Р Е Ш
Е Н И Е № 260039
гр. Пловдив, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 709 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 20236 от 16.07.2020г. на Окръжен съд - Смолян,
постановено по т.д. № 105/2018г., с което е признато за установено по отношение на по отношение на едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ
„К.С.*.“, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********* и „А.“ ООД ***,
ЕИК *********,със съдебен адрес:***, * съществуването на вземане на „А.“ ООД ***
към едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“***, в размер на 126 100
лева – по запис на заповед от 01.08.2014 г., с падеж 01.02.2015г., с издател едноличен
търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** и
поемател „А.“ ООД ***, ведно със законна лихва, считано от 01.02.2018г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 19/ 02.02.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. № 44/2018г. по описа на Районен съд – Мадан и е осъден едноличен
търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** да
заплати на „А.“ ООД *** сумата в размер на 2 522 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата в размер на 7222 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Жалбоподателят едноличен търговец
К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********
моли съда да отмени обжалваното решение
и отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК като приеме, че
вземането – предмет на издадената Заповед за изпълнение – не съществува.
Твърди, че решението е
недопустимо, поради нередовност на исковата молба, по която се е произнесъл с
решение. Твърди, че решението е и незаконосъобразно, поради обстоятелството, че
не се основава на доказателствата по делото. Намира за недоказано твърдението
на ищеца за предаване на сумата – предмет на договора за заем, обезпечен с
издадения запис на заповед. Твърди, че ищецът не е доказал наличие на изискуемо
задължение по договора за заем, с който е обвързан издадения запис на заповед. Твърди
необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и
неправилното приложение на материалния закон.
Въззиваемата
страна „А.“ ООД ***, ЕИК *********,със съдебен адрес:***, * – чрез
пълномощниците адв. К. и адв. И.-Г., е депозирала писмен отговор, с който
заявява, че оспорва жалбата и моли обжалваното решение да се потвърди.
Претендира разноски. Набляга се на обстоятелството, че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна и съдържа всички необходими реквизити.
Твърди се, че самият той представлява доказателство за предаване на сумата, тъй
като се счита, че не би бил издаден, ако сумата – предмет на договора за заем –
не е била предадена на ответника – ЕТ. Твърди се и надлежно осчетоводяване на
предадените заемни средства в собственото счетоводство.
Съдът
разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Претендирано
е от ищеца „А.“ ООД ***, ЕИК ********* да се признае за установено, по
отношение на ответника - едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“***, съществуване
на вземане на „А.“ ООД *** към едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** в
размер на 126 100 лева – по запис на заповед от 01.08.2014 г., с падеж 01.02.2015г.,
с издател едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** и поемател
„А.“ ООД ***, ведно
със законна лихва, считано от 01.02.2018г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед № 19/ 02.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 44/2018г. по
описа на Районен съд – Мадан. Претендират се и сторените разноски в заповедното
и в исковото производство.
Правният интерес на ищеца от установителния
иск за установяване съществуването на процесното задължение се мотивира с оглед
постъпилото възражение от ответника за недължимост на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответника има парично
задължение към него, произтичащо от запис на заповед, издаден на 01.08.2014 г.
от ответника, с падеж 01.02.2015г., за сумата 126 100 лева. Твърди, че е записът
на заповед е редовен от външна страна и предвид настъпилия падеж вземането по
него е изискуемо и ответника следва да му заплати претендираната сума, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение. Навежда наличие на каузално правоотношение между страните по повод
издаване на записа на заповед. Твърди, че той обезпечава изпълнението на
задължение на издателя по сключен между страните договор за заем от
01.08.2014г., а именно задължение за връщане на заетата сума по този договор в
размер на 126 100 лева в срок до 01.02.2015г. Твърди, че сумата е била
предоставена на заем на ответника за установяване пред ДФ „З.“ изпълнението от
негова страна на задълженията му за изплащане на разходите за СМР към строителя
по договор с фонда №21/312/02499 от 31.07.2012г., за да получи от последния
разплащане по ****************.
С отговора на исковата молба
ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
наличието на изискуемо вземане по договора за заем, за чието обезпечаване е
издаден записа на заповед. Твърди, че договорената с него сума не е предадена
на ответника, поради което той не дължи връщането и. Посочва, че липсва както
превод на сумата по негова банкова сметка, ***. С оглед на това счита, че не е
налице неизпълнено задължение по договор за заем за връщане на заетата сума.
