Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр.Дряново, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Емилия
Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 356 по описа
за 2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на
******, *** рег. № ***, чрез “******” ***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, ******, ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник юрисконсулт Н.А.М., против Д.Р.Х. ***, се излага че по силата на договор за потребителски заем с
номер CREX-14266905,
сключен на 03.12.2016, ******, *** рег. № ***, чрез ******, *** е отпуснало паричен кредит на
ответника в размер на 843,37 лв., която сума била изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което дружеството изпълнило
задължението си по договора. Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". За ответника възникнало задължението да погаси заема на 18
месечни вноски, всяка по 56.97 лв., които вноски съставлявали изплащане на главница по заема, ведно с
оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент на разходите 28.75 % и годишния
лихвен процент 25.53 % , посочени в параметрите по договора.
Ответникът преустановил плащането на вноските на 05.03.2017 г., като към тази дата погасил две месечни вноски. На основание чл. 3 от договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 911.46 лв., представляващ оставащите 16 погасителни вноски към 05.04.2017 г., към
която дата кредитът е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Кредиторът изпратил покана
за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и
поканил ответника да го погаси. Поканата е изпратена на адреса, който е деклариран
в договора, а съгласно чл. 10 от същия, всички изявления на кредитора се считат
за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора. Ответникът Д.Р.Х. дължал главница в
размер на 765.67 лв., възнаградителна лихва в размер на 145.79 лв. и и
обезщетение за забава за периода от настъпване на изискумостта на кредита -
05.04.2017 г. до 11.02.2018 г. в размер на законната лихва - 66.62 лв.
Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 93/2018 г. била издадена заповед за
изпълнение. След постъпило възражение е предявен настоящия иск.
Направено е искане
съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че Д.Р.Х. дължи на ******, *** рег. № Б.Б., чрез ******, ***, следните
суми по договор за потребителски заем № CREX-14266905/03.12.2016 г.: 765.67 лв. – главница; 145.79 лв. - възнаградителна лихва по договора и 66.62 лв.
- законна лихва за забава за периода от 05.04.2017 г. до 11.02.2018 г. Претендират се сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 75,00 лв., както и
сторените в настоящото производство разноски – 125,00 лв. - държавна такса и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на назначения особен представител на ответника. В срок е постъпил
отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Прави се възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит, на осн. чл. 22 във вр. с чл. 10 ал.1, чл. 11 ал.1 т.20, чл. 11 ал.2 и чл. 12 ал.1
т.9 от ЗПК. Твърди се, че форматът и шрифтът на договора и Общите условия, които
са неразделна част от договора, са с формат и шрифт различен от 12 и приетият Times New Roman. Не са изчислени ГПР по определената в Приложение 1 към
чл. 19 ал. 2 ЗПК формула и начин. Няма обосновка как са получени. Не е посочен
лихвеният процент на ден. Не са посочени условията за упражняване правото на
предсрочно погасяване на кредита. Искането е да бъде постановено ответникът да
върне само чистата стойност на кредита съгл. чл. 23 от ЗПК, като исковете за
лихва или други разходи да бъдат отхвърлени като неоснователни.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че на 03.12.2016
г. ищцовото дружество е предоставило на ответника Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. На 03.12.2016 г. между “***” ЕАД, сега “******” ***, ЕИК ***, и ответника Д.Р.Х. ***, е сключен договор за потребителски заем с номер CREX-14266905, по силата на
който ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит на ответника в общ размер на 843,37 лв. за закупуване на пералня със сушилня, при фиксиран годишен
процент на разходите /ГПР/ от 28,75 % и лихвен процент от 25,53 %, който
съгласно чл. 2 е фиксиран за срока на договора. Не се спори, а това се установява
от представения касов бон, че на основание чл. 1 от договора, заемната сума е предоставена директно на търговеца, от който е закупена стоката.
В договора е посочено, че общата сума на плащанията е 1025,46
лв., платима на 18 месечни вноски, всяка по 56,97
лв., включваща съгласно чл. 2 от условията на договора, главница, разноски на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и надбавка, представляваща печалбата на
дружеството. Следователно разноските
на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
надбавката по чл. 2 в
конкретния случай са в общ размер от 182,09 лв. В договора е посочен падеж на всяка вноска, като първата вноска е с
падеж 05.01.2017 г., а последната вноска е с падеж 05.06.2018 г.
Ищецът признава, а и от справка –
извлечение от системата на заемодателя се установява, че на 30.01.2017 г. и
11.02.2017 г. ответникът е платил по 57 лв. или общо сумата от 114,00 лв., като
други плащания по договора за кредит не са извършвани, поради което в справката
е посочено, че ответникът дължи сумата от 765,67 лв. – главница и 145,79 лв. -
договорна лихва.
Съгласно чл. 3 от договора при забавяне на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска, в едно с
направените за събиране на вземането разноски. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена месечна
вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
уговорената надбавка, дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането.
По
делото е представено и писмо, с което длъжникът е уведомен, че е преустановил
плащането на вноските по кредита на 05.03.2017 г., поради което вземането е
обявено за предсрочно изискуемо. Писмото е връчено на посочения в договора
адрес на длъжника, като е получено от тъста му Б.Б..
От
заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, че в стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити: текстът „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити" в горната част на
първа страница на документа е написан и отпечатан с шрифт „Garamond", размер
- 10,5 пункта, а останалият
/преобладаващ/ текст на документа е написан и отпечатан с шрифт „Garamond", размер
- 11,5 пункта. В процесния
договор за потребителски кредит № CREX-14266905/03.12.2016 г., ведно с условията към него: текстът
„Име: X", „Дата:
X",
„Подпис: X", „Име:", „Дата:", „Подпис:"
в таблицата с графи за попълване в горната част на седма страница на договора е
написан и отпечатан с шрифт „Times New Roman", размер
11,5 пункта, текстът
„Подпис на Клиент:" и „Подпис на Кредитор:" в долната част на всяка
от страниците на договора е написан и отпечатан с шрифт „Garamond", размер
11 пункта,
а останалият /преобладаващ/ текст на договора е написан и
отпечатан с шрифт „Garamond", размер
11,5 пункта.
По ч. гр. дело № 93/2018 г. по
описа на ДРС, е издадена заповед № 39/26.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът Д.Р.Х. е осъден да
заплати на ищеца “******” ***, следните суми: 765,67 лв. - главница по Договор за потребителски заем с номер CREX -14266905,
сключен на 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.02.2018 г. до изплащане на вземането; 145,79 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2018
г.; 66,62 лв. - мораторна лихва за периода от
05.04.2017 г. до 11.02.2018 г., както и разноски в общ размер от 75,00 лв., от които 25 лв. - държавна такса и
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което и след указания на съда е предявен настоящият иск.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
От така събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 03.12.2016
г. между “******” *** и ответника Д.Р.Х. е
сключен договор за потребителски заем CREX-14266905, по силата на
който на ответника е предоставен и получен от него заем в
размер на 843,37 лв., като се е задължил да
върне заема до 05.06.2018 г., на осемнадесет
равни месечни вноски, всяка по 56,97
лв., или общо 1025,46 лв. включващи и договорна лихва от 182,09 лв. Ответникът е
платил само две погасителни вноски в общ размер от 114,00 лв., като на 05.03.2017 г.
е преустановил плащанията по договора, поради което на основание чл. 3 от
договора вземането е обявено за
предсрочно изискуемо, за което длъжникът е надлежно уведомен.
В чл. 10 -
чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за
сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл.
22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 –
12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като
посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на
сключването му. Неспазването на кое да е от тези изисквания е въздигнато от
законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора.
Същата е особен вид недействителност, предвид правните ѝ последици,
уредени в чл. 23 ЗПК. Въпреки опорочаването на договора за потребителски
кредит, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщането
на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.
В случая ответникът, чрез
особения си представител, е релевирал възражение за неспазване на изискванията
по чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 20, чл. 11 ал.2 и чл. 12 ал.
1 т. 9 от ЗПК.
Неоснователни
са възраженията за неспазване на изискванията на чл.
11 ал. 1 т. 20, чл. 11 ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 9 от ЗПК, тъй като правото на
отказ от договора, срока,
в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, са посочени в чл. 10 от
договора. Условията по договора са приложени към него и всяка
страница е подписана от страните по него. Посочен е годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит.
Според чл. 10,
ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
От заключението на изслушаната по
делото СТЕ, което е обективно и компетентно дадено и не е оспорено от страните,
категорично се установи, че текстът на стандартния европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити е написан и отпечатан с
шрифт „Garamond" в
размер 11,5 пункта, а текстът на процесния договор и
условията към него е написан и отпечатан на същия шрифт,
преобладаващо в размер 11,5 пункта. Следователно е налице
твърдяното от ответника нарушение на изискването за изписване на всички
елементи на договора на шрифт не по – малък от 12, което е достатъчно, за да се
счита, че договорът за потребителски заем CREX-14266905/03.12.2016 г. е недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 ЗПК.
След като договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита т.е. на това което е получил в заем, но не дължи
лихви и други разходи. Следователно ответникът дължи връщане единствено на главницата
по договора, която е в размер на 843,37 лв. Ищецът е направил
признание, че ответникът е заплатил по кредита сумата от 114,00 лв., като с
оглед изначалната недействителност на процесния договор, със същата следва да
се погаси съответната част от дължимата главница, но не и други задължения по
него, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК такива не се дължат. При това положение
заемателят е останал задължен по кредита за сума от 729,37 лв.
Поради изложеното предявеният иск
се явява частично основателен относно вземането за главница до размер на 729,37
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното ѝ изплащане. За горницата над тази сума до пълния
претендиран размер от 765.67 лв., както и за
останалите предявени вземания за договорна лихва в размер на 145.79 лв. за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2018 г. и за
мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 11.02.2018 г. в размер на 66,62 лв., исковете подлежат на отхвърляне
като неоснователни и недоказани.
Относно разноските:
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски. Съгласно
дадените указания в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС
в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на 55,93 лв.
В
настоящото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 125
лв. и 300 лв. за особен представител на ответника. В процеса ищецът е защитаван
от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се
следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда в
границите по чл. 25 ал. 1 НЗПП. По правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК и при общ
размер на разноските от 525,00 лв. ответникът следва да заплати на ищеца,
съразмерно с уважената част на исковете, сумата от 391,50 лв.
По аргумент
от т. 7 на ТР № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС, внесеният от
бюджета на съда депозит за вещо лице в размер на 150 лв. следва да се възложи
на страните, съобразно изхода на спора. Така, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ДРС сумата от 13,14 лв., а ответникът,
с оглед уважената част от исковете следва да заплати сумата от 111,86 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р.Х., ЕГН **********,***, че дължи на ******, *** рег. № Б.Б., чрез “******” ***, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. ***, ******, ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник юрисконсулт Н.А.М., СУМАТА от 729,37 лв. (седемстотин двадесет и девет
лева и тридесет и седем стотинки) - главница по Договор за потребителски заем с номер CREX
-14266905, сключен на 03.12.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.02.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 39/26.02.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 93/2018 г.
по описа на ДРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за главница за разликата
над 729,37 лв. до пълния претендиран размер от 765.67 лв., за сумата от 145,79 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2018 г. и за сумата
от 66,62 лв. - мораторна лихва за периода от 05.045.2017 г. до 11.02.2018 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Д.Р.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ******, *** рег. № Б.Б., чрез “******” ***, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. ***, ******, ***, представлявано от Д.Д., СУМАТА от 55,93 лв. (петдесет и пет лева и деветдесет
три стотинки)
направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 93/2018
г. по описа на ДРС, както и СУМАТА от 391,50 лв. (триста деветдесет и един лева и петдесет стотинки) направени разноски по гр. д. №
356/2018 г. по описа на ДРС, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “******” ***, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. ***, ******, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ДРС, СУМАТА от 13,14 лв.
(тринадесет лева и четиринадесет стотинки) - дължимата част от
възнаграждението за вещото лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Р.Х.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ДРС, СУМАТА от 111,86 лв. (сто и единадесет лева и
осемдесет и шест стотинки) - дължимата част от
възнаграждението за вещото лице, съразмерно с уважената част от исковете.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 93/2018 г. по описа на ДРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: