Решение по дело №54/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 58
Дата: 20 септември 2021 г.
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20213500100054
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Търговище , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело №
20213500100054 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Агротехремонт“АД-гр.Попово, ЕИК
********* против "Елена груп"ЕООД-гр.По-пово, ЕИК ********* за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване на осн. чл.59, ал.1
от ЗЗД в размер на 36 400лв. за ползване на газопровод в имота му ид.
№57649. 503.3085 по КККР на гр.Попово в периода 01.01.2019г.-01.03. 2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане.Претен-цията е обоснована с обстоятелствата, че
след прекратяване на договора от 31.03.2010г. между страните относно
изгражда-нето и учредяването на сервитутно право върху посочения
газопровод, настъпило на 31.03.2016г., ответникът продължил да му заплаща
възнаграждение в размер на 2.5 МРЗ за ползва-нето до 01.01.2019г.; след
посочения период до 01.03.2021г. продължил ползването на съоръжението, но
преустановил плащането на възнаграждение, с което си поведение неоснова-
телно се обогатил да сметка на ищеца, поради което му дължи обезщетение в
размер на исковата сума, претендирана на месечна база в размер на 2.5 МРЗ.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното
дружество оспорва предявения иск с възражения относно допустимостта му,
предвид претендирането на наемни вноски след прекратяване на договора и
основателността му, липсата на материалноправни предпоставки за
твърдяното неоснователно обогатяване-собственост на съоръжението от
страна на ищеца, поради нищожност на договорната клауза по чл.25.1.5,
заради противоречие с чл.193, ал.2 от ЗУТ, както и липса на ползване от
1
ответника през претендирания период, респ. дължимост на обезщетение и
неговия размер.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът
изрично се позовава на извъндоговорни отношения, претендирайки
обезщетение за неоснователно обогатяване, а не наемни вноски по действащ
договор.Действително, позовал се е на размера на получаваните преди това
месечни възнаграждения, но следва да се приеме, че това е с оглед
конкретизиране размера на претендираната сума, а не на нейното основание,
поради което предявеният иск за сумата 36 400 лв. е процесуално допустим и
следва да се разгледа по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Съгласно представените заверени копия от договор за учредяване на
право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, сключен на 31.03.2010 г.;допълнително
споразумение № 1 към договор от 31.03.2010 г. за учредяване на право на
прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, сключено на дата 14.03.2012 г.;допълнително споразумение
№ 2 към договор от 31.03.2010 г. за учредяване на право на прокарване на
отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
сключено на дата 11.09.2014 г. и искане за потвърждение на разчети, относно
задължение на „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕООД към „АГРОТЕХРЕМОНТ“ АД към
дата 31.12.2020г., както и заверен от ДНСК-Шумен- Работен проект за
изграждане на процеснното съоръжение, ведно със скица на същото и акт за
първоначален технически преглед съставен от Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, съставен на 21.04.2010 година от
Регионален отдел-Шумен, ищецът е собственик на поземлен имот от 77 746
кв.м. с идентификатор 57649.503.3085 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 78/26.10.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в промишлената зона на град
Попово, а ответникът е собственик на съседен поземлен имот с ид.№
57649.503.3109 от 51 239 кв.м., като осъществяваното в същия промишлено
производство е обусловило изграждане на газо-провод в имота (служещия
имот) на ищеца и възникването на сервитутни права в полза на собственика
на господстващия имот.За целта между страните е сключен договор на 31.03.
2010г., със срок на действие до 31.03.2016г., по силата на който ответникът
заплатил на ищеца еднократно обезщетение в размер на 7 000 лв., както и
2
месечно възнаграждение в размер на 2.5 МРЗ за страната. Периодичното
плащане продължило и след крайния срок на договора и е преустановено от
ответника след 01.01.2019г., като се спори след посочения период налице ли е
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца и размера на
евентуално дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
в счетоводството на ответното дружество има осчетоводени фактури за
доставки на газ за времето от 01.01. 2019г. до 01.03.2021г., но те нямат
отношение към снабдяването на описания в исковата молба недвижим имот, а
съгласно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза,
ответното дружество не е получавало доставки на газ за времето от
01.01.2019г. до 01.03.2021г. по описания в исковата молба газопровод.Или в
конкретния случай, липсва каквото и да е обогатяване на ответника, чрез
спестяване на разходи по ползването, което от друга страна да води до
обедняване на ищеца.Независимо от това и без да е необходимо да се
обсъжда възражението на ответника за нищожност на договорната клауза по
чл.25.1.5, касаеща собствеността на съоръжението, съобразно разпоредбата на
чл.64, ал.4, т.2 от Закона за енергетиката, при изграждане на газопроводи се
дължи само еднократно обезщетение на собственика на имота, чието право на
собственост е ограничено от сервитута.Няма пречка и по договорен път да се
уговори възнаграждение/обезщетение, но след преустановяване действието на
споразумението, задължението отпада и собственикът на служещия имот е
длъжен да търпи изграденото енергийно съоръжение, без да има право на
обезщетение по чл.59 от ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването и
обогатяването на титуляра на сервитута(реше-ние по чл.290 от ГПК
№170/17.06.2015г. по гр.д. №5897/2014г. на ВКС, IVг.о.-„ не се дължи
обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване чрез използване
на недвижим имот за преминаване на газоразпределителна мрежа, когато за
собственика на имота е предвидено еднократно обезщетение за възникнал
сервитут по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ“).
При тези обстоятелства, лисват предпоставките по чл.59 от ЗЗД и
предявеният иск за обезщетение е неоснователен, обуславящо неговото
отхвърляне, като разноски от ответника не са направени и не следва да се
присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агротехремонт“АД-гр.По-пово, ЕИК
3
********* против "Елена груп"ЕООД-гр.Попово, ЕИК ********* иск по
чл.59, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на 36 400лв. за ползване на газопровод в имота му ид.
№57649. 503.3085 по КККР на гр.Попово в периода 01.01.2019г.-01.03. 2021г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
4