№ 677
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги И. Въззивно гражданско дело №
20221000500313 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 28.03.22г. /с участието на секретаря Крайнова/
въззивно гражданско дело № 313/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-4 състав от 15.09.21г. по г.д. № 9303/20г. са отхвърлени /изляло/
искове с правно основание чл. 42, б. „б“, предл. 2-ро от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1-во,
предл. 2-ро и предл. 3-то от ЗН и с правно основание чл. 42, б. „в“ от ЗН на Е. И. против С. Д..
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Е. И..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СРС, СГС и САС/.
Събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в
съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
Със саморъчно /по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗН/ завещание /от 22.10.02г./ Е. И.а
/майка - наследодател по закон на Е. И./ е завещала цялото си имущество /по смисъла на чл. 16, ал.
1 от ЗН/ в полза на сестра си /С. Д./.
Ищецът поддържа, че едностранната сделка /завещанието/ е изготвено в противоречие
с правилата на чл. 25, ал. 1, изр. 1, предл. 2-ро и предл. 3-то от ЗН /не е подписано и не е датирано
надлежно от Е. И.а/. С оглед това Е. И. претендира - сделката да бъде прогласена /при условията на
чл. 42, б. „б“, предл. 2-ро от ЗН/ за нищожна.
Исковете /с посочените правни квалификации/ е неоснователни:
От една страна /досежно хипотезата на чл. 42, б. „б“, предл. 2-ро от ЗН във връзка с чл.
25, ал. 1, изр. 1, предл. 3-то от ЗН/:
Автентичността /истинността, авторството/ на цялото /процесното/ ръкописно
1
завещание /в това число и на подписа на завещателката/ са установени категорично /еднозначно/ в
рамките на производството по г.д. № 4435/05г. на СРС /приключило с влязло в сила определение
на СГС от 04.03.13г. по г.д. № 7664/10г. – постановено в хипотезата на чл. 119, ал. 2, изр. – 3-то,
предл. 1-во от ГПК отм./. В рамките на този процес /който е присъединен като преписка по
настоящото дело и съставлява част от доказателствения материал/ са приети две графологични
експертизи /единична и тройна/ и същите /след изследване на оригинала на документа/
констатират /конкретно и изрично/, че: завещанието е било написано и подписано /лично –
собственоръчно/ от завещателката /Е. И.а/. Приетата в настоящото производство графологична
експертиза /макар и изследвала копие на спорния документ/ също потвърждава /категорично/
изводите на посочените по-горе две експертизи. В такава хипотеза /предвид констатациите на
посочените общо три експертизи – с идентични изводи; две от които са изследвали документа – в
оригинал/ не може да се приеме, че едностранната сделка страда от порок /по смисъла на чл. 42, б.
„б“, предл. 2-ро от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1, предл. 3-то от ЗН/.
От друга страна /досежно хипотезата на чл. 42, б. „б“, предл. 2-ро от ЗН във връзка с
чл. 25, ал. 1, изр. 1, предл. 2-ро от ЗН/:
Процесното завещание е изрично датирано /на две места: в началната част на
документа – текстът на завещанието започва с посочване на датата на изготвянето му и в крайната
част на документа – дата е вписана на същия ред, където е положен подписът на завещателката/. В
такава хипотеза /предвид самото формално съдържание на документа/ не може да се приеме, че
едностранната сделка страда от порок /по смисъла на чл. 42, б. „б“, предл. 2-ро от ЗН във връзка с
чл. 25, ал. 1, изр. 1, предл. 2-ро от ЗН/.
На последно място във връзка с изложеното /макар заявените в тази насока доводи на
ищеца да не попадат в обхвата на цитираните текстове - хипотези от ЗН/:
При условие /каквато се явява настоящата хипотеза – предвид горните съображения/,
че завещанието е изготвено в съответствие с формалните изисквания на закона /по чл. 42, б. „б“,
предл. 2-ро от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН/ наличието на други подписи в документа /в
случая на двама свидетели/ не опорочава сделката /особено, ако подписите са положени: след
текста, след подписа и след датата на документа – какъвто е настоящият случай/. Косвен аргумент
в подкрепа на този извод е и редакцията на чл. 24, ал. 2, изр. 3-то, предл. 2-ро от ЗН във връзка с
чл. 24, ал. 1 от ЗН.
Ищецът поддържа също, че едностранната сделка /завещанието/ е изготвено в
противоречие с правилата на чл. 42, б. “в“ от ЗН:
Исковете и с тези правни квалификации се явяват неоснователен:
Принципно: отношенията /приживе/ между завещателката и страните по делото /син и
сестра на Е. И.а/ не се явяват пряко релевантни /относими/ към предмета на спора /предвид правата
му квалификация/. Независимо от изложеното /доколкото посочените обстоятелства имат косвено
значение досежно преценката относно това – каква е била действителната воля на
наследодателката/:
Събраните /преценени в съвкупност и в контекста на съдържанието на самото
завещание/ по делото /в рамките и на производството по г.д. № 4435/05г. на СРС, което е
присъединено към настоящото/ писмени доказателства /в това число: тъжби и жалби на Е. И.а,
адресирани до Прокуратурата на РБ, подадени срещу действия – бездействия на Е. И.; искови
молби на Е. И.а срещу Е. И.; собственоръчно изписана декларация от Е. И.а/ и гласни
2
доказателства - удостоверяват, че:
От една страна - в определен период /назад във времето/ отношенията между Е. И.а и
С. Д. са били влошени, но впоследствие /и към момента - преди оформяне на завещанието/
противоречията между сестрите са били изгладени. От друга страна - във времето /преди да бъде
изготвено завещанието/ поведението на Е. И. /отношението му към завещателката както и начинът,
по който същият е управлявал и се е разпореждал с имуществото й/ е довел до емоционално
отчуждение /между майката и сина/. Конкретно /освен събраните в тази насока гласни
доказателства/ свидетелство /в подкрепа на последния извод/ е фактът /удостоверен и с писмени
доказателства/, че – между Е. И.а и Е. И. са били водени съдебни производства /имащи за предмет
разрешаване на имуществени спорове/, че – завещателката е сезирала многократно Прокуратурата
на РБ с жалби и тъжби против Е. И., че – ищецът е образувал дело по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС срещу Е.
И.а, че – последната е образувала производство срещу Е. И. по чл. 64 от СК отм. /което
впоследствие е било продължено от ответницата в хипотезата на чл. 66 от СК отм./. Всички
изброени обстоятелства именно /които са намерили конкретно отражение в текста на самото
завещание/ са мотивирали завещателката да строи /в полза на сестра си/ процесното имуществено
разпореждане и с това да лиши сина си от наследство. Този мотив обаче /който стои в основата на
процесното имуществено разпореждане/ принципно не може да се окачестви като „противоречащ
на закона, обществения ред и добрите нрави“ /по смисъла на чл. 42, б. „в“, предл. 2-ро от ЗН/
доколкото: такъв мотив на практика е заложен в смисъла на всяко завещателно разпореждане
/едностранна сделка като процесната винаги създава права за сметка на наследници по закон -
лишавайки последните изцяло или частично от имущество/. Тази правна последица /или правото
на завещателя да има такъв мотив – пряк или косвен/ следва от принципната редакция на чл. 14,
ал. 1 от ЗН /за да бъдат гарантирани обаче правата и на наследниците по закон – това право е
ограничено с разпоредбите на чл. 30 от ЗН във връзка с чл. 14, ал. 2 от ЗН/. Именно възможността
по посочените законови текстове е можела – следвало /в случая/ да защити надлежно правата на Е.
И..
Въведените /вписаните/ в завещанието условия и тежести /които са по посока на това:
“да бъде продължено и довършено успешно производството по чл. 64 от СК отм.“ както и “да
бъдат доведени до успешен край - спечелени съдебните производства, вече заведени или бъдещи
такива срещу Е. И.“/ не могат да се окачествят като „невъзможни“ /по смисъла на чл. 42, б. „в“ от
ЗН:
Законът санкционира такъв порок на завещание само, ако тежестта /или условието/ са
изначално /принципно, юридически, фактически, обективно неизпълними - невъзможни/. В случая
такъв извод не може да бъде обоснован:
От една страна:
Първото условие /тежест/ се явява принципно /предвид правилото на чл. 66 от СК
отм./ изпълнимо - осъществимо /възможно/.
От друга страна:
Всяко съдебно производство /образувано по допустим иск/ принципно е възможно да
бъде спечелено /това зависи от конкретното развитие на съответния процес/.
Независимо от изложеното /във връзка с горните изводи/:
Разпорежданията на завещателката в горните насоки /преценени в контекста на
цялостната логика и смисъл на завещанието/ се съотнасят по-скоро към мотива на Е. И.а да
3
оформи едностранната сделка. Същите разпореждания само конкретизират този мотив
/дообясняват, доизясняват същия/ и поради това нямат точното качество/ естество, природа/ на
„условие“ или „тежест“ по смисъла на чл. 42, б. „в“ от ЗН. В този смисъл /с оглед това/:
визираните в закона рестрикции /негативни правни последици – касаещи т. нар. „условие“ и
“тежест“/ на практика се явяват и принципно неприложими в случая /спрямо конкретните
разпореждания на завещателката в тази насока/.
С оглед изложеното /доколкото в случая не се констатира наличие на предпоставките
на чл. 42, б. „б“, предл. 2-ро от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро и предл. 3-то от
ЗН и чл. 42, б. „в“ от ЗН/ исковете следва да бъдат отхвърлени като – неоснователни. В такъв
смисъл е и обжалваното съдебно решение /поради което – същото следва да бъде потвърдено/.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-4 състав от 15.09.21г. по г.д. № 9303/20г.
ОСЪЖДА Е. Е. И. да плати на С.Е. И.а - Д. 500 лева - съдебни разноски за
производството пред САС /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4