Р
E Ш Е
Н И Е
№ ............... /16.07.2020 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 982/2019 г. по описа на съда
Производството
е по чл. 45 ЗЗД
Предявени са от П.Г.Ч. срещу Т.С.К.
два кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, с
които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 5000
лв. – представляваща имуществени вреди- равноСстта на ловно куче М-роки, порода
българско гонче, родено на *** г. със свидетелство № 044407 издадено от
Национален клуб българско гонче и вписано в национален регистър на българска
републиканска федерация по кинология под № АР02032/2013 г. от 05.11.2013г.,
ведно със законната лихва от дата на увреждането – ***г. до окончателното
изплащане на същата, както и 2000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от дата на увреждането – ***г. до окончателното изплащане
на същата.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е собственик на ловно куче
М-роки, порода българско гонче, родено на *** г. със свидетелство № 044407
издадено от Национален клуб българско гонче и вписано в национален регистър на
българска републиканска федерация по кинология под № АР02032/2013 г. от
05.11.2013г., което куче се е явявало многократно на изложби за породата, на
които е получавало добри оценки. Твърди се, че кучето всеки месец се е водило
на полигон за вродени качества, като е предстояло включването ми в развъдна
програма. Всичко това струвало финансови средства и време на ищеца. В исковата
молба се сочи, че на ***г. около 11:00 часа по време на редовен лов в с. П., м.
„Д.у.“, ловецът Т.К. стрелял и убил описаното куче. Сочи се, че въпреки дадения
от ръководителя на лова инструктаж за стрелба само по ясна видима цел, ловецът Г
е стрелял от 10 метра и убил процесното куче. Твърди се, че загубата на кучето
се отразила зле на ищеца и неговото семейство. Сочи се, че на проведеното общо
събрание на ЛДР П. на 23.11.2019 г. където било взето решение ловецът К. да
бъде лишен от лов за срок от една година, той признал вината си и дал на ищеца
1000 лв., като заявил, че това били за кучето. Ищецът посочва, че след
събранието той взел тази сума, но същата била недостатъчна за да покрие
имуществените и неимуществените вреди, поради което моли за уважаване на предявените искови
претенции.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който се излага, че предявените искове са неоснователни. Сочи се, че
ответникът не е убил кучето, собственост на ищеца по време на лов, както и че
не е признавал вината си. Моли се да се постанови решение, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, с които се иска да
се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени причинени от смъртта на ловно куче М-роки, порода българско
гонче, родено на *** г. със свидетелство № 044407 издадено от Национален клуб
българско гонче и вписано в национален регистър на българска републиканска
федерация по кинология под № АР02032/2013 г. от 05.11.2013г., ведно със
законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
По делото са приложени и приети като
писмени доказателства паспорт -описание и идентификация на животно № 04407, за
куче родено на *** г., българско гонче, родословие от национален куб българско
гонче за куче номер 04407. Родено на *** г., диплома от специализирана изложба
за титла отличен I, оценителен лист за порода
българско гонче от 04.04.2015 г. и оценителен лист от 22.04.2017 г. клас млади
и оценителен лист от същата дата клас работен, протокол от изпит за вродени
качества, приз I от 01.04.2017 г., сертификат за
издържан изпит за вродени качества от 01.04.2017 г.
По делото е приложено разрешително за
групов лов № 021352 от 12.112019 г. за ловностопански район П., за обстрелване
на дивя свяна, в който са посочени имената на страните по делото като участници
в лова.
По делото е приложен и приет като
доказателство Протокол № 108 от 23.11.2018 г. от проведено общо събрание на ЛРД
П., проведено във връзка с инцидент по време на лов от ***г. в т. 2 на
протокола е записано, че във връзка с убито на ***г. ловно куче ловецът Т.К.,
ловеца убил кучето, да бъде наказан, като бъде лишен от лов за една календарна
година
По
делото е допусната и приета ветеринарнамедицинска оценъчна експертиза изготвена
от вещото лице М.Я. в заключението на която се посочва, че Сстта на процесното
куче е 5400 лв. По делото е допусната и приета допълнителна съдебна
ветеринарномединска експертиза от заключението, на която се установява, че
процесното куче е идентично с представения за изследване на труп за куче.
Посочено е, че смъртта на кучето е предизвикана от огнестрелна рана на един
куршум, а не сачми от гладкоцевно ловно оръжие, както и че посоката на изстрела
е била от горе надолу и отзад напред под ъгъл около 150-160 градуса. Сочи се,
че смъртта е била неизбежна след прострелването, като животното е починало по
мъчителен начин. Към заключението е приложен снимков материал. Ценени съобразно
правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключениията на вещото лице,
доколкото същите са обективни, компетентно изготвени и с тях са дадени
обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
По делото са
разпитани свидетелите С.Н.Л., И. Д.З. и С.Н.П.. От
показанията на свидетеля Л. се установява, че на 16 ноември е участвал в групов
лов на дивя свиня. Свидетелят сочи, че той е бил предпоследна пусия и му е
излезнало диво прасе, по което стрелял няколко пъти и го ранил. В този момент
кучетата се приближи близо до дивеча не могъл да продължи да стреля, като
кучетата са дръпнали когато дивото прасе тръгнало към дере и той стрелял отново.
След като прасето влязло в дерето се чули изстрели, след което тръгнал към
дерето. Свидетелят сочи, че преди да влезе в дерето извикал, за да знаят
другите, че и той влиза в дерето и тогава срещу него видял К., който извикал „С,
кучето“, след което свидетелят видял кучето, което имало огнестрелна рана и
лова бил прекратен. Първоначално в района на инцидента бил само К., като в
последствие са се появили и други хора. След това имало събрание на ловната
дружинка, на което събрание било взето решение К. да бъде лишен от право да
ловува за срок от една година, поради убийство на куче. Свидетелят посочва, че Т.К.
бил с нарезно оръжие, което стреля само с един куршум, а гладкоцевното оръжие,
с което е ловувал свидетелят може да стреля с бренеке и със сачми. Свидетелят
заявява, че в деня на инцидента и други ловци са ловували с нарезно оръжие.
Свидетелят заявява, че ловното куче е важно за ловеца, изискват се много грижи
докато се научи.
При
разпита си свидетел И. З. заявява, че е председател на ловно рибарска дружинка
с. П., като в деня на инцидента свидетелят не е бил на лов, а разбрал в
последствие, поради което било направено общо събрание на дружинката за вземане
на решение, което е обективирано в приетия като писмено доказателство протокол
по делото. Сочи се, че никой не си е признал да е стрелял по кучето, като са
взели решение да накажат Т.К., който се съгласил да плати символична сума на П.
за кучето, но не е признал, че той е стрелял по кучето, поел е вината, за да
няма разделение на дружинката. Свидетелят сочи, че Т.К. е дал 1000 лв. на П. на
основание взетото решение.
При
разпита си свидетел С П. заявява, че е член на ЛРД П., като по време на
инцидента е бил на стотина метра от мястото на инцидента. Свидетелят посочва,
че не е виждал случващото се, но е чувал. Чул е как кучетата са подгонили
дивеч, след което са се чули два изстрела след няколко секунди се е стреляло
още веднъж и след още няколко секунди четвърти път. След което заедно с другите
от дружинката тръгнали към мястото на инцидента и видели кучето. Свидетелят
разяснява, че изстрелите на гладкоцевното оръжие и на карабината се чуват по различен начин.
Посочва, че последният изстрел бил от карабина, тъй като се чува много по-ясно,
като тътен. Предните три изстрела не били от карабина. Свидетелят посочва, че е
присъствал на събранието на дружинката по повод инцидента, като г-н К. не е
признавал, че той е убил кучето. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК
съдът дава вяра на показанията и на тримата свидетели, тъй като същите са
последователни, житейски логични и непротиворечиви помежду си, освен това се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства- протокол от общо
събрание на ЛРД П. от 23.11.2019 г.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи от правна
страна:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните факти: че ответникът
е осъществил противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за ищеца;
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да са пряка и
непосредствена последица от деянието.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и това не е спорно между
страните, че ищецът е бил собственик на ловно куче М-роки, порода българско
гонче, родено на *** г. със свидетелство № 044407 издадено от Национален клуб
българско гонче и вписано в национален регистър на българска републиканска
федерация по кинология под № АР02032/2013 г. от 05.11.2013г., което на ***г. по
време на организиран групов лов на дивя свиня провеждан от ЛРД П. е било
простреляно и е починало, от което ищецът е претърпял вреди.
Спорен по делото е въпросът дали причинените
на ищеца вреди са в пряка и непосредствена последица от поведението на
ответника, респ. дали ответникът е произвел изстрелът, с който е причинена
смъртта на животното.
На първо
място следва да се посочи, че в конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява, че фактът на заплащане на сумата от 1000 лв. от
ответника на ищеца не представлява признание на неизгоден за него факт чрез
конклудентни действия. В тази насока бяха събрани гласни доказателства, от
които се установява, че заплащането на посочената сума е по решение на общото
събрание на ЛРД П., като ответникът не се е признал за виновен. В този ред на
мисли наличието на противоправно поведение от ответника подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца.
По
отношение на посочения факт бяха събрани единствено гласни доказателствени
средства. От разпита на свидетелите Л. и П. се установява, че в деня на
инцидента ответникът К. е ловувал с нарезно оръжие, което стреля с един куршум
и който изстрел се чува по-различно от изстрела от гладкоцевно оръжие. От
събраните по делото доказателства се установи, че първоначално са произведени няколко
изстрела с гладкоцевно оръжие, като последният изстрел е бил направен с
карабина – нарезно оръжие. Установи се също така, че по време на инцидента в
близост до мястото където кучето е убито са се намирали единствено ответникът К.
и свидетелят Л., който ловувал с гладкоцевно оръжие, като свидетелят
категорично заяви, че първоначално той е произвел няколко изстрела, след което
дивото животно гонено от кучетата влезли в дере (където в последствие е
намерено убито процесното куче) и след това (след като животното и кучетата са
влезнали в дерето) се чул последният изстрел. Свидетелят сочи, че в дерето се е
намирал единствено ответникът К.. От всичко гореизложено следва да се направи
изводът, че именно ответникът К. е произвел изстрелът, който е причинил смъртта
на процесното куче – единствено той е бил в непосредствена близост до мястото
на инцидента, като последният изстрел е произведен от оръжие с каквото в този
ден ответникът е ловувал. Още повече, че от допълнителната съдебномедицинка
ветеринарна експертиза се установи, че смъртта на кучето е била причинена от
изстрел с един куршум, каквито боеприпаси се използват при употреба на оръжието на ответника. Ето
защо от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че смъртта на
процесното куче е причинена от изстрела произведен от ответника Т.К..
Предвид
изложеното предявените искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди
се явяват доказани по основание. По отношение на размера им съдът намира
следното:
Относно
иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 5000 лв. – представляваща
имуществени вреди- равноСстта на ловно куче М-роки, порода българско гонче:
От приетата
по делото съдебно ветеринарна-оценителна експертиза се установява, че Сстта на
процесното куче е 5400 лв., като съдебната практика и теория приемат, че на
обезвреда подлежат всички преки и непосредствени вреди причинени от
противоправното деяние. В исковата молба ищецът е посочил, че до момента
ответникът му е заплатил сума в размер на 1000 лв. за обезщетяване на вредите
причинени от смъртта на кучето, факт който не е оспорен от ответника и следва
да се вземе предвид при постановяване на крайния съдебен акт. Ето защо следва
да се приеме, че искът за сумата в размер на 5000 лв. – имуществени вреди се
явява основателен и доказан до сума в размер на 4400 лв. (5400 лв. – 1000 лв.)
ведно със законната лихва от дата на инцидента ***.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, до който размер
следва да бъде уважен, като до пълно претендирания размер от 5000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на иска за 2000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от дата на увреждането – ***г. до окончателното ѝ
изплащане, съдът намира следното:
Дължимото
обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид
обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат
релевантни, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя
според вида и тежестта на психични травми. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към Сстта, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - начин и обстоятелства, при които е
получено увреждането, последиците от увреждането, интенцитет. Удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера
на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди,
които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай. В същия смисъл е
и застъпената в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение №
111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о, Решение №
104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., , Решение № 223 от 27.12.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др. ).
В
тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от
деяние, явяващо се и противоправно. От фактическа страна е установено, че произведения
изстрел е причинена мъчителна смърт на кучето собственост на ищеца. Установи се
освен това, че ищецът е участвал с кучето в различни състезания, като е
получавал отлични оценки от тях, което води до извод, че ищецът е полагал
постоянни грижи за кучето. Освен това ищецът също е ловец и е ловувал заедно с
кучето, което е било обучено да участва в лов. Ноторно известно е, че домашните
любимци изискват множество грижи и внимание, такъв е настоящият случай, предвид
заявеното от свидетел Л., че за ловното
куче се изискват много грижи, за да се гледа и обучи. Освен това свидетелят
посочва, че ловното куче е много важно за стопанина си. При така установените
обективно съществуващи обстоятелства справедливият размер на обезщетението за
неимуществените вреди, търпени от ищеца следва да се определени в размер на 950
лв. В конкретния случай меродавни за определяне на обезщетение в този размер е
и обстоятелството, че смъртта на кучето е причинена по мъчителен начин, което е
предпоставка за допълнителни психични травми. Не се събраха доказателства, от
които да се направи извода за изключително привързаност на стопанина към кучето, нито доказателства, че същият е
страдал продължителен период от време след смъртта на кучето, за да бъде уважен
искът в пълния ми размер.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение на ищеца
за претърпени от него неимуществени вреди в следва да бъде уважен до размера от
950 лв., като над този размер до предявеният размер от 2000 лв. искът следва да
се отхвърли.
На основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи възстановяване на направените от
ищец деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете
(за имуществени и неимуществени вреди) а именно заплащането на 1124,64 лева -
адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице, доколкото
искането е своевременно направено, като са представени доказателства, че
разноските са реално сторени ( договор за правна защита и съдействие от 04.12.2019
г. л. 4 от делото.
На
основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи възстановяване на направените от
ответника деловодни разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част
от иска за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като се претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение. С т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК, ВКС е прието, че съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай по
делото не са представи доказателства, че претендираното адвокатско
възнаграждение е реално заплатено. В представения по делото договор за правна защита и съдействие № 004830
от 07.01.2020 г., л. 30 от делото липсва отбелязване за изплащане на сумата
представляваща адвокатско възнаграждение. Ето защо в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски.
Мотивиран
от горното, Районен съд – Панагюрище,
ОСЪЖДА, на основание чл.
45 от ЗЗД, Т.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на П.Г.Ч., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 4400 (четири хиляди и четиристорин) лева -
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от смъртта на
ловно куче М-роки, порода българско гонче, родено на *** г. със свидетелство №
044407 издадено от Национален клуб българско гонче и вписано в национален регистър
на българска републиканска федерация по кинология под № АР02032/2013 г. от
05.11.2013г. собственост на ищеца, ведно със законната лихва от дата на
увреждането – ***г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част над 4400 лв. до претендирания размер от 5 000 (пет хиляди)
лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД, Т.С.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 950
(деветстотин и петдесет) лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди причинени от смъртта на ловно куче
М-роки, порода българско гонче, родено на *** г. със свидетелство № 044407
издадено от Национален клуб българско гонче и вписано в национален регистър на
българска републиканска федерация по кинология под № АР02032/2013 г. от
05.11.2013г. собственост на ищеца, ведно със законната лихва от дата на
увреждането – ***г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част над 950 лв. до претендирания размер от 2 000 (две хиляди)
лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, Т.С.К., с ЕГН: ********** да заплати на П.Г.Ч., с ЕГН: ********** сумата от 1124,64 лв.
представлява разноски за пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.