа на ПлОС и др/.
Съдът приема за
неоснователни доводите на ответника, че плащането е направено без знанието на
управителя на дружеството. От свидетелските показания на счетоводителя на
фирмата безспорно се установи, че именно управителя на фирмата е бил този,
който всяка година е определял какви суми ще се заплащат на наемодателите и
арендаторите, както и, че той е осигурявал парите за това, поради което и съдът
счита, че плащането на сумите не е било без знанието на управителя на
дружеството. Дори обаче да се приеме, че той нее знаел за надплатените суми по
отношение на него действа и презумпцията на чл.301 ТЗ и след като той не се е
противопоставил на извършеното плащане от страна на счетоводителя на фирмата
означава, че го е приел. Като доказателство за приемане на същото е и фактът,
че сумите на „надплатения“ наем са били осчетоводени по счетоводна сметка 602 -
Разходи за външни услуги.
Поради изложеното
съдът приема, че надплатеното с процесните РКО не е било без правно основание,
а на валидно правно основание – изменен договор за наем в частта за наемното
плащане, поради което и направеното възражение за прихващане следва да се
отхвърли като неоснователно и недоказано.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че направеното възражение за прихващане с надплатеното по РКО №28/24.09.2015 г. следва да бъде отхвърлено и на друго основание, а именно като погасено по давност.
Съобразно изхода на спора,
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в размер от 486.15
лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сторените в исковото
производство разноски в размер от 510.85
лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** дължи на К.Н.К. ЕГН **********,***, сума в размер на 4307,43
лева, от които: сумата от 1 575.03
лева, представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2015/2016г. по
Договор от 08.10.2014г. за наем на земеделски земи; сумата от 2 100.04 лева,
представляваща неплатена наемна цена за стопанската година 2016/2017 г. по
Договор от 30.09.2015г. за наем на земеделски земи; сумата от 362.26 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
01.10.2016г. до 06.01.2019г. върху главницата от 1 575.03 лева по Договор от
08.10.2014г. за наем на земеделски земи; сумата от 270.10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
01.10.2017г. до 06.01.2019г. върху главницата от 2 100.04 лева по Договор от
30.09.2015г. за наем на земеделски земи, основание
чл.422 ГПК, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Н.К. ЕГН **********,***, сумата от 486,15 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 65 по описа за 2016 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Н.К. ЕГН **********,***, сумата от 510,85 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: