Определение по дело №857/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по искане на А. Д. В. с [ЕГН] от [населено място], обл.Русе, чрез процесуалния му представител адв. В.Д. от АК Русе, против допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед № 24-0457-000148/14.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор от ОД на МВР – Русе, РУ – Ветово, упълномощен от началника на РУ Ветово при ОД на МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се посочва, че атакуваната заповед е издадена след съставен АУАН от младши автоконтрольор от РУ Ветово при ОД МВР Русе. Посочва се, че не е издадено НП, както и не е образувано досъдебно производство по чл. 343б, ал.3 от НК. При проверката на жалбоподателя е съставен Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 12.10.2024г. В жалбата се посочва, че при извършване на проверката жалбоподателят не е имал никакви външни белези и признаци, че е под въздействие на наркотични вещества, както и че е не е установена употреба на алкохол. В жалбата се твърди, че в [населено място] са налице поредица от случаи, в които при направената проверка с техническото средство Drager Drug Test 5000 с фабр.№ ARPK-0025 първоначално са отчетен положителен резултат, който е опроверган след изготвения анализ на взетите кръвните проби. Жалбоподателят твърди, че с наложеното предварително изпълнение на заповедта той и семейството му търпят значителни вреди : съпругата му не може да посещава учебно заведение в [населено място] поради липса на подходящ обществен транспорт, баща му, който е с операция на едното око остава без транспорт до болнични заведения в [населено място], жалбоподателят няма да бъде в състояние да доставя и осигури на детето си храна и санитарни принадлежности. С отнемането на СУМПС се възпрепятства жалбоподателят да упражнява част от трудовите си задължения, свързани с управление на МПС.

Моли съда да постанови акт, с който да спре допуснатото предварително изпълнение на акта.

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, чието предварително изпълнение е допуснато, при образувано съдебно производство по оспорването му и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.

Разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон – ЗДвП, не сочи критериите, при чието наличие спирането би било допустимо, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай твърдените вредни последици, които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта, се изразяват в невъзможността жалбоподателят да изпълнява трудовите задължения, както и да бъде в полза на семейството си по транспортирането на съпругата и баща си. С налагането на посочената мярка би могло да се причини на оспорващия значителна вреда, тъй като с нея се препятства изпълнение на част от трудовите и семейните му задължения. От друга страна, следва да се има предвид, че управлението на МПС след употреба на наркотични вещества сочи на деяние с висока степен на обществена опасност. По тази причина съдът намира, че личният интерес на жалбоподателя да упражнява точно такъв вид трудова дейност, свързана с управление на МПС не може да надделее над обществения интерес, свързан с мерките за превенция на пътната безопасност, част от които е прилагането на оспорената мярка. С налагането й жалбоподателят ще бъде лишен от права, макар и временно като водач на МПС, за който има достатъчно данни, че управлява МПС след употребата на наркотични вещества , предвид отразеното в съставения и приложен по делото АУАН. Според АУАН по време на проверката на 12.10.2024г.с техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабр.№ ARPK-0025 е отчетен положителен резултат за употребата на амфетамин.

Употребата на наркотични вещества, установена чрез техническото средство, предвид разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. В наредбата изрично се предвижда, че посочената ПАМ се прилага и спрямо водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. С приложената ПАМ, извлечена от чл.22 от ЗАНН и допуснатото от закона нейно предварително изпълнение, се цели да се даде незабавна защита на обществените отношения, застрашени от противоправното поведение на водача като се предотврати възможността той да управлява МПС. Така при отчитане на личния и обществения интерес , законът дава превес на обществения интерес с цел гарантиране на пътната безопастност. В този смисъл е оправдано прилагането на ПАМ като процесната само въз основа на положителния резултат за употребата на наркотични вещества от теста с техническо средство.

Съдът не възприема за основателни доводите на жалбоподателя , че с допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ ще се създаде значителна или трудно поправима вреда. Действително ще се създадат затруднения и ще се промени обичайния начин на живот на жалбоподателя и семейството му, но тези затруднения в никакъв случай не са от категорията на невъзможни за преодоляване. Неоснователни са доводите в жалбата, че с допуснатото предварително изпълнение на процесната Заповед за налагане на ПАМ жалбоподателят ще загуби работата си. Видно от приложения трудов договор жалбоподателят е на длъжност „Технически сътрудник“ и местоработата му е в населеното място, където живее – [населено място].

В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ е да докаже наличието на законовите основания за това. В случая това не е сторено, поради което съдът намира искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. В. с [ЕГН] от [населено място], обл.Русе, чрез адв. В.Д. от АК Русе, против допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед № 24-0457-000148/14.10.2024 г., издадена от полицейски инспектор от ОД на МВР – Русе, РУ – Ветово, упълномощен от началника на РУ Ветово при ОД на МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като неоснователно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.