РЕШЕНИЕ
№ 1342
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20221100111558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано по депозирана от Т. Л. Г., представляван от своята майка и законен
представител Я. Р. Т. срещу Столична община искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сума в размер на 50000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и сума
в размер на 70.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски в периода от 31.03.2022г. до 13.09.2022г. /съобразно УМ на л. 19/
от причинен на 14.03.2022г. деликт, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 14.03.2022г. /датата на деликта/ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.03.2022г., около 12.00 часа в гр. София, по левия
тротоар на бул. „Черни връх“ в посока центъра се спънал в отвора на разбита шахта,
паднал и си ударил много лошо лакътя на лявата ръка като се чуло някакво
пропукване. Впоследствие в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ му били направени
манипулации и изследвания, от които се установило, че е налице фрактура на лява
лакътна кост, изразяваща се в трайно изместване на горния крайник и има ограничения
в тази област. Медицинските специалисти заявили категорично, че ищецът няма да
може да борави с лявата си ръка и проблемите с движението на ръката ще останат за
цял живот. На ищеца била поставена за период от 35 дни ортопедична шина като
същият изпитвал изключително дълъг период от време изключително силни болки.
Наред с тях ищецът преживял и следните негативни изживявания: поява на безсъние;
страх от повторно падане; необходимост от помощ от страна на близките; поява на
сприхавост и изнервеност; невъзможност за нормално движение; изменение
напоходката; поява на непрекъснат страх; невъзможност за нормално общуване с
околните. Заявява, че в качеството си на собственик Столична община е длъжна да
1
поддържа в изправно състояние процесния пешеходен участък. Твърди, че описаните в
ИМ вреди подлежат от обезщетяване от процесуално легитимирания ответник, тъй
като същият не е изпълнил посоченото задължение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като в тази връзка са релевирани следните възражения:
доколкото твърденията на ищеца са, че инцидентът е породен от спъване в отвора на
шахта, а не разбит тротоар или улично платно, то отговорността следвадабъде на
собственика на шахтата, който в случая е „Електрохолд“АД, съгласно нормата на пар.
1, т. 23 ЗЕ и пар. 4 от ПЗР на ЗЕ; не са налице елементите от фактическия съставна
предявените искове; твърди наличие на съпричиняване. В условията на евентуалност
оспорва размера на претендираното обезщетение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважи иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се
установи кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав:
правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяващо се в
поддържането на процесния пътен участък; осъществен фактически състав от
изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че причинените вреди се дължат и на виновно и противоправно поведение на водача на
увредения автомобил, който не е управлявал автомобила по начин, който да му даде
възможност да реагира своевременно на всяко препятствие на пътя и да предприеме
действия, с които да го избегне, за което обстоятелството ответникът не сочи
доказателства.
Относно първата предпоставка за уважаване на исковете – правоотношение по
възлагане на работа от страна на ответника, изразяваща се в поддържането на
процесния пътен участък, следва да се изложат следните съображения: по отношение
на ответника е налице качеството лице, носещо отговорност на деликтно основание за
причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на
отговорността му на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл.8, ал.3 ЗП,
общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата
разпоредба на чл.31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да
поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на
движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната
настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни
превозни средства. Съответно чл.167, ал.1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
2
По отношение на иска за неимуществени вреди:
При анализа на следващите предпоставки от фактическия състав на предявения
иск следва да се изложи следното: по делото са събрани гласни доказателства,
получени чрез разпита на свидетелите Л.С. Г. /баща на ищеца/ и Я. Р. Т. /майка на
ищеца/, чиито показания, с оглед съществуващата роднинска връзка са кредитирани от
съда при съобразяване с нормата на чл. 172 ГПК и при отчитане на наличния по делото
доказателствен материал. От показанията на свидетелите /л. 48 и сл./ се установява
следното: на 14.03.2022г., около 12.00 часа в гр. София, по левия тротоар на бул.
„Черни връх“ в посока центъра ищецът се спънал в отвора на разбита шахта, паднал и
си ударил много лошо лакътя на лявата ръка като се чуло някакво пропукване;
впоследствие в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ му били направени манипулации и
изследвания, от които се установило, че е налице фрактура на лява лакътна кост,
изразяваща се в изместване на горния крайник, довело до ограничения в тази област;
медицинските специалисти заявили категорично, че ищецът няма да може да борави с
лявата си ръка и проблемите с движението на ръката ще останат за цял живот; детето
било освободено от физическо възпитание за периода от инцидента /14.03.2022г./ до
край на учебната година /м. май 2022г./; съучениците на ищеца му се подигравали за
начина, по който си държи ръката, което наложило преместването на ищеца в друго
учебно заведение за следващата учебна година; ищецът е спрял да тренира каквито и
да било спортове като преди инцидента е тренирал таекуондо и бокс. Майката на
ищеца заявява, че последният е започнал да получава паник атаки след инцидента като
тя е трябвало да напусне работа, за да го гледа.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Л.С. Г., че ищецът е ходил на
рехабилитация, защото другият свидетел Я. Р. Т. категорично заявява, че не е ходил, а
и събраните по делото доказателства не установяват посоченото обстоятелство.
Ищецът е представил медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, който не разполага с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д. /л. 44- л. 45./ се установява, че ищецът, в резултат на процесния инцидент е
получил следните травматични увреждания: счупване на олекранона на лява лакътна
кост по типа на авулзия /изтръгване/ - закрито; причинените болки и страдания са били
най-интензивни, непосредствено след травмата, след поставяне на г. имобилизация – в
първите 6-7 дни и в началото на раздвижването; полученото травматично увреждане,
съгласно представените писмени доказателства по делото кореспондира с механизма
на настъпване на увредата – падане от собствен ръст, вследствие попадане в дупка на
капака на разбита шахта на тротоар, като тежестта на тялото се е пренесла върху ляв
горен крайник – лява лакътна става; телесната повреда е причинила на пострадалия
трайно ограничение движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни;
възстановителният период е 2-2.5 месеца – 35 дни имобилизация и последваща
рехабилитация; по делото няма представена медицинска документация за остатъчни
явления, вследствие на полученото травматично увреждане.
С оглед гореизложеното следва да се обоснове извода, че в случая е налице
виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение от
страна на ответника на законовото си задължение да поддържа в изправност
3
общинската пътна мрежа. В тази връзка ищецът е търпял неимуществени вреди,
изразяващи се в значителни по интензитет болки и негативни изживявания.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно,
поради следните съображения: Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г.
на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС,
решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването
му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск от анализираните
по-горе доказателства се установи, че вредите са причинени единствено в резултат от
бездействието на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по
поддържането на процесния пътен участък
Налице е и причинна връзка между тези вреди и виновното поведение –
доколкото без последното те не биха били търпени и не би се наложило
преодоляването им. Настоящият състав намира, че претърпените от ищеца значителни
болки и негативни изживявания са в пряка причинна връзка с неправомерните действия
на ответника.
Вредите представляват неблагоприятно изменение, настъпило в правната сфера
на даден правен субект. Неимуществените вреди са такива неблагоприятни изменения
в правната сфера на ищцата, които се изразяват в увреждане на неимуществено благо,
обект на абсолютното субективно право – здравето й – обект на правото на лична
/физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното му
засягане в случая се изразява в причинените болки и страдания, които са били най-
интензивни, непосредствено след травмата, след поставяне на г. имобилизация – в
първите 6-7 дни и в началото на раздвижването и в причиненото на пострадалия трайно
ограничение движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни като
възстановителният период е 2-2.5 месеца – 35 дни имобилизация и последваща
рехабилитация. по делото няма представена медицинска документация за остатъчни
явления, вследствие на полученото травматично увреждане
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда. Настоящият състав намира, че за справедливото
възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето на ищеца следва да бъде
престирана сума в размер на 15000 лева, с оглед сравнително дългия период, през
който са понасяни стресът и неудобствата. В тази връзка следва да се съобрази
обстоятелството, че в изготвената СМЕ експертът заявява, че няма представена
медицинска документация за остатъчни явления, вследствие на полученото
травматично увреждане. Същевременно не са ангажирани каквито и да било
4
доказателства за установяване на твърденията на майката на ищеца за наличието на
паник атаки. По делото не е поискано изготвяне на експертиза за това обстоятелство
като същевременно и бащата на ищеца не посочва наличието на паник атаки. Ето защо
показанията на майката на ищеца остават изолирани и не следва да се кредитират от
настоящия състав, в съответствие и с изискванията на нормата на чл. 172 ГПК.
Следователно, с оглед приетото заключение от СМЕ следва да се обоснове извода, че
присъждането на по-голяма от тази сума би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване.
С оглед изложеното искът е основателен и доказан за сумата от 15000 лева като
за разликата до пълния предявен размер от 50000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
14.03.2022г. /датата на деликта/ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 70.00 лева.
Видно от представените по делото платежни документи /л. 10/ се установява, че
ищецът е заплатил на 31.03.2022г. следните суми: сумата от 15.00 лева –
документиране на изследването на допълнителен носител по желание – ЦД, PО00107;
сумата от 50.00 лева – такса за издаденото съдебно-медицинско удостоверение за
преглед на ищеца /л. 8/ и сумата от 5.00 лева – заплатени фотоуслуги /последната сума
е заплатена на 13.09.2022г./.
С оглед представените писмени доказателства настоящият състав намира за
основателно релевираното от ответника възражение, че не е доказано наличието на
причинно-следствена връзка между представените платежни документи и настъпилите
вреди. По отношение на сумата от 15.00 лева, следва да се посочи, че видно от
представената фактура с № **********/31.03.2022г. /л. 10/ се установява, че същата е
за изготвяне на допълнителен носител по желание на ищеца, а не е във връзка с
проведеното му медицинско лечение.
По отношение на сумата от 50.00 лева –такса за издаденото съдебно-
медицинско удостоверение за преглед на ищеца /л. 8/, съдът намира, че ищецът е
доказал причинно-следствената връзка между извършения разход и причинените вреди
на ищеца.
По отношение на сумата от 5.00 лева – заплатени фотоуслуги на 13.09.2022г., в
уточнителната молба от 18.01.2023г. /л. 20/ ищецът заявява, че разходите са сторени,
във връзка с изготвяне на снимки от мястото на инцидента. Настоящият състав намира,
че стореният разход не е във връзка с проведеното медицинско лечение.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан за сумата от 50.00 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 70 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
14.03.2022г. /датата на деликта/ до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноските:
5
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни,
съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. Х. Г. Ч. от САК следва
да се присъди по съразмерност сумата от 1399.38 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 69.94 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно с уважената част от иска
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на СГС сумата от 722.23 лева –
държавна такса и депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул.
„Московска”, № 33 да заплати в полза на Т. Л. Г., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „********** кантора № 416, представляван от своята майка и
законен представител Я. Р. Т., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следните суми: сума
в размер на 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания и сума в размер на 50.00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски в периода от 31.03.2022г. до 13.09.2022г. от
причинен на 14.03.2022г. деликт, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 14.03.2022г. /датата на деликта/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, както следва: искът за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 15000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева и искът за разликата над
сумата от 50.00 лева до пълния предявен размер от 70.00 лева.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул.
„Московска”, № 33 да заплати на адв. Х. Г. Ч. от Софийска адвокатска колегия, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сумата от 1399.38 лева – адвокатско възнаграждение по съразмерност за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА Т. Л. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„********** кантора № 416, представляван от своята майка и законен представител Я.
Р. Т. да заплати в полза на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК *******, с адрес: гр. София,
ул. „Московска”, № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 69.94 лева – разноски
по съразмерност за производството пред СГС.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул.
„Московска”, № 33 да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
6
Софийски градски съд сумата от 722.23 лева – държавна такса и депозит за вещо лице,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7