РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Перник, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20231700500320 по описа за 2023 година
Производството е по въззивна жалба от 17.03.2023г. от С. В. В. ЕГВ
********** *** и чрез адв.дружество“ М. и Д.“ САК срещу решение № 179
от 07.04.2023 по гр.дело № 03314/2022г. по описа на ПРС –
като се иска отмяна на решението в ЧАСТТА в която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска над присъдените 20 00лв. до
размера на целия предявен иск 50 000лв. ведно със законната лихва върху
посочената сума.
Счита се, че съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД и е постановил
размер на обезщетението, който е занижен с оглед факта, че пострадалият е на
***години, в трудово активна възраст, че е преживял голямо травматично и
посттравматично стресово разстройство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК работодателят ОУШЪНФЕНДЪРС ЕООД
са подали отговор от 07.04.2023г. ведно с НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА чрез адв.Н.Д. и адв.Г.Р. ***, с които изразяват аналогично
становище –
за неправилно приложена нормата на чл.52 ЗЗД но в обратен смисъл,
като акцентират, че пострадалият е прилагал освен медицинско лечение, и
такова извън медицинските стандарти, което допринася за болките и
страданията му. Иска се отмяна на решението в частта НАД 8500лв . като
необосновано завишен размер на обезщетението.
1
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 179 от 07.04.2023 по гр.дело № 03314/2022г. по описа на
ПРС са осъдени „Оушънфендърс” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. Сини вир, ул. Урса № 14 ДА
ЗАПЛАТЯТ на С. В. В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – за
претърпени от ищеца С. В. В. болки и страдания в резултат на травми от
трудова злополука, настъпила на *** в *** – в предприятието на работодателя
„Оушънфендърс” ЕООД, ведно със законната лихва върху така присъдената
сума, считано от датата на увреждането – ***, до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 80 000 лева, представляваща разликата над уважения
размер от 20 000 лева до пълния заявен размер на претенцията от 100 000
лева, поради неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
Съдът се е произнесъл и в частта за разноските, като ги е разпределил
между страните, съобразно изхода на делото.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника – „Дженерали застраховане“АД, с ЕИК: *********.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Производството е било образувано по искова молба на С. В. В., с ЕГН:
**********, уточнена с молба с вх. № 14283/12.07.2022 г., подадена чрез
процесуалния му представител – адв. П. Д., срещу „Оушънфендърс” ЕООД, с
ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
2
неимуществени вреди – за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат
на травми от трудова злополука, настъпила на *** в *** – в предприятието на
работодателя, ведно със законната лихва върху така претендираната сума,
считано от датата на увреждането – ***, до окончателното й изплащане.
Претендирани са разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудов договор с
ответното дружество, сключен на ***, като бил назначен на длъжност „***”
по длъжностна характеристика, с код по НКПД: *** в звено „***“, в ***.
Работникът започнал работа като изпълнението на трудовите му задължения
не предвиждало работа с машини.
На *** в *** обаче ищецът претърпял трудова злополука на обекта на
работодателя си – като докато работил на машина за разяне на маркучи
получил травматични увреждания – довели до ампутация на палец, показалец
и частична ампутация на трети пръст.
В допълнителната молба се излагат доводи, че злополуката настъпила
сутринта, когато ищецът бил на работа първа смяна с начало на работния ден
06.00 часа. Работата с посочената машина не била част от длъжностната му
характеристика, но началникът на цеха и началникът на смяната му
възложили да извършва дейности с машината. Уточнява се, че посочените
началници бил ръководен персонал и ищецът следвало да изпълнява
възложените от тях задачи.
Ищецът не познавал машината, не му бил провеждан никога
инструктаж за работа с нея, не били спазени правилата за здравословни и
безопасни условия на труд. Работа с машината обаче ищецът предприел по
възлагане от своя началник и в интерес на работодателя.
Посоченото събитие било декларирано като трудова злополука пред ТП
на НОИ под вх. № *** съответно признато за трудова злополука с
разпореждане № *** по описа на ТП на НОИ Перник.
Непосредствено след инцидента пострадалият бил откаран по спешност
в УМБАЛСМ „***“ ЕАД, където е хоспитализиран. Предвид настъпилите
травми ищецът претърпял оперативна интервенция – чрез временно
ексангвинация, реампутацио, пластика кутис локалис, стерилна превръзка.
Ищецът бил изписан на *** с препоръки за амбулаторно лечение и смяна на
превръзки.
В исковата молба се излагат подробни доводи, че получената травма
причинила на пострадалия многобройни болки и страдания. Ищецът
постоянно приемал обезболяващи, тъй като болката била много силна.
Получената травма и към момента причинявала силни болки и дискомфорт на
ищеца. Последният продължавал да е неработоспособен и да не може да си
служи с ръката си. Предвид възрастта му това създавало сериозни
затруднения за него и семейството му. Според ищеца освен това пълно
възстановяване от травмата не било възможно, поради което пострадалият
щях да остане увреден за цял живот.
Настъпилите промени в здравословното му състояние вследствие на
трудовата злополука са му причинили неимуществени вреди, които подлежат
3
на обезщетяване от страна на ответника като претендираното обезщетение
отговаряло на изискането на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка и ищецът приема за справедлив размер на обезщетяването
сумата от 100 000 лева. Твърди, че не бил получил никакви суми по
застрахователен договор.
По делото са приложени и приети писмени доказателства и медицинска
документация.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото – чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р., е постъпил писмен отговор, в който
предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество към момента
на настъпване на инцидента. Не се оспорва и че процесният инцидент
представлява трудова злополука. Обръща се внимание обаче, че ищецът не
бил посочил своя банкова сметка, което било нередовност на исковата молба.
Излагат се доводи, че претендираното обезщетение било в силно завишен
размер и не кореспондирало нито на критерия за справедливост, нито на
действително претърпените от ищеца болки и страдания, като в тази връзка се
оспорват изложените от последния твърдения. В тази връзка се посочва, че
болките и страданията са били силни единствено непосредствено след
инцидента, после са намалели, а към момента пострадалият вече не чувства
такива.
Твърди се, че настъпването на злополуката се дължало на проявена от
ищеца груба небрежност, доколкото не бил спазил действащите правила за
здравословни и безопасни условия на труд и нормативните изисквания при
изпълнение на възложената му работа, с които бил запознат. В тази връзка се
посочва, че ищецът бил допринесъл за злополуката, поради което
обезщетение следвало да се намали.
Прави се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото ищецът нямал задължение да работи с увредилата го
машина и предприел операции с нея самоволно. В тази връзка се оспорва това
да му било възлагано от ръководителя на цеха.
Посочва се и че ищецът е получил обезщетение на претърпените от
него вреди чрез застрахователно обезщетение.
Ищецът получил и сумата от 2000 лева от работодателя, за да
посрещне разходите по лечението си. Излагат се подробни доводи, че
работодателят бил добросъвестен, досега в предприятието му нямало
инциденти и същият се интересувал постоянно от състоянието на работника
си, като му помагал.
Оспорват се претърпените увреждания, както и твърдените болки и
страдания, които не били в посочения от ищеца интензитет -костите му не
били засегнати и можел да си служи нормално с ръката си. В тази връзка се
оспорва като прекалено завишен размерът на обезщетението, като същият не
отговарял на страданията на работника, на претърпените вреди и на
икономическата обстановка в страната. Представени са писмени
4
доказателства.
Първоинстанционният съд с определение № 2989/25.08.2022 г. на
страната на ответника е конституирал трето лице помагач „Дженерали
застраховане“АД, с ЕИК: *********.
От третото лице помагач е постъпило писмено становище- че
действително дружеството е застраховател на отговорността на работодателя.
Поддържа се обаче че ответникът нямал интерес от привличане на
„Дженерали застраховане“АД като трето лице помагач, доколкото
неимуществените вреди от трудова злополука не представлявали покрит риск
по застраховката. По същество се излагат доводи, че искът бил
неоснователен, евентуално завишен.
В хода на производството пред първа инстанция са изслушани и
приети:
съдебно медицинска експертиза,
съдебно психологична експертиза и
съдебно техническа експертиза.
Разпитани са и шестима свидетели: Н.П. В. /майка на ищеца/, П. В. В.
/брат на ищеца/, Д.В.И. /без дела и родство със страните, бивш служител на
ответното дружество/, Т.А.С. /служител на ответното дружество/, Л.Е.Х.
/служител на ответното дружество/ и И.О.Н. /служител на ответното
дружество/.
Представени са документи от застраховател, както и допълнителна
медицинска документация.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че:
- ищецът е работил по трудов договор с ответното дружество – сключен
на ***, назначен на длъжност „***” в звено „***“ по длъжностна
характеристика и е постъпил на работа на ***
-Съгласно приложената длъжностна характеристика ищецът имал
следните отговорности: зарежда с материал, работи с оборудването и
сглобява детайли на производствена линия, работи на всяка производствена
линия, където му бъде възложено от директор или началник смяна, изпълнява
допълнителни задължения, възложени от ръководството и др.
- на *** ищецът полагал труд в обект на работодателя в ***, когато
около 06.50 часа претърпял инцидент.
- от събраните по делото доказателства /копие от книга за проведен
инструктаж – л. 64/ се установява, че ищецът е бил запознат с правилата за
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието на работодателя и
че му е проведен необходимия първоначален инструктаж – на *** т.е. при
постъпване на работа.
-На ищеца, противно на твърденията му, е проведен и инструктаж за
5
безопасна работа с машини „***“ /л. 70 от делото/.
-Предвид краткия период между постъпване на работа на ищеца – *** и
трудовата злополука – *** няма данни за други проведени инструктажи.
- процесният инцидент представлява именно трудова злополука,
надлежно е деклариран от работодателя и надлежно е признат за такава от
компетентните органи – видно от приложено по делото разпореждане на ТП
на НОИ Перник № *** Посоченото разпореждане няма данни и не се твърди
да е обжалвано. Съгласно протокола за резултатите от извършеното
разследване на злополуката са констатирани нарушения на нормативните
актове за здравословни и безопасни условия на труд – в частта, където се
изисква пресите да имат приспособления недопускащи попадане на част от
тялото на работещия до работното им пространство, ограждане на движещите
части на работното оборудване с предпазни устройства, осуетяващи достъп
до опасните зони респ. устройства, спиращи машината при приближаване на
човешкото тяло до опасната зона, осигуряване на документация за безопасна
работа с оборудването на български език, осигуряване на подходящо
обучение – като това са нарушения, допуснати от работодателя. От своя
страна работникът е нарушил общото си задължение по ЗБУТ – което му
вменява в тежест да се грижи за здравето и безопасността си.
-По делото е приложен и констативен протокол № *** на ТП на НОИ
Перник за извършена проверка в предприятието на работодателя, от който е
видно, че в периода от 01.01.2017 г. до 04.05.2022 г. при ответника е
настъпила една единствена трудова злополука.
От представените по първоинстанционното дело документи от
застрахователното дружество и трето лице помагач по делото „Дженерали
застраховане“АД се установява, че ответникът е сключил застраховка
„трудова злополука“ – като в списъка на застрахованите лица е включено и
името на ищеца С. В..
За настъпване на трудовата злополука застрахователят е уведомен на
01.07.2022 г., като е върнат отговор до работодателя, че застрахователното
дружество ще разгледа същата след постъпване на искане за плащане.
Към момента на приключване на устните състезания пред първа
инстанция по делото нито една от страните не е навела твърдения за
получени от ищеца плащания по застраховката.
От приетата съдебно техническата експертизата /СТЕ/ се установява,
че вещото лице е посетило предприятието на работодателя на 04.10.2022 г. –
като в присъствието на директора на дружеството и свидетеля Т.С. е
извършило оглед на цеха, където е настъпила злополуката съответно на
пневматичната преса ERDM-RVC, на която е работило пострадалото лице.
При огледа на пресата е проверен нейният режим на работа, извършена е
демонстрация на отрязване на материал, пускане и спиране на пресата.
Вещото лице е констатирало, че машината е закупена „на старо“ през
2018 г. – като няма паспорт, а само схема техническо описания със снимка с
означени позиции на основните части. В джоб на масата до машината имало
инструкция за работа и техническо описания. Поради това вещото лице счита,
6
че няма документация с необходимите данни и изисквания за безопасна
експлоатация и ремонт на машината.
В експертизата е описано, че работният цикъл се осъществява в
последователност: включване на машината, подаване на маркуча във водача и
избутване на маркуча на размер около 20см. напред. За да се задвижи
работния орган на пресата е необходимо да се натисне педала, разположен
на пода и бутоните на нивото на масата, но разположени извън работната
повърхност и непосредствено до нея. В инструкцията за работа с пресата е
записано ,че работния орган слиза надолу след натискане и на двата
бутона и при натиснат педал.
В заключението е уточнено, че машината не е обезопасена в зоната на
работа на работния орган с предпазни екрани или други защитни средства за
изключване на машината при попадане на част от тялото на работещия в ра‐
ботното пространство на машината.
Вещото лице счита, че причините за настъпване на злополуката са
комплексни - липса на професионален опит на пострадалото лице, което за
първи път работи на тази машина, неправилна работа на пострадалото лице
с органите на управление на машината- по невнимание е натиснал сам педала
за включване на машината за рязане, докато дясната му ръка е била в зоната
на рязане. Инструктажът за работа не е бил достатъчен и адекватен, като са
липсвали и защитни механизми на машината. Били са игнорирани бутони за
ръчно управление на машината като същата е позволявала работа на крачен
режим, при игнориране на двата бутона за ръчно управление.
В експертизата се посочва, че пострадалият не е спазил изискванията на
инструкцията за работа на машината – като е допуснал работа с дясната си
ръка в обхвата на режещия инструмент без това действие да се изисква от
технологичния процес. Поради това е допринесъл за риск от увреждане на
здравето си. На последно място съгласно експертизата е възможно
инцидентът да е настъпил по начина, описан в исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 24.10.2022 г. в.л. инж. Л.П.
заявява, че е посетила обекта на работодателя и е направила оглед на
машината, закупена „втора ръка“ – като същата има хидравлична преса и се
използва като режещ инструмент посредством елемент „гилотина“. В тази
връзка самата машина поначало работела като преса – бавно и плавно, но
работата с нея изисквала познания и внимание т.е. работникът да се пази
предвид наличието на силно режещ инструмент.
Процесът на работа бил следният – подаване на маркучи с лява ръка и
натискане с крак на педал, като дясната ръка нямала участие в процеса и не
следва да се намира на работния плот.
По време на инцидента ищецът според в.л. бил в седнало положение и
дясната му ръка попаднала при режещия инструмент, защото работникът е
искал да изравни маркучите. Именно при това изравняване лицето се навежда
и несъзнателно натиска педала с крак.
Според вещото лице при самата машина нямало поставена инструкция
за работа, но имало лист посочено в няколко изречения как работи машината.
7
Вещото лице разяснява, че машината поначало, за да се задвижи имала
не само педал, но и два бутона. При огледа на място тези бутони работели, но
по време на инцидента същите са били елиминирани и именно това е довело
до това, че при натискане на педала гилотината е порязала пръстите на ищеца.
Ако машината е работела по правилата само с натискане педала не би могла
да се задейства гилотината. Ищецът обаче също е допуснал нарушение,
доколкото ако кракът му не е бил на гилотината е нямало да се случи
инцидента. На последно място според вещото лице инструктажи на
работниците в това число на ищеца са проведени, но за целия цех, а не за
всяка машина поотделно.
По приетата съдебно психологична експертиза /СПЕ/ като вещото лице
е извършило личен преглед на пострадалия на 10.10.2022 г. като последният е
заявил, че има правилно преморбидно развитие и не представя документация
за минали психиатрични проблеми и лечение, мисловният му процес е
целенасочен.
Вещото лице посочва, че пострадалият е претърпял стресогенно събитие
на ***, което му е причинило функционално разстройство на психичната
дейност, проявяващо се с тревожност, депресия, страх и вегетативна
симптоматика. Непосредствено след злополуката пострадалият изпада в
състояние на остра стресова реакция /зашеметепост/. Преживеният инцидент
е бил внезапен и шокиращ за ищеца. По тази причина той е изпаднал в
състояние на интензивно вътрешно напрежение, тревожност, което оформя
т.нар. остра стресова реакция и оформящо се във времето разстройство в
адаптацията. Това е функционално разстройство на психичната дейност с
разнообразна, непрекъснато меняща се клинична картина, включваща както
психични, така и телесни, най-често вегетативни симптоми.
По време на трудовата злополука при освидетелствания се наблюдава
наличие на остра стресова реакция, която е съпроводена с негативни
емоционални преживявания, свързани с психотравмата и телесните
увреждания. Периода след травмата е съпроводен с дистрес, увеличена
тревожност, преоценка на събитията, както и предприети наложителни
медицински прегледи, които увеличат тревожността.
Според вещото лице острата стресова реакция обикновено се понижава
след няколко часа или дни – като тук има роля индивидуалната уязвимост.
Разстройството в адаптацията се проявява, чрез субективен и емоционален
стрес, което създава трудности за социални дейности и действия, възникващи
през периода на адаптиране към значителна промяна в живота или
стресиращо събитие. Стресиращо събитие може да се наруши целостта на
социалните връзки на индивида. Проявите са много променливи и включват
депресия на настроение, бдителност или безпокойство (или комплекс от тези
състояния), чувство за неспособност да се справя със ситуацията, да
планираме всичко предварително или да реши да остане в сегашната
ситуация, а също така включва известна степен на спад в способността да
действаме в ежедневието. Симптомите на разстройство в адаптацията
започват в рамките на 3 месеца от стресово събитие и продължаван не повече
от 6 месеца след края му.
8
В експертизата е посочено, че от актуалното изследване е налице
повишена чувствителност и тревожни реакции с вегетативна симптоматика,
както спонтанни, така и в моменти на актуализиране на психотравмата при
конфронтиране с места и/или други сигнали, напомнящи събитието.
В съдебно заседание, проведено на 24.10.2022 г. в.л. М. В. Г. посочва, че
е извършила личен преглед на пострадалия. Поради това счита, че към
момента все още персистира разстройство в адаптацията, което се изразява с
депресивни, физически и психически и най-вече невровегетативни
разстройства – т.е. сърцебиене, изпотяване, главоболие, главозамайване и
задух. Тези реакции според в.л. са в пряка връзка със злополуката.
Вещото лице твърди , че при пострадалия е била налице т.нар. „остра
стресова реакция“- внезапна и шокираща по време на инцидента. Тя е
механизмът за отключване на травматичния елемент. Тази реакция преминава
с времето в разстройство в адаптацията. Подобно състояние поначало изисква
медикаментозно лечение.
Вещото лице посочва, че ищецът не е посочил пред него да посещава
психолог и не твърди да е употребявал медикаменти за лечение на тези
реакции от станалото - като до момента това не е влошило състоянието му, но
е препоръчително да предприеме действия в тази насока, доколкото същите
биха имали положителен ефект.
По делото е приета съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/,
изготвена също и на база личен преглед на освидетелстваното лице, както и
от приложената медицинска документация.
Съгласно експертизата пострадалият е получил следните увреждания:
частична ампутация на първи и на втори пръсти /палец и показалец/ на дясна ръка в
областта на крайните /дисталните/ им фаланги и мекотъканно увреждане - рана на
трети пръст на дясна ръка /кожна рана/. По отношение на травматичната ампутация
през дистална фаланга на палеца на дясна ръка, на травматичната ампутация през
дисталната интерфалангиална става на показалеца на същата ръка и на кожната рана
през пулпата на трети пръст на дясна ръка е осъществена оперативна интервенция,
състояща се в рутинна дезинфекция на оперативно поле, временна ексангвинация
/кръвоспиране, обезкървяване на раневите повърхности/, реампутация, локална кожна
пластика и са наложени хирургични шевове и стерилна превръзка. За в бъдеще не се
налага извършването на други оперативни интервенции.
Според вещото лице въз основа данни по делото е налице пряка, непрекъсваща са
причинна връзка между получените травматични увреждания и инцидента /трудова
злополука/ от ***
Съгласно експертизата хватателните функции на дясната ръка са били
ограничени трайно и в значителна степен за период от време по-голям от
един месец, като ампутираните крайни части на първи и на втори пръсти на
дясна ръка, не подлежат на самовъзстановяване и в този смисъл фините
хватателни движения на пръстите на ръката няма да се възстановят за цял
живот. Функцията на ръката като „захват“ е възстановена почти в пълен обем
към момента на изготвяне на експертизата.
Вещото лице посочва и че съгласно болнични листове ищецът е бил в
болничен отпуск с временна нетрудоспособност за период от време от 240
9
дни като трудоспособността към настоящия момент е възстановена.
Относно злополуката в.л. посочва, че непосредствено в часовете след
претърпения инцидент и в дните и в първите една-две седмици след него,
ищецът е търпял значителни по интензитет физически болки и страдания.
След този период от време ищецът ще търпи физически болки и страдания
при промяна на атмосферните условия и най-вече при крайни температурни
изменения.
Относно възможността за „възстановяване“ на крайници в.л. обръща
внимание, че в наличната по делото медицинска документация не са налице
данни, които да сочат в какво състояние са били ампутираните части от
пръстите на ръката, както и какво се е случило с тях.
Липсват данни и за контролни прегледи и посещения при лекари в
периода след първоначалния престой в лечебно заведение от *** до ***
Пострадалият е съобщил на в.л., че след престоя и лечението в лечебното
заведение е посещавал лекар-травматолог, който е свалил оперативно
поставените конци на 12-тия ден след операцията и е извършвал
следоперативни превръзки в период от един месец. По съвет на лекаря
пострадалият е раздвижвал пръстите на ръката „стискайки топка“ за период
от време от около 1,5-2 месеца, други физиотерапевтични процедури не се
препоръчвани нито извършвани.
Предвид характера на травматичните увреждания лечението се състои
от оперативно лечение/ осъществено в лечебното заведение/ и последващо
отстраняване на хирургичните конци в следоперативния период, както и от
осъществяването на превръзки в следоперативния период, които интервенции
са били осъществени.
Проведената рехабилитация чрез „стискане на топка“ е необходимата
рехабилитация за по-бързо възстановяване на основната функция на ръката –
хватателната. Медикаментозното лечение е осъществено в следоперативния
период чрез прием на антибиотик и на болкоуспокояващи медикаменти.
Осъществяването на каквито и да било други физиотерапевтични процедури
и медикаментозно лечение не би намалило интензитета на претърпените
болки и страдания и не би съкратило срока на възстановяване.
Според в.л. предвид наличната по делото документация и прегледа при
конкретните травматични увреждания са осъществени всички необходими
медицински процедури в следоперативния период, съответстващи на
общоприетите добри медицински практики.
На следващо място от експертизата се установява, че основната функция
на ръката, а именно хватателната е възстановена в почти пълен обем. В
случая обаче няма да бъдат налични за цял живот фините хватателни
функции на ръката поради върховата ампутация на първи и на втори пръсти
на ръката, а палецът има най-голямо значение в сравнение с останалите
пръсти на ръката в осъществяването на фините хватателни движения на
ръката.
В експертизата е посочено, че травматичните увреждания, изразяващи се
в ампутация на два от пръстите на дясна ръка и мекотъканна травма на третия
10
пръст на ръката е възможно да са получени по начин, за който се съобщава в
исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г. в.л. д-р. К.С.Ч.
разяснява, че при ищеца липсват част от крайника на палец и показалец на
дясна ръка /крайни фаланги на палец и показалец/, което е практически
до края на живота. Това реално отнема финните хватателни движения в
ежедневието, а именно: допир, хващане на малки предмети, малки неща в
ежедневието – държане на химикал, което ще промени писането, хващане на
игла, закопчаване на копче, работа с някои машини. В тази връзка в.л.
уточнява, че палецът, като хватателна функция има най - голямо значение за
разлика от всички останали пръсти на ръката. Това е така, доколкото палецът
е опорционист на всички останали пръсти на ръката и има най-голямо
значение за захвата на ръката и пръстите.
С оглед на липсата на крайни фаланги на палец и показалец според в.л.
от лечебното заведение е направено възможното и необходимото. Отделените
части са малки и няма данни да са запазени. В тази връзка вещото лице
посочва, че липсва малка част – реално последната фаланга – от нокътното
легло на горе, от основата на нокъта нагоре. Такава малка част практическа
не може да се присади, зашие обратно – шансът би бил нищожен. Това според
експерта би било възможно при отразяна по-голяма част от пръста.
На следващо място в.л. посочва, че пострадалият изпитва болка и към
момента особено при промяна на времето. За сметка на това не е имало
усложнения през възстановителния период, нито инфекции. Зарастването е
протекло в нормални срокове и периоди.
Експертът разяснява и че ищецът е съобщил по време на прегледа, че е
раздвижвал ръката си с топка по своя инициатива, но това така или иначе е
нормалният начин за раздвижване. Именно това е възстановило хватателните
функции на ръката.
Вещото лице счита, че увреждането е ясно и видимо, направено е това,
което е могло да бъде направено за ищеца. Към момента раните му са
зараснали, има ясно оформени чукани с кожа.
Първоинстанционният съд е кредитирал трите експертизи като
задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и
данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. Същите кореспондират с приложената по делото техническа
съответно медицинска документация, не са оспорени от страните в
производството с конкретни и аргументирани доводи, а вещите лица са
отговорили подробни и аргументирано и на въпросите, поставени в съдебно
заседание. Не на последно ямсто- вещите лица са извършили непосредствен
оглед на цеха и машината /по СТЕ/ съответно личен преглед на пострадалото
лице /по СМЕ и СПЕ/, поради което и се основават в изследванията си не
само на писмени данни, а и на непосредствени впечатления.
Предвид наличието на СМЕ съдът не обсъжда отделно представената по
делото медицинска документация, а се ползва при разчитането й от
специалните знания на вещото лице.
11
Първоинстанционният съд е разпитал следните свидетели:
1. Свидетелката Н.П. В. /майка на ищеца/ твърди , че синът й започнал
работа при ответника м. ***, докато един ден същия месец получила
обаждане, че ищецът е пострадал. Тогава тя посрещнала сина си в МБАЛ
„***“. Там ищецът престоял два дни и претърпял операция – изразяваща се в
ампутация на фаланги на два от пръстите на дясната ръка – палец и
показалец над нокътя.
Според свидетелката след инцидента ищецът се чувствал зле, а на
свидетелката се наложило да ползва отпуск, за да му помага.
Възстановителният период бил до май месец 2022 г. и след станалото ищецът
се затворил в себе си поне няколко месеца, но сега вече бил по-добре. След
злополуката синът й изглеждал зле физически и психически, споделял, че не
се чувства пълноценен човек, имал проблеми със захвата, страх от режещи
предмети. Допълнително го измъчвало, че бил млад, но вече сакат.
Свидетелката твърди, че синът й изпълнил всички препоръки на
лекарите. Отрича пострадалият да пуши или да злоупотребява с алкохол. За
преодоляване на травмата не бил посещавал психолог или приемал
медикаменти с цел влияние на психиката му.
2. Свидетелят П. В. В. /брат на ищеца/ посочва, че брат му работил при
ответника ***, когато претърпял злополуката - бил приет първо в МБАЛ
„***“ в ***, а след това свидетелят го закарал в до УМБАЛСМ „***“. Там
ищецът претърпял операция, но пръстите му не могли да бъдат спасени. След
два дни престой в болницата ищецът се прибрал у дома като бил с превръзки
до лятото. През това време ищецът изпаднал в депресия и се затворил в себе
си, имал нужда от помощ за къпане и хранене.
Според свидетеля и към момента ищецът няма добър захват, но вече
можел да се обслужва сам и отново започнал да излиза. През
възстановителния период за ищеца се грижела майка му, но случилото се
същият преживял тежко.
3. свидетелката Д.В.И. /без дела и родство със страните, бивш служител
на ответника в периода от *** до началото на ***/ твърди, че ищецът е бил
служител в дружеството като е работел оператор на машина, както и самата
свидетелката, но на *** около 06.30 часа сутринта претърпял инцидент. На
въпросния ден и двамата били първа смяна от 06.00 сутринта до 14.00 часа,
но когато свидетелката пристигнала на работа забелязала проблем с
осветлението в цеха – като този проблем според нея засягал и сектора на
ищеца, макар да не може да каже със сигурност. Свидетелката твърди, че тя
почнала работа на своя машина, но в един момент чула виковете на ищеца.
Отишла при него и видяла, че си държи ръката и „подсача“, но последният не
й обяснил какво конкретно е станало, а и свидетелката не го възприела
непосредствено. Впоследствие била извикана линейка, която закарала
пострадалия в болница.
До инцидента не била виждала ищеца да работи на процесната машина,
защото и поначало бил нает наскоро. Уточнява и че в дружеството поначало
се провеждали инструктажи. Допълва, че началникът на цеха св. Т.С.
12
възлагал кой на коя машина да работи, като именно той възложил на ищеца
да работи на машината, където възникнала злополуката.
Свидетелката уточнява, че няма видимост от нейното работно място към
мястото на ищеца, където станал инцидента, но се виждало към тавана, че има
проблем с осветлението.
4 свидетелят Т.А.С. /служител на ответника/ твърди, че работи в
дружеството от около *** години като е ***, където е станала злополуката – в
ден през м. *** сутринта.
Твърди, че на процесната дата възложил на ищеца да работи на
съответната машина, но поддържа, че той и негов колега изрично обяснили на
пострадалия как точно да работи на машината преди последният да започне.
Ищецът започнал да работи на машината по дадените указания и в
присъствие на свидетеля като работил няколко минути. В един момент обаче
свидетелят и колегата му били извикани на друго място из цеха поради авария
на друга машина. В тази връзка и предупредили ясно и отчетливо ищеца да
преустанови работа с машината, докато не се върнат и отишли на
аварията.Независимо от това съвсем скоро ищецът претърпял злополуката.
Поради това свидетелят уточнява, че не е възприел настъпването й
непосредствено – но видял пострадалия да подскача и да си държи
окървавената ръка с порязани пръсти. След това била извикана „Бърза
помощ“ като дошла линейка, но лекарят заявил, че пострадалият няма нужда
от придружител.
Действително на въпросния ден сутринта /към 05.30 часа/ е имало
проблем с осветлението, но поддържа, че когато ищецът почнал работа с
машината /след 06.00 часа/ този проблем вече бил отстранен. Проблемът бил
паднал бушон, като свидетелят го разрешил лично. Когато обаче дошли
полицаите същите действително светели с фенерче, защото в цеха още имало
хора, а бушоните били спуснати и не трябвало да се пипа нищо.
