М О Т И В И
към Присъда № 59 от 09.05.2019 год. по НОХД № 599/2018 год. на СлРС
изготвени на 19.06.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата П.Т.К. за извършени четири
престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК.
В с.з.
прокурорът поддържа обвиненията така както са предявени спрямо подсъдимата,
като счита че са налице условията на чл. 26 от НК и ако подсъдимата бъде
призната за виновна, то следва да е за едно деяние по чл. 183, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Пледира, че спрямо подс. К. са налице условията за
освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание
при условията на чл. 78а от НК, а именно „Глоба” в минималния размер от 1000,00
лева.
В
с.з. подс. К., редовно призована, се явява лично, не се признава за виновна и
дава обяснения.
Адв.
Д. ***, упълномощен защитник на подсъдимата К. пледира за оправдателна присъда,
като твърди, че е налице забава на плащанията и към момента на привличането й като
обвиняема е изпълнила цялостно задължението си, както и че не е доказан умисъла
на подсъдимата за извършване на деянията. Пледира, че е налице хипотезата на
чл. 9, ал. 2 от НК и извършеното е маловажен случай. Алтернативно пледира, че е
налице хипотезата на чл. 78а от НК за налагане на административно наказание и
освобождаване от наказателна отговорност.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
П.Т.К. е със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана.
Преди
време подс. П.Т.К. и свид. К.Д.Г. живели на семейни начала. От съвместното си
съжителство двамата имат дете – С.К.Г., родена през *** год.
След
раздялата между двамата, в началото подс. К. се грижела за детето, а по силата
на решение на РС – Бургас издръжка плащал свид. К.Г.. Поради задълбочилия се
конфликт, свид. К.Г. инициирал гражданско дело № 7569/2013 год. по описа на РС
– Бургас, по което с Решение № 6/02.01.2014 год. (влязло в сила от 02.01.2014
год.), въпросите били пререшени. Съгласно посоченото решение упражняването на
родителските права върху детето се предоставяло на свид. К.Г., а подс. К. била
осъдена да заплаща на свид. К.Г., в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете, месечна издръжка в размер на 80,00 лева начиная от 01.09.2013 год. (л. 55 от ДП).
Тъй
като подс. К. не изпълнявала задълженията за заплащане на дължимата издръжка, на
09.05.2014 год. свид. К.Г. подал тъжба (имаща характера на жалба) в РП – Сливен
с искане да бъде образувано наказателно производство спрямо подс. К. за дължими
повече от две месечни вноски (л. 66 от делото). В резултат на подадената жалба
от свид. К.Г. било образувано ДП № 866/2014 год. по описа на РУ-МВР-Сливен, вх.
№ 1748/14 год. по описа на РП – Сливен срещу неизвестен извършител за това, че
в периода от м. януари 2014 год. до м. юли 2014 год. в гр. Сливен, като е
осъдена с Решение по гр.д. № 7569/2013 год. на РС – Бургас, влязло в сила на
02.01.2014 год. да издържа своя низходяща С.К.Г., родена на *** год., съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. В хода на разследването подс. К.
заплатила дължимите седем броя месечни вноски в размер на 560,00 лева поради
което, с Постановление от 25.08.2014 год. на РП-Сливен посоченото ДП било
прекратено на основание чл. 183, ал. 3 от НК (л. 66 – 67 от делото).
След
този момент подс. К. започнала сравнително редовно да заплаща дължимата
издръжка. Така през м. септември 2014 год. превела на свид. К.Г. сумата от 80,00
лева, представляваща дължима издръжка за месеца. През м. октомври 2014 год.
превела на свид. К.Г. сумата от 80,00 лева, представляваща дължима издръжка за
месеца. През м. ноември 2014 год. превела на свид. К.Г. сумата от 160,00 лева,
представляваща дължима издръжка за месеците ноември и декември 2014 год. През
м. февруари 2015 год. превела на свид. К.Г. сумата от 160,00 лева,
представляваща дължима издръжка за месеците януари и февруари 2015 год. През м.
април 2015 год. превела на свид. К.Г. сумата от 160,00 лева, представляваща
дължима издръжка за месеците март и април 2015 год. През м. юни 2015 год.
превела на свид. К.Г. сумата от 160,00 лева, представляваща дължима издръжка за
месеците май и юни 2015 год. През м. юли 2015 год. превела на свид. К.Г. сумата
от 160,00 лева, представляваща дължима издръжка за месеците юли и август 2015
год. През м. септември 2015 год. превела на свид. К.Г. сумата от 180,00 лева,
представляваща дължима издръжка за месеците септември и октомври 2015 год.,
като в случая надплатила сумата от 20,00 лева.
С
протоколно определение за одобряване на съдебна спогодба от 23.10.2015 год. по
гражданско дело № 2372 по описа за 2015 год. по описа на СлРС, влязло в сила от
02.11.2015 год., подс. К. била осъдена да заплаща на свид. К.Г., в качеството
му на баща и законен представител на малолетното дете, месечна издръжка в
увеличен размер, а именно вече по 150,00 лева месечно, като падеж за плащане на
месечната издръжка се счита 15-то число на текущия месец, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка забавена месечна вноска (л. 57 – 58 от ДП).
През
м. ноември 2015 год. подс. К. превела на свид. К.Г. сумата от 300,00 лева,
представляваща дължима издръжка за месеците ноември и декември 2015 год. През
м. януари 2016 год. превела на свид. К.Г. сумата от 300,00 лева, представляваща
дължима издръжка за месеците януари и февруари 2016 год. През м. март 2016 год.
превела на свид. К.Г. сумата от 300,00 лева, представляваща дължима издръжка за
месеците март и април 2016 год.
През
месеците май и юни 2016 год. подс. К. не превела на свид. К.Г. никаква сума за издръжка.
Едва през м. юли 2016 год. подс. К. превела сумата от 500,00 лева,
представляваща дължима издръжка за месеците май, юни и юли 2016 год., като в
случая надплатила сумата от 50,00 лева.
През
месеците август, септември и октомври 2016 год. подс. К. не превела на свид. К.Г.
никаква сума за издръжка. Едва през м. ноември 2016 год. подс. К. превела
сумата от 500,00 лева, представляваща дължима издръжка за месеците август,
септември и октомври 2016 год., като в случая надплатила сумата от 50,00 лева.
От
последните плащания на издръжка на свид. К. се натрупала платена горница в
размер на 120,00 лева, поради което за м. ноември 2016 год. същата дължала на
свид. К.Г. сумата от 30,00 лева. Въпреки това подс. К. не изпълнила
задължението си за заплащане на тази сума за издръжка за м. ноември 2016 год.
През месеците декември 2016 год., януари и февруари 2017 год. подс. К. също не
превела на свид. К.Г. никаква сума за издръжка. Едва през м. март 2017 год.
подс. К. превела сумата от 600,00 лева, представляваща дължима издръжка за
месеците декември 2016 год., м. януари, февруари и март 2017 год.
През
месеците април, май, юни и юли 2017 год. подс. К. отново не превела на свид. К.Г.
никаква сума за издръжка.
На
09.08.2017 год. свид. К.Г. подал тъжба с вх. № 2412/2017 год. по описа на РП –
Сливен против подс. К., в която отразил, че същата не е изпълнила задълженията
си за издръжка за месеците юни, юли и август 2017 год. С Постановление от
25.09.2017 год. на РП – Сливен било отказано да се образува досъдебно
производство, тъй като сумата била приведена от подс. К. (л. 70 – 71 от
делото).
През
м. август 2017 год. подс. К. превела сумата от 600,00 лева, представляваща
дължима издръжка за месеците април, май, юни, юли и август 2017 год.
На
02.11.2017 год. свид. К.Г. подал молба с вх. № 3433/2017 год. по описа на РП –
Сливен против подс. К., в която отразил, че същата не е изпълнила задълженията
си за издръжка за месеците септември, октомври и част от ноември 2017 год. С
Постановление от 11.12.2017 год. на РП – Сливен било отказано да се образува
досъдебно производство, тъй като издръжката за месеците септември и октомври
2017 год. била заплатена от подс. К. на 21.11.2017 год. и била налице
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК (л. 72 – 74 от делото).
По
делото няма доказателства подс. К. да има задължение за издръжка към други
лица, освен към малолетната С.К.Г..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
От
показанията на разпитания по делото свид. К.Г. се установява, че винаги е имало
проблеми при изплащането на издръжката, както и че не е имало уговорка между
тях да се плаща издръжката наведнъж за по – голям период, издръжката била
месечна и трябвало да бъде плащана всеки месец. От показанията на свид. К.Г. се
установява още, че на всяка втора или трета неплатена издръжка подавал тъжба в
прокуратурата и след като подс. К. била извикана за разпит, същата внасяла две
месечни издръжки и я освобождавали от отговорност; както и че последните
прихващания и преводи, които бил получил от подс. К. са от края на лятото на
2018 год. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. К.Г., тъй като свидетелят
пресъздава това което е възприел лично, показанията му са последователни и
логични, подкрепят се от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
не кредитира обясненията на подс. К., в които заявява, че имала уговорка със
свид. К.Г., че може да й се наложи да забавя издръжки, да не може да намери
средства веднага и той се бил съгласил, тъй като същите противоречат на
показанията на свид. К.Г.. От показанията на свидетеля се установява, че такава
уговорка не е имало, а видно от постигната спогодба между страните подс. К. е
следвало да плаща месечната издръжка на 15-то число на текущия месец, за който
се дължи същата. Доказателство, че такава уговорка между подс. К. и свид. К.Г.
не е имало е и обстоятелството, че при забавяне на плащанията на месечната
издръжка от страна на подс. К., свид. К.Г. е подавал жалби за това в РП –
Сливен. Ето защо съдът намира, че тези твърдения на подс. К. са нейна защитна
позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от
страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата П.Т.К. е осъществил
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в
периода от м.май 2016 год.
до м.май 2017 год.
включително в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, след като е
осъдена с решение № 6 от 02.01.2014 год. на Бургаски Районен съд по гр.дело №
7569 по описа за 2013 год.
(в сила от 02.01.2014 год.), изменено с протоколно определение за одобряване на
съдебна спогодба от 23.10.2015 год. по гражданско дело № 2372 по описа за 2015 год. на Сливенския
Районен съд (в сила от 02.11.2015 год.), да издържа свой низходящ: С.К.Г.,
родена на *** год., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, както следва: 1. В периода от м.май 2016 год. до м.юни 2016 год. включително
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две месечни вноски в общ
размер на 300,00 лева (триста лева); 2. В периода от м.август 2016 год. до м.октомври 2016 год. включително
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на три месечни вноски в общ
размер на 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева); 3. В периода от м.ноември
2016 год.
до м.февруари 2017 год.
включително, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на четири месечни
вноски в общ размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева) и 4. В
периода от м.април 2017 год.
до м.май 2017 год.
включително, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две месечни
вноски в общ размер на 300,00 лева (триста лева), като задължението й е в общ
размер на 1530,00 лева (хиляда петстотин и тридесет лева).
Безспорно
е установено, че за периода от м. май 2016 год. до м. май 2017 год. подс. К. не
е изплащала месечната издръжка на 15-то число на текущия месец, за който се
дължи същата, а със закъснение от по два – три месеца, както и че до
приключване на съдебното следствие дължимата издръжка за инкриминирания период
била изплатена.
Безспорно
е установено, че извършеното от подсъдимата престъпление е в условията на
продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, са
извършени от подсъдимата през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Възраженията
на защита на подс. К., че деянието на последната не било съставомерно по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като имало частично неплащане, не е имало умисъл от нейна
страна, както и че в случая била налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК са неоснователни.
В Решение № 424/22.12.2014 год. по н.д. № 1345/2014 год., І н.о. на ВКС е
посочено, че за да не е осъществен състава на чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо
да е изпълнено цялото задължение или неизпълнението да е под две месечни вноски,
което не е налице в настоящия случай. В цитираното решение изрично е отразено,
че ако деецът цели да избегне отговорност за неплащане на дължимата се месечна
издръжка чрез симулиране на несъставомерност на деянията му (чрез ежемесечно
изпълнение и последващо месечно неизпълнение на задължението му) за определен
период от време, през който се обективира неизпълнение на две и повече месечни
вноски, то той следва да отговаря за осъществяване на престъплението през
инкриминирания период. Освен това видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не може да се приеме, че деянието на подсъдимата поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна и да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като това
не е било инцидентен случай, а постоянно поведение на подс. К., която въпреки,
че е знаела, че следва на 15-то число на месеца да плати дължимата издръжка за
месеца за своето дете, същата не го е правила. Освен това спрямо подс. К. вече
е била прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, но това не е довело до
промяна на поведението й и същата е продължила да не изпълнява задължението си
за ежемесечно плащане на дължимата издръжка. В посоченото Решение №
424/22.12.2014 год. по н.д. № 1345/2014 год., І н.о. на ВКС изрично е отразено,
че за приложението на чл. 26, ал. 1 от НК е необходимо осъществяването на две
или повече деяния (разбирай, неплащане на дължима според влязло в сила
решение/споразумение издръжка), които, откъснати едно от друго, сами по себе си
дори да са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, но осъществяват
основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление,
включително и като две или повече „продължени” престъпления, то е налице едно
единно престъпление.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че като не изпълнява своето
задължение по изплащане на издръжката, нарушава влязлото в сила решение,
изменено с протоколно определение за одобряване на съдебна спогодба.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото й съдебно
минало, липсата на образувани наказателни производства и добрите й
характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимата и
целите на генералната и специалната превенция и стигна до извода, че следва да
наложи на подсъдимата наказание при условията на чл. 54 от НК. За извършеното
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК съдът счита, че са налице условията за
прилагане на чл. 78А от НК, тъй като подсъдимата К. не е освобождавана от
наказателна отговорност по този ред, не е осъждана за престъпления от общ
характер, предвиденото наказание за това престъпление е до една година
„Лишаване от свобода” или „Пробация” и липсват причинени от престъплението
имуществени вреди. Ето защо за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК съдът освободи подс. К. от наказателна отговорност и й
наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 (хиляда) лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.
Така
определеното наказание на подс. К., съдът прецени за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс. К. и ще въздейства
възпитателно и предупредително – възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимата П.Т.К. беше осъдена да заплати направените по
делото разноски в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева) в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: