№ 383
гр. Перник, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201119 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия № 7066715/2023 г., на ОД на
МВР Перник, с който на В. Р. Р., с адрес: ****, ЕГН**********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. (сто лева) на основание
член 189, алинея 4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1
от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен, каквото искане,
представителят на жалбоподателката, поддържа по същество на делото, макар
и в жалбата, първоначално да и е отправил искане за постановяване на
определение, с което съдът да остави жалба без разглеждане, да прекрати
производството по образуваното АНД по описа на PC - Перник и с което да
даде указание на ОДМВР- Перник, Сектор „Пътна полиция – Перник“ да
изпълни процедурата по чл.186, ал.5 от ЗДвП, като към жалбата са били
приложени, допълнително писмени доказателства в посочения смисъл, а
именно: Копие на ЕФНГ № 7066715;Декларация за предоставяне на
информация, във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.2 от ЗДвП;Копие на
писмо с изх.рег.№ 115800-5416 от 06.06.2024 г. от регистъра на ОДМВР -
Перник; Копие на Писмо-възражение, с вх.рег. № 115800-5924 от 14.06.2024 г.
от регистъра на ОДМВР - Перник; Копие на писмо с изх.рег.№ 115800-6426 от
27.6.2024 г. от регистъра на ОДМВР-Перник.
В жалбата, са изложени доводи, че при депозиране на документи за
преиздаване на свидетелство за управление на МПС на 10.05.2024 г., на
1
жалбоподателката бил връчен електронен фиш за налагане на глоба серия „К"
№7066715, издаден от ОДМВР-Перник. Процесният автомобил, с който е
извършено нарушението се сочи, че е бил управляван, както от нея, така и от
майка й и че нарушението, обективирано в посочения ЕФНГ, не е извършено
от нея, а от майка й - М. А. М., ЕГН **********. В тази връзка на 27.05.2024
г., на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, се твърди, че със съдействието на адв.Я.
С. - АК Перник, депозирала пред ОДМВР-Перник декларация с които
декларирала, че процесният автомобил на посочената в ЕФНГ дата и час е бил
управляван, не от нея, а от нейната майка. Във връзка с депозираната от нея
декларация получила от ОДМВР- Перник писмо с изх.peг.№115800-
5416/06.06.2024 г., с който била уведомена, че подадените от нея „декларации
вх.№115800- 5116,5114,5113,5112,5117/2024 г. по описа на сектор ПП-ОДМВР-
Перник по ЕФ серия К №6042568,5652046,7066715,7326502,6673656, нямало
да бъдат взети под внимание, поради изтичане на срока за подаване на
декларациите, който е 14-дневен. ЕФ се сочи, че са й връчени на 10.05.2024 г.,
а декларациите по чл.189, ал.5 са подадени на 27.05.2024 г. Не се спазени
разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП". В този смисъл, счита изложеното в
отговора становище на ОДМВР- Перник за противоречиво със законовите
разпоредби, депозирала писмо- възражение с вх.№115800-5924/14.06.2024 г., с
което подробно изложила своите доводи за противоречие със закона.
На 09.07.2024 г. получила писмо, което приела за отговор на своето
възражение, изх.peг.№115800-6426/27.06.2024 г. от регистъра на ОДМВР -
Перник, с който отново била уведомена, „че съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП, за
неуредените в този закон случаи се прилага ЗАНН. Връчването, заплащането
на глобата и представянето на писмена декларация към съответната
териториална структура на МВР са уредени в чл.189, ал.5 от ЗДвП", т.е.
отново ОДМВР - Перник, потвърждавал становището си, че за извършването
на тези процесуални действия, е изтекъл срока на 24.05.2024 г. В жалбата се
възразява срещу това броене на сроковете, като се сочи, че крайният срок
изтича на 27.05.2024 г., по следните съображения:Процесуалните правила за
налагане на административно наказание, в случая - глоба, са регламентирани с
разпоредбите на ЗАНН и НПК.Съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП „За
неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на
наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания".Съгласно чл.84 от ЗАНН
„Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд
и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс".Съгласно чл.183, ал.1 и ал.2 от НПК
сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години, а срокът, който се
изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба „Когато последният ден
на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен
ден" .В процесния случай, описания по-горе ЕФНГ, й бил връчен по нейни
данни на 10.5.2024 г, г., ден от седмицата - петък, присъствен ден. Срокът по
чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП изтича на 24.05.2024 г., ден от седмицата - петък,
национален празник, неприсъствен ден. 25.05. и 26.5 г., дни от седмицата
2
събота и неделя - почивни дни, като 27 май 2024 г., ден от седмицата -
понеделник твърди, да е първи присъствен ден. Процесиите декларации са
депозирани пред ОДМВР-Перник на 27.5.2024 г. - първия присъствен ден -
обстоятелство по което също не се спорело, т.е. в сроковете регламентирани в
посочените по-горе законови разпоредби. По същество в проведеното по
делото с.з. се моли от упълномощения представител за отмяна на атакувания
ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен. Адвокат С., излага в доводите си
по същество, че моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени
процесния електронен фиш като незаконосъобразен, като съображенията ми
за това са следните: На първо място, от събраните по делото писмени
доказателство е видно, че жалбоподателката, е открила процедура по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП, а именно: декларирала е, че тя не е управлявала процесния
автомобил на посочената дата и конкретно е посочила лицето, което е
управлявало автомобила. По силата на посочената разпоредба процесният
електронен фиш е следвало да бъде анулиран и издаден на посоченото в
декларацията лице. От тези обстоятелства било видно, че същата не е
извършила вмененото й нарушение, а отказа на административнонаказващият
орган да продължи процедурата се явявал незаконосъобразна, респективно, и
процесният електронен фиш се явявал такъв. На второ място, поддържа, че с
посочения електронен фиш на жалбоподателката й е наложено
административно наказание в режим на повторност. По делото липсвали
доказателства, от които да е видно влязъл ли е в сила посоченият електронен
фиш, като първоиздаден електронен фиш серия К, № 4819827, и ако е влязъл в
сила - на коя дата е влязъл в сила. Липсата на тази възможност прегражда
възможността за преценка както на нас, така и на съда, да установи дали
вписаните обстоятелства в електронния фиш са действително верни. На трето
място, от събраните по делото доказателства било видно, че към датата на
установяване и извършване на нарушението на км 84+800 на път I-6
максималната допустима скорост е 60 км/час. В процесния електронен фиш е
записано обаче, че максимално допустимата скорост е 80 км/час, което не
отговаря на действителната фактическа обстановка. При това положение, ако
жалбоподателката наистина е извършила едното нарушение, то
административното наказание, което следва да й се наложи е друго, различно
от посоченото в процесния електронен фиш, което е още едно доказателство,
че същият се явявал незаконосъобразен, в който смисъл, моля, да постановите
Вашето съдебно решение. Моля, за присъждане на направените по делото
съдебни разноски, за които представям списък на разноските.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не
изпраща представител за участие в съдебното производство. Съдът, след като
обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери
правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
На 14.02.2023 г. в 10:46 часа в град Перник ПП I-6 км.84+000 след
бензиностанция Петрол с посока към град София при ограничение на
скоростта от 80км/ч /съгласно описаното в атакувания ЕФ/, въведено с ПЗ В26
за населено място и отчетен толеранс от -3% в полза на водача, с TFR е
3
насочен към град Радомир, във фиша се сочи, че МПС АУДИ КУ 5 вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ регистрационен номер ******* е извършило нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M 576, заснело движещият автомобил със скорост от 98 км/ч /при
отчетен толеранс от 3 км в час, тоест видно от снимката се е движел със
скорост 101 км в час/ при разрешена такава от 80 км/ч, въведена с пътен знак
В26, впоследствие установена, че е всъщност – 60 км в час, тоест превишение,
според повдигнатото с ЕФ обвинение, превишение с 18 км в час. В ЕФ е
посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4819827 / като не е представен
същият по делото от АНО, не е вписано, кога същият е влязъл в сила/.
След преустановяване на извършвания в периода от 09:50 часа до
10:50 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място полицейският служител изготвил протокол съгласно
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, който бил регистриран на 16.02. 2023г. с рег. № 1108р-
1355.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на жалбоподателката-В. Р. Р., с адрес: ****, ЕГН:
**********.
В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ, с който отчетената скорост била
редуцирана на 98 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 18 км/ч, поради което и за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал4, вр ал.1, т.2 от същия закон административно
наказание глоба в размер на 100 лв.
Тук следва да се посочи във връзка с възраженията на
жалбоподателя, застъпени в жалбата, че се е възползвала в срок, от правото си
по чл.189, ал.6 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР Перник писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, за което са
представени приетите и цитирани към жалбата по-горе писмени
доказателства, като АНО застъпва, че срокът за представянето и
възползването от това право е изтекъл и поради тази причина, не е счел
нейната декларация като подадена в срок и респ. е оставил без уважение
нейното възражение, като е издал процесния атакуван ЕФ, именно спрямо
нея, то следва да се посочи, че първо, действително по делото, липсват
изрични данни, кога е бил връчен този фиш, което касае и другия, с който се
обосновава повторността, но не се спори от АНО, че е подадена декларация и
че е посочено друго лице, като ползвател на автомобила процесния ден, но
декларацията според АНО била извън срока. В този смисъл, видно от
представените писмени доказателства към жалбата и данните по делото, се
установява, че видно от разписка, същата е получила процесния ЕФ на дата
10.5.2024 г., като разписката е приложена именно от АНО, и следователно.
Съгласно цитираната разпоредба, на чл 189, ал.6 ЗДВП, то -(Нова - ДВ, бр. 10
от 2011 г.) В 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се
4
направи писмено възражение пред директора на съответната структура на
Министерството на вътрешните работи. Директорът разглежда възражението
и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият
електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че:
1. моторното превозно средство е било обявено за издирване;
2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със
специален режим на движение., като съгласно ал. 5, на същия член-то -
Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един
от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Именно тази хипотеза е първоначално
твърдЯ. в жалбата, като предвид процесуалната пасивност на АНО, то съдът е
извършил преценка и на представените и неоспорени и цитирани в
придружителното писмо от самия АНО, писмени доказателства, а именно, че в
тази връзка на 27.05.2024 г., на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП,
жалбоподателката е депозирала пред ОДМВР-Перник декларация с които
декларирала, че процесният автомобил на посочената в ЕФНГ дата и час е бил
управляван, не от нея, а от нейната майка. Във връзка с депозираната от нея
декларация получила от ОДМВР- Перник писмо с изх.peг.№115800-
5416/06.06.2024 г., с който била уведомена, че подадените от нея „декларации
вх.№115800- 5116,5114,5113,5112,5117/2024 г. по описа на сектор ПП-ОДМВР-
Перник по ЕФ серия К №6042568,5652046,7066715,7326502,6673656, нямало
да бъдат взети под внимание, поради изтичане на срока за подаване на
декларациите, който е 14-дневен. ЕФ се сочи, че са й връчени на 10.05.2024 г.,
а декларациите по чл.189, ал.5 са подадени на 27.05.2024 г. Не се спазени
разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП". В този смисъл, счита изложеното в
отговора становище на ОДМВР- Перник за противоречиво със законовите
разпоредби, депозирала писмо- възражение с вх.№115800-5924/14.06.2024 г., с
което подробно изложила своите доводи за противоречие със закона.На
09.07.2024 г. получила писмо, което приела за отговор на своето възражение,
изх.peг.№115800-6426/27.06.2024 г. от регистъра на ОДМВР - Перник, с който
отново била уведомена, „че съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП, за неуредените в
този закон случаи се прилага ЗАНН. В този смисъл, следва да се посочи, че
възраженията в жалбата, съдът намира за основателни, като действително е
следвало, да се вземат предвид възражението и да се издаде ЕФ, не на
собственика, а на ползвалия го, и че срокът за това е спазен- първият
присъствен ден, след като срокът изтича в неприсъствен, е именно и денят
27.5.2024 г., както основателно се възразява в жалбата, като в случая са
относими разпоредбите на ЗАНН и НПК.Съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП „За
неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на
наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания".Съгласно чл.84 от ЗАНН
„Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
5
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд
и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс".Съгласно чл.183, ал.1 и ал.2 от НПК
сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години, а срокът, който се
изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба „Когато последният ден
на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен
ден". В процесния случай, описания по-горе ЕФНГ, й бил връчен по нейни
данни на 10.5.2024 г, г., ден от седмицата - петък, присъствен ден. Срокът по
чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП изтича на 24.05.2024 г., ден от седмицата - петък,
национален празник, неприсъствен ден. 25.05. и 26.5 г., дни от седмицата
събота и неделя - почивни дни, като 27 май 2024 г., ден от седмицата -
понеделник твърди, да е първи присъствен ден. Процесиите декларации са
депозирани пред ОДМВР-Перник на 27.5.2024 г. - първия присъствен ден -
обстоятелство по което също не се спорело, т.е. в сроковете регламентирани в
посочените по-горе законови разпоредби. След като обаче вече е бил издаден
процесният ЕФ и то срещу собственикът, а законодателят не е предвидил да се
атакува отделно посочената процедура, то правилно жалбата е депозирана в
съда, за преценка законосъобразността на ЕФ по същество. В този смисъл,
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП за
нарушението извършено при управление на моторно превозно средство
отговаря собственикът или този, на когото същото е предоставено, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Реда, по който същият може да упражни тази възможност е
регламентиран в чл.189, ал.5 от ЗДвП - чрез подаване на писмена декларация в
съответната териториална структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението.
В случая жалбоподателката е представила такава декларация в ОД
МВР - Перник, преди да сезира съда. АНО се е произнесъл по нея с отказ да
анулира първоначално издаденият електронен фиш и да издаде такъв за
извършеното нарушение на лицето, посочено в декларацията, за което е
уведомил жалбоподателката. При това положение, единствената й
възможност за защита е чрез подаване на жалба до съда срещу издадения
електронен фиш по реда на ЗАНН, откривайки възможността за съдебен
контрол за законосъобразност на същия, който контрол обхваща и проверка на
правилността на произнасянето на наказващия орган по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
като в случая, видно от приетата хронология, тази процедура е нарушена, и
същата е спазила срокът за подаване на информация за друго лице,
управлявало автомобила, процесния ден, поради което дори и само това
основание за нарушаване на процедурата и ангажиране на нейната
отговорност, като собственик, при положение, че същата е депозирала в срок,
декларация и е посочило, лицето, което е управлявало автомобила, то е следва
да се издаде ЕФ спрямо това лице, което е достатъчно основание за отмяна на
ЕФ, като издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, като
същевременно се констатират и множество други пороци, свързани с
издаването му. Възможността да се произнесе съдът по редовността на тази
процедура, жалбоподателката е упражнена, доколкото е подадена жалба срещу
електронния фиш до компетентния съд. Сезирането на съда закономерно е
осъществено след проведена и завършена процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП
/налице е произнасяне на АНО по представената декларация с отказ фишът да
6
бъде анулиран и нарушителят е уведомен писмено/. Съдебната защита срещу
акт по чл.58д, т.4 от ЗАНН се осъществява по реда на този закон чрез
произнасяне по законосъобразността на акта - спазени ли са процесуалните
правила при издаването му и правилно ли е приложен материалният закон, на
което съдът даде отрицателен отговор, още с оглед тази процедура, като обаче
ЕФ страда и от множество други пороци и в този смисъл, наведените в
пледоарията от защитата доводи, са основателни. В случая съдът не може да
се произнесе и с прекратително определение, при положение, че е извървява
от АНО цялата процедура и е постановен отказа за анулиране на
първоначалния ЕФ, и следователно съдът следва да се произнесе по същество
с Решение. Друга възможност за евентуално ревизиране решението на АНО
законът не предоставя.
Относно срочността на жалбата следва да се посочи, че в ЗДвП
липсва изрична правна регламентация на процедурата по анулиране на ЕФ по
чл.189, ал.5 от ЗДвП - не е уредено съобщаването на отказа за анулиране, нито
началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване на ЕФ в тази
хипотеза /при отказ за анулиране/, и съдът приема, че жалбата е депозирана в
срок и подлежи на разглеждане по същество, като разгледана по същество е и
основателна.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрацията на моторни превозни средства доказва,
че лек автомобил АУДИ КУ 5 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер
******* е собственост на В. Р. Р., с адрес: ****, ЕГН**********-именно
жалбоподателя, което не се и оспорва от последния.
Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо
средство-снимка №10171 /клип/, установява, че на 14.02.2023 г. в 10:46 часа в
град Перник ПП I-6 км.84+000 след бензиностанция Петрол с посока към град
София при ограничение на скоростта от 80км/ч /съгласно описаното в
атакувания ЕФ/, въведено с ПЗ В26 за населено място и отчетен толеранс от -
3% в полза на водача, с TFR е насочен към град Радомир, във фиша се сочи, че
МПС АУДИ КУ 5 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ******* е
извършило нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 576, заснело движещият автомобил със
скорост от 98 км/ч /при отчетен толеранс от 3 км в час, тоест видно от
снимката се е движел със скорост 101 км в час/ при разрешена такава от 80
км/ч, въведена с пътен знак В26, впоследствие установена, че е всъщност – 60
км в час, тоест превишение, според повдигнатото с ЕФ обвинение,
превишение с 18 км в час. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/4819827 / като не е представен същият по делото от АНО, не е вписано,
кога същият е влязъл в сила /при посочен както в приложението към
удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на
скоростта, така и в протокол № 1-28-22 от 09.09.2022 г. за последващата й
проверка.
Към доказателствения материал са приобщени протокола за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
7
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации, одобрено от ДАМТН- стр.17 от
делото.
Видно от писмо, с рег. № 20494/16.09.2024 г. от АПИ, Областно
пътно управление - Перник, подписано от инж. Е. В., Директор ОПУ Перник,
прието по делото, то със същото информират съда, че: Участъкът ПП I-6, км
84+000, гр. Перник, след бензиностанция „Петрол“ в посока на движение към
гр. София попада в рамките на населеното място на гр. Перник; ПЗ Д11 се
намира на км 74+055 (ПВ „Батановци“, на 9945 м преди горецитирания
километър, в посока към гр. София); ПЗ Д12 се намира на км 87+718 (ПВ
„Даскалово“, на 3718 м след горецитирания километър, в посока към гр.
София); Ограничението на скоростта в участъка на ПП I-6, км 84+000, гр.
Перник, след бензиностанция „Петрол“ в посока на движение към гр. София,
въведено с ПЗ В26 е с цифрово означение 60 км/ч, монтиран при км 83+860
(140 м. преди горецитирания километър, в посока към гр. София). В писмото е
посочено, че горепосочената информация е валидна за събития настъпили до
18.03.2022 г., като се прави това уточнение във връзка с промЯ.та на
километрирането и организацията на движение на път I-6 от км 72+235 до км
86+445, която е настъпила на 18.03.2022г. Към писмото е приложена извадка
от схема за организация на движението.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобилът е собственост на жалбоподателя,
поради което и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност,
като досежно опорочената процедура в посочения смисъл, съдът изложи
доводи по-горе в своя акт и не намира за нужно да ги преповтаря. От страна на
жалбоподателя се навеждат възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и са налице доказателства за упражняване, в законовия
14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от
ЗДвП, които АНО, не е счел за основателни, поради неправилното
изчисляване на срока за депозирането им, и така се е тигнало до определяне в
случая на грешен субект на нарушението, което е и достатъчно основание за
отмяна на атакувана ЕФ.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации. В процесния ЕФ безспорно
е записано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, като ясно е документиран типа на мобилната система за
видеоконтрол, предвид направеното вписване на наименованието „TFR1-М”, с
посочване на идентификационния номер на радар, т.е. налице са еднопосочни
данните както за типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното
техническо средство, заснело процесното нарушение.
Настоящият състав прие, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение,
установено със система от одобрен тип, тъй като мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR 1-M” в
публичния регистър на Българския институт по метрология на одобрените за
използване типове средства за измерване, като ЕФ, видно от представената
заповед за компетентност, е издаден и от компетентно лице, но това не санира,
8
горепосочените пороци, при издаването му, сред който се нарежда и
обстоятелството, че е вменено нарушение на скорост в населено място, за
въведено ограничение от 60 км в час, вписано в ЕФ като такова от 80 км в час,
което предопределя и приложението на санкционната разпоредба, но дори и
да се приеме, поради неясното достатъчно описание, във връзка с датата на
извършеното приколемитриране, в писмото, че километрите са 80 км в час,
въведени за участъка, към процесната дата, то отново горните нарушения на
процедурата при определяне на субекта на нарушението, са достатъчни за
отмяна на атакувания ЕФ, а ако се приеме, тезата на защитата за ограничение
в участъка от 60 км в час, както е написано в първите редове на писмото,
преди уточнението в последния абзац, то санкционната разпоредба, е
определена грешна и в пряко нарушение на правото на защита на лицето,
което също е основание за отмяна на атакувания ЕФ, като дори и да е по-
благоприятна за лицето, то се изменя фактическата обстановка, досежно
правнорелевантните факти, още повече, че АНО, е вменил нарушението и
като такова при условията на повторност, като при положение, че върху него
тежи отговорността да докаже обвинителната си теза, то отново не е сторил
това, като първо в самия ЕФ не е вписано извън правната квалификация, кога е
влязъл в сила процесния първи ЕФ, за да се прецени дали е в едногодишния
срок, като такива доказателства, в това число и самият той, АНО, не е
представил по делото, при положение, че същият има за задача да окоплектова
преписката и да я представи на съда, както и да докаже обвинението, с
всичките му елементи, което в производството по делото, както основателно
възразява защитата не е изпълнено.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. От съдържанието на приложения на л.7 договор за правна защита и
съдействие от 20.12.2021 г. се установява, че жалбоподателят В. Р. Р. е
възложила на адвокат С. от АК Перник оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева (минимално предвиденото в чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения-400 лв), което изключва
необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на
въззиваемата страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно.
Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник,
ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на В. Р. Р., с адрес: ****,
ЕГН**********.
9
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, №№ 7066715/2023 г., на ОД на
МВР Перник, с който на В. Р. Р., с адрес: ****, ЕГН**********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
член 189, алинея 4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1
от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на В. Р. Р., с
адрес: ****, ЕГН********** сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10