Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №288/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №48 от 21.02.2023г.,
постановено по АНД №20221630201490/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №12-2200225/08.11.2022г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Монтана, с което на П.М.Т. *** на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл.414, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е
наложена глоба в размер от 2500 (две хиляди и петстотин) лв.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат М.,
го обжалва и развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си адвокат М. поддържа жалбата
си моли да бъде отменено обжалваното решение и наложеното административно
наказание, като алтернативно поддържа да бъде изменен размера на наложената
глоба.
Ответната страна, чрез
пълномощника си юрисконсулт Кръстева, оспорва жалбата и взема становище, че е
неоснователна, като претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Монтана
е приел, че в случая е налице безспорно
установено административно нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, което го е мотивирало да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Настоящият
съдебен състав счита, че въззивното решение е
неправилно при следните доводи:
Въззивният съд правилно и
обосновано е приел, че в случая се касае за безспорно установено
административно нарушение на разпоредбата на на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Това е
така, тъй като по делото е безспорно, че нарушението е извършено от административнонаказаното лице, установено е по надлежния
ред от компетентните контролни органи, и не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да
дават основание да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Следва да
се отбележи, че в съдебното решение са обсъдени надлежно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като мотивите в съдебния акт кореспондират с
фактическата обстановка, която е била установена пред въззивната
инстанция. За настоящият съдебен състав по безспорен начин е установено, че касатора е извършил административното нарушение на
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ, като изложените доводи за липса на
виновно поведение не се възприемат като доказани по делото, тъй като е
безспорно, че именно административнонаказаното лице
стопанисва обект „Обществена тоалетна“, респективно наетото от него лице е
изпълнявало трудова дейност. Пълнотата изисква да се посочи, че настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на въззвният
съд досежно установеното административно нарушение,
като отбелязва, че мотивите му в тази част са съответни на надлежно събраните
по делото доказателства.
В случая обаче
неправилно е приложена разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Въззивният
съд е посочил, че на административно наказаното лице е наложена глоба към
минимума предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, като правилно е
отбелязал в мотивите си, че административното наказание към минимума изпълнява
целите на закона. За настоящият съдебен състав е налице вътрешно противоречие
между мотивите на въззивният съд, който макар и
напълно правилно да е посочил, че е следвало за извършеното нарушение да се
наложи административно наказание към минимума (в случая в размер на 1500 лв), и обстоятелството, че наложената глоба е в размер на
2500 лв, тоест размера не е към минимума предвиден в
разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ. По разбиране на настоящият съдебен състав
за постигане на целите на наказанието следва да наложеното административно
наказание да бъдат изменен към минимума предвиден в разпоредбата на чл.414,
ал.3 от КТ. Настоящият съдебен състав счита, че в случая при съобразяване на
изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН във вр. с чл.12
от ЗАНН е законосъобразно размера на наложеното административно наказание глоба
да бъде намален на 1500 лева.
С оглед на изложеното, касационната инстанция
намира, че съдебното решение е
неправилно, предвид което следва
да се отмени. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено следва да се
постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови
решение по същество, с което да се измени наказателното постановление.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение №48 от 21.02.2023г., постановено по АНД №20221630201490/2022г. по описа
на Районен съд Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №12-2200225/08.11.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Монтана, с което на П.М.Т. *** на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е наложена
глоба в размер от 2500 (две хиляди и петстотин), КАТО намалява размера на
наложеното административно наказание глоба на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
към акт№ 333/16.05 .2023год.
Административен съд – Монтана в
закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като разгледа молба вх.№2813/22.05.2023г. постъпила по
КАНД №288/2023г. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.176 от
Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с
чл.63д от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
С молба вх.№2813/22.05.2023г.
постъпила по КАНД №288/2023г. по описа на Административен съд Монтана, подадена
от адвокат М. в качеството и на процесуален представител на Пламен М.Т. ***, се
иска допълване на Решение №333/16.05.2023г.
по КАНД №288/2023г. по описа на Административен съд Монтана в частта за
разноските.
В съответствие с разпоредбата на
чл.176, ал.2 от АПК във вр. с чл.63д от ЗАНН на
ответника е изпратен препис от молбата. Административният орган е представил
писмен отговор вх.№2863/26.05.2023г., в който излага доводи за неоснователност
на молбата.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че постъпилата молба е ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.176, ал.1 от АПК във вр. с чл.63д от ЗАНН, но НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните доводи:
С
Решение №333/16.05.2023г. по КАНД
№288/2023г. по описа на Административен съд Монтана се отменя Решение №48 от
21.02.2023г., постановено по АНД №20221630201490/2022г. по описа на Районен съд
Монтана и вместо него се изменя Наказателно постановление
№12-2200225/08.11.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана,
с което на П.М.Т. *** на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.414, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е наложена глоба в размер от 2500 (две
хиляди и петстотин), като се намалява размера на наложеното административно
наказание глоба на 1500 (хиляда и петстотин) лева. В случая, настоящият съден
състав е приел, че установеното административно нарушение е извършено от касатора, тоест налице е негово виновно поведение, което е
довело до завеждане на делото, респективно искането му не може да бъде уважено.
С
оглед изчерпателност следва да се посочи, че в тази насока е Тълкувателно
решение №3/08.04.1985г. по н.д. №98/1984г. на ОСНК на Върховен съд, което
приема, че разноските по дела по обжалване на наложени административни
наказания се дължат от нарушителя и в случай на изменение на наложените
административни наказания.
Водим
от горното и на основание чл.176 от АПК във вр. с
чл.63д от ЗАНН, като счете, че молба вх.№2813/22.05.2023г. постъпила по КАНД
№288/2023г. по описа на Административен съд Монтана, подадена от адвокат М. в
качеството и на процесуален представител на Пламен М.Т. ***, с искане за
допълване на Решение №333/16.05.2023г.
по КАНД №288/2023г. по описа на Административен съд Монтана в частта за
разноските е неоснователна, настоящият
състав на Административен съд Монтана
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх.№2813/22.05.2023г. постъпила по КАНД №288/2023г. по описа на Административен
съд Монтана.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: