РЕШЕНИЕ
№ 2425
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330107750 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н. Х. С., ЕГН **********, срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, за признаване за установено, че неустоечната клауза от сключения между
страните договор за паричен кредит № ***от *** г. е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна и
нарушаваща изискванията чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на
потребителските договори за кредит.
С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, с уговорена главница от 600 лв., с фиксиран лихвен процент – 40,05 %, при ГПР от
49,81 %. Поддържа се, че в чл. 8 от Договора е предвидено заплащане на неустойка от
потребителя в размер на 326,98 лева, ако не изпълни задълженията си по чл. 6 от договора
за предоставяне на обезпечение. Изложени са съображения, че чрез начисляването на
неустойката се заобикалят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4
ЗПК, доколкото вземането за неустойка представлявало допълнителна печалба за кредитора
и водела до завишаване на разходите по кредита. Аргументира се още, че така уговорената
неустойка, предвид и нейния размер, излизала извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Иска се прогласяване нищожността на оспорената
клауза и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, признава, че между
страните е сключен посоченият в договор за потребителски кредит, и признава
основателност на предявения иск. С подробно развити съображения твърди, че не е дал
повод за завеждане на делото и в този смисъл не дължи разноски.
В открито съдебно заседание на 17.11.2021 г. ищецът моли за постановяване на
решение при признание на иска.
Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба –
процесния договор за потребителски кредит № *** г. към искане № *** и погасителен план
1
към същия, които подкрепят изложените от ищеца твърдения. С оглед признанието на иска
и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за
основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в
някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки го на това основание.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение,
основавайки се на признанието.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.2 ГПК разноските, сторени от ищеца, ще останат в негова
тежест. По делото липсват данни ответното дружество да е претендирало плащане от ищеца
на начислената сума по нищожната клауза за неустойка. Самият ищец не твърди и да му е
била търсена тази сума или да я е бил заплатил на ответника. Следователно съдът намира, че
ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, като същото, видно от
отговора на исковата молба, е признало иска изцяло и е пожелало постановяване на решение
по реда на чл. 237 ГПК. В тази насока ответникът не дължи заплащане на ищеца на
сторените от последния разноски за настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Х. С., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, че клаузата за
неустойка в чл. 8 от Договор за паричен кредит №*** от *** г., сключен между страните, е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, неравноправна и нарушаваща изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно
задължителното съдържание на потребителските договори за кредит.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
2