Р Е Ш Е Н И Е
София, 09.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 5532/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Д.К.Р., ЕГН **********, чрез адв. И.М. ***, съдебен адрес:*** против Г. Ф., ***, с
правно основание чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 75 056, 36 лв., от която 70 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя и 5 056, 36 лв. - законната
лихва за забава върху тази сума за периода 04.10.2016 г. - 02.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумата и сторените разноски по делото, в това число
и адвокатско възнаграждение с ДДС.
В исковата молба се твърди, че на 05.09.2015 г.,
около 13:00 часа в село Маноле, на ул.
„17-та“ В.Б.Ф., при управление на МПС л.а. Фиат Чинкуеченто
с рег.№ ********, е нарушил правилата на ЗДвП като по непредпазливост е
причинил ПТП с движещия се пред него мотопед, управляван от ищеца Д.Р., който е
получил множество телесни увреждания и съпътстващи травми, подробно описани в
исковата молба.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП
№ 53 на РУ - Труд.
Според твърденията
в исковата молба, вследствие на ПТП, ищецът е бил девет дена в кома с тежка
черепно-мозъчна травма, не разпознава близките си, не може да се движи сам. Не
разпознава дома си и се губи дори и на улицата, на която е живял цял живот.
Освидетелстван е от ТЕЛК с 70% намалена трудоспособност.
Ищецът твърди, че по отношение на увреждащия автомобил не
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а водачът на
автомобила е с изтекло свидетелство за управление на МПС от 1994 г. По тази
причина Р. е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред ответното
дружество, но с Решение № 36-3/29.09.2016 г., Фондът е отказал изплащането му.
Ишецът е представил писмени доказателства. Поискал е допускане
на гласни такива и назначаване на експертизи.
В хода
по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и
доказан, с всички законни последици, включително и направените разноски по
списък.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и по
размер.
Твърди, че единствената причина за настъпване на ПТП са
действията на ищеца, както и че не са представени доказателства за наличието на
фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“ с оглед установяване на
виновното противоправно поведение, механизма,
причините и обстоятелствата, при които е станала процесната
катастрофа.
Алтернативно прави възражение за съпричиняване.
Оспорва размера на претенцията, като счита, че същата е
силно завишена с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенцията за мораторна лихва, тъй като фондът не е изпадал в забава.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира разноски по списък.
По искане на
ответника по делото е конституиран като трето
лице – негов помагач, на основание чл. 219 ГПК, водачът на лекия
автомобил, причинил катастрофата, В.Б.Ф., ЕГН **********,***, който заявява, че не отрича, че има вина за
станалото ПТП и прави доказателствени искания. Не е
взел станоавище по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.09.2015 г.,
около 13:00 ч. в село Маноле, на ул. „***
В.Б.Ф., управлявайки л.а. Фиат Чинкуеченто, Рег.№ ********,
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на движещия
се пред него мотопед, управляван от ищеца Д.Р., на когото причинил множество
телесни увреждания и съпътстващи травми.
Не се спори, че за
станалото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП № 53 на РУ - Труд и са образувани пр.пр.
№ 8340/2015 г. по описа на РП – гр. Пловдив и ДП № 354/2015 г. по описа на РУП
– Труд. От приложеното Постановление от 13.03.2020 г. на РП Пловдив цитираното
досъдебно производство е спряно на основание чл. 199, чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК.
По делото по искане на ищеца е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, според заключението на която, вследствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични
увреждания, в причинна връзка с катастрофата: - открита и
проникваща черепномозъчна травма, съдържаща следните г травматични увреждания: - Контузия и
охлузване на главата в задна теменна област, - Линейна фрактура на свода на
черепа в теменно-тилната област двустранно, - Фрактура
на черепната основа в областта на средна черепна ямка
двустранно с кръвотечение от двете уши, - Контузия
на мозъка с контузионно-кръвоизливни огнища двустранно
челно и вляво слепоочно - с размери 46/29 мм, - Навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното
пространство (пневмоцефалия), - Травматичен
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.
Черепномозъчната травма е протекла с продължителна количествена промяна на съзнанието (прекома до дълбока сънливост), психомоторна възбуда,
неадекватност и дезориентираност, слабост на десните крайници, говорни
нарушения. Като цяло описаната черепномозъчна травма
има медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно
за живота“.
Освен претърпените интензивни болки страдания в острия и началния период от
развитието на травмената болест на мозъка,
пострадалият е у имал изразени
затруднения в движенията на десните крайници, в походката, в говора, в
ежедневното самообслужване, в контакта с околните. В острия период на травмата
е проведено 25-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив,
Клиника по неврохирургия за периода 05.09. - 30.09.2015 г. Извършени са
необходимите изследвания, вкл. КТ мониторинг на травматичните мозъчни
увреждания, и консултации с хирург, травматолог, УНГ, кардиолог. Проведено е
комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, ранна
рехабилитация. Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия, под '\у наблюдение и контрол от личен
лекар, невролог, неврохирург, психиатър.
|
1/ |
За периода 05.04.2016 г. -
12.04.2016 г. е проведено рехабилитационно лечение в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив, Клиника ранна рехабилитация и физикална медицина по повод оплаквания от слабост в
четирите крайника, повече за десните, скованост на същите, залитане, нестабилна
походка, затруднено самообслужване. Установява се синдром на централна десностранна хемипареза; дискоординационен синдром - локомоторна
атаксия. Походката е паретично-атактична.
До момента продължава
лечението с церебропротективни и ноотропни
медикаменти, противоепилептична профилактика, седатива.
Развилият се след инцидента посттравматичен психоорганичен
синдром се характеризира с намалена самокритичност, постоянна възбуда и
обърканост, дезориентираност, липса на спомен за инцидента, конфабулации,
снижени памет и интелект по органичен тип, значителни церебрастенни
оплаквания. Поради намалената самокритичност субективните оплаквания на ищеца са значително редуцирани.
Реална представа за тях се получава от представената медицинска
документация - амбулаторни прегледи, проведени изследвания, решения на ТЕЛК.
Налице са десностранна рефлексогенна
хемипареза, дискоординационен
синдром, говорни нарушения - сензомоторна и амнестична афазия, нарушения в писането и аритметичните
действия. Понастоящем е налице известно подобрение на
описаните увреждания, но като цяло липсва възстановяване. Р. може да
се обслужва самостоятелно, поддържа личната си хигиена, излиза сам от вкъщи на
кратки разстояния, оплаква се от непостоянни болки в тила.
По –
нататък експертът заявява, че възстановителният период в клиничен аспект след
тежка черепномозъчна травма продължава най-малко 12
месеца, когато се прави оценка за изхода по петстепенната Глазгоу скала за
изход /GOS/.
Степените са: Добро възстановяване - възстановена нормална
жизнена активност с възможен минимален дефицит, Умерена инвалидност -
инвалид, но независим от околните, Тежка инвалидност — в
съзнание, но зависим от околните при обслужване, Вегетативно състояние, Смърт. В следващите месеци и години, в зависимост от
прилаганото рехабилитационно лечение, от една страна,
и, евентуално, настъпилите усложнения - от друга, е възможно преминаване от
една степен на възстановяване в друга. В патоморфологичен
аспект, според вещото лице, процесът на възстановяване преминава през
определени периоди - начален, ранен, отдалечен и остатъчен. Общата
продължителност на този процес продължава от две до четири години. С оглед
получената черепномозъчна травма,, поради увредата на мозъка от хеморагични,
исхемични и некротични
промени, вещото лице смята, че не може да настъпи пълно възстановяване на
мозъчните функции. Реално са възможни усложнения - ранни, късни и отдалечени.
Тук се включват травмена церебрастения,
епилепсия, следтравмена хидроцефалия,
следтравмени арахноидити, следтравмени мозъчни кисти, мозъчно-съдови нарушения, следтравмени възпалителни процеси.
Може
да се приеме, че към момента Д.Р. е възстановен до степен на умерена
инвалидност. Подобна е и определената от ТЕЛК на трайно намалена
работоспособност., като при така описаната черепномозъчна
травма, претърпяна от ищеца при процесното ПТП, пълно
възстановяване е малко вероятно.
Експертът,
разглеждайки получената изолирана тежка черепномозъчна
травма със счупване на свода и основата на черепа и множествени контузионни и кръвоизливни
увреждания на мозъка и мозъчните обвивки, фактът, че травмата на главата е
локализирана в теменно-тилната област, където са и основните фрактура на черепа
и е получена при удар на главата върху пътното платно или в разположения
наблизо каменен уличен бордюр, е приел, че може да се направи заключение, че към момента на инцидента ищецът не бил с
коректно поставена предпазна мотоциклетна каска. По – нататък в
заключението си той заявява, че Съвременните високотехнологични
мотоциклетни каски предпазват в значителна степен главата на водача и пътника
от наранявания и травми на меките тъкани, черепните кости и главния мозък, но
при силен удар инерционните вътречерепни увреждания
не могат да бъдат предотвратени. Ако при съприкосновението с пътната настилка,
обаче, главата на ищеца е била защитена от предпазна каска, то механичната енергия
на удара щеше да бъде дифузно разпределена и амортизирана, травмените
увреди на мозъка са щели да бъдат категорично по-леки. А дали биха настъпили
въобще или не - може само да се гадае.
За установяване
на причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие получените травми по
делото беше разпитан свидетелят И.Р.Р., негова съпруга.
В показанията си
тя заяви, че е видяла ищеца около час след катастрофата в болница Св. Георги,
Пловдив. Бил е в кома повече от седмица, като след комата болките му са били
ужасни, блъскал се в леглото, викал от болка, били са му вързани ръцете и
краката. Това е продължило малко преди да ги изпишат, бил е на успокоителни.
Общо в болницата е бил 25 дни, като тя му е била придружител., като след това е
останал на легло една година, през който период за него се е грижела съпругата
му. В къщи е бил посещаван от рехабилитатор да го раздвижва, влизал е и в
болница за раздвижване. Сега вече може
да се движи.
Според
свидетелката, по време на катастрофата той е бил на 59 години – здрав и силен
мъж, главата на къщата, работел, помагал на децата. След катастрофата не е
познавал никого, после започнал бавно да се подобрява. И сега още изпитва силни
болки в главата, станал е агресивен.
По искане на двете страни съдът допусна, изслуша и прие заключениe на САТЕ, според което механизмът
на станалото ПТП е следният: На 05.09.2015 г.
около 13,00 ч. л.а. марка „Фиат”модел „Чинкуеченто”,
Рег.№ *******, с водач В.Б.Ф. се движи по пътя с. с. Рогош – с. Шишманци /община
Пловдив/ с посока към с. Шишманци. Автомобилът навлиза в с. Маноле и се движи
по главния път 565 или ул. 17-та. /посока от запад на изток/.Скорост на
движение около 40 км/ч. В същото време и
в същата посока се движи мотоциклет „Ямаха” рег. № *******,
управляван от Д.Р.К.. Мотоциклетистът изнася мотоциклета наляво, пресича
непрекъснатата бяла линия, при което настъпва приплъзващ
удар между двете превозни средства. Ударът е на около 1 м. след началото на
дясната следа от автомобилна гума, описана в Протокола за оглед, с предна дясна
част на лекия автомобил в предна лява част на мотоциклета. Последва отиване на
мотоциклета надясно и падането му на пътното платно. В резултат на удара
водачът на мотоциклета Д.К.Р. получава описаните в СМЕ увреждания.
Според вещото лице, скоростта на движение на лекия
автомобил е била 40 км/ч, а . тази на мотоциклета както в началото на плъзгането, така
и към момента на удара – 18 км/ч.
Мястото на удара по широчина на пътното платно е в северната лента, в близост
до средата на платното за движение. По протежение на платното за движение на
около 1 метър след началото на дясната следа от автомобилна гума.
В района на произшествието е
имало пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС на 20 км/ч, което
води до заключението, че Скоростта на движение на лекия автомобил, не е била
съобразена с пътните знаци ограничаващи скоростта. Времето е било ясно, пътят -
суха асфалтова настилка. Пътното платно в района на произшествието е било право
хоризонтално. Видимост е била добра, времето слънчево. Други превозни средства
не са отбелязани. Следователно технически пречки не са съществували водачът на
мотоциклета преди потеглянето си да не може да възприеме лекия автомобил „Фиат Чинкуеченто”.
Опасната
зона за спиране на лекия автомобил „Фиат Чинкуеченто”
в конкретната пътна обстановка при скорост на движение 40 км/ч е била около 25
метра. В момента в който мотоциклетът е потеглил, лекият автомобил се е намирал
от мястото на удара на 37 м. При сравнението
между опасната зона за спиране - 25 м. и отстоянието
на лекия автомобил от мястото на удара – 37 м., в момента на потеглянето на
мотоциклета експертът прави извода, че водачът на автомобила е могъл да
предотврати удара от техническа гледна точка.
В
заключение вещото лице заявява, че причините за настъпване на произшествието са
субективни, не са технически и не се дължат на внезапно възникнала техническа
неизправност и те са: а/ късно реагиране
за спиране отстрана на водача на лекия автомобил и навлизане в лявата пътна
половина, както и движение със скорост по-висока от 20 км/ч. и б/ потегляне на мотоциклета и
навлизане към средата на платното за движение - водачът е длъжен да пропусне
попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
В хода на настоящото
производство, с оглед искането на третото лице – помагач на ответника, във
връзка с направените от него оспорвания на претенцията, за прилагане на пр.пр. № 8340/15 г. на РП Пловдив, ведно с цитираното по горе
ДП, както и, пред вид възраженията на ответната страна по механизма на катастрофата, съдът изиска и по
делото бе приложена посочената прокурорска преписка, от която се установи, че
към настоящия момент производството по ДП № 354/2015 г. на РУ Пловдив - Труд е
спряно.
Доказа се, че, пред вид липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на увреждащия автомобил, Р. е предявил претенция за
изплащане на обезщетение пред ответното дружество, но с Решение №
36-3/29.09.2016 г., Фондът е отказал изплащането му
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи ,при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцовата страна.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Безспорно се доказа фактът на станалата катастрофа.
Извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца са доказани по безспорен начин с представените
доказателства, а презумпцията за вина на дееца – водача на лекия автомобил по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не бе опровергана.
В резултат на станалото ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания, които са в причинна връзка с деянието и чиито характер и интензитет се установи от показанията на разпитаната в хода на
производството свидетелка и приетата и неоспорена съдебно – медицинска
експертиза.
На следващо място, безспорно е и обстоятелството, че за автомобила, чиито
водач е причинил увреждането – Фиат Чинкуеченто, към момента на произшествието не е имало валидно сключена застраховка по
риска „гражданска отговорност”. Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./,
Гаранционният фонд изплаща по застраховката „Гражданска отговорност”
обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга
държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установи
се по делото, че водачът причинил увреждането не е имал валидно сключена
застраховка по риска „гражданска отговорност” и следователно следва да се
ангажира отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди, възникнали вследствие на виновното и противоправно
поведение на водач В.Б.Ф..
Доказа се по несъмнен начин наличието на образувана щета
при ответника и отказ от негова страна за изплащане на обезщетение за
причинените вреди вследствие станалото ПТП.
Съдът намира, че, при определяне размера
на обезщетението, което следва да бъде присъдено на пострадалия ищец, приложение
следва да намерят разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които
на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания към момента на възникване на правото, но съобразени с критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да
е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че в настоящия случай от събраните доказателства по делото
безспорно се установи, че, пред вид факта, че получените от пострадалия травми
са много сериозни и възстановителният период е бил продължителен – почти две
години, той и близките му са понасяли сериозни болки и страдания, свързани с
тях, като до настоящия момент пълно възстановяване не е настъпило и няма да
настъпи, а прогнозата не е благоприятна, с оглед характера на получената
черепно-мозъчна травма.
С оглед на това, съобразено с описаните по – горе
критерии и възрастта на пострадалия, съдът намира, че сумата, която следва да
бъде определена като обезщетение за понесените тежки увреждания, възлиза на 70 000
лв. – за която е и предявена исковата претенция.
По делото от ответника е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредоносния резултат, по което съдът дължи произнасяне.
Съдът, с оглед събраните доказателства, включително и
приетото повторно заключение на СТЕ, намира, че такова съпричиняване
е налице, тъй като, според автоексперта, причините за
настъпване на произшествието са субективни, не са технически и не се дължат на
внезапно възникнала техническа неизправност, а се дължат на два фактора: късното реагиране за спиране от страна на водача
на лекия автомобил и навлизане в лявата пътна половина, както и движението му
със скорост по-висока от 20 км/ч., от
една страна, и потегляне на мотоциклета и навлизане към средата на платното за
движение /водачът е длъжен да пропусне попътно движещите се от лявата му страна
пътни превозни средства/, от друга страна. Заедно с това в експертизата си
вещото лице – лекар приема, че към момента на удара пострадалият е бил без коректно поставена предпазна
мотоциклетна каска, което, при евентуално настъпване на удар, би довело до
увреждания с по – малък интензитет.
С оглед на това, налага се изводът, че, ако и двамата
участници в движението бяха управлявали моторните превозни средства в
съответствие с разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, удар нямаше да настъпи. По тези
съображения съдът приема съпричиняване в съотношение 50
% за пострадалия ищец, управлявал мотоциклета, и 50 % за водача на автомобила.
С оглед изложеното съдът намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде
определено, като сумата 70 000 лв. бъде намалена наполовина,
съобразно наличието на съпричиняване и и тази сума
бъде определена на 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане
на делото за тази сума искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а за
останалата част – за разликата до 70 000 лв. – да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на предявената претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер 5 056, 36 лв., представляваща законна лихва за забава върху претендираната главница за периода 04.10.2016 г. -
02.05.2017 г., съдът я намира за недоказана, пред вид факта, че по делото не са
представени доказателства в подкрепа на тази претенция.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съответно: адвокатско възнаграждение 2 565 лв.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски – 534 лв.
– депозит за вещи лица и ю.к. възнаграждение в размер 2 032 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Пред вид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС д.т. върху уважената част от иска в размер 1 400
лв.
В решението изрично следва да се посочи, че то е
постановено при участие на трето лице – помагач на ответника В.Б.Ф., ЕГН **********,***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на Д.К.Р., ЕГН **********, чрез адв.
И.М. ***, със съдебен адрес:*** на основание чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата
35 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и разноски по делото
по компенсация, съответно:
адвокатско възнаграждение 2 565 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата на претенцията за неимуществени вреди до 70 000 лв. и за сумата и 5 056, 36 лв. - законната лихва за забава върху претендираната сума за периода 04.10.2016 г. - 02.05.2017, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.К.Р. да заплати на Г. Ф. разноски – ю.к.
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска в размер 2 032 лв. и 534
лв. депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати по сметка на
СГС д.т. съобразно уважената част от иска в размер 1 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участие на трето лице – помагач на
ответника, на основание чл. 219 ГПК, В.Б.Ф., ЕГН **********,***.
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: