Р Е Ш Е Н И Е №
112
Гр. Пещера, 12.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О ДА
Пещерски районен съд, четвърти наказателен състав
в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Е.К.,
като разгледа докладваното от съдията Павлова АНД
№ 198/2016 г. по
описа на Районен съд
гр. Пещера, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-0315-000399/27.06.2016г. на Началника на РУП към ОД МВР
Пазарджик РУ Пещера, с което на П.Г.К. ,
ЕГН **********,***, му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание на чл. 174,ал.3 от ЗДвП.
На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат И.Л., в което поддържат подадената
жалба, оспорват наказателното постановление и искат неговата отмяна. Сочат доказателства.
Въззиваемата страна РУ Пещера редовно призована, не
изпраща представител. По делото е постъпило
становище от Началника
на РУ Пещера, представено с приложената административнонаказателна
преписка, в което са
изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е недопустима и неоснователна, а
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 262 439062/ 12.06.2016г.
за това, че на 12.06.2016 г. около 01:40
часа в с. Радилово
по ул.“Илия Митков“, като водач на л.а. Опел Кадет с рег.№***, собственост на К.
Г. от гр.Пазарджик, извършва следното нарушение: Водачът отказва да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Има залитаща походка и
лъха на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване на кръв № 0430830,
който получи лично.
Посочено е че виновно е
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Актът е подписан от
нарушителя, получил е копие от същия, като не е вписал възражения в него, като
не е депозирал такива и в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на така
издадения АУАН е съставено и обжалваното наказателно постановление.
По делото е безспорно установено от събраните
гласни и писмени доказателства, че на 12.06.2016 г. около 01:40 часа в с. Радилово
по ул.“Илия Митков“, като водач на л.а. Опел Кадет с рег.№***, собственост на К.
Г. от гр.Пазарджик, извършва следното нарушение: Водачът отказва да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Има залитаща походка и
лъха на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване на кръв № 0430830,
който получил лично.
От приетия по делото Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 12.06.2016г.,
без посочен час на прегледа, е видно че
кръвна проба не е взета на жалбоподателя.
Св. Г. потвърди изложената
по-горе фактическа обстановка, а именно, че поводът да поискат извършване на
проверка с техническо средство за употреба на алкохол е именно поведението на
жалбоподателя- миришел е на алкохол и е имал несигурна походка. Св. П. също
потвърди изложената фактическа обстановка. Безспорно и двамата свидетели
установиха, че жалбоподетлят е имал качеството на водач на моторно превозно
средство.
Жалбоподателят не е вписал в АУАН
каквито и да било възражения по направените констатации от проверяващия орган.
Както и в тридневен срок от издаването на Акта не е депозирал каквито и да било
възражения по направените констатации от проверяващите. АУАН е съставен и
връчен на жалбоподателя.
Въз основа на
констатациите в АУАН-а е издадено и
обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в на 2000 лв. и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание на чл. 174,ал.3 от ЗДвП. На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 12 контролни точки.
Съдът възприе горната фактическа обстановка въз основа на събраните гласни
доказателства- чрез разпита на акотсъставителя и свидетеля по акта, полицейски
служители - св. Г. и св.П., както и от
приетите по делото писмени доказателства, Наказателно постановление № 16-0315-000399 от
27.06.2016 г.; АУАН № 262 бл. № 439062 от 12.06.2016 г.; Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо средство; Талон за
медицинско изследване бл. № 0430830.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на св. Г. – актосъставител и св. П.- свидетел при установяване на нарушението, които съдът кредитира като обективни,
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
В подкрепа на фактическата обстановка са и събраните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели,
т.к. те са последователни и логични.
Независимо от тяхната служебна обвързаност с административно наказващия орган, т.к. са полицейски
служители, съдът намери същите за добросъвестни и
незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се установи, че те няма никакъв
личен мотив да уличават нарушителя като му
приписват поведение или деяние, което обективно той да не е извършил.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, подкрепени от
показанията на разпитаните по делото свидетели . Доказателства, които да ги
опровергаят, както и такива, които да оборят формалната и материалната доказателствена сила на АУАН, от страна на
жалбоподателя, не бяха представени, тъй като и констатациите, отразени в АУАН
се считат за безспорни, до установяване на противното от оспорващия ги съгласно
изричната разпоредба на чл. 189,ал.2 от ЗДвП.
По отношение на нарушението
на разпоредбата на чл. 174,ал. 3 от ЗДвП
Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП "Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон.
АУАН и НП съответстват на изискванията на ЗАНН,
тъй като в тях ясно и точно е описано, дата, мястото на извършване на
нарушението, начина на извършване и обстоятелствата, при които е извършено.
Описаното в АУАН и НП установено нетрезво състояние на жалбоподателя е описано с цел да
станат ясни мотивите на контролните органи да пристъпят към извършване на
проверка с техническо средство за употреба на алкохол от страна на водача, но
не е вменено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, именно защото е направен отказ за установяване на наличието и точната
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух, а както е известно,
такова нарушение би било извършено при установена концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, съгласно чл. 173, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП.Въпросната разпоредба
предвижда ангажиране на административно наказателна отговорност и налагане на
санкция на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на
алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на
здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на
правосъдието. В чл. 2, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС при отказ
на водача да бъде проверен с техническо средство се предвижда задължително
извършване на лабораторно изследване на кръвта за установяване наличието или не
на такова вещество. При тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че
законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван с
техническо средство да му бъде дадено предписание за лабораторно изследване. Последното е във връзка с
оказване съдействие на полицейските служители и проверката за алкохол да става приоритетно първо с техническо средство, и
едва след отказ от страна на нарушителя, да се извършва лабораторен анализ на кръвна
проба. От волята на водача
зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване,
като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно
наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то
се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско изследване. Ако
се приеме тълкуване в насока, че предписаното медицинско изследване, следващо
отказа за проверка с техническо средство, няма отношение към понасянето на
административно наказателна отговорност за самия отказ за проверка с техническо
средство би се стигнало до абсурдната ситуация, при която при отказ за проверка за алкохол с техническо
средство и издадено и изпълнено от водача медицинско предписание, при което
пробата за алкохол е положителна, на водача да бъдат съставени два акта и да
бъде санкциониран два пъти - един път за първоначалния отказ от проверка за
алкохол с техническо средство и втори път за управление на МПС след употреба на
алкохол, установена с последвалото медицинското изследване. Не това според
настоящия състав е имала предвид законодателната уредба и не това е
тълкуването, което следва да се възприеме при нейния прочит. За нарушение по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи
административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за алкохол, но едновременно с това
бъдат изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за
лабораторно изследване и въпреки това проверката за алкохол не е осъществена по
причина, която може да му бъде вменена във вина.
По делото е безспорно установено от събраните
гласни доказателства, че на 12.06.2016 г. около 01,40 ч., жалбоподателят,
като водач на моторно превозно средство л.а. "Опел Кадет" с рег. №*** е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство - дрегер алкотест за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества.
След неговия отказ, несъмнено неправомерен, за
установяване на наличие на алкохол в кръвта на водача му е издаден ТМИ, който
жалбоподателят е подписал и получил.
Но жалбоподателят не е дал кръвна проба без
обективна причина.
Следователно не е
изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване по своя вина.
Съдът не кредитира твърденията на
жалбоподателя, че не е управлявал въпросното моторно превозно средство.
Тежестта на доказване на това обстоятелство е върху жалобподателя, като същият
не представи доказателства за това. Освен това не се обори и материалната
доказателствена сила на АУАН съобразно чл. 189,ал.1 от ЗДвП.
Предвид на това, настоящият състав намира, че
жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща
едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на
чл. 174, ал.3 от ЗДП предписва задължително
правило за поведение на водача за съдействие за проверката с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което
жалбоподателят не е изпълнил и за което е законосъобразно санкциониран.
При определяне размера на санкциите наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания като е отчел, тежестта на нарушението, както и че жалбоподателят е
санкциониран за нарушения на ЗДвП и има наложена санкция за престъпление по чл. 343 б от НК, а именно
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта.
Санкцията на чл. 174,ал. 3 от ЗДвП предвижда
единствено глоба в размер на 2 000лв. и кумулативното наказание лишаване
от правоуправление за срок от 24 месеца, като законодателят не е предвидил
минимум и максимум и невъзможност за последваща индивидуализация на
наказанието. Ето защо законосъобразно административно наказващият орган е
определил санкцията.
При тези данни съдът счита, че санкциите са определени съобразно императивните законови размери за съответното
нарушение.
С така наложените санкции ще бъдат постигнати
целите предвидени в чл. 12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.
По изложените съображения обжалваното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В този смисъл е и
стабилната практика – Решение №611/21.10.2015г. по к.а.н.д.№655/2015г. на
Административен съд Пазарджик, Решение №19/ 21.01.2016г. по к.н.а.д.№861/2015г.
на Административен съд Пазарджик, Решение по к.н.а.д.№ 824/2016 г. на
Административен съд Пазарджик и др./.
Проверката за законосъобразността на отнетите
контролни точки не се осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът
не коментира тази част от НП. Но следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №Iз-2539/2012 г., отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
При извършената служебната
проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, които да налагат отмяна на наказателното
постановление. Наказателното
постановление е издадено от компетентно лице, при спазване на материалния закон
и при спазване на процесуалните правила, в законоустановената форма и в
съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото
на жалбоподтеля следва да се възложат разноските по делото в размер на 21,98
лева съобразно чл. 190 от НПК.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление №
16-0315-000399/27.06.2016г. на Началника на РУП към ОД МВР Пазарджик РУ
Пещера, с което на П.Г.К., ЕГН **********,***, му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца на основание на чл.
174,ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН **********,*** да заплати в полза на
Държавата по сметка на РС Пещера разноски по делото в размер на 21.98лева.
Решението подлежи на обжалване в
14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пазарджик по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: