О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199 / 23.04.2020г.
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 23. 04.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ М.
като разгледа докладваното от съдия М.М.
в.ч.гр.д.№150/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Е.Ч.Ц. чрез
процесуалния й представител адв. Р.М. против определение №407/31.01.2020г.,
постановено по в.гр.д.№ 2144/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без
разглеждане жалба вх.№ 29335/05.11.2019г., подадена от Е.Ч.Ц. против действия
по изп. д. №20147120400072 по описа на ЧСИ И.С., рег.№712 на КЧСИ, район на
действие ОС-Варна, изразяващи се в налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от
апартамент №10 с адм.адрес гр.София, ул.”Костенски водопад”№57, и е прекра
-тено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е непра -
вилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде
отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените
действия по подадената от страната жалба.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Производството по
в.гр.д.№2144/19г. по описа на ВОС е образувано по пода -дената от Е.Ч.Ц. жалба
вх.№29335/05.11.2019г./по описа на ЧСИ/ против действие на ЧСИ И.С., рег.№712,
район на действие ОС-Варна, по изп.д.№20147120400072 - налагане на възбрана
върху ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №10, находящ се
в гр.София, ул.”Костенски водопад”№57.В жалбата се излага, че горепосоченият
недвижим имот е придобит в условия на СИО от длъжника в изп.производство А.Й.Ц.
и съпру -гата му недлъжник Е.Ч.Ц. с договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№107/20.11.2017г.След депозиране на молба от взискателя „Драм”ООД от
07.12.2018г. ЧСИ е разпоредил налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от
недвижимия имот.Последният е СИО и на жалбоподателката са предоставени правата
по чл.502 и чл.503 от ГПК.Тъй като Е.Ц. не е била уведомявана за насоченото от
ЧСИ принудително изпълнение върху имота, вкл. не й е била връчена ПДИ, тя не е
могла да упражни тези си права.Поради горното всички извършени от ЧСИ действия
са незаконосъобразни и не са произвели правно действие.Предвид изложеното се
претендира да се отменят действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на
възбрана върху ½ ид.ч. от недвижимия имот.
В срока по чл.436, ал.3
от ГПК е депозирано писмено възражение от „Драм” ООД, гр.Варна, чрез
процесуалния му представител адв.В.Д., в което се поддържа становище за
недопустимост на подадената жалба, евент. за неоснователност.
ЧСИ е депозирал мотиви
по обжалваното действие.
Изп.дело №20147120400072
е образувано на 16.01.2014г. по молба на „Драм” ООД въз основа на изп.лист от
10.09.2013г., издаден по гр.д.№983/13г. по описа на САпС, с който А.Й.Ц. е
осъден да заплати на „Драм”ООД посоче -ните в листа суми.ПДИ е връчена на
длъжника на 24.03.2014г. на адрес гр.София, ул.”Костенски водопад”№57, ет.5,
ап.10, съгласно представеното копие от
известие за доставяне на писмо с обратна разписка.По искане на взискателя е
вписана възбрана на 06.03.2014г. върху ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в гр.София, ул. ”Костенски водопад”№57, ет.5, ап.10.За възбраната длъжникът
е уведомен с получаването на ПДИ.Принудителни действия спрямо този имот не са
извършвани, нито е можело да бъдат извършвани, по изп.д.№20147120400072, т.к.
имотът попада извън местната компетентност на ЧСИ - чл.427, ал.1, т.1 от ГПК.Същият имот е бил предмет на принудително изпълнение по изп.дело
№20148560401184 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№856, район на действие-СГС, като с
вляло в сила постановление за възлагане от 05.11.2014г. е възложен на „Първа
инвести -ционна банка”АД.По нейно искане от 08.11.2017г. по изп.дело
№20147120400072 ЧСИ И.С. е постановила на 08.11.2017г. да се заличи вписаната
възбрана и същата е заличена на 13.11.2017г.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№107/20.11.2017г., „Първа инвестиционна
банка”АД е продала на А.Й.Ц. и Е.Ч.Ц. горепосочения недвижим имот.Продажбата е
по време на брака им/според представената по изп.дело справка от НБД същите са
в брак/.С молба от 07.12. 2018г. взискателят е поискал да бъде наложена
възбрана върху ½ ид.ч. от нед -вижимия имот, уважена от ЧСИ с
разпореждане от 12.12.2018г.
Съгласно разпоредбите на
чл.502 от ГПК изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде
насочено върху вещ, която е съпружеска общност.Съп - ругът недлъжник може да
посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението.Подобно
посочване на лично имущество на длъжника, върху което да се насочи изпълнението,
не е извършвано и не се твърди да е било извършвано от жалбоподателката, т.е.
не е налице хипотезата на чл.503, ал.2 от ГПК - съпругът недлъжник да е посочил
лично имущество на длъжника, върху което да се изпълнява, а ЧСИ да е отказал
изпълнение върху него и да е продължил изпълнението върху имуществото СИО.Съгласно
чл.503, ал.1 от ГПК, когато установи, че вещта, върху която се насочва
изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга
недлъжник.В настоящия случай единствено е наложена възбрана върху ½
ид.ч. от имота и не е предприемано принудително изпълнение - не е било
извършвано началното действие, от което започва принудителното изпълнение, а
именно не е бил извършван опис, поради липса на териториална компетентност на
ЧСИ.В случай, че такъв опис се извърши от териториално компетентен СИ, съпругът
недлъжник ще бъде уведомен с получаването на ППИ и ще може да упражни правата
си по чл.502 от ГПК.ПДИ до него не се
изпраща, т.к. той не е длъжник в производството.Нормата на чл.503, ал.3 от ГПК
дава възможност на съпруга недлъжник да обжалва изпълнителните действия на същите
основания като съпруга длъжник.Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР
№2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, като изпълнително действие налагането
на възбрана не подлежи на обжалване.На обжалване подлежи насочването на
изпълнението към несекевестируемо имущество.В така подадената от страната жалба
липсват твърдения за несеквестируемост на въз -браненото за събирането на
парично вземане имущество, т.е. не налице жалба против насочване на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.Тъй като
жалбата е против действие, неподлежащо на самостоя -телно обжалване, същата се
явява недопустима, съответно образуваното по нея производство подлежи на
прекратяване.Определението на ВОС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№407/31.01.2020г., постановено по в.гр.д.№ 2144/19г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: