Решение по дело №14/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

година

19.04.2023

град

Кърджали

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Кърджалийският

административен съд

състав

На

22.03.2023

година

2023

В  публично  заседание  и  следния  състав:

Председател:

АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР  АТАНАСОВ  АЙГЮЛ  ШЕФКИ

и  при  участието  на

Секретар

Мариана  Кадиева

Прокурор

Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

Като  разгледа  докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

14

по  описа  за

2023

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В.В.Б. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му - адвокат Н.М. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчане на книжа – ***, против Решение №267 от 16.12.2022 год., постановено по АНД №721/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №76 от 20.07.2022 год., издадено от ВПД началник на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали.

Касаторът заявява, че не е доволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок с молба съдът да го отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, вместо което да постанови друго решение по същество, с което да отмени изцяло атакуваното НП №76/20.07.2022 год. на ВПД началник на РУ - Кърджали, ведно с всички законни последици от това, както и моли да му бъдат присъдени и направените пред двете инстанции разноски. Излага съображения за това, като твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му районният съд приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила (!?!), което да нарушава правото му на защита. Касаторът твърди, че от доказателствата по делото се установило, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, което налагало неговата отмяна само на това основание без дори да се излагат мотиви по съществото на спора. Сочи, че действително нощен клуб „***” се стопанисва от управляваното от касатора дружество „***” ЕООД, но отново заявява, че на посочената дата - 29.05.2022 год., не е бил уведомен за извършвана проверка от органите на РУ -Кърджали, по време на която да са били установени описаните в АУАН и в обжалваното НП нарушения и че от органите, извършили проверката, не са били уведомени й служителите на дружеството, пряко отговарящи за пропускателния режим в заведението, за охраната и създаване на безопасни условия в клуба. На следващо място касаторът твърди, че от приетите по делото, но некредитирани от съда доказателства, било видно, че във „***” ЕООД има създадена организация на работа, съгласно която имало длъжностни лица, назначени на трудов договор, които отговарят за пропускателния режим в клуба, с цел недопускане на лица навършили 14 годищна възраст, но ненавършили 18 години, без придружител, родител, настойник или друго пълнолетно лице, а освен това, в заведението имало назначени салонни управители на нощния клуб /не само по време на проверката, а преди тази дата/, които били задължени да следят за спазването на тази организация и за недопускане на административни нарушения по Закона за закрила на детето. Касаторът счита, че в този смисъл съдът неправилно не кредитирал приложените по делото доказателства, мотивирайки се само с това, че от представените трудови договори не ставало, ясно къде е местоработата на Д. А. М. и А. И. П. Намира, че този извод на съда е необоснован и в противоречие с доказателствата по делото, тъй като още по време на проверката, извършвана от служителите на РУ - Кърджали, Д. М. дал обяснения по случая, на стр.40 от делото, съдържащо се в административнонаказателната преписка, изрично заявявайки, че е *** на клуб „***”, където е била извършена проверката на 29.05.2022 год., а освен това, още тогава било представено и допълнително споразумение от 01.04.2019 год. към трудов договор №**/*** год., от което било видно, че Д. А. бил преназначен на длъжността „***”. Твърди, че тази длъжност заемала и А. П., като част от техните задължения било организиране на посрещането, настаняването, обслужването и изпращането на клиентите на заведението, като недопускат в помещението лица под 18 годишна възраст. В жалбата са развити доводи и съображения в тази насока, като при така установените факти й обстоятелства, според касатора В.Б., съдът неправилно приел, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, като управител на „***” ЕООД, за това, че на 29.05.2022 год., в стопанисвания търговски обект „***” са се намирали четири непълнолетни лица, тъй като отговорни за пропускателния режим в заведението са били други лица, различни от него. Касаторът с други думи счита, а според него, такава била и съдебната практика, че разпоредбата на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето не употребява израза „допусне” в смисъла на допустителство на чл.10 от ЗАНН и че от изложените по-горе съображения се налагал изводът, че отговорността се носи конкретно от субекта, който стопанисва търговския обект, а не от физическото лице - управител, поради което на практика никога не би се наложило, ако се тълкува разширително, наказание под формата на имуществена санкция, тъй като юридическите лица не могат да извършват действия самостоятелно, а винаги конкретно физическо лице извършва действия от името й за сметка на юридическото лице. Касаторът сочи също, че при такова тълкуване, наказателно отговорно лице би било винаги само физическото лице, а не юридическото такова, което било недопустимо в конкретния случай или с други думи, касаторът Б. твърди, че неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност като управител на „***” ЕООД, а не на самото дружество. Счита, че дори и да се приеме, че са налице действително установените административни нарушения, изразяващи се в допускане на посочения период от време, след 22:00 часа, в търговския обект, на непълнолетни лица без придружител, издаденото и потвърдено от състава на Pайонен съд - Кърджали наказателно постановление, било постановено при неправилно приложение на материалния закон и при липса на предпоставките за неговата законосъобразност, поради което следвало да бъде отменено. Касаторът твърди, че след като е направил извод за правилно приложение на материалния закон и за липсата на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по административнонаказателното производство, съставът на Pайонен съд - Кърджали постановил решение при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с доказателствата по делото. Предвид изложеното, касаторът моли в жалбата, настоящата съдебна инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното Решение №267 от 16.12.2022 год., постановено по АНД №721/2022 год. на Районен съд – Кърджали, вместо което да постанови друго, по същество, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление №76 от 20.07.2022 год., издадено от ВПД началник на РУ – Кърджали. Моли също така, да му бъдат присъдени и направените по делото разноски, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – В.В.Б. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.Н.М. от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата по изложените в нея подробни съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение на Районен съд – Кърджали, постановено по АНД №721/2022 год., като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отмени изцяло атакуваното НП, ведно с всички законни последици от това, както и моли в полза на касатора да бъдат присъдени и направените по делото разноски, за които представя списък на разноските. Заявява, че подробни съображения относно неправилността на атакувания съдебен акт е изложил в касационната жалба и по конкретно, че съдът необосновано не е кредитирал представените по делото писмени доказателства, от които било видно, че в дружеството, представлявано от касатора, има създадена организация на работа, съгласно която, има длъжностни лица, специално назначени на трудов договор, които отговарят за пропускателния режим в клуба, с цел недопускане на лица, навършили 14-годишна възраст, но ненавършили 18 години, без придружител. Твърди, че в тази насока, още в преписката, водена от извършена проверка от РУ – Кърджали, били представени писмени доказателства за това, че Д. А. М. и А. П., са били назначени на трудов договор, с конкретни права и задължения и тези доказателства са били представени още преди издаване на самото НП, а освен това, Д. М. дал и обяснение по случая. Счита, че от обективна и субективна страна, не се установило касаторът, като физическо лице и като управител на „***” ЕООД, да е осъществил административното нарушение, за което е бил съставен АУАН и издадено съответното НП. Счита също, че неправилно е била приложена разпоредбата по отношение на касатора и на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, му е вменено извършено административно нарушение. Отново заявява, че е изложил подробни съображения в жалбата, които поддържа изцяло и моли за решение в този смисъл.

Редовно призован за съдебното заседание, ответникът по жалбата – ВПД началник Районно управление – Кърджали при Областна дирекция на МВР - Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк.С.Ч., който заявява, че оспорва касационната жалба и я счита за като неоснователна. Намира, че че решението Pайонен съд - Кърджали е правилно и законосъобразно, като районният съд изложил подробни и задълбочени мотиви. Твърди, че от така събраните доказателства по делото безспорно се установява, че на 29.05.2022 год., в нощен клуб „***”, който клуб е стопанисван „***” ЕООД, са допуснати четири непълнолетни лица, без да бъдат придружавани от родител, настойник или попечител, с което са нарушени разпоредбите на чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето и поради това, съгласно чл.45, ал.2 от същия закон, жалбоподателят е санкциониран в качеството си на управител на търговското дружество. Сочи, че владението на обекта от страна на жалбоподателя към тази дата се потвърждава и от договора за наем с рег.№***/*** год. по описа на нотариус Л. Т., с район на действие Pайонен съд - ***, който договор бил представен като доказателство по настоящето дело. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като заявява, че подробни съображения е изложил в писмени бележки, които предоставя на съда и на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а в случай, че съдът сметне жалбата за основателна и отмени наказателното постановление, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, като намира, че изложените в нея доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваният съдебен акт не могат да бъдат споделени. Счита, че административнонаказващият орган е преценил правилно прилжението на материалноправната разпоредба на извършеното от касатора нарушение и че от обективна и субективна страна, с оглед изяснената фактическа обстановка, категорично е налице осъществен състав на нарушението по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето. Счита също, че касаторът, в качеството си на управител, стопанисващ търговски обект, в който са установени непълнолетните лица в нарушение на чл.8 от ЗЗД, като такъв е субект на нарушението по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Намира, че не са допуснати нарушения на административно съдопроизводствените правила, като съдебния акт, освен правилен е и обоснован и като такъв, предлага да бъде оставен в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, т.е. нарушение на закона и което нарушение всъщност се твърди като неправилно прилагане на материалния закон.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №267 от 16.12.2022 год., постановено по АНД №721/2022 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №76 от 20.07.2022 год., издадено от ВПД началник на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет./, на В.В.Б. от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето. Със същото решение, Районен съд – Кърджави е осъдил В.В.Б. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали сумата от 90.00/деветдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови  решението си, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че на 29.05.2022 год. се провеждала специализирана полицейска операция съгласно заповед на директора на ОДМВР - Кърджали, при която се извършвала комплексна проверка на обекти в централната градска част на град Кърджали от полицията, съвместно със службите НАП, Инспекция по труда, РЗИ, Пожарна безопасност. На посочената дата свидетелите А. К., Л. М. и С. Б. - служители в РУ – Кърджали, били на работа, при което около 01:20 часа, съгласно утвърдения план, те влезли в нощен клуб „***”, находящ се в ***. В хода на операцията в проверявания обект те установили четири непълнолетни лица след справка с личните им карти, които били без пълнолетни придружители. Това били лицата Е. Е. В., на *** години; С. Р. А., на *** години; Х. Ф. Ю., на *** години и А. Т. М., на *** години. Поради това, проверяващите полицейски служители завели четирите деца в Районно управление- Кърджали, където работата с тях продължила от инспектор от детска педагогическа стая. След установяване на родителите на непълнолетните лица, те били предадени на техните родители с Приемно-предавателен протокол. На 08.07.2022 год., след установяване на факта, кой стопанисва проверявания обект, свидетелят А. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, в присъствието на колегите си Л. М. и С. Б. и на нарушителя В.В.Б., който отказал да го подпише и вписал възражения. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, на Б. било наложено наказание „глоба”, в размер на 2000 лева, на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето.

Тази фактическа обстановка, приета за безспорно, районният съд е установил от показанията на свидетелите А. К., Л. М. и С. Б., които е кредитирал изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се относно релевантните факти, както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение №76 от 08.07.2022 год.; Приемно- предавателни протоколи; Протоколи за предупреждение; Договор за наем от 01.01.2022 год.; писмени обяснения; докладни записки; справка от Търговския регистър; План за провеждане на СПП от 27.05.2022 год.; Заповед №292з-977 от 27.05.2022 год.; Заповед №292з-727 от 22.04.2022 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, с която, началниците на РУ при ОДМВР - Кърджали са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения на чл.45, ал.1 - 4 от Закрила на детето.

Районният съд е посочил, че по делото са представени Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 04.04.2019 год., Допълнително споразумение №** от *** год., ведно с длъжностна характеристика, Писмо от НАП - Пловдив офис - Кърджали от 20.06.2022 год., Трудов договор №** от *** год., ведно с длъжностна характеристика. Съдът е приел, че от тези доказателства обаче не може да се направи извод, че лицата А. И. П. и Д. А. М. са били *** именно на проверявания обект, представляващ нощен клуб „***”, поради което и не са били кредитирани от съда.

При така установеното от фактическа страна и с оглед на тези доказателства, от правна страна решаващият състав на Районен съд – Кърджали е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че на жалбоподателя В.Б. е наложено административно наказание за това, че е нарушил чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето и че според тази разпоредба, „Който допусне от 22:00 часа до 6:00 часа дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл.8, ал.3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева.”. Съдът, след анализ на събраните доказателства е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото нарушение и че по категоричен начин е установено, че на посочената в акта и наказателното постановление дата и място, а именно - 29.05.2022 год., той е бил управител на дружеството - наемател на проверявания търговски обект, когато около 01:20 часа в него е допуснал четири лица, навършили 14 годишна възраст, но не и 18 години, без придружител или родител след 22:00 часа. Според съда, няма спор, че посоченото в атакуваното постановление място е „обществено”, тъй като е общодостъпно за всяко лице, съобразно критерия визиран в §1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл.5 от Закона за закрила на детето. Съдът е приел също, че правилно е приложена и относимата към поведението на жалбоподателя санкционна норма на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, тъй като именно жалбоподателят е субект на това нарушение и че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на В.Б. като управител и представляващ търговеца, който стопанисва търговския обект, тъй като в това си качество е бил длъжен да осъществява ефективен контрол относно дейността, при която е извършено нарушението, както и че той е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, като е допуснал в търговския обект лица, относно които е установено нарушение по чл.8, ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето. Съдът е посочил, че съгласно Закона за административните нарушения и наказания, допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи и че личната административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Посочил е, че едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство за това, че е допуснало да бъдат извършени административни нарушения при осъществяване дейността на представляваното от него юридическо лице или организация, както и че допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение. Съдът е посочил на следващо място, че доколкото допустителството представлява невъзпиране да бъде извършено нарушение от друго лице, то е несъмнено, че юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, предвид невъзможността самостоятелно да формира физическа воля и че отговорност в тези случаи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН, се носи от ръководителя на учреждение, организация или предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени. Направен е извод, че след като от една страна, юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, а от друга, съгласно процесната санкционна норма, на юридическо лице може да бъде налагана имуществена санкция, то следва, че разпоредбата на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето не употребява израза „допусне” по смисъла на чл.10 от ЗAНH, а визира изключението от правилото за личната отговорност, залегнало в нормата на чл.83, ал.1 от ЗАНН и че в случая, отговорността се носи от субекта, който стопанисва съответния обект, т.е. че при тази хипотеза е възможно да бъде ангажирана отговорността както на юридическо, така и на физическо лице, при което приложими се явяват и двете, предвидени в текста, юридически санкции. Съдът е отбелязъл, че без значение за административнонаказателната отговорност са и облигационните отношения между лицето, което управлява търговски обект и трети лица, натоварени с изпълнение на съответни задължения, свързани с дейността му, като е приел също, че нормата е ясна и не може да има съмнение, че визира като субект на отговорността единствено и само лицето, което стопанисва обекта, т.е. лицето, което пряко или косвено черпи облагите от осъществяваната в обекта дейност. При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че процесното наказателно постановление е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение и че при индивидуализиране на санкцията, наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, т.к. глобата е определена в предвидения от закона от закона минимум, поради което и съдът няма правомощия да я намали.

При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Посочил е, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят и че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му, както и че даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Съдът е счел, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че не бил уведомен нито той, нито служителите в дружеството за извършваната проверка от органите на РУ – Кърджали, както и че не му бил връчен както на него, така и на охраната на обекта, констативен или друг вид протокол, от който да е видно, кои лица са били евентуално установени в заведението, тъй като не съществуват такива законови задължения за органа по проверка и контрол в проведеното административно наказателно производство. Предвид изложеното и при тези мотиви, Кърджалийският районен съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган, съдът е приел, че следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 90 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като производството не е с фактическа и правна сложност и по него е налице явяване в две съдебни заседания, в които са разпитани трима свидетели, поради което и юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди към предвидения минимален размер. Съдът е посочил, че разноските за юрисконсулт следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР - Кърджали, която е юридическото лице и както е било поискано по делото.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационната инстанция в настоящия състав намира, че фактическата обстановка по делото е установена правилно, предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, като същата се споделя и от настоящата съдебна инстанция. При тази фактическа обстановка настоящият състав споделя констатациите на Кърджалийския районен съд, че както при съставянето на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяната му. В тази връзка съдът напълно споделя извода на въззивния съд, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, които са изложени и в касационната жалба, че не бил уведомен нито той, нито служителите в дружеството, отговарящи за пропускателния режим в заведението, за извършваната проверка от органите на РУ – Кърджали, както и че не му бил връчен както на него, така и на охраната на обекта, констативен или друг вид протокол, от който да е видно, кои лица са били евентуално установени в заведението. Това по никакъв начин не може да бъде прието за съществено нарушение на процесуалните правила, противно на твърденията в касационната жалба, тъй като не съществува такова разписано законово задължение за съответните компетентни органи, извършващи такива проверки и контрол, а именно – да уведомяват предварително управителя на съответния търговец, независимо дали той е търговско дружество или едноличен търговец, стопанисващ заведението или да уведомяват лица от наетия от него персонал, за предстояща проверка, касаеща присъствието в търговския обект, във времето между 22:00 часа до 06:00 часа, на лица  в нарушение на чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗДет.

При извършената касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото и възприета фактическа обстановка, настоящият касационен състав счита, че са неоснователни доводитe и съображенията на касатора Б., изложени в касационната жалба, че не следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговрност, т.е. че не следвало да бъде наказан той, а назначените от него лица, с трудов договор, на длъжността „***”. От събраните в първата инстанция доказателства по безспорен начин се установява, че търговският обект – нощен клуб „***”, находящ се в ***, се ползва и стопанисва от „***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на което търговско дружество касаторът В.Б. е едноличен управител, като дружеството „***“ ЕООД *** е и наемател на посочения търговски обект, наименован клуб „***”. По тези факти между страните всъщност няма и никакъв спор. Предвид това, правилно касаторът В.Б. е бил привлечен към административнонаказателна отговорност, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗДет., до който законосъобразен и правилен краен извод е стигнал и решаващият състав на Районен съд – Кърджали. Съгласно чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, който допусне от 22:00 часа до 6:00 часа дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл.8, ал.3 и 4 и ал.5, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева, а при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лева. Следователно, наказателно отговорно лице за нарушение по този текст може да бъде само лице, притежаващо качеството управител по смисъла на ТЗ на съответния търговски обект. Същевременно, съгласно чл.2 от Закона за закрила на детето, „дете” е всяко физическо лице до навършването на 18 години, т.е. лице под 18-годишна възраст, а останалите предпоставки са свързани с изключението, такива лица да бъдат придружавани от пълнолетно лице.

В конкретната хипотеза, за да е съставомерно деянието по чл.45, ал.2 от ет., е необходимо привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да е допуснало извършването на нарушението, а не в лично качество да го е извършило. В този смисъл е ирелевантно както дали наказаното лице се е намирало в обекта в момента на проверката, така и към кого ще бъде адресирана отговорността – към управителя като физическо лице или към търговеца, който го стопанисва. Последното следва и от вида на предвидените санкции за този тип нарушение – както глоба, така и имуществена санкция. Като изключение от принципа, че административнонаказателната отговорност е лична, с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН е регламентиран института на допустителството, а с нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗДет., в тази връзка е предвиден и конкретен състав на административно нарушение. В тази хипотеза, субект на наказуемо деяние е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват, респ. не е отстранило лицата под 18-годишна възраст, а управителят - представляващ търговеца/независимо дали той е търговско дружество, както в случая или едноличен тъговец/, който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица. Това деяние се осъществява чрез бездействие, при установено в закона задължение за действие от страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно - да осъществява контрол върху лицето, при дейността на което е извършено нарушението и което обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния. В този смисъл, върху касатора като управител на стопанисвания търговски обект, тежи задължението да контролира извършваната дейност в същия и последният, като не е осигурил ефективни мерки за контрол, е бездействал да се възпрепятства извършването на едно нарушение, което се намира в обективна връзка с осъществяваната от търговеца дейност. Именно в неосъществения от страна на касатора В.В.Б. контрол и невземане на мерки за недопускане на лица под 18 години без придружител в стопанисвания от него обект след 22:00 часа, се изразява изпълнителното деяние на вмененото му нарушение, което касационната инстанция намира, че същият е осъществил и както правилно и в съответствие с приобщените доказателства по делото е приел и решаващият състав на въззивния съд.

В допълнение към горното, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че правилно от районния съд не са били кредитирани представените допълнително споразумение от 01.04.2019 год. към трудов договор №*** от *** год., ведно с длъжностна характеристика към него, за лицето Д. А. М. и трудов договор №** от *** год., ведно с длъжностна характеристика към него, за лицето А. И. П. Както правилно е преценил и районният съд, този трудов договор, респ. и допълнителното споразумение, са сключени с тези лица, съответно и длъжностните характеристики към тях, са за длъжността „***” при работодателя „***“ ЕООД ***, но в нито един от тези документи не е указано по какъвто и да е начин, в кой търговски обект, респ., в кое заведение, стопанисвано от работодателя, е конкретното работно място на тези лица, респ., в кое заведение същите осъществяват трудови функции като „***”, за да се приеме твърдението на касатора Б., че е било тяхно задължение да не допускат в клуб „***” лица под 18-годишна възраст, след 22:00 часа.

Съдът намира за нужно да носочи също така, че нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, защото касаторът В.Б. не е предвиждал настъпването на последиците от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, тъй като е съзнавал, че не следва в стопанисвания и управляван от него търговския обект – нощен клуб „***”, находящ се в ***, да се допускат лица под 18-годишна възраст. Деянието се явява наказуемо и при тази форма на вината, тъй като изрично не е изключено като такова от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.7, ал.2 от ЗАНН.

Ето защо, предвид всичко гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба на В.В.Б. от ***, подадена чрез пълномощника му - адвокат Н.М. от АК-***, с изложените в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд намира за обосновано, правилно и законосъобразно, като постановено при съобразяване и правилен анализ и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съответно и при правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и същото, с решението по настоящото дело, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника по касация, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касационният жалбоподател - В.В.Б. от ***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в регламентирания минимален размер от 80.00 лева. Същото следва да се присъди в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/ от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

Р        Е        Ш        И :

         

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №267 от 16.12.2022 год., постановено по АНД №721/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

 ОСЪЖДА В.В.Б. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                                                                               2.