Решение по дело №4193/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1120
Дата: 5 ноември 2018 г.
Съдия: Виолета Боянова Магдалинчева
Дело: 20181100604193
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                 Гр. София, 05.11.2018 год.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 17 въззивен състав в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                                 СНЕЖИНА КОЛЕВА

 

при секретаря Мариела Миланова и с участието на прокурора Митко Димитров, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева в. н. о. х. д. № 4193/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда от 15.02.2018г. по н.о.х.д. № 21660/2016г. на СРС, НО, 99-ти състав подсъдимият П.И.С. е признат за виновен в това, че на 27.09.2016г., около 05.30ч., в гр. София, по ул. "Макгахан", с посока на движение от ул. "Дончо Ватах" към ул. "Найден Георгиев", управлявал моторно превозно средство - л.а. "Алфа Ромео" с ДК № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.0 промила на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза №1170/28.09.2016г. на УББАЛ "Св. Анна - София АД, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, а също така и наказание глоба в размер на 600.00 лева.

С присъдата на основание чл. 343г от НК на подсъдимия С. е наложена допълнителна санкция - лишаване от правоуправление за срок от една година и шест месеца, като е приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Срещу присъдата в срок е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. С.Г.. Жалбата е бланкетна по характер - в нея се изразява общо недоволство от осъдителната присъда, като се твърди, че тя е издадена при нарушение на материалния закон. Иска се тази присъда да бъде отменена и въззивният съд да издаде нова, оправдателна по характер спрямо подсъдимия. След запознаване с мотивите към присъдата и след изрично предоставена възможност от районния съдия, жалбата не е допълнена с посочване на конкретни оплаквания или с искане за събиране на конкретни доказателства.

На основание чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава Двадесет и първа от НПК. Съдът е счел, че разглеждането на делото в тази инстанция не предполага събиране на гласни и веществени доказателства, нито допускане на експертизи, но е отчел, че вярното му решаване налага попълването с информация относно това издавано ли е на името на подсъдимия С. свидетелство за правоуправление, под какъв номер, на коя дата, за каква категория и с какъв срок на валидност.

            В съдебно заседание защитата поддържа въззивната жалба, както и отправеното искане за отмяна на осъдителната присъда. Смята, че първият съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е заличил и е разпитал допуснатите по искане на защитата двама свидетели. Акцентира върху обстоятелството, че първият съд е лишил подсъдимия от право да управлява моторно средство, макар че той не е бил правоспособен водач. Твърди, че по този начин е демонстрирано негативно отношение от съдебния състав, което на собствено основание предполага отмяна на обжалваната присъда.

            Подсъдимият П.С. отправя идентично по съдържание и насоченост искане.

            Представителят на Софийска градска прокуратура моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилно и законосъобразно издадена.

 

            Софийски градски съда, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Ясно изразеното вътрешно убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали - показания на свидетелите Г.Б., И.Н.и В.К.(за всички тях включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК), справка за съдимост на подсъдимия, талон за медицинско изследване с бланков № 0027028/27.09.2016г. (л. 6 от д.п.), справка за водач нарушител (л. 8 от д.п.), акт за установяване на административно нарушение № 539787 (л.7 от д.п.), протокол за химическа експертиза № 1170/28.09.2016г. (л. 10 от д.п.), протокол за медицинско изследване (л. 11 от д.п.)

Въз основа на така изброените доказателствени материали и изисканото и прието от въззивния съд писмено доказателство-отговор с УРИ № 433200-90448 на МВР СДВР, Отдел "Пътна полиция", в изпълнение на задълженията си за собствен фактически анализ, въззивният съд изведе следните положения от фактическа страна:  

Подсъдимият П.И.С. не е правоспособен водач. На негово име никога не е било издавано свидетелство за правоуправление. Въпреки това той на два пъти е бил санкциониран по административен ред за нарушение на правилата за движение по пътищата. Нарушенията на правилата за движение не са били свързани с употреба на алкохол.

Към месец септември 2016 г. свидетелите И.Н.и В.К.били полицаи в 05 РУ СДВР. На 26.09.2016г. за времето от 19.00ч. до 07.00 ч. двамата били назначени на работа като автопатрул. Около 05.30ч. на 26.09.2016г., на ул. „Макгахан", срещу блок **, двамата спрели за проверка л.а. "Алфа Ромео" с ДК № ********. В хода на проверката се установило, че водач на автомобила, в който имало и други лица, е подсъдимият С.. Последният видимо бил употребил алкохол. На място за съдействие бил извикан друг полицейски екип, част от който бил св. Г.Б.. Последният съставил срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение, в който горепосочените обстоятелства намерили словесно отразяване. Актът бил предявен на подсъдимия за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.

На името на подсъдимия бил съставен талон за медицинско изследване с бланков № 0027028. Извършеното в "МБАЛ "Св. Анна София" АД изследване по газхроматогафския метод установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 2.0 промила. Резултатите от изследването били отразени в протокол за химическа експертиза № 1170/28.09.2016г.

Тази фактическа обстановка е приета в почти съответен вид и от първата инстанция, която е изпълнила задължението за стриктен и внимателен анализ на събраните доказателства и извеждане на фактология въз основа на него. В изпълнение на задължението си за излагане на собствена доказателствена обосновка въззивният съд прие следното:

 Очертаният от прокуратурата предмет на доказване по конкретното дело следва да установи управлявал ли е подсъдимият П.И.С. превозно средство на процесната дата и сторил ли е това под влияние на алкохол, при това при определена алкохолна концентрация, установена при спазване на законовата процедура, т.е. по надлежния за това ред. Съобразявайки тази поредност, при анализиране на съставомерните факти въззивният съд прие, че няма никакво съмнение по отношение на това, че на 27.09.2016г., около 05.30ч., когато е бил спрян за проверка срещу бл. ** на ул. "Макгахан", подсъдимият П.С. е управлявал лек автомобил "Алфа Ромео". Това обстоятелство не се отрича и от самия подсъдим, макар че в хода на досъдебното и съдебно производство той се възползва от законоустановеното си право и отказва да дава обяснения. Едновременно с това към материалите по делото са налични показания на трима полицейски служители - свидетелите Б., Н.и К., които имат пряко отношение към проверката на процесната дата и изясняват с показанията си именно обстоятелствата по управление на превозното средство. В тази връзка с решително значение за делото се явяват показанията на свидетелите Н.и К., които като дежурен полицейски екип и в изпълнение на задълженията си по закон са спрели автомобила за проверка. Двамата полицейски служители, независимо един от друг, дават сходни по съдържание и насоченост сведения, които еднопосочно изясняват, че зад волана на автомобила е бил подсъдимият, а приборите за движение на превозното средство са били задействани, т.е. налице е управление на автомобила по смисъла на закона. Нито се твърди, нито се доказва свидетелите Н.и К. да са били заинтересовани и съзнателно и в ущърб на подсъдимия да дават показания срещу него или пък да са извършили полицейската проверка преднамерено и по причини, стоящи извън изпълнението на конкретните им задължения. Нещо повече при разпита в съдебно заседание св. К. изяснява, че по - рано същата вечер е видял подсъдимия да употребява алкохол и го е предупредил да не управлява автомобила в това състояние. Всичко това показва, че въпреки изминалото време и рутинната по характер проверка, свидетелите имат съхранен спомен за случая и неизменно свързват действията по управление на автомобила с личността на подсъдимия.

Аргумент в тази посока се явяват и показанията на св. Б.. Вярно е, че той е извикан на място след като подсъдимият е бил спрян за проверка от неговите колеги, т.е. Б. обективно не е могъл да възприеме дали подсъдимият управлява автомобила. Въпреки това този свидетел е съставил срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение и пред него последният е отказал да бъде изследван с техническо средство. Всичко това идва да покаже, че свидетелят дава информация за факти, пряко интересуващи процеса и подкрепящи обвинителната теза.

Фактът, че показанията на свидетелите Б., Н.и К. от досъдебното производство са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, не се отразява върху достоверността на разказа им или върху недостатъчната обезпеченост на обвинителната теза. Като е използвал тази процесуална техника и се е позовал на прочетените от досъдебното производство показания на полицейските служители районният съд не е допуснал процесуално нарушение. Защитата и подсъдимият наистина са се противопоставили на приобщаването на показанията на тримата свидетели от досъдебното производство, поради което и те са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Доколкото защитата и/или подсъдимият С. не са участвали в разпита на тези лица на досъдебното производство, те действително са имали по-ограничени възможности да оборват съдържанието на прочетените протоколи. Именно поради това законодателно е предвидена гаранция при използване на тази процесуална техника функцията по защита и в частност правата на предадения на съд подсъдим да не пострадат. Това е така на първо място, защото е предвидено процедурата по чл. 281, ал. 4 от НПК да се приложи единствено в случаите на лично присъствие на свидетелите в съдебна зала, където защитата и подсъдимият са имали възможност да поставят на свидетелите Б., Н.и К. всички въпроси, които ги интересуват. На второ място - законодателят не допуска постановяване на осъдителна присъда само на основата на показания, инкорпорирани по този ред (чл. 281, ал. 8 от НПК) и това ограничение стриктно е спазено от първата инстанция, която не се е задоволила да изгради изводите относно авторството върху прочетените показания на полицейските служители, а е извършила анализ на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е установила с категоричност, изискуема от закона, че действията с приборите и механизмите за управление на автомобил са извършени от подсъдимия С..

Без да извежда самостоятелни изводи в ущърб на подсъдимия въззивният съд, както и първият, подчертава, че актът за установяване на административно нарушение, в който е вписано, че С. е управлявал автомобила, е подписан от него без възражение. На негово име е издаден и талонът за кръвна проба, като в крайна сметка подсъдимият в качеството си на водач на автомобила и без да има възражения в тази връзка е дал кръв за изследване.

При така обсъдените доказателствени данни въззивният съд приема, че първият не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като след неколкократно издирване е заличил допуснатите по искане на защитата свидетели Д.Ц.и Е.Ц.. Въззивният съд не поставя под съмнение твърдението на защитата, че тези лица са били в процесната вечер в автомобила, управляван от подсъдимия. Това обаче по никакъв начин не означава, че без разпита им делото е останало непопълнено с качествени по обем доказателства, които да позволят вярното му решаване. Както бе посочено и по - горе, обстоятелствата, част от главния факт, се свеждат до преценка на няколко обстоятелства, първото по важност от които е дали на 27.09.2016г. подсъдимият е управлявал автомобила. От показанията на полицейските служители Н.и К. въззивният съд намира този факт за несъмнено установен, като подчертава изрично, че пред първия съд подсъдимият се е възползвал от законоустановеното си право и е отказал да дава обяснения от какъвто и да е вид, а пред въззивната инстанция никоя от страните не държи да бъде проведен разпит на онези свидетели, които първият съд е заличил. По съображения за достатъчна доказателствена обезпеченост въззивният съд също прие, че разпитът на тези лица няма да допринесе съществено за изясняване на обстоятелствата по делото, поради което е приел за безпредметно да полага допълнителни процесуални усилия по тяхното установяване.

Протоколът за химическо изследване с № 1170/28.09.2018г. от процесуално правна гледна точка съставлява годно доказателствено средство и като такова може да бъде доказателствена основа при формиране на извода относно точната алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия. Параметрите й от 2.0 промила, въз основа на резултатите от химическото изследване, вярно са изведени и от първата инстанция.

Изхождайки от изложеното, въззивният съд на свой ред прие, че събраните пред първата инстанция доказателства са били достатъчни, за да обосноват годността на обвинителната теза.

С направените уточнения и без да ревизира нито от един от възприетите от първата инстанция факти, въззивният съд прие, че правилно от правна страна районният съд е приел, че подсъдимият П.И.С. е осъществил престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК.

От обективна страна на 27.09.2016г., около 05.30ч., в гр.София, по ул. „Макгахан" с посока на движение от ул. "Дончо Ватах" към ул. "Найден Георгиев" подсъдимият е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео" с ДК № ******** след употреба на алкохол.

Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е надхвърляла законово допустимия минимум от 1.2 промила. Установена е по надлежния за това ред - с протокол за химическо изследване, извършено по газхроматографския метод. Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първостепенната относно годността на този протокол. Кръвният анализ по него е изпълнен от лице с призната лекарска правоспобност и в здравно заведение, което по силата на чл. 15, ал. 2, т. 1 от Наредба № 30/2001г. (отм.) разполага със специализирана химическа лаборатория и правомощие да извършва изследване на пробите с кръв, взети при медицинското освидетелствуване. Качествеността и годността на медицинското освидетелстване и последващото го химическото изследване са поставени вън от съмнение, като недвусмислено и по надлежния за това ред установяват концентрацията на алкохол в кръвта на водача.

От субективна страна въззивният съд също прие, че деянието е извършено с пряк умисъл, защото подсъдимият като правоспособен водач на МПС е бил наясно със забраната да се управлява лек автомобил след употреба на алкохол, имал е ясна представа за обществената опасност на поведението си и е предвиждал общественоопасните последици от него. Той е искал настъпване на конкретните последици, респективно постигането на ниво на алкохол в кръвта му над 1, 2 промила, тъй като поглъщането на концентрат води с висока степен на вероятност до натрупването на значително ниво на алкохолна концентрация в кръвта.

Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с подхода на районния съд при индивидуализация на наказанието. Правилно е отчетено, че чистото съдебно минало на подсъдимия С. е смекчаващо отговорността обстоятелство. Вярно е преценено, че този фактор е обичаен и значението му, без да бъде подценявано, не бива да е и прекомерно надценено до степен, обуславяща приложението на чл. 55 от НК. Към смекчаващите отговорността обстоятелства въззивният съд отчете относителното младата възраст на подсъдимия и добросъвестното му процесуално поведение. От вниманието на районния съд не са убягнали онези фактори, които утежняват отговорността на подсъдимия и водят до прилагане на по-строга наказателна санкция спрямо него. Такива са предходните нарушения на правилата за движение, липсата на свидетелство за правоуправление, високата концентрация на алкохол в кръвта му (надхвърляща четири пъти минимално допустимата концентрация от 0.5 промила, при която управлението на автомобил е административно нарушение), а също и обстоятелството, че е бил предупреден изрично от полицейските служители да не управлява автомобила в такова състояние. При тези обстоятелства въззивната инстанция намира, че наказанието на подсъдимия С. е правилно индивидуализирано, като е отмерено малко под средния размер, който според чл. 39 от НК може да се наложи за наказанието лишаване от свобода. По убеждение на въззивния съд наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца спрямо конкретния подсъдим ще изпълни целите, които член 36 от НК възлага на наказателната санкция.

Снижената, с оглед конкретните данни по делото, обществена опасност на конкретния деец, оценена наред с останалите обективно съществуващи смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, обуславят извод за правилното приложение, както на института на условното наказание, така и на срока на отложеното му изтърпяване -в допустимия законов минимум, съгласно чл. 66, ал. 1 от НК, от три години.

Законосъобразно районният съд е приложил и кумулативната санкция по чл. 343б, ал. 1 от НК, като, отчитайки трудовата ангажираност на подсъдимия, му е наложил наказание глоба в размер на 600 лева.

Въззивният съд изразява несъгласие с позицията на първия по отношение на кумулативното наказание по чл. 343г от НК - лишаване от права. Това наказание е наложено на подсъдимия без основание, защото, за да бъде лишено едно лице от права, то трябва да ги е придобило към момента на деянието, а от изисканата от въззвния съд справка от СДВР, отдел "Пътна полиция" е видно, че на подсъдимия не е било издавано свидетелство за правоуправление и към процесната дата той не е бил правоспособен водач.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие, че следва да бъде изменен единствено по отношение наказанието лишаването от правоуправление.

Така мотивиран и на основание чл. 334 ал. 1, т. 3 чл. 337, ал. 1 от  НПК, Софийски градски съд

 

                                                                    Р Е Ш И:

           

 

ИЗМЕНЯ присъда от 15.02.2018г. по н.о.х.д. № 21660/2016г. на СРС, НО, 99-ти състав, като ОТМЕНЯ налагането на наказание лишаване от право да се управлява МПС и приспадането по реда на чл. 59 от НК на търпяната част от това наказание.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

            Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.