№ 1452
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203409 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
573347-F586542/21.04.2021г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на С. Ч., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.92
ал.2 вр. чл.92 ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и
чл.264 ал.1 вр. чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО, на основание чл.264 ал.1 пр.
първо вр. чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО.
По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят моли съда за отмяна на обжалваното НП или намаляване
размера на наложената санкция.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител юрк. Е.Ф.
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.11.2020г. от служители на ТД на НАП Пловдив била извършена
проверка по установяване факти и обстоятелства на „АСЕР 69” ЕООД, ЕИК
********* – данъчно задължено лице по чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО, което
дружество се представлявало от жалбоподателя С. Ч.. Проверката била
възложена с Резолюция № П-16001620193897-0РП-001/18.11.2020г. В хода на
проверката било установено, че дружеството е извършвало дейност през
финансовата 2018г., като е отчело обороти по ЕКАФП в размер на 263,03 лв. и
не попадало в условията на чл.92 ал.4 от ЗКПО. Констатирано било, че
жалбоподателят С. Ч., в качеството си на представляващ дружеството, е
допуснал нарушение по ЗКПО, като не е подал в ТД на НАП Пловдив
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2018г. в
законоустановения срок до 01.04.2019г. включително /31.03.2019г. бил
неприсъствен ден/. За резултатите от проверката бил съставен Протокол № П-
16001620193897-073-001/29.12.2020г.
Декларацията била подадена със закъснение в ТД на НАП Пловдив по
електронен път на 13.01.2021г. с вх. № 1600И1025812.
По този начин на 02.04.2019г. С. Ч. извършил нарушение на чл.92 ал.2
вр. чл.92 ал.1 от ЗКПО и осъществил състава на чл.264 ал.1 вр. чл.261 ал.1 пр.
второ от ЗКПО, за което срещу жалбоподателя на 19.01.2021г. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F586542/19.01.2021г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на С. Ч. е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. за нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92 ал.1 вр. чл.264 ал.1 вр. чл.261 ал.1 пр.
второ от ЗКПО, на основание чл.264 ал.1 пр. първо вр. чл.261 ал.1 пр. второ
от ЗКПО.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства – АУАН № F586542/19.01.2021г., Протокол № П-
16001620193897-073-001/29.12.2020г., годишна данъчна декларация по чл.92
от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък вх.
№ 1600И1025812/13.01.2021г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, които съдът кредитира като обективни,
последователни и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на събрания
доказателствен материал съдът намира за категорично и безспорно
установено нарушението, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя С. Ч.. Разпоредбата на чл.92
ал.2 от ЗКПО /в редакцията й към датата на нарушението/ указва годишната
данъчна декларация да се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
2
регистрация на данъчно задълженото лице. В случая жалбоподателят, в
качеството си на представляващ „АСЕР 69“ ЕООД, е допуснал нарушение по
ЗКПО, като не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна
декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения
срок. Правилно е посочена и датата на нарушението – 02.04.2019г., доколкото
31.03.2019г. е бил неприсъствен ден. Не е спорно по делото, че данък се е
дължал, тъй като е безспорно доказано, че дружеството е извършвало дейност
през 2018г. Годишната данъчна декларация за процесната година е била
подадена по електронен път на 13.01.2021г. Фактическата обстановка не се
оспорва и от жалбоподателя.
При така установеното нарушение, правилно и законосъобразно
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.264 ал.1 пр. първо вр. чл.261
ал.1 пр. второ от ЗКПО, който предвижда, че представляващият данъчно
задълженото лице, който с действие или бездействие е допуснал нарушение,
посочено в чл.261, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
200 до 1000 лв. Разпоредбата на чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО предвижда
налагане на санкция за данъчно задължено лице, което не подаде декларация
по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер
или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от
данък. В случая е наложена глоба в размер на 200 лв., който се явява
минимално предвиденият в закона и не подлежи на ревизиране от съда.
Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства,
въззивната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на
основания за приложение на горепосочената разпоредба от ЗАНН включва в
обсега си обективни и субективните признаци, касаещи степента на
обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и
типични за деянието хипотези, административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административно наказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното
състояние на извършителя. Действително жалбоподателят е санкциониран за
пръв път за нарушение като процесното, което обстоятелство обаче е взето
предвид при определяне на санкцията, доколкото за повторност е предвидена
такава в по-голям размер. Смекчаващи обстоятелства са затрудненото
имуществено положение и влошеното здравословно състояние на
жалбоподателя. В същото време обаче, засегнатият кръг обществени
отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с
определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под
особена закрила и режим. Процесното деяние накърнява реда и правната
сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по
приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти, от
3
една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. Дори минимално
предвиденият размер на санкцията за неизпълнение на задължението за
подаване на декларация сочи, че законодателят е предвидил по-засилен
режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг
отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил
обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена
опасност. Освен характера на осъщественото нарушение, следва да се има
предвид и продължаващото във времето поведение на жалбоподателя, който
като представляващ дружеството е допуснал нарушение по ЗКПО, като не е
подал в ТД на НАП Пловдив декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата
2018г. значително време след законовия срок – около две години.
Декларацията е следвало да бъде подадена в срок до 01.04.2019г., а същата е
входирана в ТД на НАП Пловдив на 13.01.2021г. Предвид горното
разглежданото нарушение не може да се определи като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от
този вид. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че подаването на
декларацията извън законово определения срок не е станало по инициатива на
жалбоподателя, а след извършване на проверка за установяване на факти и
обстоятелства от органите по приходите. Предвид изложеното съдът намира,
че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на
извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл.63 ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закон за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лв. предвид
фактическата и правна сложност на делото и извършените в хода на
настоящото производство процесуални действия, приключило в рамките на
едно съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
573347-F586542/21.04.2021г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на С. Ч., ЕГН ********** е наложено
4
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.92
ал.2 вр. чл.92 ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и
чл.264 ал.1 вр. чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО, на основание чл.264 ал.1 пр.
първо вр. чл.261 ал.1 пр. второ от ЗКПО.
ОСЪЖДА С. Ч., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 80 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5