Решение по дело №319/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 № 260031/23.07.2020год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 319 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 340/10.02.2020г., постановено по гр.д. № 2193/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че Е.М.П. дължи на “Топлофикация – Перник” АД, гр. П., сумата от 725,87лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 50,63лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7197/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

В срок е постъпила въззивна жалба от Е.М.П., в която се поддържа, че решението е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено.

“Топлофикация – Перник” АД, гр. П. оспорва жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответницата е собственик на топлоснобден имот и дължи сумата от 725,87лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 50,63лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7197/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, като е уважил предявения иск.

Обжалваното решение е валидно.

Относно допустимостта:

Обжалваното решение е постановено на 10.02.2020г. С молба вх.№ 6923 от 02..03.2020г. жалбоподателката е направила изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумите, за които искът е уважен.

Предявеният пред районния съд иск е установителен, предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението  по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено  във всеки един момент  до приключване на делото. Както се посочи възражението по чл.414 от ГПК е оттеглено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по силата на чл.269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва на основание чл. 235, ал.3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на възражението. С оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага извод, че към настоящия момент решението на ПРС в частта му, с която искът е уважен, е недопустимо, поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му, с която е уважен предявеният установетелен иск следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, тъй като с оттегляне на възражението съгласно чл. 416 ГПК  заповедта за изпълнение е влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в т. 10а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че при предявен установителен иск оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл .416 ГПК. В същия смисъл са и определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 910/2012 г.; определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г.; определение № 629 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1373/2017 г.; решение № 325 от 1.02.2018 г. на САС по т. д. № 5239/2017 г.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на установителния иск е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково – пред двете инстанции и заповедно/.

С оглед на изложеното ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ дължи на  ищеца направените в първоинстанционното и заповедно производство разноски. С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 215 лв. общо за заповедното и за исковото производство, включващи и юрисконсултско възнаграждение. Същите са определени в съответствие с чл. 25 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид на което и неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца за исковото и за заповедното производство.

По изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на ответната страна направените пред въззивната инстанция разноски по делото.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия,то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на ответника по жалбата.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 340/10.02.2020г., постановено по гр.д. № 2193/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено, че Е.М.П. дължи на “Топлофикация – Перник” АД, гр. П., сумата от 725,87лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г., както и сумата от 50,63лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017г.-15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7197/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението  по чл.414 от ГПК, подадено от  Е.М.П..

ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7197/2018г.. по описа на Пернишкия районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 340/10.02.2020г., постановено по гр.д. № 2193/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА Е.М.П. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 100 лева разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.