Р Е
Ш Е Н И E
663/17.4.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна –
3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна
Якова-Павлова
при секретаря Петя
Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5772 по описа на съда
за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от „Самостоятелна медико техническа лаборатория
Свети Георги” ЕООД, представлявано от С.М. от гр.Варна против НП № 17-288598/21.09.2017 г. издадено от Директора на ТД на НАП-Варна, с което
му е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 лева на осн. чл.185 ал.2
от ЗДДС.
В жалбата се излаггат доводи за процесуална и
материална незаконосъобразност на процесния акт и се прави
искане за неговата отмяна.
В съдебно
заседание въззивникът, чрез процесуален
представител поддържа жалбата и искането до съда.
Представителят на органа издал НП, изразява
становище за неоснователност на
жалбата и моли за
потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок,
поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна
следното :
На 04.05.2017 г. свидетелят Д.А. ***, извършил в сградата на приходната агенция проверка на документи, представени му от представляващия «СМТЛ Св.Георги» ЕООД. Въз основа на фактура № 17/24.02.2016 г.,ПКО
и квитанция № 17/ 24.02.2016 г. свидетелят установил, че сумата
по фактурата е платена в брой от «ДЦ Св.Георги»
ЕООД, а след справка в инф. масив на НАП станало ясно, че дружеството приело плащането (настоящия жалбоподател), не е въвел в експлоатация ЕКАФП, който да използва от началото на дейносттта си – м.
02.2016 г. За установеното бил съставен
протокол, а на 10.05.2017
г. издаден акт за установяване
на административно нарушение № F 300041. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.7
ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ вр. чл.3 ал.1 от същата и предявил акта на законния
представител на нарушителя. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН нарушителят не е
депозирал писмено възражение срещу АУАН. Въз основа на акта е издадено
НП № 17-288598/21.09.2017
г от Директора на ТД на НАП-Варна, предмет на проверка по настоящото производство.
От свидетелството за
регистрация на фискално устройство се установява, че за «СМТЛ»Св.Георги» ЕООД, такова е регистрирано
в приходната администрация с потвърждение № 3815943 от 10.05.2017 г.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и
писмени доказателства приобщени по делото.
Въз основа на тази фактология,
съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
Компетентността
на издателите на АУАН и НП е делегирана със Заповед № ЗЦУ -1582/23.12.2015 г. на изпълнителния
директор на НАП. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издавайки Наказателното
постановление АНО е счел, че е налице
нарушение, извършено от конкретното
лице като основателността
или неоснователността на тази
преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното
постановление и предпоставка за редовността
му от външна страна, а е въпрос по същество.
Съгласно чл.7
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, лицата по чл. 3 от същата, а именно извършващи продажби на
стоки или услуги във или
от търговски обект,
са длъжни да монтират, въведат
в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване
на дейността на обекта. От доказателствения
материал събран по делото се установява, че при проверката на документи ,
извършена от свид. А. е установена продажба на стока,
от дружеството жалбоподател на
24.02.2016 г., при която цената е
платена в брой от купувача, а в инф. масив на НАП не е регистрирано ФУ. В
същото време в АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателя «СМТЛ Св.Георги»
ЕООД не е изпълнил
задължението си да въведе в експлоатация
и да използва ЕКАФП от началото на дейността – м. 02.2016 г. По делото обаче нито към датата на издаване на НП, нито
до приключване на съдебното производство пред настоящата инстанция са налични
каквито и да било доказателства дружеството да е извършвало дейност преди 24.02.2016 г. Напротив свид. Д.А. изрично посочи, че не е проверявял
кога дружеството е започнало дейността си, а е установил само, че от 24.02.2016 г.
то е започнало да получава суми в брой.
С оглед
на това съдът
приема, че обвинението за извършено нарушение по см. на
чл.7 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. се явява
недоказано за целия м. февруари 2016 г. , както е посочено в НП, тъй като за
съставомерността на стореното от съществено
значение е конкретизирането
на момента на започването на дейността. Безспорни
данни за начало на дейността
на жалбоподателя (продажба на стока,
при което плащането е извършено, по начин извън
изключенията по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.) има за само за 24.02.2016
г. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има
ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано
същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон. В този смисъл съдът
счита, че възражението в жалбата за допуснато процесуално
нарушение по см. на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН е основателно.
На следващо
място съдът прие, че с оглед
недоказаността на неотразяване
на приходи в резултат на твърдяното
нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и
чл.118 от ЗДДС, приложението
на санкционната разпоредба на чл.185 ал.2 от ЗАНН от адм.
наказващия орган е необосновано.
При това положение административно наказателната
отговорност на въззивното
дружество е ангажирана незаконосъобразно,
а обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено.
Водим от
горното и на
основание чл.63 ,ал.1 от ЗАНН ,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-288598/21.09.2017
г., издадено от Директора на ТД на НАП-Варна, с което на «Самостоятелна медико техническа лаборатория
Свети Георги” ЕООД, представлявано от С.М. от гр.Варна е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 лева на осн. чл.185 ал.2
от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
СЪДИЯ: