Р Е Ш Е Н И Е
№………….../ 21. 05. 2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на 22.04.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от
съдията
т.д. № 1827 по описа на ВОС за
2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „Вива Бизнес
груп" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Първа №
22, ЕИК: *********, представлявано от управителите М. П. К., и В. Б. Й., с
която срещу С.Д.С., ЕГН: **********, с адрес *** и „Флексикар" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп" № 41, са предявени субективно
кумулативно съединени, частични установителни искове с правно основание чл. 422
от ГПК за приемане за установено в отношението между страните, че ответниците
дължат на ищеца сумата от 100 000 (сто
хиляди) лева, представляваща част от задължение по запис на заповед от
18.09.2015 год. в общ размер на 295 000 лева, издаден от С.Д.С., с поемател - „Вива бизнес груп" ЕАД и
падеж 18.09.2016 год., авалиран от „Флексикар" ЕООД.
Сочи се в исковата молба, че на 18.09.2015 г. С.Д.С. е
издал запис на заповед с падеж 18.09.2016 г., за сумата 295000 лева, като
поемател бил посочен ищеца. Било учредено поръчителство по реда на чл. 483 -
485 ТЗ, по силата на което „Флексикар" ЕООД е поело задължение да отговаря
солидарно с издателя за цялото задължение по записа на заповед. Падежът на задължението
бил определен съгласно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - на определена дата -
18.09.2016г. Записът на заповед съдържал всички изискуеми реквизити, визирани в
чл. 535 ТЗ, поради което материализирал парично вземане, в полза на ищеца
спрямо издателя и поръчителя. Твърди, че изискуемостта на вземането е
настъпила, тъй като задължението по записа на заповед не било погасено.
По твърдения за неизпълнение на дължимото притезание,
ищецът сочи, че е подал заявление вх. № 54254/ 14.08.2018 год., по ч. гр. д. №
12353 по описа на ВРС за 2018 год., въз основа на което в негова полза били
издадени Заповед № 6157/ 16.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК и изпълнителен лист. Длъжниците - С.Д.С.
и „Флексикар" ЕООД са депозирали писмено възражение в срока по чл. 414 ГПК. С Разпореждане от 10.10.2018 год., постановено по ч. гр. д. № 12353/ 2018
год. на ВРС, на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането, в едномесечен срок от получаване на съобщението, с
което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. Отправеното към съда искане е да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че солидарно дължат на ищцовото дружество сумата от 100 000 лева,
дължима по процесния менителничен документ от 18.09.2015г., издаден за сумата
от 295 000 лева. Идентично становище се поддържа в съдебно заседание от
процесуален представител.
В срока по чл.367 от ГПК е
депозиран отговор от ответниците Стоян Д.С. и „Флексикар“ ЕООД, чрез адв. П.М.,
с който оспорват предявения иск като неоснователен, като излагат твърдения, че процесния
запис на заповед е неавтентичен и не отговаря на изискванията на чл. 535, т. 7
от ТЗ, тъй като не е подписан от лицето, сочено като негов автор. Твърди се, че
е налице документна измама в особено големи размери във връзка с представения
запис на заповед, за който твърди, че не го обвързва, поради което и поемателят
на документа не може на претендира права, въз основа на него. В съдебно
заседание, процесуалният представител пледира за отхвърляне не претенциите,
поради недоказаност на авторството на изявленията по процесния менителничен
ефект, като претендира и разноски.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните
правни изводи:
Предявените субективно кумулативно
съединени искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535, вр. 538 и чл. 485 от ТЗ.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, валидно възникналото менителнично правоотношение с
учредено поръчителство и изпадането на ответниците в забава по него. Съответно
ответниците носят доказателствената
тежест за изпълнение или други правоизключващи, правоунищожаващи, или
правопогасяващи факти, включително възражението си за неавтентичност на
документа, доколкото са налице твърдения, че същият изхожда от тях.
Установява
се от приобщените по делото писмени доказателства, че по заявление на ищцовото
дружество по ч. гр. д. № 12353 по описа на ВРС за 2018 год., в негова полза
били издадени Заповед № 6157/ 16.08.2018 год. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен
лист за сумата от от 100 000 лева, дължима по запис на заповед от 18.09.2015г.,
издаден за сумата от 295 000 лева, с падеж 18.09.2016г., срещу С.Д.С. - издател
и „Флексикар" ЕООД - като авалист. Длъжниците в заповедното производство
са депозирали възражение в срока по чл. 414 ГПК. С Разпореждане от 10.10.2018
год., постановено по ч. гр. д. № 12353/ 2018 год. на ВРС, на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането, в
едномесечен срок от получаване на съобщението, което е било сторено, поради
което предявената искова молба е допустима.
С оглед
предприетото оспорване от ответниците, по делото бе назначена Съдебно-почеркова
експертиза от вещо лице -
графолог, за изследване автентичността на изявленията на издателя и авалиста, в
процесния запис на заповед.
От
заключението по приетата в съдебно заседание съдебно-почеркова експертиза, се
установява, че изявленията, положени в графите "издател" и за
менителничен поръчител не са изпълнени от С.Д.С..
В съдебно
заседание експертът обясни, че установил "...спирания на определени места
при изпълнение на подписа, забавеност в движенията, нарушена координация.
Просто е имитиран подписа на лицето - с по-бавен темп, с по-ниска координация,
с прекъсване на определни места...", за които особености обясни, че са
характерни при имитиране на подписа.
Така депозираното и прието заключение се кредитира изцяло от съда, като
изчерпателно и обосновано, досежно поставената задача. При липсата на други
надлежно ангажирани доказателства следва да се приеме, че процесният запис на
заповед, послужил за издаване на Заповед
№ 6157/ 16.08.2018 год. и изпълнителен лист срещу С.Д.С. и „Флексикар"
ЕООД е неавтентичен, доколкото не носи подписа на сочените за издател и
поръчител лица, поради което не ги ангажира материално.
Предвид
изложеното, предявените с исковата молба претенции са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и
разпоредбите на чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложи отговорността
за разноски по делото. Ответникът „Флексикар"
ЕООД е поискал разноски и са представил доказателства
(договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане) за дължимостта на
суми в размер на 3 580 лв - адвокатско
възнаграждение, а ответникът С. е представил доказателства за заплащане на 150
лв. - депозит за вещо лице, които следва да им се присъдят, съответно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Вива Бизнес груп"
ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул. Първа № 22, ЕИК: *********, представлявано
от управителите М. П. К., и В. Б. Й., срещу
С.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***
и „Флексикар" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп" №
41, с правно основание чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношението
между страните, че ответниците дължат на ищеца сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща част от задължение по
запис на заповед от 18.09.2015 год., с падеж 18.09.2016г., издаден за сума в
общ размер на 295 000 лева от С.Д.С., с
поемател - „Вива бизнес груп" ЕАД, авалиран от „Флексикар" ЕООД, за
което вземане е издадена Заповед № 6157/ 16.08.2018 год. за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 12353/2018г.
на Районен съд - Варна, XII състав.
ОСЪЖДА
на „Вива
Бизнес груп" ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Първа № 22, ЕИК: *********,
представлявано от управителите М. П. К., и В. Б. Й. ДА ЗАПЛАТИ на „Флексикар" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп" № 41, сумата от 3 580 (три хиляди
петстотин и осемдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
на „Вива
Бизнес груп" ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Първа № 22, ЕИК: *********,
представлявано от управителите М. П. К., и В. Б. Й. ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 150 (сто и
петдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: