Производството е по Глава 21 от
Наказателно-процесуалния кодекс.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. П. – защитник на подсъдимата М.Д.Д. ***, ЕГН ********** против Присъда №730/07.12.2016 г. по нохд №652/2016 г. по описа на Районен съд Разград.
Постъпила е жалба (вх.
№12691/19.12.2016 г. на РС Разград) от адв. П. –
защитник на подсъдимата М.Д.Д., в която се излагат
оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, явно несправедлива,
тъй като е постановена при неизяснена фактическа обстановка и изводите на съда
не кореспондират със свидетелските показания и останалите доказателства по
делото.
В допълнителни съображения се сочи, че:
- приетото от съда заключения по графологическа
експертиза е в несъответствие с гласни доказателства, които съдът кредитира –
вещото лице твърди, че подписи не са положени от подсъдимата, а по делото е
установено, че са изпълнени от подсъдимата. Според защитника това поставя под
съмнение заключението на вещото лице и по отношение на останалите лица –
членове на ТЕЛК. Сочи, че неправилно са ползвани образци от подписи, поставени
6 години по-късно;
- СМЕ не дава отговор на поставените въпроси, а
повтаря обвинителния акт, че експертното решение е неистински документи.
Намира, че неправилно съдът приема, че подсъдимата е
била наясно, че решението е неистински документ, тъй като не е установено по
безспорен начин, че подписите на членовете на ТЕЛК са неистински, не е ясно
след като съдът приема, че подсъдимата не се е явила на комисия, защо не е била
призована след като е подала заявление, няма обяснение в мотивите и защо след
като е неистинско решението на ТЕЛК е било изпратено по служебен път до РКМЕ
Разград.
В съдебно заседание защитникът адв.
П. моли да бъде отменена постановената присъда и подсъдимата да бъде призната
за невиновна. Счита, че се установява фактическата обстановка, различна от приета
от РРС, тъй като по делото е безспорно установено, че на 09.07.2010 г.
подсъдимата е подала молба-декларация за първично освидетелстване в РКМЕ, във
водения журнал на ТЕЛК Разград е отбелязано,
че на 04.10.2010 г. е издадено решение, което е било получено в РУСО-
Разград, изпратено по служебен път от РКМЕ.
Не се потвърждават твърденията, че подсъдимата е
представила решение в НОИ – тя е представила копие, което копие е незаверено. Според графична подписът
под заявленията не е на подсъдимата, съответно няма как да е използвала
въпросния неистински документ. Заявява, че подсъдимата не е съзнавала, че
издаденото експертно решение е неистински документ, тъй като е страдала от
заболяване, подала заявление, явила се е
пред ТЕЛК и получила решението. Позовава се на т. 5 от Постановление №8/1978 г.
на Пленума на ВС, съгласно което не е налице документна измама, когато деецът е
имал фактическо основание за получаване на обществено имущество в допустимите в
нормативните актове раздели. Моли съда да отхвърли предявените граждански
искове.
В последната си дума жалбоподателят М.Д. заявява, че
не е виновна и че е имала такива заболявания.
Препис от жалбата и допълнителните съображения са
връчени на РП Разград на 07.02.2017 г. и на 23.01.2017 г., писмени възражения, по чл. 322 НПК, срещу подадената жалба не са
постъпили.
В съдебно
заседание прокурорът излага доводи,
че жалбата е неоснователна. Счита, че превратно се тълкуват събраните по
делото доказателства, като такива от
които се установява, че жалбоподателката се е явила
за освидетелстване. Установено е, че е поискала освидетелстване, че е получила документ, но не и че се е явила за
освидетелстване. Позовава се на това, че в хода на наказателното производство безспорно
е установена неистинност на експертното решение. Освен това, според заключението
на съдебно-медицинската експертиза, жалбоподателката е
имала такова заболяване, но това заболяване към онзи момент не е било в
достатъчна степен. Моли съда да остави
жалбата без уважение.
Представителят
на НОИ излага становище, че жалбата е
неоснователна. Счита, че основание за отпускане на пенсия е не заболяването, а
експертното решение на ТЕЛК. Моли съда да потвърди присъдата.
Представителят
на АСП излага становище, че присъдата
е законосъобразна, правилна и постановена в съответствие със събраните
доказателства. Основание за отпускане на личните добавки е установена неработоспобност над 70%, а не предполагаемо заболяване.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера и обхвата
на въззивната проверка, съобразно чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от
лица, които имат право на жалба.
С обжалваната Присъда №730/07.12.2016 г. по нохд №652/2016 г. Районен съд Разград е признал подсъдимата
Д. за виновна в това, че в периода от
08.11.2010 г. до 30.01.2016 г., в гр. Разград, в с. Езерче и в гр. Цар
Калоян, действайки в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно
решение № 0653 от 04.10.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК
за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, представен на
08.11.2010 г. в гр. Разград, пред Н.Д.В.– служител на Районно управление
“Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/ и на 27.01.2011 г. в гр.
Цар Калоян, пред Й.И.Й.– служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр.
Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество:
– пари, на обща
стойност 4 023, 33 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София
и
-
пари, на обща
стойност 1 189, 50 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална
интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за
диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция за социално подпомагане – гр. София, всичко на
обща стойност 5 212, 83 лв., с намерение да ги присвои.
За престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК й е наложено е наказание лишаване от свобода за срок от две години
и четири месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК.
Съдът е уважил граждански искове и осъдил подсъдимата
да заплати на НОИ гр. София, сумата от 4 023, 33 лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й
изплащане и на Агенция за социално подпомагане
гр. София, сумата от 1 189, 50 лв., представляваща обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 31.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и
присъдил разноски.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Д.Д. е родена
на *** ***. Д. е с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана.
През 2010 г. М.Д. подала молба-декларация вх.
№3251/09.07.2010 г. до ТЕЛК Разград, чрез РКМЕ Разград за освидетелстване
поради заболяване. Документите били приети от служител на РЗИ – Цена Стефанова
Иванова (досие на Д., изпратено от РЗИ
до ОДМВР Разград с писмо изх. №РД 14-148/15.06.2016 г., вх.
№330000-12701/16.06.2016 г. ОД МВР, приложено към ДП). С молбата представила
протокол на мед.комисия №286/24.05.2010 г., епикризи,
снимки и др. медицинска документация.
Съгласно установения ред, досието
на Д. (медицинско експертно досие), образувано по подадените от нея заявления и
представена медицинска документация, било изпратено от РКМЕ към РЗИ на ТЕЛК
Разград.
Според писмо изх.
№ЛД3335/15.06.2016 г. (л. 123 от ДП) в информационната система на МБАЛ няма
данни за М.Д..
Видно от отговора на МБАЛ „Д-р
Братан Шукеров“ АД СМолян и
изпратените мед.документи (л. 131-136) Д. е била на лечение и е издадена,
приложената към досието, епикриза.
От СМЕ, прието в хода на въззивното съдебно следствие (л. 104 и л. 188 от внохд №52/17 г.) , се установява, че подсъдимата Д. е
страдала от посочените заболявания в решението на ТЕЛК. Видно от епикризата на МБАЛ Смолян към 2008 г. е страдала от интермитентна хидрартроза и е
провеждането лечение. Имала е болки, отток на коленните стави, по-изразена в
ляво и сутрешна скованост.
Видно от представената епикриза пред въззивния съд (л.
160, внохд №52/17 г.) подсъдимата Д. страда от ревматоиден артрит и след 10-годишни оплаквания от болки в
областта на лявата колянна става, на Д. е извършено ендопротезиране на лява колянна
става – „тотална смяна на коляно“ на 12.09.2017 г. Това несъмнено сочи, че не е
налице подобряване на състоянието на подсъдимата, в сравнение с установеното
през 2010 г., нито ремисия, нито добро състояние на
ставите й.
След получаване на досието на Д.
в ТЕЛК било изготвено и приложено към досието й Експертно решение
№0653/04.10.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски-Разград“ АД.
Решенията на ТЕЛК се изготвяли на
пишещи машини, като една част се изготвяла в залата, където се извършват
прегледите от лекарите, а друга част се оформяла от техническите изпълнители
извън залата, а след това се връчвали на лицата, които чакали навън, за да
получат решението си.
В решението било вписано, че е изготвено и подписано от д-р Р.Д.Д., като „Председател“, д-р М.К.М., д-р В.Х.М.и д-р Б.Г.Б.,
като „Членове“. Решението било подпечатано с печата на ТЕЛК и изглеждало
редовно. От назначената на ДП експертиза, а и от повторната, приета в хода на въззивното съдебно следствие, се установява, че саморъчните
подписи за „председател“ и „членове“ не са изпълнени от д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., д-р В.Х.М.и д-р Б.Г.Б..
Решението било вписано в
регистрите на ТЕЛК (л. 69, нохд №652/2016 г. РС
Разград).
По неустановен начин и от неустановено лице
това решение било предадено на Д..
Досието на Д., ведно с Експертно решение №0653/04.10.2010 г. е предадено
от ТЕЛК на РКМЕ към РЗИ.
С решение №1453/18.11.2010 г.
медицинска комисия на НОИ, в състав – д-р К., д-р Д. и д-р Д., потвърдила Експертно решение
№0653/04.10.2010 г.
В експертното решение било
посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни
вени на долните крайници“, а също и че е с
74% трайно намалена работоспособност, считано от 14.05.2010 г.
На 08.11.2010 г. РУ „Социално осигуряване“ гр. Разград било подадено заявление от името на подс. Д. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. №
МП-20353/08.11.2010 г. и заявление за отпускане на социална пенсия за
инвалидност с вх. № МП – 20354/08.11.2010 г., със заявлението е представено решение
№0653/04.10.2010 г. на ТЕЛК. Заявлението било прието от св. Н. В.– служител в Районно
управление „Сциално
осигуряване“ – гр. Разград. След като било преценено, че подсъдимата има право
да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална
пенсия за инвалидност, с разпореждане №**********/10.12.2010 г. на Директора на
РУ„Социално осигуряване“ на Д. била отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 14.05.2010 г. в размер на 142, 88 лв. и социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност по чл. 90,
ал. 1 от КСО, считано от 14.05.2010 г. в
размер на 27, 74 лв. Тези суми били изплащани
на подсъдимата чрез пощенската станция в с. Езерче. Пенсиите в посочения размер
М. Д. получавал от 14.05.2010 г. до 30. 04.2012 г., като в този период били
изплатени от НОИ гр. София пенсии в общ размер от 4 023, 33 лв. С разпореждане
№ Ра-207/21.04.2012 г. на ТП – Разград при НОИ – гр. София изплащането на
пенсиите е спряно, считано от 01.05.2012 г.
на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.
На 27.11.2011 г. подс. Д. подала молба-декларация
с вх. №ЦК 9/27.01.2011 г. за отпускане на месечни добавки за социална
интеграция до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград. Документите
били приети от св. Й. Й. - социален работник в отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ към
дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград, с изнесено работно място в гр.
Цар Калоян. Към заявлението също било приложено копие от решението на ТЕЛК, за
да удостовери наличието на заболяване, което й дава право на тези добавки. Въз
основа на представените документи на Д. била отпусната месечна добавка за
социална интеграция за транспорт в размер на 9,75 лв. и месечна добавка за
социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9, 75
лв. Тези добавки били получавани от подсъдимата в периода 01.01.2011 г. - 31.01.2016
г. Паричните средства били изплащани от Агенция „Социално подпомагане“ гр.
София чрез пощенската станция в с. Езерче. В посочения период на подсъдимата
били изплатени по този ред месечни добавки за социална интеграция в общ размер
от 1 189, 50 лв.
Според заключението по съдебно-почеркова
експертиза подписът в графа „подпис“ в
молба –декларация с вх. №9/27.01.2011 г. не е изпълнен от М.Д.Д.. Но в съдебно заседание на 07.12.2016 г. на подсъдимата
е предявена молба –декларация с вх. №9/27.01.2011 г. на л. 51 от ДП и същата е
заявила, че е подписана от нея. Разпитаният в същото съдебно заседание свидетел
Йорданов – социален работник, приел молбата твърди, че лично се подава
заявлението или се прилага пълномощно.
Описаната фактическа
обстановка съдът намира за установена въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, писмените доказателства и заключенията на вещите лица по назначените
по делото експертизи.
От правна
страна.
Установено
е, че Д. е получила имущество, въз основа на решение на ТЕЛК, което не е
подписано от членовете на ТЕЛК и съставлява неистински документи, но за да се
приеме, че деянието осъществява състав на престъплението по чл. 212 НК, то от субективна
страна, следва да е налице пряк умисъл и користна цел.
Безспорно се установява, че
подсъдимата Д. е подала молба-декларация вх. №3251/09.07.2010 г., чрез РКМЕ
Разград, до ТЕЛК за освидетелстване поради заболяване. Безспорно е установена
истинността на част от медицинските документи – тези издадени от МБАЛ Смолян.
Според справките от МБАЛ Разград Д. не е вписана в информационната система на
здравното заведение и няма данни да са издавани представените медицински
документи. Безспорно е установено, че Д. е страдала от варикозни
вени и гонартроза. Безспорно е установено, че
подсъдимата Делян е претърпяла ендопротезиране на лява колянна става – „тотална смяна на коляно“ на 12.09.2017 г.
именно поради увреждане на колянната става със
значителна давност. Безспорно е установено, че след като по служебен път
досието на Д. е изпратено от РЗИ на ТЕЛК, е съставено решение на ТЕЛК, в което е
отразено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни
вени на долните крайници“, а също и че е с 74% трайно намалена
работоспособност, считано от 14.05.2010 г. Безспорно е установено, че медицинска
комисия на НОИ, в състав – д-р Костадинов, д-р Дескова
и д-р Денев, потвърдила Експертно решение №0653/04.10.2010 г.
Съставът на
ОС Разград намира, че извършеното от подсъдимата не осъществява състава на
престъплението по чл. 212 НК. В хода на наказателното производство е
установено, че Д. е получила имущество, въз основа на решение на ТЕЛК, което не
е подписано от членовете на ТЕЛК, но съдът намира, че подсъдимата не е
извършила престъпление, тъй като не е съзнавала, че ползва неистински документ.
От субективна страна, документната измама е престъпление, което може да бъде
осъществено само при наличието на пряк умисъл и на користна цел. Събрани са данни (показания на
св. Ш.) в хода на делото, че единствен служител на ТЕЛК– П.Д. е вписвала
решенията и се е занимавала с приемане на документите, че същата укривала
медицински документи, вписвала лица с неистински експертни решения. Св. Шопов
твърди, че досиета не са стигали до лекарите. Но след като подсъдимата Д. е
страдала от заболяванията, описани в решението на ТЕЛК, лекувала се е от тях,
съответно от усложненията на заболяванията на коляното е претъпяла ендопротезиране през 2017 г., подала е молба за
освидетелстване, не може да се приеме, че подсъдимата е знаела, че получава
решение, което не е изготвено и подписано от лекарите, вписани като членове на
ТЕЛК. Не е установено по несъмнен начин, че подсъдимата не се е явявала на
преглед, нито че е знаела, че следва да се яви на преглед, не се е явила и е
получила решение, съзнавайки че то е неистинско.
Решението
на ТЕЛК, след като е изпратено на НОИ по служебен път, е проверено от комисия
от трима лекари, която не е установила нередности от формална страна, или
несъответствие на диагнозата и определения процент и срок на
неработоспособността, и го потвърдила. Решението не е довело до съмнение в
контролиращите го експерт и комисия, съответно не може да се възлага в тежест
на подсъдимата да установи това, че има несъответствие в реквизитите на
решението, че тези диагнози предполагали по-нисък процент и друг срок, че имало
грешки в решението. От събраните доказателства не се установява, че подсъдимата
е съзнавала, че притежава неистински документ и че е искала, въз основа на него,
да получи, без правно основание, посочените парични средства. Водените, към
момента на съставяне на решението, регистри, организацията на работа в ТЕЛК,
начина на изготвяне и предаване на решенията на ТЕЛК не дава възможност да се
приеме за установено по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства,
че подсъдимата, без да се явява в ТЕЛК, е получила решение, за което е знаела,
че не е подписано от членовете на ТЕЛК.
С оглед на
това ОС Разград, предвид правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК отмени първоинстанционната присъда, тъй като е неправилна и призна
подсъдимата за невиновна.
След като
съдебният състав приема, че подсъдимата
не е извършила престъпление по чл. 212 НК, то са неоснователни предявените
граждански искове, тъй като не е налице деликт и не е
налице основанието по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди в полза
на гражданските ищци. Предявените граждански искове са неоснователни, тъй като
не се установява виновно причиняване на имуществени вреди от подсъдимата.
Председател: Членове:
1. 2.
НР