№ 51
гр. Разград, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело №
20233300500044 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Решение № 159/ 24. 10. 2022 г. по гр. д. № 374/ 22 г. по описа на Районен съд Кубрат,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за признаване за установено, че К. П. М., И. С. И., К. С. Е., С. С. И. и С.
С. Н. дължат по равно на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата над размера от
129.80 лева (сто двадесет и девет лева, осемдесет ст.) – остатъчна изискуема главница до
размера от 569, 30 лева и иска, относно дължимо договорно възнаграждение над размера за
сумата от 7, 30 лева до дължимата в размер на 100, 13 лева, ведно със законната лихва.
В останалата необжалвана част на решението, съдът е признал за установено, че К. П.
М., И. С. И., К. С. Е., С. С. И. и С. С. Н. дължат по равно на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следните суми, за които е издадена Заповед № 118/16.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 200/2022 г. по описа на
РС – Кубрат: 129.80 лева (сто двадесет и девет лева, осемдесет ст.) – остатъчна изискуема
главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на
заявлението – 15.03.2022 г. до изплащане на вземането; 7.30 лева (седем лева, тридесет ст.) –
непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.05.2021 г. до
20.05.2022 г., съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит №
40002160094/24.11.2020 г. Отхвърлен е предявения иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
1
ЕООД против ответниците за осъждането им, че дължат следните суми: в размер на: 180.00
лева (сто и осемдесет лева, нула ст.) – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги „Фаст“ дължимо до 20.05.2022 г. и 480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева, нула
ст.) – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Флекси“ дължимо до
20.05.2022 г., претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит
№ 40002160094/24.11.2020 г., заявени на основание неравноправна клауза в Договор за
потребителски кредит № 40002160094/ 24.11.2020 г. Обезсилена е Заповед за изпълнение №
118/16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 200/2022 г. по описа на РСКубрат в частта й, с която са
осъдени ответниците да заплатят по равно сумата 23.73 лева (двадесет и три лева,
седемдесет и три ст.) – лихва за забава за периода 21.01.2021 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава до датата на подаване на заявление за изпълнение.
В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът
неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск, относно
претендираната главница и възнаградителна лихва изцяло.
Въззиваемите К. П. М., И. С. И., К. С. Е., С. С. И. и С. С. Н. – всеки от тях чрез
пълномощник са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, като са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
наследодателят на ответниците С. И. Н., починал на 05.09.2021 г. и ищецът „Профи кредит
България“ ЕООД са сключили Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40002160094/24.11.2020 г. , според който на заемателя е предоставена в заем сумата 1 000
лева. Уговорени са 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 74.55 лева до 20.05.2022
г.; при ГПР 48.85 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 %. При тези условия
дължимата сума по кредита е станала 1341.85 лв. В договора се съдържа клауза за дължимо
от кредитополучателя възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
„Фаст“ в размер на 300.00 лв. и закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на
600.00 лева, с размер на вноската по този пакет в размер на 50.00 лева, като тази сума е
прибавена към месечната вноска, която е станала в общ размер от 124.55 лв. Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 2241.85 лв.
Според ищеца, заемателят е платил общо 762.00 лева, както и 70 лева от начислените такси
по тарифа, след което е преустановил изпълнението по договора.
Въззивникът е претендирал пред районния съд в производството по чл. 410 ГПК, а
впоследствие и с предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, че въззиваемите му дължат
2
по 1/5 от общото задължение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 118/16.03.2022 г., а именно по 154.41 лв – главница, дължима
по Договор за потребителски кредит № 40002160094/24.11.2020 г., ведно със законната
лихва считано от 15.03.2022 г. до окончателното плащане и по 39.40 лева – договорно
възнаграждение. Претендира всеки от наследниците на С. И. Н. да бъде осъден да плати по
40 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и по 80.07 лева –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Флекси“, за които с
Разпореждане № 271/16.03.2022 г. е отхвърлено искането за издаване на заповед за
изпълнение за заплащане по равно между длъжниците в полза на заявителя на парични
задължения в размер на 180.00 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги „Фаст“, дължимо до 20.05.2022 г. и 480.00 лева – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги „Флекси“по ч. гр. дело № 200/2022 г. по описа на РС – Кубрат
в производствотопо чл. 410 от ГПК.
В производството пред районния съд е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че кредитополучателят е извършил плащане в
общ размер на 832.00 лв., от които 762.00 лева по ДПК и 70.00 лв. такси по тарифа.
В подадения писмен отговор на иска, пред районния съд ответниците са направили
възражение за нищожност на договора за кредит поради накърняване на добрите нрави, тъй
като се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации;
предвидената възнаградителна лихва надхвърля с над четири пъти законната лихва;
нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на ДПК – лихвен процент и
ГПР, представляващи част от същественото съдържание на договора, прави цялото заемно
съглашение нищожно; нищожни са и клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
В обжалваното решение районният съд е приел, че въззиваемите не дължат
претендираните от въззивника суми по осъдителния иск за заплащане на допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, тъй като договореното възнаграждение по този договор следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. При това положение ГПР ще надвиши
значително нивото, определено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което тази клауза се явява
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит. Същевременно,
съдът приема, че клаузите за договорно възнаграждение и ГПР са действителни, поради
което ответниците дължат заплащане на главница и договорно възнаграждение.
Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно
е настоящият договор, сключен между въззивника и наследодателя на въззиваемите.
Настоящият състав на съда споделя установената съдебната, че предвиденото в договора
дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и
Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК. Посочените в чл. 15 от договора допълнителни услуги: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
3
вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, по естеството си са свързани с усвояване и управление на
кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1
от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за
допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от
тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.
Дейностите, за които въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни
услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се
дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК
се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание
чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен
процент 41 % и ГПР 48, 85%, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение
за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля
50% - петкратния размер на законната лихва. Уговореният начин на разсрочено заплащане
на допълнителните услуги на вноски наред с погасителните вноски по кредита, включени в
погасителния план още при подписване на договора за кредит, сочи на предварително
известен разход за кредитора, което следва да бъде включено в ГПР. Посоченият в договора
ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. След като действително прилаганият ГПР
е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от
потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова
тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за
нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод
за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,
обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК. По изложените съображения, съдът
приема, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор,
тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло,
размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е. договорът за
потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на
предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която
заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на
4
съпътстващите вземания.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че след като се съобрази
извършеното плащане по договора от наследодателя на въззиваемите в размер на 832 лева, с
което се погасява главницата от 1000 лева, въззиваемите дължат общо сумата 168 лева само
за неплатена главница. Районният съд е стигнал до същия краен извод, относно
установените за плащане по размер задължения на ответниците, макар и по други
съображения, поради което в обжалваната част решението следва да бъде потвърдено.
Разноските по делото за адвокатско възнаграждение, дължими на въззиваемите са
определени по правилото на чл. 7, ал. 7 и ал. 2 от НМРАВ към минималните размери въз
основа на защитавания материален интерес и отхвърлената част от претенциите. На ищеца
се дължат разноски според материалния интерес и уважената част от претенцията, което
районниятсъд е съобразил при присъждане на разноските.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159/ 24. 10. 2022 г. по гр. д. № 374/ 22 г. по описа на Районен
съд Кубрат, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за признаване за установено, че К. П. М., И. С. И., К. С. Е., С. С. И. и С.
С. Н. дължат по равно на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата над размера от
129.80 лева (сто двадесет и девет лева, осемдесет ст.) – остатъчна изискуема главница до
размера от 569, 30 лева и иска, относно дължимо договорно възнаграждение над размера за
сумата от 7, 30 лева до дължимата в размер на 100, 13 лева, ведно със законната лихва.
В останалата част като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5