Р Е
Ш Е Н
И Е
No140
гр. Ботевград, 03.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на трети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 424 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ – регрес на *****, платил обезщетението на третото увредено лице,
срещу причинителя на вредата.
Ищецът- *****, гр. София чрез процесуалния си
представител твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за
застраховане /отм./, сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за
застраховане, е изплатил по щета No 210059/27.02.2015 г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6000.00 лв. на *****, пострадала като пешеходец
при ПТП, настъпило на 10.05.2014 г. в с. Рашково. Поддържа, че виновен за
катастрофата е ответникът С.С.Ц., съгласно Споразумение по НОХД No **/2014 г.
по описа на РС- Ботевград, който управлявал товарен автомобил “Пежо Ж9” с *****,
без сключена към датата на ПТП задължителна застраховка по риска “Гражданска
отговорност”. Сочи, че в нарушение на чл. 249 във вр. чл. 259 от КЗ /отм./ сега
чл. 461 във вр. чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Излага, че *****, чрез адв. *****от САК, се обърнала към ***** за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ /отм./, сега чл.
557 от КЗ – без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за автобус
“Ивеко Дейли” с *****и по образувана щета No 210059/27.02.2015 г., УС на ГФ й
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000.00 лв. за
претърпените от нея вреди – счупване на горния край на дясна голямопищялна кост
в областта на дясна колянна става. Ищецът поддържа, че поканил ответника да
възстанови изплатеното от *****, но същият не погасил задължението си. Предвид
това моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
сумата от 6000.00 лв., представляваща изплатеното от ***** по щета No 210059/27.02.2015
г. обезщетение, ведно със законната от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по водене на делото разноски.
Ответникът- С.С.Ц. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор и не е изразил становище по иска.
С молба вх. No 4081/24.07.2020 г., депозирана преди съдебното заседание по
делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен
препис от исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание по делото,
за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховането /отм., действащ към процесния
момент/,
сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за
застраховане, Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за имуществени и неимуществени и имуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП-то е
настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите. На основание
чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по ал. 8.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните по делото писмени доказателства – заверени копия на Констативен
протокол No 65 от 14.05.2014 г. на ОД МВР-
София, РУП- Ботевград, Протокол от съдебно заседание от 27.11.2014 г. по НОХД No **/2014 г. по описа на РС-
Ботевград; Справка от базата данни на Информационен център към *****; 2 бр. Заявления
до ***** относно щета No 210059/27.02.2015 г.; Епикриза от МБАЛ “Проф. д-р Александър Герчев” Етрополе” ЕООД от 13.05.2014
г.; Медицинска експертиза по щета No 210059/27.02.2015 г. на ***** – задължително
застраховане; Протокол No 07/11.03.2015 г. на *****; Протокол No 11/12.03.2015 г. на *****;
Писмо изх. No 24-01-633/14/12.03.2015 г. от *****
до *****; Преводно нареждане от 09.04.2015 г.; Регресна покана изх. No ГФ-РП-595/03.06.2015 г. и
Известие за доставянето й, съдът намира иска с правна квалификация чл. 288, ал.
12 от КЗ /отм./ за вероятно основателен съгласно изискването на чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК. От посочените доказателства се установяват всички елементи за
възникване на регресното право по чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ - противоправно
поведение от страна на ответника, причинените от него вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на причинителя на вредите и претърпените вреди,
липсата на застраховка “Гражданска отговорност” на ответника към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и че ищецът е заплатил на
увреденото лице обезщетение за вредите.
При наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че искът следва да бъде изцяло уважен,
така както е предявен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 6000.00 лв., представляваща изплатено от ***** обезщетение по щета No 210059/27.02.2015
г. за причинени неимуществени и имуществени вреди на ***** при ПТП от 10.05.2014
г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, без
решението да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 540.00 лв., от които 240.00 лв. за държавна такса и
300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на *****, гр.
София, ул. “Граф Игнатиев” No 2, ет. 4, представляван от Изпълнителните
директори Б.М. и **, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) сумата от 6000.00 лв. /шест хиляди лева/,
представляваща изплатено от ***** обезщетение по щета No 210059/27.02.2015 г.
за причинени вреди при ПТП от 10.05.2014 г., ведно със законната лихва от 02.04.2020
г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 540.00 лв. /петстотин и четиридесет
лева/ за направените разноски по делото.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: