№ 207
гр. Сливница, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20221890100628 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.8, ал.1 вр. чл. 10, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗЗДН по
повод подадена молба от Д. А. И. срещу А. Д. А..
Молителят Д. А. И. моли да бъде издадена заповед за защита по Закона за защита
срещу домашното насилие, с която ответникът по молбата А. Д. А. да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо него и да бъде отстранен от жилището
на пострадалия за максимално предвидения в закона срок.
В молбата си Д. А. И. твърди, че на 08.08.2022 г. около 13.00 часа в жилището му в
гр. Б., Софийска област, ул. „........ синът му А. Д. А. извършил акт на домашно насилие,
изразяващ се във викове, заплахи, че с молителя и съпругата му е свършено, че ще ги избие
и никой нищо не може да му направи, както и налитал да нанесе побой на молителя. В
молбата е отразено, че описаният акт на домашно насилие е извършен от ответника под
въздействието на употребено сериозно количество алкохол, в резултат на което той бил
агресивен и това породило страх у молителя, че ще изпълни заканите си. Изложено е в
молбата, че този акт не е еднократен, молителят и съпругата му са подложени на постоянен
психически тормоз от страна на ответника, който редовно злоупотребявал с алкохол.
Посочено е, че при всяка подобна проява молителят и съпругата му напускали жилището си
и отивали да пренощуват при дъщеря си в гр. София. Молителят се притеснява за
собствената си и на съпругата си сигурност.
При така изложените обстоятелства, молителят желае спрямо ответника по молбата
да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени посочените в молбата мерки за
защита по ЗЗДН.
1
В съдебно заседание молителката се явява лично и с адв. И. от САК и поддържа
молбата.
Ответникът по молбата не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание изразява
становище за отхвърляне на молбата и отрича да е извършил домашно насилие по
отношение на родителите си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
В приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителят Д. А. И. е
отразил, че на 08.08.2022 г. в гр. Б., ул. „........ спрямо него бил извършен акт на домашно
насилие от страна на ответника по молбата, изразяващ се във викове, крясъци, блъскане на
врати, псуване, заплахи, че с молителя и съпругата му е свършено, че ще ги избие и никой
нищо не може да му направи, както и налитал да нанесе побой на молителя.
В представеното по делото медицинско направление е отразено, че молителят страда
от хипертонична болест, мениеров синдром, аритмия и хроничен панкреатит.
В декларация от 15.07.2021 г. ответникът по молбата е декларирал, че ще
преустанови употребата на алкохол, няма да подлага на психическо насилие родителите си,
няма да повишава тон в тяхно присъствие, няма да използва неуважителни обръщения,
обидни думи и закани.
От показанията на св. Т.З. И.а се установява, че отношенията между страните по
делото са конфликтни от години. Св. И.а посочва, че синът и съпругът й се карат и бият,
като последния възникнал помежду им конфликт бил през месец август 2022 г. след обяд,
когато синът й бил употребил алкохол и започнал да ги псува и обижда като ги наричал
„боклуци“, заплашвал ги „че ще ги избие, че е свършено с тях, че той ще отиде в затвора, а
те в гроба“. Св. И.а твърди, че при предходни подобни случаи те излизат от вкъщи и отиват
да преспят при дъщеря им в гр. София, ж.к „Люлин“.
Съдът кредитира показанията на разпитания в хода на делото свидетел, тъй като в тях
не са налице противоречия и са последователни. Свидетелят И.а в показанията си
възпроизвежда непосредствените си личните впечатления от конфликтните отношения
между страните и относно конкретния акт на домашно насилие. Поради това съдът ги
възприема като достатъчно информативни относно релевантните към предмета на делото
обстоятелства.
При горните факти, приети въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на
нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което производството е допустимо. Доколкото се установява, че ответникът е
лице, с което молителят има родствена връзка по права линия, то случаят попада в
приложното поле на хипотезата по чл. 3, т. 5 ЗЗДН, поради което и ответникът е
процесуално легитимиран да отговаря по молбата.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се обезпечава чрез
2
ЗЗДН, за молителя търсещ защита по този закон е предоставен улеснен ред. Съобразно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация. Т. е. на декларацията по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на
основание приложената декларация, в случай, че в нея се съдържа конкретно и ясно
описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Съобразно нормата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално
насилие“ но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни
за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
психическо и емоционално насилие могат да бъдат вербалното насилие (псуване, обиждане,
крещене), унижаване, предизвикване на страх.
С оглед съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства извършеното
на 08.08.2022 г., изразяващо се в изричането на обидни думи и отправянето на заплахи за
физическа агресия, следва да се квалифицира като упражняване на домашно насилие, след
като видно от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и свидетелските показания на св. И.а,
молителят е възприел осъществените от ответника действия като тормоз и се е почувствал
застрашен.
В случая се касае за психическо и емоционално насилие, което е неприемливо и не
следва да бъде толерирано. За да е налице емоционално насилие е достатъчно е деятелността
на извършителя да въздейства негативно върху емоционалното спокойствие и
уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея тревога, стрес, безпокойство и др.
неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и
възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като
психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Обратното разбиране влиза в
противоречие с идеята на закона за своевременност на защитата и ограничаване
възможността от настъпване на по-тежки вредоносни последици за жертвите.
За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази и изложеното в декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, на която законът придава обвързваща съда доказателствена сила, като същата
представлява достатъчно доказателство за основателността на подадената молба за защита.
Тази декларация обръща доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на
сочения извършител. Следва да се отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена
стойност на тази декларация, е разместил доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като
при наличието на такава, в тежест на сочения извършител се разпределя тежестта да докаже,
3
че не е извършил деянията, съставляващи актове на домашно насилие.
Същевременно, при възложената на ответника доказателствена тежест, същият не е
ангажирал доказателства за опровергаването на обстоятелствата, изложени в декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
С оглед на горното, ответникът А. А. следва да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие над пострадалото лице Д. А. И., за срок от една година и
шест месеца, считано от издаване на заповедта и на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН да му бъде
наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие. Съдът намира че така определените по вид и размер мярка за защита от
домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалото
лице.
А. Д. А. следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на РС – гр.
Сливница, държавна такса по производството в размер на 25 (двадесет и пет) лв.
Доколкото молителят не е заявил претенция за разноски, съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. Д. А. , с ЕГН ........ от гр. Б., Софийска област, ул.............. да се
въздържа от извършване на домашно насилие над Д. А. И. с ЕГН **********, за срок от 18
(ОСЕМНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА, считано от днес.
Да се издаде заповед за защита в горния смисъл като в нея се впише
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 2 ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т.2 от ЗЗДН на А. Д. А., с ЕГН ........ от гр. Б.,
Софийска област, ул.”............. съвместно обитаваното с пострадалото лице жилище,
намиращо се в гр. Б., Софийска област, ул.............. за срок от 18 (ОСЕМНАДЕСЕТ)
МЕСЕЦА, считано от днес.
НАЛАГА на основание чл.5, ал.4 на А. Д. А., с ЕГН ........ от гр. Б., Софийска област,
ул.”............. ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА А. Д. А., с ЕГН ........ от гр. Б., Софийска област, ул.”............. да заплати на
държавата, по сметка на РС – гр. Сливница, държавна такса по производството в размер на
25 (двадесет и пет) лв.
Препис от решението да се връчи както на страните, така и на РУМВР – гр.
Сливница.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7 – дневен срок от
4
днес.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5