Решение по дело №189/2020 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

08.01.2021 год.

 

Номер  260005                                           Година 2021                 Град Велики Преслав

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                                първи състав

На 25 (двадесет и пети) септември                                              Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

         Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 189 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от жалба от „***“ООД гр.*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от П.П.Р., чрез пълномощник адв. М.Д. *** срещу Наказателно постановление №7437/15.05.2020 г. издадено от зам.министър на културата.

            В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

            Жалбоподателят, редовно призован се представлява от редовно упълномощен защитник, който в съдебно заседание поддържа жалбата, като допълва процесуалните нарушения при съставяне на АУАН.  Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна М.Н.К. *** не се представлява в с.з.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 02.10.2019 г. била извършена проверка от служители на М.Н.К. в обект на нарушителя в гр.***. При проверката било установено, че в офиса на проверяваното дружество - кабелен оператор е имало телевизор марка ***, свързан към електронно-съобщителната си мрежа, чрез която препредавал телевизионни програми, измежду които и телевизионната програма ***, представлявана от *** ЕООД, без съгласието на правоносителя за препредаване по кабел. Телевизионният приемник, монтиран на стената на помещението офис-каса, стопанисвано от търговеца е бил свързан с цифров приемник чрез кабел еврожак, а към електронно-съобщителната мрежа на кабелния оператор чрез коаксиален кабел. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №*** г., към който е приложен и служебен касов бон. Жалбоподателят е препредавал по електронносъобщителната си мрежа телевизионната програма ***, представлявана от „***“ ЕООД, без необходимото по закон съгласие /разрешение/ на носителите на права върху програмата, предвидено в чл.91, ал.1, т.1, прп.2, във вр. с чл.72, т.4 от ЗАПСП. Въз основа на установеното на 02.10.2019г. св. А съставила АУАН на дружеството жалбоподател за нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт.6 вр. с чл. 91, ал. 1, т. 1, пред.2,  вр. с чл. 72, т. 4 от ЗАПСП. Въз основа акта било издадено обжалваното НП.

            Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители н.М.Н.К. осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото чрез писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св. Д. са последователни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги възприема изцяло. Свидетелят е незаинтересован от изхода на делото.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.98 от ЗАПСП и съгласно Заповед №РД 09-795/27.08.2019 г. на Министъра на културата.

            АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно от обективна страна, посочено конкретното нарушение и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изписал, че ще представи доказателства в установения от закона срок, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който след покана не се е явил на осн.чл.40, ал.2 от ЗАНН, след което е изпратен за връчване и е връчен на нарушителя.  Поради което съдът счита направеното в тази връзка възражение за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на нарушение за неоснователно.

Безспорно се установи от гласните и писмените доказателства, че на 02.10.2019 

 

 

 

г. „***“ООД е имал качеството на кабелен оператор, по силата на § 2, т. 6 

 

 

 

 от ДР на ЗАПСП и е препредавал по електронно съобщителната си мрежа телевизионна програма, без необходимото по закон съгласие /разрешение/ на носителите на права върху програмата, поради което е субект на административнонаказателна отговорност за неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, приложим във връзка с предвидената в специалния закон - чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП имуществена отговорност на нарушение на разпоредбите на същия закон. Безспорно е установено по делото, че на посечената в АУАН и в НП датя, място и време търговецът е препредавал по електронно-съобщителната мрежа си мрежа, телевизионни програми, измежду които и телевизионната програма ***, представлявана от *** ЕООД, без съгласието на правоносителя за препредаване по кабел. Телевизионният приемник, монтиран на стената на помещението офис-каса, стопанисвано от търговеца е бил свързан с цифров приемник чрез кабел еврожак, а към електронно-съобщителната мрежа на кабелния оператор чрез коаксиален кабел. Същият е препредавал  по електронно-съобщителната си мрежа телевизионната програма ***, представлявана от „***“ ЕООД, без необходимото по закон съгласие /разрешение/ на носителите на права върху програмата, предвидено в чл.91, ал.1, т.1, прп.2, във вр. с чл.72, т.4 от ЗАПСП. С което осъществил състав на административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт.6 вр. с чл. 91, ал. 1, т. 1, пред.2,  вр. с чл. 72, т. 4 от ЗАПСП.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 97, ал.1, т.6 от ЗАПСП  

 

 

 

е излъчване по безжичен път, предаване или препредаване по кабел на произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми без съответно разрешение от страна на радио или телевизионната организация, която притежава правата по чл. 91, ал.1, т.1 от ЗАПСП Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмата.  Радио- и телевизионните организации са носители и обекти на сродни на авторското право права върху своите програми съгл.чл.72, т.4 от ЗАПСП и всяко аудиовизуално произведение, включително и програма е обект на интелектуална собственост по силата на тази разпоредба  като носителят на правата по чл. 91, ал.1, т.1  от същия закон може да  разрешава срещу заплащане преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмата. Безспорно се  

 

 

 

установи в производство, въз основа на събраните 

 

 

 

доказателства, че в момента на проверката- 02.10.2019 г. от  

 

 

 

инспекторите А. и Д. в Дирекция "Авторско право и сродните му права" при Министерството 

 

 

 

на културата в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател-кабелен оператор е 

 

 

 

монтиран телевизионен приемник, свързан към цифров приемник чрез кабел тип еврожак, а към електронносъобщителната мрежа на оператора чрез коаксиален кабел, чрез която препредавал телевизионни програми, измежду които и телевизионната програма *** представлявана от *** ЕООД, без съгласието на правоносителя за препредаване по кабел. След отправени запитвания до 

 

 

 

правоносителите и/или техни представители, относно отстъпени права за 

 

 

 

препредаване на дружеството-жалбоподател е установено, че  

 

 

 

към датата на проверката жалбоподателят не е имал съгласието на правоносителите за препредаване по кабел на телевизионната програма ***, представлявана от *** ЕООД.

Препредаването е форма на използване и следва да се извършва с разрешението на съответните правоносители съгласно чл. 91, ал.1, т.1 от ЗАПСП, вр. с чл. 72, т. 4 от ЗАПСП.

Към датата на извършване на деянието не било налице съгласие нито от дружеството създаващо програмата „***“, „***“ЕООД, нито от сдружението което е представител на пратоносителя „***“.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за едно административно нарушение, както е изложено в обжалваното НП и съответно е наложена една санкция, поради което приема за правилно посоченото в НП обвинение за деяние по чл. 97, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт.6 от ЗАПСП. Повдигането на обвинение за едно нарушение не нарушава правото на защита на жалбоподателя, нито му е попречило да разбере обвинението и да организира защитата си.

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно административно наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на „***“ООД за извършено нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт.6 от ЗАПСП.

 

 

 

 

След като е квалифицирал правилно административното нарушение административно наказващият орган е приложил и относимата санкционна разпоредба. За констатираното административно нарушение законодателят е предвидил налагане на административно наказание "имуществена санкция" в размер от 2 000,00 лв. до 20 000,00 лв. В случая административно наказващият орган при индивидуализацията на наказанието е отчел минималния брой на препредаваната телевизионна програма, в случая само на ***. Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е определил размера на наложената санкция-близък до минималния такъв - 2 500, 00 лв., като не са налице основания за изменяване размера на наложената имуществена санкция, определена от АНО. При определяне размера на наказанието, административно наказващият е взел предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, като е наложил наказание, което съответства на тежестта на извършеното нарушение.

 

 

 

 

Предвид всичко изложено като взе предвид тежестта на нарушението съдът намира, че основателно административно наказващия орган е наложил административно наказание малко над минималния размер, предвиден от законодателя. Така определеното наказание в най - пълна степен съответства на целите на административното наказание.

            С оглед гореизложеното, съдът счита че процесното Наказателно постановление №7437/15.05.2020 г. издадено от зам.министър на културата е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски в размер на 202.50 лв. /чл.18, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и искането следва да бъде уважено.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №7437/15.05.2020 г. издадено от зам.министър на културата,  с което на „***“ООД гр.*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от П. П. И., за нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 6, пр. 3, алт.6 от ЗАПСП и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500.00 лв. /две хиляди и петстотин лева/.  

ОСЪЖДА „***“ООД гр.*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от П. П.И. да заплати н.М.Н.К. със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 202.50 лв./двеста и два лева и петдесет стотинки/.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

 

                                                                                                          Районен съдия: