№ 6842
/гр./, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110138483 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Д. Б. Б. в качеството му на собственик на ½ идеална част от
топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен № ********, дължи цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в
размер на 646,86 лева (шестстотин четиридесет и шест лева и 86 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2020г. до 22.07.2022 г. в размер на 89,60 лева (осемдесет и девет
лева и 60 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 19,41 лева (деветнадесет лева и 41 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 10.08.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 22.07.2022 г. в размер на 3,84 лева (три
лева и 84 стотинки). Претендира и разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от /фирма/ съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба. В
подаденото възражение по чл. 414 ГПК твърди, че не живее на адреса от 10 години.
Третото лице –помагач не е взело становище по предявения иск.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Подадено е
възражение от Д. Б. в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение от
02.09.2022 г. по ч.гр.д. № 43244/2022 г. по описа на СРС. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
е подаден иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. П. М. не е подала възражение в срок и
заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на нея по арг. от чл. 416 ГПК.
За основателността на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. За основателността на исковете
с правно основание чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на
които основава изгодни за себе си последици.
По делото не се спори, а и се установява от писмените доказателства, че П. М. и
Д. Б. са сключили граждански брак на 25.09.1983 г., който е прекратен на осн. чл. 99,
ал. 1 вр. ал. 2 от СК с решение от 16.04.2004 г. по гр.д. № 386/2004 г. по описа на СГС,
като дълбоко и непоправимо разстроен. Със същото решение е предоставено
семейното жилище – апартамент № *** , ***************** за ползване на П. М..
Установява се от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти от 26.02.1988 г., че П. Д. Б.а/ М. след прекратяване на
брака/ и Д. Б. Б. са придобили собствеността върху апартамент № ***, на
******************* по време на брака им в режим на съпружеска имуществена
общност. С прекратяването на брака между бившите съпрузи е възникнала обикновена
съсобственост при равни квоти /по 1/2 идеална част/, поради което същите отговарят за
заплащането на доставената в имота топлинна енергия.
Възраженията на ответника, че не притежава качеството потребител на топлинна
енергия за имота по смисъла на чл. 153 ЗЕ, респективно не дължи претендираните
суми, тъй като не е живял на адреса, доколкото апартаментът е предоставен за
ползване на бившата му съпруга по силата на бракоразводното решение са
неоснователни. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената . Прието, че в тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
2
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Когато топлоснабденият имот е жилище,
притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му
след развода със съдебно решение на единия съпруг, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1
СК между двамата съпрузи възниква наемно правоотношение, като това
правоотношение се е извеждало по тълкувателен път и при действието на чл. 107, ал. 1
СК (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида на негово име за целия имот, тогава той става клиент на
топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част, и за другата,
притежавана от другия съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото
жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не е сключен, двамата
бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебно решение само на единия съпруг.
Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е
достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия
продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в
качеството си на обикновени съсобственици.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява след
прекратяване на брака П. М. да е сключила такъв договор с топлопреносното
предприятие, включително с откриването на индивидуална партида при последното за
целия имот. По делото не са ангажирани доказателства в горния смисъл – не е
представена молба декларация за откриване на партида за имота на нейно име, въз
основа на която да се приеме, че бившата съпруга на ответника е отправила
предложение до ищеца за сключване на писмен договор при публично известни общи
условия, което ищецът да е приел с откриване на партидата, а само това обстоятелство
би освободило ответника от отговорност пред ищцовото дружество за плащане
стойността на доставената до имота топлинна енергия. Обстоятелството, че ищецът
издава фактури на нейно име, не е достатъчно да обуслови извод в горния смисъл и да
изключи отговорността на ответника. Ето защо съдът приема, че за процесния период
клиенти на топлинна енергия са били и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ в качеството им на съсобственици. С оглед на нормативната уредба,
неотносими за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми
към ищеца, е възражението на ответника, че фактически не е е ползвал имота.
Като безспорни между страните в хода на производството са приети и обявени
обстоятелствата, че до топлоснабдения имот е доставено в процесния период
твърдяното количество топлинна енергия в претендираната от ищеца спрямо ответника
стойност в размер на 646,86 лева, както и стойността на дяловото разпределение,
претендирана от ответника в размер на 19,41 лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето основание за периода от
15.09.2020 г. до 22.07.2022 г. , а като размер не се оспорват от ответника.
3
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Установява се, че на проведено общо събрание на етажните собственици
съгласно приложен по делото протокол /л. 32/ е взето решение да бъде сключен
договор за услугата топлинно счетоводство с /фирма/ и такъв е сключен на 18.09.2001
г. От съвкупната преценка на писмените доказателства: изравнителни сметки и отчети
на уреди за дялово разпределение / л.74-77/ по делото се установява, че в процесния
период е извършвана услугата за дялово разпределение. С оглед изложеното съдът
приема, че страните са се съгласили, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат
заплатени сумите за дялово разпределение на ТЕ за процесния период, които не се
оспорват като размер. Ето защо искът е основателен.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно искът за сумата в размер на 3,84 лв., представляваща мораторна лихва в
периода от 31.08.2019 г. до 22.07.2022 г. г. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 34,80 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 84,37 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 34,80 лева, и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 84,37 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д. Б. Б., ЕГН
********** с адрес: /гр./, че Д. Б. Б., ЕГН ********** дължи на /фирма/, ЕИК
********* цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в /адрес/, абонатен № ******** за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в
размер на 646,86 лева (шестстотин четиридесет и шест лева и 86 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2020г. до 22.07.2022 г. в размер на 89,60 лева (осемдесет и девет
лева и 60 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
4
01.07.2019 г. - 30.04.2021 г. в размер на 19,41 лева (деветнадесет лева и 41 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 10.08.2022 г. до изплащане на вземането,
предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43244/2022 г. на СРС, 166
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до
22.07.2022 г. в размер на 3,84 лева (три лева и 84 стотинки) като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Б. Б. ЕГН ********** с адрес: /гр./ да заплати на /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 84,37 лева,
разноски за заповедното производство и 84,37 лева, разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5