В цеха се провеждали редовно инструктажи. Поддържа и че на ищеца
било обяснено как точно да работи на машината като изрично му било
обяснено и че не бива да прави нищо с дясната си ръка, което според
свидетеля ищецът разбрал добре.
5. свидетеля Л.Е.Х. /служител на ответника/ твърди, че работи в
дружеството от м. *** като тогава се обучавал за ***, а вече бил такъв.
Именно докато се обучавал настъпил и инцидента с ищеца. Злополуката
станала сутринта скоро след началото на първа смяна, която застъпвала в
06.00 часа. Ищецът работил в другия цех, а отскоро в този, като не бил
работил на процесната машина. Поради това свидетелят и *** /св. Т.С./ му
провели инструктаж как се работи с машината вкл. му показали. След това
ищецът седнал и направил правилно няколко операции. В този момент обаче
свидетелят и *** били извикани на друго място в цеха заради авария.
Доколкото им се наложило да идат на аварията свидетелят твърди, че с
колегата му изрично казали на ищеца да спре работа с процесната машина,
докато не се върнат. Ищецът според свидетеля ги разбрал добре, обаче явно
не ги послушал и след няколко минути свидетелят чул писъците му. Тогава
13
възприел, че ищецът е пострадал като си е срязал пръстите на дясната ръка и
извикал линейка. В тази връзка свидетелят твърди, че машината се оперирала
с лява ръка като това също било нарочно съобщено на ищеца и то няколко
пъти. В деня на инцидента, когато дошъл на работа в 06.00 часа сутринта
нямало проблем с осветлението и полицията също не ползвала фенери. На
последно място свидетелят твърди, че св. Д. И. от своята позиция също
нямала пряка видимост към мястото, където пострадал ищецът.
6. свидетелката И.О.Н. /служител на ответника/ се установява, че
работи от м. *** при ответното дружество като *** и познава ищеца,
постъпил на работа зимата на ***г. Относно деня на инцидента - като
пристигнала на работа заварила полицията в цеха. Последният бил осветен и
органите на реда не ползвали фенери.
По повод инцидента била извършена проверка – като дружеството
предоставило книги с инструктажи. Уточнява и че всички работници имали
застраховка в дружеството „Дженерали застраховане“ АД. На НОИ и
Инспекцията по труда също били изпратени документи вкл. тези на ищеца.
Предвид злополуката свидетелката твърди, че директорът на завода
решил да компенсира ищеца като му даде 2000 лева именно за
неимуществени вреди.Свидетелката се обадила на ищеца, но последният
отговорил, че ще изпрати майка си. Свидетелката поддържа, че сумата от
2000 лева била дадена в нейно присъствие на майката на ищеца „на ръка“ от
директора на предприятието – лицето М.Т.. На последно място свидетелката
уточнява, че ищецът още не се е върнал на работа като представя болнични
листове, но свидетелката поддържала работна комуникация с него и майка
му.
Показанията на всички свидетели са преценени от първоинстанционния
съд при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото двама от свидетелите са
близки роднини на ищеца /майка и брат/, а останалите служители на
ответника /св. И. вече бивш служител/ - т.е. за всички свидетели е налице
възможна заинтересованост от изхода на делото. Изнесените от свидетелите
твърдения са анализирани като ясни, последователни и еднопосочни, не са
оспорени от страна на процесуалните представител на страните, а
кореспондират и на останалите представени по делото доказателства /вкл.
дадени непосредствено след злополуката писмени обяснения/, поради което и
съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне под
съмнение на тяхната достоверност.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговаря имуществено за
претърпените от работника вследствие от трудова злополука вреди
/имуществени и неимуществени/, причинили му временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт.
Отговорността е гаранционно - обезпечителна. Работодателят носи риска
от травматично увреждане на работника, когато същото е настъпило във
14
връзка с изпълнението на възложената работа, независимо от обстоятелството
дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – по арг. чл. 200, ал. 2 от КТ. Следователно,
отговорността на последния е обективна и не може да бъде изключена, освен
при умишлено поведение на пострадалия, като в случаите на съпричиняване
на вредоносния резултат поради проявена от работника груба небрежност,
работодателската отговорност може да бъде единствено намалена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил
в трудово правоотношение с ответното дружество към процесната
дата, настъпването на злополука, претърпяна от него като работник в периода
на трудовото правоотношение и призната по надлежния ред за трудова
такава, като увреждането следва да е настъпило при или по повод изпълнение
на възложената от работодателя работа или при изпълнение на каквато и да е
работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, или по
време на почивка, прекарана в предприятието и да е довело до временна или
трайна неработоспособност, причинила неимуществени вреди – болки и
страдания, и причинна връзка между трудовата злополука и тези вреди.
Ищецът следва да установи, че при настъпване на злополуката е спазил
съответните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд в
предприятието на работодателя.
Правилно първоинстанционният съд е направил извода, че процесната
злополука е установена и приета за трудова, доколкото липсва спор между
страните в този смисъл.
Предвид твърденията във въззивната жалба и направените в отговора
оспорвания , съответно в насрещната въззивна жалба, настощият въззивен
състав приема, предвид изложеното във въззивната жалба, отговора на същата
с насрещна въззивна жалба - че спорът по делото е по справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, респ. наличието на
основание за намаляването му т.е. наличие на предпоставките по чл. 201,
ал. 2 от КТ, предвид изложените от дружеството доводи за проявена от
работника груба небрежност, обусловила настъпване на злополуката
поради нарушаване на правилата за здравословни и безопасни условия
на труд в предприятието на работодателя.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговаря за всички вреди –
имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица
от настъпилата трудова злополука. При определяне на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, съдът следва да
съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителната съдебна практика, в ППВС №
4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в
конкретния случай, съдът съобразява на първо място изготвената по делото
15
СМЕ. Съгласно същата - злополуката е причинила на ищеца частична
ампутация на първи и на втори пръсти /палец и показалец/ на дясна ръка в
областта на крайните /дисталните/ им фаланги и мекотъканно увреждане –
рана на трети пръст на дясна ръка. Това увреждане е наложило оперативна
интервенция- рутинна дезинфекция на оперативно поле, временна
ексангвинация /кръвоспиране, обезкървяване на раневите повърхности/,
реампутация, локална кожна пластика и са наложени хирургични шевове и
стерилна превръзка. Следоперативните конци са свалени след 12 дни от
операцията – с болничен престой от два дни. Като последица от увреждането
хватателните функции на дясната ръка, която е водеща в житейските дейности на
пострадалия, са били ограничени трайно и в значителна степен за период от
време по-голям от един месец – като в първия месец след травмата са слагани
следоперативни превръзки. Освен това при увреждането е засегнат палеца на
ръката, който има от своя страна основно значение за пълноценното
функциониране на ръката. Независимо от предприетото лечение
ампутираните крайни части на първи и на втори пръсти на дясна ръка,
не подлежат на самовъзстановяване и не е могло да бъдат присадени обратно.
В тази връзка и макар основният захват да е практически възстановен,
финните хватателни движения на пръстите на ръката няма да се възстановят
за цял живот. Това ще създаде на пострадалия сериозни затруднения в
ежедневието – доколкото няма да може да държи правилно химикал, да
закопчава дрехи и трудно ще работи с някои уреди и машини.
На следващо място - съгласно СМЕ пострадалият е търпял
непосредствено след инцидента и в първите една-две седмици след него,
значителни по интензитет физически болки и страдания. Предвид характера
на травмата ищецът и за в бъдеще ще търпи физически болки и страдания
при промяна на атмосферните условия и най-вече при крайни температурни
изменения. Получената травма е принудила ищеца да ползва болничен
отпуск от около 240 дни като в първите месец и половина до два ищецът е
извършвал домашни рехабилитационни процедури по раздвижване на ръката,
ищецът да приема болкоуспокояващи медикаменти.
От приетата СПЕ се установява, че освен физически увреждания
ищецът е понесъл и психоголични травми – функционално разстройство на
психичната дейност, проявяващо се с тревожност, депресия, страх и
вегетативна симптоматика. Непосредствено след злополуката пострадалият е
изпадал в състояние на остра стресова реакция /зашеметепост/ -
продължила от няколко часа до няколко дни след инцидента. Във времето
това състояние е преминало в разстройство в адаптацията – с
продължителност от три до шест месеца. Всичко това е съпроводено с
негативни емоционални преживявания, свързани с психотравмата и телесните
увреждания, като ищецът си припомня случилото се при житейски събития,
които го връщат към стресовия момент. В тази връзка и към момента
персистира разстройство в адаптацията, което се изразява с депресивни,
физически и психически и най-вече невровегетативни разстройства – т.е.
сърцебиене, изпотяване, главоболие, главозамайване и задух.
На последно място- според приетата СТЕ, се установява известна
16
немарливост на работника, допуснал работа с дясна си ръка в зоната на
режещия елемент, независимо, че дясната ръка не е имала никаква роля в
производствения процес. По-съществени и решаващи за настъпване на
злополуката обаче са нарушенията, извършени от ответника и констатирани
дори от компетентните органи. В тази връзка и съдът съобразява, че
работодателят не е осигурил нито подходящо обучение, нито каквито и да
било предпазни средства за пострадалия. Освен това работодателят е
допуснал работа и с неизправна машина – при работата на която по време на
инцидента два от ръчните бутони са били деактивирани. Това е дало
възможност машината да се задейства само с крачния педал. Именно
натискайки го неволно ищецът е претърпял злополуката. Ако машината е
била изправна, с работещи и втори ред задвижващи части /въпросните
бутони/, то е вероятно злополуката да е била предотвратима, защото само
натискане на педала не би задвижило машината.
Съдът е коментирал показанията на свидетелите Н. В. и П. В., според
които ищецът е претърпял операция и престоял в болница два дни, но и след
това му се наложило да посещава лекар и да раздвижва ръката си. След
инцидента ищецът се затворил в себе си и се измъчвал, че бил млад, но сакат.
В първите дни след инцидента освен това ищецът имал нужда от помощ в
ежедневните си дейности – къпане и хранене. Преживял случилото се тежко и
дори бил в депресия.
Първоинстанционният съд е съобразил обективно и възрастта на ищеца
– роден ***, като същият е в началото на трудовия си път, трудово и
социално активен. След травмата на ищеца са останали белези по ръката –
крайните наднокътни части на два от пръстите на дясната му ръка липсват и
са на оформени чукани, което обективно загрозява крайника в сравнително
млада възраст, а възстановяването е невъзможно, а това ще затрудни и
трудовия път на ищеца, който вече няма да може да работи с уреди и машини,
изискващи по-фин допир, а ще бъде затруднен и при писане. Така ищецът
ежедневно ще се сблъсква и ще си припомня последиците от травмата.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди възлиза на 22 000 лева. От тази сума е била
приспадната сумата от 2000 лева, платена на ищеца чрез майка му от
работодателя /съгласно неоспорените показания на св. И.Н. /. В тази връзка и
на ищеца правилно е била присъдена сумата от 20 000 лева.
Въззивният съд взема под внимание определение № 572/25.08.2022 г.
по в.ч.гр.д. № 489/2022 г. на Пернишкия ОС-
Делото е образувано по жалба срещу обезпечителна заповед – издадена
за в хода на обезпечение на бъдещ иск /реално настоящият иск/.
В това дело ищецът молител е посочил, че смята да предяви иск за
сумата от 100 000 лева за неимуществени вреди, но окръжният съд е приел,
че трайната съдебна практика при подобни увреждания е да се присъди
обезщетение от около 15 000 лева.
С този размер не е обвързан нито първоинстанционният съд, нито
17
настоящият въззивен състав, доколкото се установиха множество
допълнителни обстоятелства неизвестни по обезпечителното производство.
В тази връзка и настоящият състав държи сметка, както за тези
обстоятелства, така и за посочената от окръжния съд практика в съвкупност,
при определяне на справедливия размер на обезщетението.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че за разликата до пълния
претендиран размер от 100 000 лева, искът се явява неоснователен:
- макар злополуката да е причинила ампутация и оперативно лечение на
два пръста – то липсва съвсем малка част от тези пръсти – последна фаланга
или иначе казано пръстите в частта от нокътното легло нагоре – т.е. не
липсват цели пръсти, а средният пръст е увреден незначително.
-Наложилият се престой в болница е бил съвсем кратък – два дни, след
което ищецът е бил освободен за домашно лечение.
-възстановителният период е бил с ниска до средна продължителност –
физическите травми в значителната си част са заздравели за един и половина
до два месеца, а психологичните до максимум шест месеца.
-макар болките и страданията първоначално да са били интензивни, то
този интензитет с времето е намалял.
-Ищецът не е бил и обездвижен – приемал е обезболяващи и е имал
нужда от помощ, за да се обслужва и прави тоалета си за съвсем кратък
период – около месец.
-Не са се наложили допълнителни медицински и в частност оперативни
интервенции. Захватът на ръката е бил ограничен малко повече от един месец – т.е. за
сравнително къс период – като към настоящия момент функцията на ръката като
„захват“ е възстановена почти в пълен обем. въпреки ползваният отпуск и
трудоспособността към настоящия момент е възстановена.
-Лечението е проведено правилно с необходимите процедури и добри
медицински практики.
Поради това ищецът вече ползва ръката си в практически почти пълен
обем. Усложнения през възстановителния период не е имало, нито инфекции
като раните са зараснали нормално. В тази връзка и към настоящия момент
раните са напълно зараснали и има ясно оформени чукани с кожа.
Получените увреждания макар да засягат, не се отразяват в решителна степен
на възможността на ищеца да продължи да участва активно в трудовия
процес и да извършва трудова дейност.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че сумата от 20 000
лева не следва да бъде допълнително намалявана, доколкото по делото не се
установи наличие на умишлено поведение от ищеца, груба небрежност или
въобще грубо нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия
на труд от негова страна, в който смисъл възраженията на ответника са
неоснователни.
Посоченият извод на районния съд – че в случая не са налице
предпоставките по чл. 201 от КТ е правилен.
18
Не се установява ищецът да е причинил увреждането умишлено. Освен
това в машината е била налице повреда /неактивни бутони – играещи роля за
задвижване на машината/, с което е било наясно ръководството на
предприятието, но въпреки е била налице практика да се работи с нея. Самият
ищец не е бил достатъчно обучен да работи на машината вкл. за начина на
нареждане на материала, но е оставен сам при нея, в непосредствена близост
на режещата част и с крак до педала – който единствено е задвижвал
гилотината при неактивни другите предпазни бутони. Не са му били
осигурени предпазни средства и в процесния ден даже е имало проблем в
електрозахранването /съгласно св. И. и св. С./. Неволното задвижване на
машината чрез натискане на педала поради ставане от място, настъпило при
наместването на материала не може да се приеме за умишлено, дори и
ищецът да е бил на машината сам, а не с обучаващите го лица.
Понятието „груба небрежност“ няма легална дефиниция в трудовото
законодателство, поради което съдържанието му се извежда от трайната
съдебна практика - която също съдържа известни противоречия - една
част от нея предвижда, че понятието има и субективен елемент (Решение №
1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о., ГК), подобно на
понятието непредпазливост на наказателното право, друга част- че същото
има само обективни характеристики (Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК), а трета част възприема и двете
становища (Определение № 600 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2011
г., III г. о., ГК).
Независимо от тези противоречия, от цитираните решения на ВКС,
правилно първоинстанционният съд е направил извод, че понятието „груба
небрежност“ по чл. 201, ал. 2 от КТ предполага една по-висока степен и роля
на елементи като невнимание, нарушение на правила, неполагане на дължима
грижа и несъобразяване с обективни фактори, в поведението на пострадалото
лице в сравнение с общото понятие за съпричиняване.
По тези съображения поведение, което в общия случай на деликт би
могло да се приеме за съпричиняване от страна на пострадалия, не всякога
може да се приеме за груба небрежност по смисъла на трудовото
законодателство.
Процесният случай е именно такъв- по делото се установява, че
злополуката е настъпила, когато ищецът е бил сам на машината и е работил в
отсъствие на обучаващите го служители. Същият е допуснал дясната му ръка
да е в обхвата на режещия инструмент, доколкото е намествал по своя
преценка материала и неволно е натиснал педала. Дори поведението му
обективно да е съпричинило до известна степен вредоносния резултат,
същото не е от такова естество, че да се приеме за груба небрежност. Този
извод следва от обстоятелството, че последната представлява неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
19
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът при или по повод
на работата не проявява необходимото старание и внимание, в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Такова
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя освен ако не е осъществено при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност
В този смисъл :
Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о.,
ГК,
Определение № 370 от 29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2016 г., IV
г. о., ГК,
Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о.,
ГК,
Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о.,
ГК и др.).
Правилно първоинстанционният съд приема, че поведението на ищеца,
довело до съпричиняване на вредоносния резултат, не отговаря по своето
естество именно на тези характеристики на понятието за „груба небрежност“.
В предприятието на работодателя е била установена практика да се работи на
машината без да са в изправност втория ред задвижващи бутони. Същите са
били вече възстановени при огледа на вещото лице по СТЕ – т.е.
функционирането им очевидно е имало решаващо значение за безопасната
експлоатация на машината.
По дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили
вреди вследствие на трудова злополука, приложими са общите принципи,
изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането.
От изложеното следва, че ответникът дължи обезщетение за забава
върху главницата от ***, до окончателно изплащане на вземането.
В този смисъл е и произнасянето на първоинстанционния съд в тази
част.
В съвкупност, изложените по-горе съображения, налагат извода, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като в
обжалваните части същото следва да бъде потвърдено.
По исканията за разноски на страните:
Двете страни претендират разноски, по представени списъци по чл.80
ГПК.С оглед изхода на спора – след като въззивният съд потвърждава
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, то разноските
следва да останат за страните така, както са направени, поради факта, че както
въззивната жалба, така и насрещната въззивна жалба с отговора, са оставени
20
без уважение.
Поради това и съдът не следва да се произнася по възражението
направено в насрещната въззивна жалба по прекомерност на адв.разноски,
претендирани с въззивната жалба.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179 от 07.04.2023 по гр.дело №
03314/2022г. по описа на ПРС.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на
страната на ответника – „Дженерали застраховане“АД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните в това число на третото
лице помагач.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21