№ 17029
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110123951 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на С. В. С. от
работодателя й Столична община със Заповед № ***г. на кмета на общината.
Ищцата твърди, че по силата на сключени със Столична община трудови договори от
11.01.2016г. заема длъжността „директор“ на Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания „****“ и на Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания „***“, като в това й качество със Заповед № ***г. на кмета на общината,
връчена й на същата дата, й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Оспорва така наложеното наказание, поддържайки, че същото е наложено след
изтичане на установения в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен преклузивен срок от
узнаването за него, поддържайки в тази връзка, че работодателят узнал за нарушенията към
м. 12.2022г. Счита, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като същата не съдържа
конкретни действия и бездействия, в които се изразяват нарушенията, както и посочване на
конкретните закони, подзаконови нормативни актове или вътрешни актове на работодателя,
в които са предвидени задълженията, чието неизпълнение се твърди. Оспорва да е
извършила вменените й със заповедта нарушения на трудовата дисциплина, твърдейки, че
противно на изложеното в заповедта, за периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г. били
съставени документи, доказващи изплащането на трудовите възнаграждения на служителите
в двата центъра, като същите се съхранявали в стаята на счетоводството, но не й били
поискани при извършване на проверката. Поддържа, че разпоредила изплащане на
допълнителни възнаграждения на служителите в двата центъра през м. 07 и м. 10.2022г.,
основавайки се на справките за икономии по § 0101 „Заплати и възнаграждения на
персонала, нает по трудови правоотношения“, които се изготвяли от счетоводителя на
съответния център, който бил длъжен да представя на директора вярно и честно
имущественото и финансово състояние на центъра и да му предоставя своевремнни и
компетентни консултации. Допълва в тази връзка, че била уведомена за преразхода по § 0101
в началото на м. декември, поради което не издала заповед за изплащане на допълнителни
възнаграждения за четвъртото тримесечие на годината. Счита, че вмененото й нарушение по
1
неправилно осчетоводяване за м. 04.2022г. на 21 902.45 лева в § 0101 „Заплати и
възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения“ не кореспондира с
конкретно посочено в оспорената заповед нейно трудово задължение, като допълва, че
отговорността за верността на счетоводните записи не е нейно задължение. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че спазил процедурата по налагане
на наказанието- издал писмена мотивирана заповед, съдържаща според него всички
необходими реквизити за установяване на нарушителя и обективните признаци на
нарушението, поискал обяснения от ищцата, като такива били депозирани и същите били
съобразени при налагане на наказанието, което счита за съответно на извършените
нарушения. Изяснява, че узнал за нарушенията от доклад от 31.01.2023г., изготвен след
възложена на 16.01.2023г. от субекта на работодателска власт проверка за установяване на
причините за допуснат преразход на средства в § 0101 „Заплати и възнаграждения на
персонала, нает по трудови правоотношения“ в бюджета на двете социални услуги, поради
което счита, че спазил срока за налагане на наказанието. Поддържа, че ищцата в качеството
си на директор на процесните социални институции изпълнява административно-
управленска дейност, като организира, ръководи и контролира дейността на служителите в
центровете, поради което неосъщественяването от нея на контрол върху дейността на
служителите, в частност на счетоводителите, съставлява неизпълнение на трудовите й
задължения, а с това и дисциплинарно нарушение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявения иск процесуално задължение на ищцата е да установи
съществуването между страните на трудово правоотношение, заеманата от нея длъжност,
както и налагането на оспореното дисциплинарно наказание.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже, че на ищеца е било надлежно вменено задължението, чието
неизпълнение се твърди в оспорената заповед, както и реалното извършване на описаното в
заповедта виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен
съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с
правно значение: че страните са обвързани от трудово правоотношение, както и че на
22.03.2023г. на ищцата в качеството й на директор на Център за настаняване от семеен тип
за деца и младежи с увреждания „****“ и на Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания „***“ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ със Заповед № ***г. на кмета на Столична община. Независимо от това и за
2
пълнота следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно
приобщените като писмени доказателства трудов договор № СОА16-РД-15-85/11.01.2016г.,
трудов договор № СОА16-РД-15-86/11.01.2016г., както и заповед № ***г. на кмета на
Столична община.
С последната на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за това, че не е осъществила контрол за спазване на финансовата дисциплина в
центровете, вкл. по отношение на дейността на служителите в тях, в резултат от което се е
достигнало до неизготвяне на счетоводни документи, доказващи изплащането на трудовите
възнаграждения на служителите за периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г., до изплащане на
допълнителни трудови възнаграждения на служителите за второто и за третото тримесечие
на 2022г. при липса на справки за размера на генерираната икономия за съответното
тримесечие, при което се е достигнало до преразход в параграф „Заплати и възнаграждения
на персонал, нает по трудови правоотношения“, а по отношение на ЦНСТДМУ „***“- и за
това, че е допуснато неправилно отчитане на сумата от 21 902.45 лева в параграф 01-01
„Заплати и възнаграждения на персонал, нает по трудови правоотношения“.
На първо място и във връзка с изричния довод на ищцата в тази насока следва да се
изясни, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при
спразване на изискването на императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ за нейната
мотивираност, доколкото от съдържанието й се установяват конкретно констатираните в
процесните социални услуги нарушения при воденето на счетоводството им и при
изплащане на възнагражденията на служителите, допускането извършването на които е
вменено като отговорност на ищцата в качеството й на директор на институциите, задължен
да упражнява цялостен контрол и методическо ръковоство по отношение на дейността на
служителите. В акта за налагане на дисциплинанро наказание са посочени конкретни
пропуски и конретени периоди, през които същите са допуснати, както и конкретното
задължение- по упражняване на контрол, чието неизпълнение е вменено на ищцата, поради
което в случая е обезпечена възможността да бъде извършена преценка за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността наказаният
служител да се защити ефективно, което е сторил, депозирайки исковата молба по
настоящото производство.
Същевременно, от данните по делото се установява, че работодателят е узнал за
нарушенията на 31.01.2023г., когато до него е достигнал изготвен по негова заповед от
16.01.2023г. доклад за извършена проверка в поверените на ищцата социални услуги, в който
доклад са посочени конкретно контстаираните нарушения, както и причините за тях. Поради
това, дори и да се приеме, че работодателят е узнал за допуснатия преразход в бюджетите на
центровете за настаняване от семеен тип към м. 12.2022г., доколкото конкретните обективни
и субективни признаци на нарушенията, вменени на ищцата, са достигнали до знанието му
чрез коментирания доклад, следва да се приеме, че от датата на входящия номер на същия е
започнал да тече законоустановеният двумесечен преклузивен срок от откриване на
нарушението за санкционирането му. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о., ГК. А от датата на
доклада- 31.01.2023г., до датата на налагане на наказанието на ищцата- 22.03.2023г., са
изминали по- малко от два месеца, поради което следва да се приеме, че към датата на
връчване на заповедта на служителката потестативното право на работодателя да я
санкционира за вменените й нарушения на трудовата дисциплина все още не е било
преклудирано.
Ето защо, следва да се приеме, че в случая не е налице нито едно от поддържаните от
името на ищцата в исковата молба формални основания за незаконосъобразност на
наложеното наказание, поради което на разглеждане по същество подлежи въпросът за
реалното извършване на вменените й нарушения на трудовата дисциплина.
3
Както бе изяснено, в случая С. Слвева е наказана за това, че в управляваните от нея
центрове не са съставени ведомости за изплащане на трудовите възнаграждения за
конкретен период, че същата е изплатила допълнителни трудови възнаграждения на
служителите при липса на справки за размера на генерираната икономия, както и че е
извършено неправилно осчетоводяване на сумата от 21 902.45 лева.
От ангажираните по искане на ответника доказателства- трудови договори с ищцата и
длъжностни характеристики към тях за заеманата от нея длъжност „директор“, обаче, не се
установява на директора на центровете да е вменено задължение да води счетоводството на
същите, да организира и поддържа счетоводното състояние на социалните услуги, да
отговаря за съхранението на документацията, каквото въз основа на представената от
ищцата длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител“ се установява да е
възложено на лицето, заемащо тази длъжност. Същевременно, от приобщените
доказателства не се установява и задължение на ищцата като директор на центровете да
осъществява проверка по отношение на правилността на извършените от счетоводителя на
институцията счетоводни записвания и отразявания, както и по отношение на редовността
на водените от него счетоводни документи. По делото не са представени и доказателства-
правила и/или инструкции за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на
служителите в институциите, от които да се установява редът за изплащане на такива от
директора, в частност критериите, изискванията, предпоставките, при които такова е
допустимо, поради което недоказано е съществуването на задължение за директора на
центровете при изплащане на допълнителни възнаграждения да изисква нарочни справки в
един или друг смисъл.
Действително, съгласно длъжностната характеристика за длъжността „директор на
център за настаняване от семеен тип“ заемащият длъжността координира и контролира
цялостната работа в центъра, организира и следи персонала на центъра за навременното и
правилно попълване и съхранение на документация, свързана с дейността на социалната
услуга- регистри, дневници, система за мониторинг, книги и документация по процедурите
на работа в социалната услуга, отговаря за и ръководи цялостната дейност на социалната
услуга- нейното планиране, реализиране, вътрешно мониториране, оценяване и отчитане, и
носи пълната отговорност за качеството на извършваната работа и правилното водене на
документите. Настоящият съдебен състав намира, че анализирани в контекста на всички
вменени на ищцата отговорности и задължения, цитираните контролни и ръководни
задължения на директора имат общ, глобален характер, тъй като са насочени към
обезпечаване цялостното функциониране на институцията, към предоставянето на
качествена социална услуга и към обезпечаване сигурността, живота и здравето на
потребителите на тази услуга. Поради това въз основа представените длъжностна
характеристика и индивидуални трудови договори не би могъл да бъде формиран извод за
съществуващо за директора на социалната услуга пряко задължение да проверява и
непосредствено да контролира правилността на всеки изготвян от счетоводителя отчет или
справка, още повече, че за заемане на длъжността „директор“ не се изисква счетоводно
образование.
В допълнение, от представената длъжностна характеристика за длъжността
„счетоводител“ се установява, че заемащият длъжността, макар и йерархично подчинен на
директора на центъра за настаняване, отговаря за своята дейност пред финансовия
контрольор в центъра, на когото представя всички документи за проверка. А съгласно
показанията на свидетелката Светла Иванова Харалампиева- финансов контрольор в
процесните центрове, считано от м. 12.2022г., по отношение на чиято достоверност,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, за съда не възниква съмнение, счетоводителят
предоставя на директора ежемесечни отчети за сведение, с които директорът единствено се
запознава, а за правилността на същите се осъществява контрол от счетоводството на
дирекция „Социално подпомагане“, а впоследствие и от счетоводството на Столична
4
община.
С оглед на така изложеното съдът намира, че на ищцата не е вменено задължението,
чието неизпълнение е санкционирано с процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което и само на това основание същото следва да бъде отменено.
Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че работодателят не
е доказал пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и реалното извършване на
вменените нарушения, доколкото за установяването им като писмено доказателство е
приобщен единствено докладът от 31.01.2023г. на комисията, на която работодателят е
възложил извършването на проверка по случая, представляващ по правната си същност
частен документ, съдържащ изгодни за ответника обстоятелства с правно значение, а
същевременно, изрично в исковата молба е оспорено реалното осъществяване на вмененото
на ищцата поведение в нарушение на трудовата дисциплина, което налага доказването му с
всички допустими съобразно процесулания закон доказателствени средства.
При тези мотиви предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т.
2 КТ следва да бъде уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. В. Т. Т. следва да бъде присъдена сумата
от 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществени от него
безплатни адвокатска защита и представителство на ищцата в настоящото производство,
определено от съда при спазване на критериите за справедливост и обоснованост по чл. 36,
ал. 2 ЗА, при съобразяване липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, както и
на разясненията, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския
съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 80.00 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на С. В. С., ЕГН
**********, от работодателя й Столична община със Заповед № ***г. на кмета на общината.
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА
да заплати на адв. В. Т. Т., с личен номер на адвокат: ***, сумата от 500.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално
представителство на ищцата в настоящото производство.
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на СРС
сумата от 80.00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5