№ 144
гр. Севлиево , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100002 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Евентуално съединен е и
осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********,
гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 срещу КР. Й. К., с ЕГН **********,
от гр. Севлиево, ул. „Генерал Никола Генев" № 23, вх. А, ет. 1, ап. 1.
Ищеца твърди, че с договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16613089 от
04.12.2018 г., отпуснал на ответницата паричен кредит в размер на 3195,00 лева за срок от
12 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.12.2019 г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния
размер и размерът на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде
изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 306,77 лева, като в договорът
била посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Сумата, предмет на договора
била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. В чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.09.2019 г., като към тази дата били погасени 8 месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
1
втората пропусната месечна вноска, която била 20.10.2019 г., от която дата вземането
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било
изпратено уведомление до длъжника. Подадено било заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Севлиево за следните
дължими суми: 1 085,74 лева - главница, 35,50 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.09.2019 г. до 20.12.2019 година; 86,00 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2019 г.
до 16.09.2020 г.; законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. След подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, постъпило едно плащане от
страна на длъжника: 17.11.2020 г. – 400,00 лв. Постъпилата сума в общ размер на 400,00 лв.
не била достатъчна да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се
погасявали най - напред разноските, след това лихвите и най - после главницата. В следствие
на направените плащания, към настоящия момент, ответникът дължал на дружеството
следните суми: 807,24 лева - главница, ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Предвид изложеното, моли за установяване, че е
налице вземане в полза на ищеца срещу ответника за гореописаната сума, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата
сума, евентуално за осъждане ответника да му плати същата сума, ведно със същата законна
лихва. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител, с който
претендира отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Излага, че в договорът е
предвидена така наречената „такса ангажимент" в размер на 105 лв.. Тази сума кредиторът
удържал от общия размер на кредита, като в тази си част договорът бил нищожен. Тази
такса противоречала на забраната, установена в чл. 10 а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит, според която „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита." Таксата се заплащала за това, че
„кредиторът сключва договора пpи фиксиран лихвен процент по смисъла на параграф 1,
точка 5 от ЗПК". Същевременно уговорката за тази такса била зададена предварително
едностранно от кредитодателя и кредитополучателят нямал възможност да й въздейства.
Реално таксата ангажимент представлявала договорена печалба на кредитодателя, но
уговорена по начин, непозволяващ на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Съгласно чл. 24 от Закона за потребителския кредит „За
договора за потребителски кредит се прилагали и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите." Съгласно чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите
„Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално."
Клаузата за дължимост на такса ангажимент била едностранно наложена от кредитора, и
поради характера си на допълнително възнаграждение за ползване на кредита -
неравноправна. Предвид изложеното и на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от Закона за
2
потребителския кредит, уговорката за дължимост на такса ангажимент от 105 лв. била
нищожна. Моли за намаляване размерът на търсената главница със сумата 105 лв..
В съдебно заседание ищеца в докладвана молба поддържа становище за
основателност на иска.
В съдебно заседание ответника, чрез своя особен представител, поддържа доводите
изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от съвкупната преценка на договор за кредит № PLUS-16613089 на
04.12.2018 г., общите условия приложими към него, стандартен европейски формуляр и
останалите представени от ищеца документи, че на 04.12.2018 г. ищецът по делото сключил
посочения по – горе договор за кредит с ответника по делото. Ответника се е задължил да
заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски в размер на 306,77 лева, за периода от
20.01.2019 г. до 20.12.2019 г., като падежа на всяка вноска е 20 – то число на съответния
месец, уговорен е годишен процент на разходите 35,70 % и лихвен процент 24,85 %, а
общата стойност на плащанията е 3681,24 лв.. Договора PLUS-16613089 съдържа
погасителен план. При сключване на договора кредитополучателя е дал съгласието си да му
бъде удържана такса ангажимент в размер на 105 лв., от общия размер на преведената по
посочена от ответника банкова сметка сума по кредита, дължима за сключване на договора
пpи фиксиран лихвен процент по смисъла на параграф 1, точка 5 от ЗПК.
От приложеното ч. гр. д. № 1024/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч.
гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 260030/30.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
1 085,74 лева - главница; 35,50 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до
20.12.2019 година; 86,00 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 16.09.2020 г.;
законна лихва за забава, считано от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение за представителство от юрисконсулт, в размер на 50,00 лева. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба
инициирала настоящото производство.
3
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявеният установителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата
молба валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения предмет,
чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати на ищеца процесните суми;
изпълнението на задълженията на ищеца по този договор; размера на задължението на
ответника за главница, начислена до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираната сума. В
тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от съвкупната преценка на договора за кредит № PLUS-16613089 на
04.12.2018 г., общите условия приложими към него, стандартен европейски формуляр и
останалите представени от ищеца документи, че на 04.12.2018 г. ищецът по делото е
сключил посочения по – горе договор за кредит с ответника по делото. Ответника се е
задължил да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски в размер на 306,77 лева,
за периода от 20.01.2019 г. до 20.12.2019 г., като падежа на всяка вноска е 20 – то число на
съответния месец, уговорен е годишен процент на разходите 35,70 % и лихвен процент 24,85
%, а общата стойност на плащанията е 3681,24 лв..
Ищеца установи основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания.
Установи се съществуването на описаният в исковата молба валиден договор между
посочените в исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение
за ответника да заплати на ищеца процесната сума. Установи се от представените от ищеца
документи, преценени по реда на чл. 182 ГПК, с оглед на другите обстоятелства по делото и
предвид липсата на изрично оспорване на вписванията в счетоводните книги на ищеца, на
които се основават представените от същия документи и размера на задължението на
ответника за главница, настъпването на предпоставките за изискуемост на претендираните
суми (уговорения в договора падеж).
Основателно е възражението за нищожност на клаузата за уговорена и удържана
такса ангажимент, в размер на 105,00 лв., поради противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата „ангажимент” се заплаща
от кредитополучателя, срещу задължението на кредитора да фиксира лихвеният процент за
срока на договора. Промяна в ГПР по договора, респективно на лихвения процент в същият,
едностранно от кредитора е възможна, единствено по реда на чл. 10, ал. 4 ЗПК, изискващ в
договора за кредит изрично да е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на
4
общия разход по кредита, като при всички други случаи, уговарянето на такава възможност,
която противоречи на условията на чл. 10, ал. 4 ЗПК или ги заобикаля, е нищожна с оглед
изричната разпоредба на чл. 10, ал. 5 ЗПК. В конкретният случай липсва уговорка в
договора за кредит за изрично предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на
общия разход по кредита, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 4 ЗПК, и единствената
възможност по процесния договор е същият да е с фиксиран лихвен процент, поради което
изискването на заплащане на такса по договора за това, че същият е с фиксиран лихвен
процент се явява действие, свързано с усвояването и управлението на кредита, а
обсъжданата договорка е в нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и поради това
нищожна. Основателно е и направеното от ответника възражение за прихващане на
претендираната от ищеца сума с насрещно вземане на ответника за сумата от 105,00 лв.,
която ответника е заплатил по нищожната клауза за уговорена такса ангажимент, поради
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Установи се съществуване на действителни
насрещни вземания за парични суми между ищеца и ответника по делото, като с влизане в
сила на съдебното решение, ще се установи и изискуемостта и ликвидността на тези
вземания. Предвид изложеното установителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се уважи
за сумата 702,24 лева, а за разликата над сумата 702,24 лева до сумата 807,24 лева следва да
бъде отхвърлен поради погасяване на претендираните вземания чрез прихващане с
насрещното вземане на ответника.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в заповедното производство вземания
са доказани до горепосочения размер, за който установителния иск трябва да бъде уважен.
По аргумент от чл. 416 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да влезе в сила в
частта за посочените по – горе суми, като се издаде изпълнителен лист за същите. Тъй като
установителния иск не е отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост,
каквото условие е поставил ищеца за разглеждане на предявеният евентуален осъдителен
иск, последният иск не следва да се разглежда.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски, в
общ размер на сумата от 326,22 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено
възнаграждение за особения представител на ответника и за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед частичното уважаване на исковете, за
предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да се присъдят разноски за: платена държавна такса в размер на
21,75 лева и адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт, в размер на
43,50 лева по ч. гр. д. № 1024/2020 г. по описа на РС – Севлиево.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, че в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, Жк. Младост 4,
Бизнес Парк София, Сгр. 14, съществува парично вземане за сумата: 702,24 лева – главница,
дължима по договор за кредит № PLUS-16613089 от 04.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, към
длъжника КР. Й. К., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „Генерал Никола Генев" № 23,
вх. А, ет. 1, ап. 1, за което вземане е издадена заповед № 260030/30.09.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1024/2020 г. по описа на Районен съд -
Севлиево, като ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с
ЕИК *********, гр. София срещу КР. Й. К., с ЕГН **********, в частта за разликата над
сумата 702,24 лева – главница до сумата 807,24 лева – главница, като погасен поради
прихващане със сумата 105,00 лева, която ответника е заплатил по нищожна клауза за
уговорена такса ангажимент, ведно със законната лихва върху тази част, считано от
30.09.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, КР. Й. К., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ул. „Генерал Никола Генев" № 23, вх. А, ет. 1, ап. 1 да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр.
14, направените по гр. д. № 2/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер
на сумата от 326,22 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, КР. Й. К., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ул. „Генерал Никола Генев" № 23, вх. А, ет. 1, ап. 1 да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, Жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр.
14, направени по ч. гр. д. № 1024/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски за:
платена държавна такса в размер на 21,75 лева и адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт, в размер на 43,50 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6