С допълнителната искова молба се
уточнява, че претенцията се основава на редовен от външна страна запис на
заповед, който се твърди да е бил издаден във връзка с конкретно каузално
правоотношение – договор за заем от 01.08.2014г., сключен между издателя по
записа на заповед едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** и „А.“ ООД ***. Посочва, че издаването на
записа на заповед е предвидено в чл. 1 ал.3 от този договор за обезпечаване на задължението
на заемателя за връщане на заетата сума в срок до 01.02.2015г. Твърди, че сумата
126 100 лева е предадена в брой на ответника. Поддържат се и изложените в
първоначалната искова молба доводи и твърдения.
С допълнителния отговор на
исковата молба ответникът изразява становище, че по един реален договор,
какъвто е договорът за заем, сумата следва да е предадена на заемателя, за да
се приеме договорът за сключен. Посочването на предназначението – за какво ще
бъде използвана сумата – не променя реалния характер на договора. Посочва, че
размерът от 126 100 лева многократно надвишава позволената за плащане в
брой сума. Твърди, че тя не му е предадена в брой, както и не му е преведена по
банков път. Твърди, че не е издавал документ, удостоверяващ получаването и.
Счита, че и записът на заповед не представлява такъв документ, доколкото същият
е подписан за обезпечаване на задължение на договор за заем, само ако и когато
паричната сума, уговорена с него, му бъде предадена.
Видно от представения запис на
заповед същият е издаден на 01.08.2014 г. в гр. Смолян от едноличен търговец К.Н.
С.с фирма ЕТ „К.С.*.“***, той е с падеж 01.02.2015г., издаден е за сумата 126
100 лева. Истинността на записа на заповед не се оспорва. Ето защо съдът
приема, че подписът за издател е изпълнен от посоченото лице - едноличен
търговец К.Н. С.с фирма ЕТ „К.С.*.“.
Самият запис не съдържа поправки,
зачертавания или други подобни, от които да се направи извод, че е въздействано
върху документа, така че да възникнат съмнения относно съдържанието му.
Обстоятелството, че в записа се
съдържа и допълнение, че същият е издаден за обезпечаване на задължения на
издателя по договор за заем от 01.08.2014г., не прави недействителна
менителницата, а следва да се тълкува във връзка с уговорката в чл.1 ал.3 от
сключения между страните договор за заем. Очевидно с това посочване на каузално
правоотношение страните имат предвид, че ще считат задължението, за обезпечение
на което е издаден записа на заповед, за погасено, ако бъде платено на
поемателя – заемодател по договора за заем.
Може да се направи извод, че документът,
представен със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44/2018
г. на PC - Мадан, съдържа всички
реквизити по чл. 535 от ТЗ. Същият се явява редовен от външна страна документ,
материализиращ изявление на ответника едноличен търговец К.Н. С.с фирма ЕТ „К.С.*.“
за поетото от него задължение да плати по записа на заповед сумата от 126 100
лева на „А.“ ООД.
Възражението, че искът е
недопустим, защото ищецът не е посочил по делото кога е била предадена заетата
сума на ответника и това се явява нередовност на исковата молба, се явява неоснователно.
Исковата молба се основава на запис на заповед, за който се твърди да е издаден
за обезпечаване връщането на заетата сума, която поемателят по записа е заел на
издателя. Каузалното правоотношение, във връзка с което се твърди да е издаден
записа, е наведено от самия ищец и той следва да докаже съществуването на
задължението по него. Предаването на сумата е част от обстоятелствата, които
подлежат на доказване от ищеца. Касае се до факти, които имат отношение не към
допустимостта, а към основателността на претенцията.
Не се спори, че процесният запис
на заповед е издаден на основание чл.1 ал.3 от договор за заем, сключен на
01.08.2014г. В цитираната клауза е уговорено издаването на запис на заповед от
заемателя в полза на заемодателя във връзка с изпълнение на задължението за
връщане на заемната сума. Цитираният договор е сключен между „А.“ ООД –
заемодател и ответника едноличен търговец К.Н. С.с фирма ЕТ „К.С.*.“– заемополучател.
С него „А.” ООД се задължава да предаде в заем на ответника 126 100 лева.
В чл.1 ал.2 от договора се сочи предназначението на същата, за какво ще бъде
използвана тя от заемателя, а именно – за изпълнение на негови задължения по ****************,
по договор №21/312/02499 от 31.07.2012г., във връзка с изпълнение на който са
подписани договори за СМР между страните.
Уговорката в чл.2 от договора за
заем предвижда, че сумата 126 100 лева ще бъде предадена от заемодателя на
заемателя в брой след подписване на договора. Именно предаването на сумата,
уговорена с договора за заем, е основния спорен по делото въпрос.
Самият договор не съдържа клауза,
от която са се направи извод, че сумата се предава със сключването му. Напротив
– изрично се сочи, че ще бъде предадена в брой след подписване на договора.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Касае се за реален и комутативен договор. Правните
последици от него настъпват при предаване в собственост на
вещите, респ. уговорената парична сума, като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума. За да се приеме
за осъществен фактическия състав на сделката, трябва да се установи, че страните са постигнали
съгласие, в резултат
на което заемодателят предава,
а заемополучателят получава в
заем уговорената парична сума. Предаването от заемодателя на заемополучателя на заемната сума е съществен елемент на договора, поради което позоваването на каузалното
правоотношение – договор за паричен заем – наведено от самия ищец с исковата
молба изисква установяване на
предаването на сумата от „А.“ ООД на едноличния търговец – ответник.
В настоящия случай не е
представена нито разписка, нито друг писмен документ, от който да се установи
придаването в брой на сумата – предмет на договора за заем. Записът на заповед,
издаден за обезпечаване на задължение за връщане на сумата по договора за заем,
не съдържа изявление на ответника за реалното получаване на заемната сума.
Видно от заключението на вещото
лице В. Д.Б. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и от обясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание12.12.2019г. при приемане на
заключението в счетоводството на едноличен търговец К.Н. С.с фирма ЕТ „К.С.*.“***
сумата не е осчетоводявана. В счетоводството на „А.“ ООД първоначално е
осчетоводена по сметка „Подотчетни лица“, след това прехвърлена по сметка
„Дългосрочни вземания и заеми“ по партида на ЕТ „К.С.*.“***. В съдебно
заседание на 12.12.2019г. вещото лице е посочило, че липсва документ, въз основа
на който да е извършено това счетоводно отнасяне. В счетоводството на ищеца са
осчетоводили собствените си банкови извлечения, с който са изтеглили суми от
своята сметка в банката. Няма първичен счетоводен документ, подписан от
ответника, за получаване на сумата.
От заключението на вещото лице Е.К.К.по
втора допусната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установяват същите
обстоятелства като подробно са описани конкретните дати, на които ищецът е изтеглил суми от собствената
си сметка и техния размер. Касае се за периода 28.07.2014г. – 01.08.2014г.:
3000 лева на 28.07.2014г., 10 000 лева – на 29.07.2014г., 51 600 лева
– 30.07.2014г. и 56 600 лева – на 01.08.2014г. Общо изтеглените суми са в
размер на 121 200 лева. Едновременно с това, още преди сключване на
договора за заем, на четири предходни дати – от 28.07. до 31.07.2014г. е
осчетоводявал суми в счетоводна сметка „Подотчетни лица“ на името на ответника.
Същите не съвпадат по размер със сумите, изтеглени от банковата сметка. Липсва
документ, подписан от ответника, за реалното им получаване. Едновременно с това
през същия период – 28.07. – 31.07.2014г. въз основа на три издадени от ищеца
фактури относно извършени СМР по договор за строителство между страните, а
именно фактури № 356/28.07.2014г., №358/30.07.2014г. и №360/31.07.2014г. ответникът
е превел по банков път на „А.“ ООД на 28.07.2014г. – 30 000 лева, на
29.07.2014г. – 20 000 лева, на 29.07.2014г. -25 000 лева, на
30.07.2014г. – 47980 лева и на 31.07.2014г. – 2980.81 лева /всички по първата
цитирана фактура/. На 31.07.2014г. е платена №358/30.07.2014г. със сумата
35 146.25 лева, както фактура №360/31.07.2014г. – със сумата 7 176.90
лева. Във връзка с тези извършени плащания, ищецът се стреми косвено да докаже,
че ответникът не е разполагал с парични средства за извършването им, което е
наложило да бъдат изтеглени от него и предадени на ответника, за да му ги
преведе с цел плащане на фактурите. Дори и това косвено доказване не е налице.
Ответникът е сключил два договора за парични заеми – на 24.07.2014г. с П.В., от
който е получил 18 000 лева и със З. С., от която е получил общо
115 000 лева за периода 13.12.2013г. – 24.07.2014г. Не може да се установи
твърдяната липса на парични средства за погасяване на задълженията му за
заплащане на СМР по договора за строителство, която липса да се е наложило да
бъде попълнена от ищеца.
Ищецът не представя писмен
документ, от който да се установи получаване на заемната сума от ответника. Свидетелски показания за установяване на това
обстоятелства са недопустими. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски
показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на
договори на стойност, по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи или
роднини в опредЕ.степен на родство и сватовство.
По делото ищецът не установява
реалното предаване на сумата 126 100 лева на ответника. Когато такова реално предаване на сумата
липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. Когато не съществува сделката,
не може да се приеме, че е дължима сумата и на основание даденото обезпечение
по нея, каквото е записът на заповед.
Ето защо предявеният
установителен иск за признаване съществуването на вземане на „А.“ ООД *** към
едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“***, в размер на 126 100 лева –
по запис на заповед от 01.08.2014 г., с падеж 01.02.2015г., с издател едноличен
търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** и
поемател „А.“ ООД ***, ведно със законна лихва, считано от
01.02.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №
19/ 02.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 44/2018г. по описа на Районен съд – Мадан, се явява неоснователен
и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Не до
същите правни изводи е достигнал Окръжния съд, поради което решението му като неправилно
и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а по същество – постановено
друго, с което установителният иск бъде отхвърлен.
По отношение на възражението на
въззиваемото дружество, касаещо претенцията за разноски на ответника –
жалбоподател, че липсва договор за правна помощ и уговорена в него безплатно
предоставяна такава:
Според настоящата инстанция това не препятства упражняването на правото по
чл.38, ал.2 ЗА. На адвоката, оказал безплатна правна помощ,
се присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ, ако същият е заявил, че предоставя правната помощ като безвъзмездна, стига да липсват данни, които да опровергават това. В този смисъл е и
възприетото становище в съдебната практика - определение №515/02.10.2015г. , I т.о. по ч.гр.д. №2340/2015г.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемото
дружество – ищец „А.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Ю.Г.Н. с
адрес ***, офис ***-*** – пълномощник на жалбоподателя - ищец сумата 4052 лева
– възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство и защита по
делото пред въззивния съд, както и същата сума – възнаграждение за
производството пред Окръжен съд – Смолян.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК с оглед обстоятелството,
че делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавна такса
за въззивно обжалване въззиваемото дружество – ищец „А.“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати сумата 2522 лева по сметка на Апелативен съд - Пловдив –
държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 20236 от 16.07.2020г. на Окръжен съд - Смолян, постановено по т.д. № 105/2018г., с което е признато за
установено по отношение на по отношение на едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********* и „А.“ ООД ***, ЕИК *********,със
съдебен адрес:***, * съществуването на вземане на „А.“ ООД *** към едноличен
търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“***, в размер на 126 100 лева – по запис
на заповед от 01.08.2014 г., с падеж 01.02.2015г., с издател едноличен търговец
К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** и поемател „А.“ ООД ***, ведно със законна лихва, считано от 01.02.2018г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 19/ 02.02.2018 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 44/2018г. по описа на Районен съд – Мадан и е осъден едноличен
търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** да
заплати на „А.“ ООД *** сумата в размер на 2 522 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата в размер на 7222 лв., представляваща
разноски в исковото производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.“ ООД ***,
ЕИК *********,със съдебен адрес:***, * против едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ
„К.С.*.“*** установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********* съществуването на вземане
на „А.“ ООД *** към едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“***, в размер на
126 100 лева – по запис на заповед от 01.08.2014 г., с падеж 01.02.2015г.,
с издател едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ „К.С.*.“*** и поемател
„А.“ ООД ***, ведно
със законна лихва, считано от 01.02.2018г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед № 19/ 02.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 44/2018г. по
описа на Районен съд – Мадан и за осъждане на едноличен търговец К.С.с фирма ЕТ
„К.С.*.“*** да заплати на „А.“ ООД ***
сумата в размер на 2 522 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.“ ООД ***, ЕИК *********,със
съдебен адрес:***, * да заплати на на адв. Ю.Г.Н. с адрес ***, офис ***-*** –
пълномощник на жалбоподателя - ищец сумата 4052 лева – възнаграждение за
осъщественото от нея процесуално представителство и защита по делото пред
въззивния съд, както и същата сума 4052 лева – възнаграждение за производството
пред Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА „А.“ ООД ***, ЕИК *********,със
съдебен адрес:***, * да заплати сумата 2522 лева по сметка на Апелативен съд -
Пловдив – държавна такса за въззивно обжалване.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: