Решение по дело №1392/2019 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        13.01.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	17.12.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1392		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощника си юрисконсулт К.А. срещу  И.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***.

           Ищецът твърди, че на 10.02.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и ответника като длъжник, като след дадени му от съда указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, в молба от 17.07.2019г. сочи, че в исковата му претенция се включват главница, представляваща отпусната сума по заема в размер на 2 254, 75 лева, договорна лихва в размер на 712, 61, лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1890, 01 лева. Твърди още, че е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът е погасил само осем пълни вноски и една непълна, при което на основание ОУ, при които е сключен договорът за потребителски кредит, последният е прекратен на 14.11.2017г. Сочи, че към момента на предявяване на исковата молба сумата, която е платил  ответникът е в размер на 2 679, 13 лева, от които: 745, 25 лева главница; 738, 43 лева договорна лихва и 1109, 99 лева възнаграждение по пакет за допълнителни услуги. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по отношение ответника в размер на 4 857, 37 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, от която сума сумата в размер на 2 254, 75 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумите; 712, 61 лева договорна лихва и сумата в размер на 1890, 01 лева по допълнителен пакет услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 711/2019г. по описа на РС – Дупница.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит. На основание чл. 26 ЗЗД се прави възражение за нищожност на процесния договор, както и на клаузата,  с която е уговорен лихвения процент  на договорната лихва, а по отношение претенцията за пакета допълнителни услуги  се прави възражение за нищожността на клаузата, която я урежда предвид противоречието й с чл. 10, ал. 2, пр. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

           Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

           Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства –Договор за потребителски кредит № **********; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към Договор за потребителски кредит № **********; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********; Преводно нареждане (документ за кредитен превод с референция: 270PBWP1704110021 от дата: 10.02.2017г.); Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Уведомително писмо се установява, че на 10.02.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и ответника в настоящото производство за сумата от 3 000 лв. и срок на кредита 24 месеца, размер на вноската: 185, 46 лв., ГПР: 49.89%; годишен лихвен процент: 41.617%; лихвен процент на ден: 0, 11 %; общо задължение по кредита: 4 451, 04 лева, както и по избран и закупен пакет от допълнителни услуги възнаграждение в размер на 3 000 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги  – 125, 00; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 7 451, 04; общ размер на вноската 310, 46 лева, дата на погасяване – 2 ден от месеца.

           По делото е прието като доказателство уведомително писмо, изходящо от ищцовото дружество, с което на ответника в производството се съобщава, че процесният договор за кредит, сключен между страните е прекратен (договор № **********) и, че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Описани са в посоченото уведомително писмо като дължими суми както следва: непогасена част от задължението по договора – 5 893, 22 лева, такса по тарифа – 530, 00 лева и лихва за забава – 25, 15 лева. Към писмото има приложено известие за доставяне, от което е видно, че същото не е получено от длъжника по договора – посочено е в известието за доставяне, че пратката не е потърсена от адресата.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Ответникът прави възражения с правно основание чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

           Предявени са установителни искове, в производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 711/2019г. по описа на Районен съд - Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът следва да докаже съобразно правилата на чл. 154 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.

           Няма спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от събраните по делото писмени доказателства. Ищецът признава в исковата молба, че до момента на предявяването й ответникът е погасил сума в размер на 2 679, 13 лева.

           По основателността на исковете, съдът намира следното:

           Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 711/2019г. по описа на РС – Дупница – 29.03.2019г., срокът на процесният договор за кредит е изтекъл – падежът на последната месечна вноска съгласно приложеният погасителен план по делото е на 02.03.2019г., при което въпросът за предсрочна изискуемост на кредита, респ. обявяването на същата на ответника в настоящото производство не стои и възраженията на ответника в тази насока, съдът счита за ненужно да обсъжда.

           Ответникът прави възражение с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като сочи, че уговорената възнаградителна лихва от 41, 17% за кредит от 3 000 лв., както 49.89% годишен процент на разходи (ГПР) са в противоречие с добрите нрави и изискването за добросъвестно упражняване правата на страните по договора, по което възражение, съдът намира следното:

           Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме за основателно така наведеното възражение е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чуствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави и тя приема, че „добри нрави” по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави”, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно, възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....”. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът намира, че при потребителски заем за сума от 3 000 лв., със сравнително  кратък срок на ползване - 24 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на от 41,17 % от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15 години), когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай такива обстоятелства не са налице. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 41,17 %, е в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна. Такъв извод може да се направи и относно годишният процент на разходите, още повече, че (както се отбеляза и по – горе) кредитът е краткосрочен и определянето на ГПР от 49,89%, без да е установен механизмът за изчисляване на този процент съставлава нарушение на принципа на добросъвестно упражняване на права. Посочените клаузи драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД възможно е договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. Като съобрази данните по делото настоящият състав намира, че нищожните клаузи на договора относно определянето на % възнаградителна лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК – чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит -  чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. В процесния договор не се съдържа информация за условията за прилагането на годишният лихвен процент на възнаградителната лихва и индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния, ако има такъв. Не е ясно каква част от посочената погасителна вноска съставлява възнаградителната лихва, при посочения в договора лихвен процент, като се има предвид, че става въпрос за краткосрочен договор за потребителски кредит - за 24 месеца. Не е изпълнено и изискването да се посочи, освен глобалния годишен процент на разходите по кредита (49,98 % ГПР), общата сума, при съответния годишен процент на разходите, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Освен че липсата на подобна регламентация, по изричното разпореждане на ЗПК, прави договора недействителен, както се изложи, неоправданото предвиждане на възнаградителна лихва и ГПР противоречи на справедливостта и еквивалентността на престациите и не може да се оправдае с поетия от кредитора риск по отпускане на заема. По тези съображения настоящият състав намира, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай, с оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита. Безспорно се установи, че същият е получил сумата от 3 000 лв., като е извършил плащания в размер на 2 679, 13 лв. и дължи на ищеца остатъка от 320, 87 лева и предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за тази сума, а за горницата над тази сума следва да бъде отхвърлен. В тази връзка следва да се посочи и следното: В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3 000 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.” В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 10.02.2017 г., са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 10.02.2017 г.  именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето” на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на  3 000 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги  в размер на  3 000 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителският кредит.

           С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат направените и претендирани по делото разноски, както и тези, сторени в заповедното производство – по ч.гр.дело № 711/2019г. по описа на РС – Дупница съобразно уважената част от иска в размер на 55, 45 лева по исковото производство и 9, 72 лева по заповедното такова.

           Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

           ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 320, 87 лева - главница по договор за потребителски кредит № ********** от 10.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 711/2019г. по описа на РС – Дупница, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума до пълния предявен размер от  4 857, 37 лева, от която сума сумата в размер на 2 254, 75 лева главница; 712, 61 лева договорна лихва и сумата в размер на 1 890, 01 лева по допълнителен пакет услуги, като неоснователен.

           ОСЪЖДА  И.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, направените в настоящото производство и в производството разноски в размер на 55, 45 лева, както и тези по ч.гр.д. № 711/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница  в размер на 9, 72 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част от исковете.

 

 

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Кюстендил.

 

                                                                                

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: