№ 491
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20221100511352 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 90460 от 23.09.2022 г. по описа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) М.П., подадена от длъжника “С.В.“АД, срещу Постановление за
разноски № 51699 от 08.09.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402391 по описа на
ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, район на действие СГС, с което е намален размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение на 300.00 лева по възражение, вх. № 82497
от 29.08.2022 г.
В жалбата се сочат оплаквания, че с обжалваното постановление ЧСИ не се е
произнесъл изцяло по възражението на длъжника срещу таксите и разноските по
изпълнителното дело. В тази връзка се поддържа, че пропорционалната такса също е
неправилно изчислена. Излагат се доводи срещу размера на адвокатския хонорар, като
жалбоподателят сочи, че задължението по изпълнителния лист е платено доброволно и не са
били предприемани от адвоката на взискателя други действия по събирането му, освен тези
по подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Искането е да се отмени
както обжалваното постановление за разноски за адвокатско възнаграждение, така и да се
редуцират приетите за събиране такси по изпълнителното дело.
Взискателят М.И.Г. не е взела становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
ЧСИ М.П. е представил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал.
3 ГПК, в които излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна
1
– длъжника по изпълнението и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително
действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че с атакуваното Постановление за
разноски ЧСИ не се е произнесъл по всички възражения на длъжника относно размера на
таксите и разноските, приети за събиране по процесното изпълнително дело.
Таксите, обективирани в Сметка № ********** от 12.09.2022 г. (л. 42 от изпратеното
по компетентност на СГС копие на изпълнително дело № 20228510402391) и таксите,
посочени в Постановлението за разноски, изх. № 49261/24.08.2022 г., за извършени от ЧСИ
П. изпълнителни действия, са неправилно изчислени.
От надлежните писмени доказателства намиращи се в изпълнително дело №
20228510402391 по описа на ЧСИ П. се установи, че такси следва да бъдат начислени по
т. 1 ТТРЗЧСИ (за образуване на изпълнителното дело - в размер на 24.00 лева с ДДС); по
т. 5 ТТРЗЧСИ (за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение до длъжника
- в размер на сумата от 24.00 лева с ДДС) и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в
размер на 43.40 лева, за която съдът ще изложи съображения по – долу. Недължима е
таксата по т. 3 ТТРЗЧСИ – извършване на справка за длъжника и неговото имущество, тъй
като е начислена за неизвършено от ЧСИ П. действие. Такава такса не следва да се събира и
за информацията изисквана от НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни
мерки, тъй като Държавата е присъединен по право взискател и ЧСИ е задължен да изиска
тази информация. Допълнителните разноски от 24.00 лева по т. 31 ТТРЗЧСИ са
недължимо начислени предвид липсата на документи по Закона за счетоводството,
съгласно Забележка към чл. 31 ТТРЗЧСИ, както и поради липсващото уточнение по коя от
посочените в текста на т. 31 от Тарифата хипотези попада начислената такса – т. е. липсва
основанието за начисляването й съобразно с изискването на чл. 79, ал. 2, предл. първо от
ЗЧСИ. Липсва яснота и за какви действия са начислени такси по т. 4 ТТРЗЧСИ, още
повече, че длъжникът е възразил срещу сумите по Постановлението за разноски от
24.08.2022 г., а Сметка № ********** от 12.09.2022 г. е била издадена в по – късен момент,
препис от нея не е връчен на задълженото лице – “С.В.“АД, съгласно чл. 79, ал. 1, предл.
последно ЗЧСИ, както и съдържа суми, различни от тези по Постановлението от 24.08.2022
г. Следователно, общо дължимите от длъжника такси по т. 1, т. 5 и т. 26 ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 20228510402391 възлизат на сумата от 91.40 лева, с ДДС.
Неправилно ЧСИ П. е намалил приетото за събиране адвокатско
възнаграждение на взискателя от 400.00 лева на 300.00 лева в атакуваното
Постановление за разноски от 08.09.2022 г., като оплакванията на жалбоподателя
“С.В.“АД за неговата недължимост в размера над минималния такъв по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г.), са основателни. Единствените усилия на представляващия
взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително
2
дело. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК част от съдържанието на молбата е посочването на способ
за принудително изпълнение. В нарушение на това законово изискване в молбата, вх. №
81552/24.08.2022 г. по описа на ЧСИ П., липсва посочен способ за принудително
изпълнение. От материалите по изпълнителното дело не се установи да се е налагало
извършването на други действия от пълномощника на взискателя, извън подаването на
молбата по чл. 426 ГПК. Отговорът на подаденото от длъжника възражение срещу
разноските, депозиран от адвокат Д. П. на е-mail адрес (л. 16 от изпълнителното дело), в
който е посочено, че възражението следва да се уважи и да се намали адвокатския хонорар
до размера от 300.00 лева също не попада под хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че не са били
осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са
извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в нормата на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да се посочи, че с
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде
справедлив и обоснован. Последното означава, че размерът на възстановимите разноски
следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които
са извършени процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т. н.
Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. - в размер
на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата част от
хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при
свобода на договарянето. Възнаграждението от 200.00 лева се присъжда без ДДС, доколкото
в договора за правна защита и съдействие не е извършено отразяване дали сумата от 400.00
лева е с ДДС или не, поради което за съда не възниква задължение да извършва проверка в
публичния регистър относно наличие на регистрация на адвоката по ЗДДС.
В неправилен размер е и приетата за събиране пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Таксата за изпълнение на парично вземане се изчислява само върху размера на
присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото
принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 27а, т. 1 ТТРЗЧСИ максималният размер на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ не може да надвишава 1/10 част от вземането. В процесния случай сумата по
изпълнителния лист е в размер на 361.72 лева. Съгласно т. 26, б.“б“ от ТТРЗЧСИ при
материален интерес от 100.00 до 1 000.00 лева - размерът на пропорционалната такса е 10.00
лева + 10 на сто за горницата над 100.00 лева. Предвид сочената разпоредба размерът на
пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от
36.17 лева, към която следва да се начисли 20% ДДС, или пропорционалната такса възлиза
на 43.40 лева, а не на 91.40 лева, както неправилно е прието от ЧСИ П. в Постановлението
за разноски от 24.08.2022 г. (а по сметката от 12.09.2022 г. – в размер на 56.17 лева).
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна. Следва да
3
бъдат отменени приетите за събиране такси по т. 3 и т. 31 ТТРЗЧСИ в Постановление за
разноски от 24.08.2022 г. и по т. 4 от изготвената сметка от 12.09.2022 г., а останалите
приети за събиране такси и разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в
Постановление за разноски от 08.09.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402391 по
описа на ЧСИ М.П. – следва да бъдат намалени, в съответствие с изложените мотиви.
Страните не са заявили претенции за присъждане на разноски, предвид което съдът
не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 24.08.2022 г., относно приетите за
събиране такси по т. 3 и т. 31 ТТРЗЧСИ, както и Сметка, № 268039 от 12.09.2022 г.
относно начислената такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, по изпълнително дело № 20228510402391
на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд.
НАМАЛЯВА останалите приети за събиране такси и разноски по изпълнително
дело № 20228510402391 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, район на действие
СГС, както следва: таксите по т. 1, т. 5 и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ -
до размера на сумата от общо 91.40 лева, с ДДС, и приетата сума от 300.00 лева в
Постановление за разноски от 08.09.2022 г., представляваща адвокатско
възнаграждение на взискателя М.И.Г. по изпълнително дело № 20228510402391 по описа
на ЧСИ М.П. – на 200.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4