Решение по дело №5772/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 април 2018 г. (в сила от 19 юли 2018 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20173110205772
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И E

                                                                  

  663/17.4.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

                  СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5772 по описа на съда за  2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Самостоятелна медико техническа  лаборатория  Свети Георги” ЕООД, представлявано от С.М. от гр.Варна против НП № 17-288598/21.09.2017 г. издадено от Директора на ТД на НАП-Варна, с което му е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева  на осн. чл.185 ал.2  от ЗДДС. 

В жалбата се излаггат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на процесния акт и се прави искане за неговата отмяна.  

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата и искането до съда.

Представителят на органа издал НП, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 04.05.2017 г. свидетелят  Д.А. ***, извършил в сградата на  приходната агенция проверка на документи, представени му от представляващия «СМТЛ Св.Георги» ЕООД. Въз основа на фактура № 17/24.02.2016 г.,ПКО и квитанция № 17/ 24.02.2016 г. свидетелят  установил, че сумата по фактурата е платена в брой от «ДЦ Св.Георги» ЕООД, а след справка в инф. масив на НАП станало ясно, че дружеството приело плащането (настоящия жалбоподател), не е въвел в експлоатация  ЕКАФП, който да използва  от началото на дейносттта си – м. 02.2016 г. За установеното бил съставен протокол, а на 10.05.2017 г. издаден акт за установяване на административно нарушение № F 300041. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ вр. чл.3 ал.1 от същата и предявил акта на законния представител на нарушителя. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН нарушителят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН. Въз основа на акта е издадено НП № 17-288598/21.09.2017 г от Директора на ТД на НАП-Варна, предмет на проверка по настоящото производство.

От свидетелството за регистрация на фискално устройство се установява, че за «СМТЛ»Св.Георги» ЕООД, такова е регистрирано в приходната администрация  с потвърждение  № 3815943 от 10.05.2017 г.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмени доказателства приобщени по делото.

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

   Компетентността на издателите на АУАН и НП е делегирана със Заповед №  ЗЦУ -1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.  Издавайки Наказателното постановление АНО е счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице като основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.

  Съгласно чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3 от същата, а именно  извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От доказателствения материал събран по делото се установява, че при проверката на документи , извършена от свид. А. е установена продажба на стока, от  дружеството жалбоподател на 24.02.2016 г., при която  цената е платена в брой от купувача, а в инф. масив на НАП не е регистрирано  ФУ.  В същото време в АУАН и НП е посочено, че  жалбоподателя «СМТЛ Св.Георги» ЕООД  не е изпълнил задължението си да  въведе в експлоатация и да използва ЕКАФП от началото на дейността – м. 02.2016 г. По делото  обаче нито към датата на издаване на НП, нито до приключване на съдебното производство пред настоящата инстанция са налични каквито и да било доказателства дружеството да е извършвало дейност преди  24.02.2016 г. Напротив  свид. Д.А.  изрично посочи, че не е проверявял кога дружеството е започнало дейността си, а е установил само, че от  24.02.2016 г.  то е започнало да получава суми в брой.

 С оглед на това съдът приема, че обвинението за извършено нарушение по см. на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. се явява недоказано за целия м. февруари 2016 г. , както е посочено в НП, тъй като за съставомерността на стореното от съществено значение е конкретизирането на момента на започването на дейността. Безспорни данни за начало на дейността на жалбоподателя (продажба на стока, при което плащането е извършено, по начин извън изключенията по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.) има за само за 24.02.2016 г. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен материалния закон. В този смисъл съдът счита, че възражението в жалбата за допуснато  процесуално нарушение по см. на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН  е основателно.

На следващо място съдът прие, че с оглед недоказаността на  неотразяване на приходи в резултат на твърдяното нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл.118 от ЗДДС, приложението на  санкционната разпоредба на чл.185  ал.2 от ЗАНН от адм. наказващия орган е необосновано.

При това положение  административно наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана незаконосъобразно, а обжалваното  наказателно постановление следва да бъде отменено.

 

Водим  от  горното  и  на  основание  чл.63 ,ал.1 от ЗАНН , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 17-288598/21.09.2017 г., издадено от Директора на ТД на НАП-Варна, с което на «Самостоятелна медико техническа  лаборатория  Свети Георги” ЕООД, представлявано от С.М. от гр.Варна е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева  на осн. чл.185 ал.2  от ЗДДС. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.                                                      

 

 

СЪДИЯ: