Определение по дело №481/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2337
Дата: 27 юли 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530100481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             Номер   2337                   Година   27.07.2020                      Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми юли                                                                              Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 481 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на ответника, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими (чл. 140, ал. 1 ГПК).

          За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относми, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се уважи искането на страните и назначи по делото съдебно – автотехническа оценителна експертиза, която да отговори на поставените към същата въпроси в исковата й молба и отговора (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването й страни да го внесат поравно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се даде на ищеца възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане за назначаване и на съдебно-оценъчна експертиза, като посочи в коя точно област на науката са необходими специални знания, за да може и съда да определи подходящо вещо лице за отговор на поставените към същата въпроси, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му доказателствено искане (чл. 156, ал. 4 ГПК).   

Следва да се допуснат до разпит посочените в исковата молба двама свидетели, които ищецът ще води за разпит най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, защото обстоятелствата, които иска да доказва с показанията им, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат доказвани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.

Тъй като ответникът вече е представил с отговора си документите по образуваната щета № 0801-004665/2019-01, съдът не следва да се произнася по искането на ищеца в исковата му молба за задължаването му да ги представи по реда на чл. 190 ГПК, защото това се явява безпредметно.

Следва да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни непълното си искане за изискване на справка от С. за влизане в сила на посоченото наказателно постановление, като посочи доказателственото средство по ГПК (чл. 186 или 192 ГПК), чрез което иска от съда да изиска тази справка, което е негово задължение, едва след което съдът ще се произнесе по това му доказателствено искане (чл. 156, ал. 1 ГПК).

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й. Доколкото същите нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като с призовката на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата следва да се призове и вещото лице, след внасяне от страните на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че притежавал дворно място, находящо се в село Б., община С., -. В същото имало построен контролно - диагностичен пункт за леки автомобили с административно - битова част. На 27.10.2019 година около 09.00 часа в село Б., община С., Е.Г.Г. паркирала управлявания от нея семеен лек автомобил О. с ДК № - пред магазин „М.“, намиращ се в близост до притежаваното от ищеца дворно място. Паркирайки процесния лек автомобил, Г. оставила скоростния лост на МПС в неутрално положение и не задействала ръчната спирачка на същото, за да не може да се приведе в движение или да потегли само, и влязла в магазина. След влизането й в магазина, автомобилът потеглил назад по ул.“9-ти септември“ в посока изток, преминал през пътното платно и със задната си част се блъснал в порталната врата на притежавания от ищеца контролно - диагностичен пункт за леки автомобили. При удара катинарът на порталната врата, която била изработена от щанцована ламарина и кухи метални профили, се скъсал, а горните направляващи порталната врата ролки /тип плъзгащи се/ се огънали. Порталната врата отскочила напред и вляво, където паднала. Автомобилът продължил движението си назад и се ударил във втората ролетна панелна врата на автосервиза, където преустановил движението си. Чувайки силния метален шум, ищецът, който се намирал наблизо, се насочил към автосервиза. Преди да стигне дотам, бил пресрещнат от Е.Г.Г., която му разказала какво се било случило. Пристигайки на място ищецът установил, че до автосервиза имало струпани много хора - очевидци на случилото се. Ищецът веднага подал сигнал на телефон 112 и съобщил за произшествието. Местопроизшествието било посетено от дежурен екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - С.. След като установили какво се било случило, полицаите съставили протокол за ПТП с бланков № 1710472/27.10.2019 г., а на водача Е.Г.Г. бил съставен АУАН серия GA с бланков № 100525/27.10.2019 г. Въз основа на издадения АУАН, на виновния водач Е.Г.Г. било издадено и наказателно постановление № 19-1228-002915/09.12.2019 г. за извършено от нея нарушение на чл.96 ЗДвП. НП влязло в сила и наложената с него глоба била заплатена от водача Е. Г.. На следващия ден ищецът се свързал с представител на ответното дружество и подал заявление /претенция за изплащане на обезщетение, към което приложил съставения протокол за ПТП с бланков № 1710472/27.10.2019 г., както и № на лична банкова сметка. ***д от представител на зА.хователя, който заснел и съставил опис на увреденото имущество, в който опис били описани увредените портална врата и ролетна врата. Във връзка с настъпилия инцидент в ответното зА.хователно дружество била образувана щета № 0801-004665/2019-01. Тъй като ремонтът на ролетната врата бил по-сложен и извършван от малко на брой фирми в страната, ищецът се свързал с фирма С., която била изработила и монтирала процесните врати при отварянето на обекта. От фирмата изпратили специалист на място, който направил оглед на увредената ролетна врата на автосервиза. Предвид причинените по ролетна врата щети, от фирмата представили на ищеца оферта за изработка, ремонт и монтаж на ролетната врата на стойност 1446 лева. За ремонта на увредената портална врата ищецът се обърнал към местната фирма Ч., според която ремонтът на порталната врата възлизал на стойност 285 лева, за което му издала проформа фактура. На 26.11.2019 г. ищецът получил от ответника становище изх. № 4525/26.11.2019 г., с което зА.хователят отказал да уважи предявената от същия претенция за изплащане на зА.хователно обезщетение по щета № 0801-004665/2019-01, тъй като уврежданията по ролетната и порталната врата не кореспондирали с механизма и динамиката на твърдяното за настъпило ПТП. Във връзка с това становище, на 06.12.2019 г. ищецът направил възражение, че не бил съгласен с отказа, като отново подробно описал настъпилото зА.хователно събитие. Към възражението отново приложил протокол за ПТП с бланков № 1710472/27.10.2019 г., АУАН серия GA с бланков № 100525/27.10.2019 г., оферта от С. и проформа фактура, издадена от Ч.. Със становище изх. № 21/03.01.2020 г. ответникът потвърдил с идентични доводи първоначалното си становище и отново отказал изплащането на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди. Предвид гореизложеното, нарушавайки правилата на движение - чл. 96 ЗДвП, Е. Е. Г. /не взела мерки спряното МПС - лек автомобил О. с ДК № - да не може да се приведе в движение и да потегли само/ причинила на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на портална врата и ролетна врата на автосервиз, собственост на същия. Причинените от Е.Г.Г. на ищеца имуществени вреди оценявал на сумата от 1731 лева, представляваща сбора от сумите за изработка, ремонт и монтаж на ролетната врата на стойност 1446 лева и за ремонта на увредената портална врата на стойност 285 лева. Видно от представените с настоящата искова молба зА.хователна полица и справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна зА.ховка „ГО” на автомобилистите, за използваното от виновния водач Е.Г.Г. МПС - лек автомобил О. с ДК № - /собственост на Д.И.Г./, към датата на настъпване на зА.хователното събитие - 27.10.2019 г., била налице валидно сключена задължителна зА.ховка “Гражданска отговорност” при ответното зА.хователно дружество по зА.хователна полица № BG/30/119000503378, издадена със срок на валидност за периода от 15.02.2019 г. до 14.02.2020 г., т.е. към датата на настъпване на зА.хователното събитие - 27.10.2019 г., било налице валидно действащо и съществуващо зА.хователно правоотношение. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за зА.ховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите зА.хователят се задължавал да покрие в границите на опредЕ.та в зА.хователния договор зА.хователна сума отговорността на зА.хования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от зА.хователното събитие - в случая претенцията касаела имуществени такива. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на зА.хователно събитие зА.хователят бил длъжен да плати зА.хователно обезщетение, което било равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, зА.хователят по задължителна зА.ховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покривал отговорността на зА.хования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи зА.хователят покривал: т.2. вредите, причинени на чуждо имущество; т.4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на зА.хования; т.5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2. В настоящия случай, видно от представения с настоящата искова молба протокол за ПТП с бланков № 1710472/27.10.2019 г., на 27.10.2019 г. било настъпило зА.хователно събитие - ПТП, при което на ищеца били причинени имуществени вреди от виновния водач Е.Г.Г., при използването на МПС, собственост на Д.И.Г., за което МПС - лек автомобил О. с ДК № - към датата на настъпване на зА.хователното събитие - 27.10.2019 г., била налице валидно сключена задължителна зА.ховка “Гражданска отговорност” при ответното зА.хователно дружество. Предвид горното, както и с оглед на това, че увреденото лице Д.Я.М. изпълнил визираните в чл. 498, ал. 1 и ал. 2 КЗ свои задължения - отправил към зА.хователя писмена зА.хователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и представил на зА.хователя по зА.ховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполагал и които били свързани със зА.хователното събитие и причинените вреди, а зА.хователят отказал да плати обезщетение, за увреденото лице бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1731 лева за обезщетение на причинените му имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ролетна врата на стойност 1446 лева и на портална врата на стойност 285 лева, при ПТП на 27.10.2019 г., причинено от зА.хования Е.Г.Г., и законна лихва върху тази сума от увреждането на 27.10.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения от ищеца пряк иск за обезвреда е нормата на чл. 432 КЗ, а на предявения акцесорен иск за законна лихва – нормата на чл. 86 ЗЗД.            

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че настоящият иск бил процесуално допустим. Настоящата искова молба била редовна. Оспорвал изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Моли съда да отхвърли същите изцяло, като на основание чл. 78 ГПК му присъдени разноските в настоящото производство, в това число за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерели за основателни, то моли съда да намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът му бил прекомерно завишен. По същество така подаденият иск бил неоснователен. На 27.10.2019 г., в с. Б., общ. С. водачът Е. Г. при управление на зА.хованото в З. МПС, марка „О.”, модел „А.”, с рег. № -, не нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не причинил процесното ПТП, така както било описано в подадената искова молба. Оспорва изобщо да било настъпвало каквото и да било ПТП при описаните в исковата молба обстоятелства. Въз основа на това липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Според тълкувателно решение № 2/06.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) имало вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към зА.хователя не можела да се породи, ако увреденият нямал право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. ЗА.хователят не дължал повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право водило и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притежание по чл.226, ал.1 КЗ (отм). Признава за установено съществуването на валидно зА.хователно правоотношение по задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и собственика на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ с рег. № - по силата на зА.хователна полица № BG/30/119000503378, издадена на 13.02.2020 г. Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Оспорва механизма на ПТП. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба механизъм и участници. Оспорва претендираните вреди по имуществото на ищеца да е в резултат на евентуално настъпило ПТП с МПС с рег. № -, зА.ховано при ответното дружество. Доколкото отговорността на зА.хователя по задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” била функционално обусловена от отговорността на зА.хования водач, в конкретния случай не били налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество за обезщетяване на ищеца във връзка с увредените врати и панели на контролно-техническия пункт, който същият притежавал. Спрямо зА.хования не бил налице нито един от признаците, изграждащи фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не били налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на зА.хования в ответното дружество автомобил. Във връзка с гореизложеното оспорва констатациите в така представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1710472 като несъответстващи на действителното положение. Липсвали каквито и да било други обективни доказателства за механизма на ПТП и за отговорността за настъпването му. Настъпилите увреждания на контролно-техническия пункт не били в резултат на настъпило ПТП при описаните в исковата молба обстоятелства, а настъпили по друго време и други обстоятелства без участието на зА.хованото при ответното дружество МПС с рег. № -. Видно от приложенията към настоящия отговор на искова молба и снимковия материал, показващ къде било предполагаемото място, откъдето се било самозадвижило процесното МПС и къде се намирал увредения имот, било невъзможно настъпването на така описаното ПТП. Процесният автомобил „О. А.‘‘ не би могъл да премине безпрепятствено през препятствията по пътя - тротоари и съответно бордюр, контейнери за сметосъбиране, електрически стълбове и др. без да засегне по какъвто и начин същите и без по този начин също така и допълнително да ограничи скоростта си. На практика било невъзможно от твърдяната начална точка, където се намирало МПС с рег. №- да достигне до входната врата на увредения пункт и при това с такава скорост, с която да я увреди и да навлезе в двора на контролно-техническия пункт и да увреди още една врата. Видно и от снимковия материал, показващ уврежданията на процесното МПС с рег. № -, единствената увредена част от въпросното МПС била десен стоп, което предвид сериозните увреждания по двата броя врати и панели на контролно-техническия пункт би следвало да бъдат значително по-големи. Следвало да се вземе предвид, че предвид особеностите на конкретния случай и съмнителните обстоятелства относно настъпването на инцидента, ответното дружество възложило извършването на експертно независимо становище на съответния специалист - инж. А.А. - вещо лице към Софийски градски съд. Съгласно същото становище претендираните щети било невъзможно да бъдат получени по описания от увреденото лице Д.Я.М. начин - невъзможно било предвид близката дистанция (48 м) на контролно-техническия пункт до магазина, откъдето се самозадвижила колата, тя да развие такава скорост, че да отмести на 3-4 метра външната врата и да навлезе в двора и да увреди и вътрешната врата. Следвало да се вземе предвид, че при изготвянето на експертизата, както посочвало и вещото лице, същият дори не взел предвид факта, че катинарът на порталната (външна) врата допълнително обрал също значителна част от кинетичната енергия на автомобила. Както твърдяло самото увредено лице, катинар бил поставен на външната врата. Незначителните увреждания по лекия автомобил с рег. № -, зА.хован при ответното дружество, допълнително потвърждавали, че такова ПТП не било настъпвало при твърдените от страните обстоятелства. Нещо повече - такова ПТП изобщо не било настъпвало, а уврежданията и по МПС и по увреденото имущество на ищеца се случило в друго време и при други обстоятелства и по никакъв начин не било свързано с мнимо твърдяното ПТП. Претендираните от ищеца суми били прекомерно завишени. Същите били въз основа на проформа и оферта, предоставена от ищеца, в които съответно трудът, респ. материалите били прекомерно завишени, както като нормовремена, така и като стойност. Същото могло да бъде отремонтирано на много по-ниска от претендираната с исковата молба стойност. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на тях той е основал възраженията си за неоснователност на тези искове.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: протокол за ПТП № 1710472/27.10.2019 г., АУАН серия GA № 100525/27.10.2019 г., наказателно постановление № 19-1228-002915/09.12.2019 г., квитанция за платена глоба от 13.01.2020 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том I, рег. № 592, дело 36/2014 г., разрешение за строеж № 19-273/03.06.2016 г., удостоверение № 19-16-156/05.09.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория, оферта № S08512/05.11.2019 г. от С., проформа фактура № 542/02.12.2019 г., издадена от Ч., зА.хователна полица № BG/30/119000503378/13.02.2019 г., сметка № 14708253, справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна зА.ховка „ГО” на автомобилистите, опис на увредено имущество, писмо изх. № 4525/26.11.2019 г., писмо изх. № 21/03.01.2020 г., справка от ТР за актуално състояние на ответника, уведомление от 29.10.2019 г., опис на увреденото имущество от 30.10.2019 г., констативен протокол от 30.10.2019 г., нотариален акт № 43/2014 г., скица № 559/06.03.2015 г., удостоверение № 19-16-156/05.09.2017 г., протокол за ПТП от 27.10.2019 г., служебна бележка от 31.10.2019 г., оферта № S08512/05.11.2019 г., снимков материал – 30 бр., писмо изх. № 4196/05.11.2019 г., писмо изх. № 4525/26.11.2019 г., възражение от 05.12.2019 г., протокол за ПТП от 27.10.2019 г., АУАН от 27.10.2019 г., оферта № S08512/05.11.2019 г., проформа фактура № 542/02.12.2019 г., опис на увреденото имущество, оферта № S08512/05.11.2019 г., проформа фактура № 542/02.12.2019 г., опис на увреденото имущество, писмо изх. № 21/03.01.2020 г., писмо изх. № 520/07.02.2020 г., писмо вх. № 639/19.02.2020 г., 4 бр. снимки и експертно становище от 04.01.2020 г.

 

          НАЗНАЧАВА по делото съдебно – автотехническа експертиза, като за вещо лице определя С.Н.Н., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши оглед на мястото на ПТП, проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в исковата молба и отговора, при депозит в размер на 200 лева, вносим от страните поравно – 100 лева от ищеца и 100 лева от ответника, по сметка на Старозагорския районен съд, в 3-дневен срок от получаване на призовките с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на документите, удостоверяващи внасянето му, като им указва, че ако в дадения срок депозитите не бъдат внесени в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане за назначаване и на съдебно-оценъчна експертиза, като посочи в коя точно област на науката са необходими специални знания, за да може и съда да определи подходящо вещо лице за отговор на поставените към същата въпроси, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му доказателствено искане.

 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото лицата Е.Г.Г. и И. В.И., които ще бъдат водени за разпит от ищеца най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно здаседание.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни непълното си искане за изискване на справка от С. за влизане в сила на посоченото наказателно постановление, като посочи доказателственото средство по ГПК, чрез което иска от съда да изиска тази справка, едва след което съдът ще се произнесе по това му доказателствено искане.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 07.10.2020 г. от 9.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като с призовката на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата следва да се призове и вещото лице за изготвяне на назначената експертиза след внасяне от страните на определения от съда депозит за изготвянето й, а допуснатите до разпит свидетели Е.Г.Г. и И. В.И. - ще се водят от ищеца.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: