№..................................................2019г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, XXIII-ти състав
в публично заседание на
седемнадесети септември 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Наталия Дичева
с участието на секретаря Светла Великова,
като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм. дело № 1491/2019г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалбата на С.В.С. *** срещу Решение № 105/22.04.2019г.
на Директор на ТД НАП – Варна, в частта,
в която е оставена без уважение жалбата й срещу ПНОМ с изх. № С190003-022-0018387/14.03.2019
г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД НАП- Варна.
Жалбоподателката твърди, че горепосочените задължения са
погасени по давност, като се позовава на разпоредбите на чл.171 ал.1 ДОПК. Твърди,
че не е била уведомявана за образуваното изпълнително дело, както и, че не и е
даван срок за доброволно изпълнение. Постановлението не отговаряло на условията
по чл. 195 от ДОПК, като от него не ставало ясно защо и във връзка с какви
задължения е наложена обезпечителната мярка. На тези основания моли да бъде
отменено ПНОМ, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните
правила. В с.з. не се явява и представлява.
Ответната страна - Директор на ТД на НАП Варна, в писмени
бележки оспорва жалбата.
Административен
съд – Варна, XXIII-ти състав след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, след проведено административно обжалване – задължителна
процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред, което обосновава извода
за процесуалната й допустимост, а разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и се иска
неговата отмяна от съда.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП - гр. Варна, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н. е на становище за
неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърден оспореният административен
акт. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160
от ДОПК, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен, имащо правен интерес от обжалване. По делото е приложена
обратна разписка, видно от която оспорения административен акт е връчен на 21.05.2019г.,
поради което съдът счита, че жалбата, подадена по пощата на 28.05.2019г., е в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С процесното Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С190003-022-0018387/14.03.2019 г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД НАП- Варна, с мотиви, че ще се затрудни събирането
на публично вземане в размер на 14840.62лв. , е наложена обезпечителна мярка – възбрана
върху следните недвижими имоти: земя и сграда - сграда, площ по док.-20.000
кв.м., построена върху дворно място с площ 375 кв.м., съставляващо УПИ XI-1449 в кв. 69, в гр. Провадия, общ. Провадия, обл.
Варна, ул. „Ген. Скобелев“ №35, както и поземлен имот пл. №УПИ I-1202, площ по док. 300.000 кв. м., находящ се в гр. Провадия,
общ. Провадия, обл. Варна, ул. „Лозарска“ №1, за сумата в общ размер на 14840.62лв.,
в т.ч. главница 13650.40лв. и лихва в размер на 1190.22лв. ПНОМ е връчено лично
на 24.03.2019 г.
Така постановеният акт е обжалван на основание и в срока
по чл. 197, ал. 1 от ДОПК пред
компетентния за това горестоящ административен орган - Директора на ТД на НАП -
гр. Варна, като в проведеното административно производство, Директорът на ТД на
НАП – Варна го е отменил в частта относно публично вземане по Наказателно
постановление №176/25.05.2009 г. на ОД на МВР-Варна в размер на 100лв., а в
останалата част го е потвърдил изцяло като правилен и законосъобразен.
Настоящото решение на Директора на ТД на НАП - гр. Варна,
в частта, в която е потвърдено обжалваното постановление, е предмет на
настоящия административноправен спор, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 2
от ДОПК.
По делото е приложена административната преписка, която
съдържа: становище от публичен изпълнител, ведно с всички приложения по
обжалвания акт, жалба от С.С. с вх. №18079/15.04.2019г., писмо до С.С. с изх.
№14522-1/29.03.2019 г. с разписка, жалба от С.С. с вх. №14522/26.03.2019г.,
съобщение за доброволно изпълнение, връчено на 01.03.2012г. на съпруга на
жалбоподателката, Разпореждане за присъединяване изх. №
15907/2011/000002/24.03.2014 г., връчено лично на 08.04.2018 г., ПНОМ изх.
№15907/2011/000005/29.10.2014г., връчено лично на 29.12.2014 г., Разпореждане
за присъединяване изх. №С160003-105-0042557/16.08.2016 г., ПНОМ изх.
№С170003-22-0003058/30.01.2017г., ПНОМ изх. №С180003-022-0033551/28.05.2018 г.,
връчено лично на 14.06.2018 г. и искане за събиране на суми по изпълнителен
лист изх. №11133/2.11.2015г. на РС-Варна.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд - гр. Варна, намира следното
от правна страна:
Съдът съобразно задължението си за пълна служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от
ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата акта са спазени
всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
При извършване на служебната проверка, настоящият съдебен
състав преценява, че ПНОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител
в ТД на НАП Варна, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК.
Постановлението е в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на
директора на ТД на НАП Варна също е валидно и допустимо. Същото е издадено от
компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.3 от ДОПК, съдът
отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна на
длъжника на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или 3/ неспазване на
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1
и чл. 195, ал.5 от ДОПК.
В конкретния случай не се оспорва размера на задължението
по изпълнително основание, а се твърди, че то е погасено по давност.
Производството по налагане на обезпечителни мерки е
започнало въз основа на установено и изискуемо публично вземане по
горецитираното изпълнително дело и в посочения размер.
С цел обезпечаването на публичното вземане, публичният
изпълнител е наложил оспорваната в настоящето производство обезпечителна мярка.
Правилно решаващият орган е потвърдил обжалваното пред него ПНОМ. Съобразил е,
че в случая са налице предвидените в ДОПК основания за налагане на
обезпечителни мерки. В случая липсват и данни за погасяване на задълженията на
жалбоподателката. Тези обстоятелства обосновават извода за затруднено събиране
на дължимите суми без предприетите действия по обезпечаването.
На следващо място, не са налице основанията на чл. 197,
ал. 3 ДОПК за отмяна на така определената обезпечителна мярка от съда. По
делото не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателката, в случая
длъжника, че същата може да представи обезпечение на дълга си в безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От друга страна,
наложените обезпечителни мерки са съобразени с установеното и изискуемо
вземане, дължимо от длъжника. Съгласно чл. 195, ал. 1 ДОПК на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечението се
извършва чрез налагане на някоя от предвидените в чл. 198, ал. 1 от същия
кодекс обезпечителни мерки. Следва се отбележи, че разпоредбата на чл. 195, ал.
1 ДОПК касае публичните вземания на държавата към жалбоподателката, т.е.
вземането е ликвидно и изискуемо, и в тази връзка не намира опора в закона
твърдението на жалбоподателката, че вземането следва да се отпише като погасено
по давност, какъвто е и правилния извод на решаващият орган.
Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. дело №
3/2016г. на Върховен административен съд касае давността, в хипотезата на чл.
82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“. За
вземания, които са различни от глоби, основанието за прекратяване е по ДОПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли две години, когато наложеното наказание с глоба. Според ал. 2 на чл.
82 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за събиране на вземанията.
Според ал.3 на чл. 82 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява,
независимо от спирането
или прекъсването на давността, ако е изтекъл срок, които надвишава с една втора
срока по ал. 1. Видно от чл. 82 ал. 4 от ЗАНН разпоредбата на ал. 3 от същия
член не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането и в срока по
ал. 1 е образувано изпълнително производство. Тези разпоредби, обаче касаят
единствено приложението на института на давността само по отношение на административното
наказание „глоба“.
За глобите, таксите и разноските, по влезли в сила
присъди, като вид публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, се прилагат
нормите на ДОПК, уреждащи давността. Съгласно чл. 171 от ДОПК ал. 1 публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно
ал. 2 на същата разпоредба с изтичането на 10- годишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено. Съгласно чл. 172. ал. 1 от ДОПК давността спира: 1.
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на
акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.
когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва: 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Съгласно ал. 2 давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение.
В конкретния случай, с оглед на цитираните - норми,
давността по чл. 171, ал.1 във вр. с ал.2 от ДОПК, по Наказателно постановление
№0171/14.04.2011 г. е започнала да тече от влизане в сила на акта - 14.12.2012
г., била е прекъсната на 17.01.2014 г. с изпращане на вземането за събиране от
НАП и е започнал да тече нов давностен срок. На 24.03.2014 г. с издаденото от
публичния изпълнител разпореждане за присъединяване към ИД, давността отново е
прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок. На 29.12.2014 г. с връчване
на издаденото след образуване на изпълнителното дело ПНОМ №
15907/2011/000005/29.10.2014 г. давността е спряна. Същата се следва спряна и с
налагането на обезпечителните мерки с ПНОМ №С170003-022-0003058/30.01.2017 г. и
ПНОМ №С180003-022-0033551/28.05.2018 г. По Изпълнителен лист №985/23.10.2015 г.
и Изпълнителен лист №1276/17.02.2016 г. на PC-Варна по НОХД №1493/2014 г. - публичните задължения е
следвало да се платят през 2015 г., когато е влязъл в сила съдебният акт
(Присъда № 190/30.04.2015 г. на PC-Варна) и давностният срок е започнал да тече считано от
01.01.2016г. С издаденото от публичния изпълнител Разпореждане за
присъединяване №С160003-105-0042557/16.08.2016 г. давността е прекъсната по
реда на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК започва да
тече нов 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. С ПНОМ
№С170003-022-0003058/30.01.2017 г. погасителната давност е спряна по реда на
чл. 172, ал.1, т. 5 от ДОПК. По същият ред на 14.06.2018 г. е спряна
погасителната давност с налагането на обезпечителните мерки с ПНОМ
№С180003-022-0033551/28.05.2018 г.
Следователно не е налице основание за отмяна на ПНОМ с
изх. № С190003-022-0018387/14.03.2019 г. Спазени са изискванията за налагане на
обезпечителни мерки, като публичното вземане е установено и изискуемо.
Оспорваните действия са извършени от компетентен орган, в необходимата форма за
валидност на волеизявлението и в съответствие с материалния закон, поради което
следва да се формира извод за законосъобразност на наложената обезпечителна
мярка. При издаването на административния акт, процесуалния и материалния закон
са приложени правилно. Приходната администрация е действала законосъобразно при
предприемане на действията по обезпечаване на публичните вземания. Решението на
директора на ТД на НАП, в частта, в която е потвърдено постановлението на
публичния изпълнител, е законосъобразно, а оспорването следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата
за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателката
С.С. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100
лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на осн. чл.
143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от горното, на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.В.С. *** срещу Решение №
105/22.04.2019г. на Директор на ТД НАП –
Варна, в частта, в която е оставена без уважение жалбата й срещу ПНОМ с изх.
№С190003-022-0018387/14.03.2019 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД НАП- Варна.
ОСЪЖДА С.В.С. ***, с
ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП - гр. Варна сумата от 100 лв. /сто
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: