РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500849 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба
подадена от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, против Решение №
260474/17.03.2021 г. по гр.д.4299/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са
отхвърлени исковете на въззивника, против “ДИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото
сумата от 5 638,24 лв - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена
и пречистена вода в периода от 08.03.2018 г. до 20.03.2020 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 439,97 лв, начислена за периода от 26.06.2018 г. до 10.06.2020 г. и законната
лихва, начиная от 16.06.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №
2984/2020 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия деловодни
разноски в размер на 1255 лв. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като
крайните изводи на съда са в противоречие с материалния закон. На първо място се твърди,
че предвид изричната императивна уредба, определяща кръга на лицата – потребители на
ВиК услуги, е неправилен изводът на съда, че макар ответникът да е бил собственик на
водоснабдения имот през процесния период, същият не е бил в облигационно
правоотношение с ищеца, тъй като страна по такова правоотношение в този период е бил
наемателят на имота – „Мар 88 Бургас“ ЕООД. Сочи се, че съгласно §1, ал.1, т.2 от ДР на
ЗРВКУ, „потребители“ са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот,
каквото качество наемателят няма. Твърди се, че този извод се подкрепя и от нормата на
чл.8, ал.7 и чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С твърдението, че облигационното
правоотношение по повод доставката на ВиК услуги е именно с ответното дружество, като
собственик на имота, се излагат съображения, че именно то следва да отговаря за
1
формираното задължение към ВиК оператора за заплащане на предоставените услуги.
Твърди се, че така изложените изводи нe следва да се променят само поради факта, че са
издадени фактури на трето лице, тъй като фактурата като счетоводен документ е само
индиция за съществуването на правна връзка. Сочи се, че “ДИТЕКС“ ЕООД като собственик
на имота и „Мар 88 Бургас“ ЕООД като наемател, са солидарно отговорни длъжници за
задължението за доставени за имота ВиК услуги и изборът на кредитора от кого от
солидарните длъжници да се удовлетвори, не може да бъде оспорен. На следващо място се
твърди, че по делото е доказано реалното осъществяване на доставени ВиК услуги в
претендирания обем. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
решение, с което искът се уважава. Не са заявени искания по доказателствата. В съдебно
заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника.
Претендират се разноски.
Въззиваемият-ответник “ДИТЕКС“ ЕООД оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание
– чрез процесуалния си представител. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на
първоинстанционния съд, че през процесния период от време не са били налице
облигационни отношения между страните, а такива са били налице между въззивника и
„Мар 88 Бургас“ ЕООД. Сочи се, че на наемателя на имота - „Мар 88 Бургас“ ЕООД, е била
разкрита партида при ищцовото дружество, по която години наред са издавани фактури за
доставените услуги. На второ място се твърди, че по делото е доказано, че липсват редовно
водени отчети от ищеца за потреблението в процесния имот. Твърди се още, че ищцовата
претенция не е доказана и по размер, предвид оспорването на СТЕ от ищеца. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. По искане на
въззиваемия, във въззивното производство е назначена допълнителна съдебно-техническа
експертиза.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззивника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас, за установяване по
отношение на въззиваемия “ДИТЕКС“ ЕООД, че ответното дружество дължи на ищеца
сумата от 5 638,24 лв - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена
и пречистена вода в периода от 08.03.2018 г. до 20.03.2020 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 439.97 лв, начислена за периода от 26.06.2018 г. до 10.06.2020 г. и законната
лихва, начиная от 16.06.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д.2984/2020 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Твърди се, че между страните е налице облигационно правоотношение по
повод доставянето на ВиК услуги от ищеца за собствен на ответника недвижим имот с
административен адрес гр.Бургас, ул.“Шейново“, № 5, като в това правоотношение, на
основание чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, ответникът, като собственик на водоснабден имот, има качеството на „потребител
на ВиК услуги“. Твърди се, че за процесния период, отчитането на водомера на абоната се е
осъществило на основание чл.23, ал.4, изр.трето от Общите условия на дружеството и чл.32,
ал.4, предл.второ от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г., по електронен път, посредством
мобилно устройство, поради което не е налице хартиен карнет с положени подписи от
представител на абоната. Сочи се, че доставената и разпределена вода за водоснабдения
обект е фактурирана съгласно чл.25 от ОУ и са издадени съответните данъчни фактури,
подробно изброени в исковата молба. Твърди се, че ответното дружество не е заплатило
2
своевременно в 30-дневния срок по чл.33, ал.2 от ОУ, сумите по издадените от ищеца
фактури, изпаднало е в забава без да е необходимо да му бъде изпращана покана, поради
което, съгласно чл.44 от ОУ дължи на оператора на ВиК услугите обезщетение за забава в
размер на законното лихва.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е собственик на
процесния имот, но оспорва твърдението на ищеца, че именно ответното дружество е абонат
и потребител на ВиК услуги за него. Твърди, че от 2015 г. имотът е отдаден под наем от
ответника на трето лице – „МАР 88 Бургас“ ЕООД, на което е разкрита индивидуална
партида с абонатен № 217528. Твърди се, че натрупаните по тази партида задължения се
дължат от дружеството-наемател на имота - „МАР 88 Бургас“ ЕООД, на името на когото
ищецът е издавал фактури за предоставените ВиК услуги и претендираните по тях суми.
Твърди се, че приложените към исковата молба фактури са станали достояние на ответника
едва с връчването на исковата молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по
съображения, че независимо от установено доставяне на ВиК услуги на посочената стойност
във водоснабдения имот за процесния период, исковите суми не се дължат от ответника, тъй
като услугите са доставени въз основа на облигационно правоотношение с „МАР 88 Бургас“
ЕООД. Съдът е посочил, че не споделя тезата на ищеца, извлечена от разпоредбата на чл.8,
ал.9 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като тази разпоредба
(изр.първо) предполага съществуващо между оператора и потребителя-наемодател
правоотношение, било ex lege, било по силата на нарочен договор, условията по което да се
спазват от наемателя, за да е възможно, при неспазването им, да се ангажира отговорността
на наемодателя (изр.второ). Съдът е приел, че „наемателят на водоснабдяван имот може да
заплаща услугите ВиК от името на наемодателя“, а не от свое име, защото не той, а
наемодателят е страна по правоотношението, независимо кой фактически е потребил водата,
съотв.по аргумент на обратното, щом наемателят е страна по правоотношението (както е в
случая), отговорността на наемодателя не може да бъде ангажирана.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените от въззивника оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка, а именно: че ищецът е ВиК оператор на територията на гр.Бургас,
а ответното дружество е собственик на водоснабдения имот с административен адрес
гр.Бургас, ул.“Шейново“, № 5; отдаването на имота под наем от ищеца на „МАР 88 Бургас“
ЕООД по силата на договор за наем от 01.04.2015 г. за срок от 5 години; доставянето на ВиК
услуги от ищеца за собствения на ответника недвижим имот.
Установява се от представените по делото доказателства, че за посочения в
исковата молба период ищцовото дружество е издало процесните 9 бр. фактури, като в
приложените към исковата молба фактури, като „клиент № 217528“ е посочено ответното
дружество, а в приложените към отговора на ответника на исковата молба фактури като
„клиент № 217528“ е посочено дружеството-наемател - „МАР 88 Бургас“ ЕООД. Номерата
на фактурите, отчетните периоди и сумите са еднакви. От заключението на вещото лице по
първоначалната съдебно–техническа експертиза и по съдебно-икономическата експертиза се
установява, че титуляр на партидата за абонатен номер 217528, съгласно базата данни на
ищеца към момента е ответникът “ДИТЕКС“ ЕООД (отговор на въпрос № І.3.). В същия
3
смисъл е и заключението на вещото лице Г.Генов по въпрос 1 от Констативно
съобразителната част на СИЕ. В отговора си на въпрос 6, вещото лице Генов посочва, че
процесните 9 фактури с получател „Дитекс“ ЕООД са осчетоводени при ищеца в отчетните
регистри по чл.124 ЗДДС: „Дневник за продажбите“ и „СД по ЗДДС“ по данъчни периоди и
са участвали във формирането на финансовия резултат на ищеца за процесните периоди
като доставчик на услугата. В съдебно заседание вещото лице Генов посочва, че по данни от
въззивното дружество, издадените фактури към „МАР 88 Бургас“ ЕООД не са осчетоводени
в дневник „Продажби“, а са осчетоводени само към „Дитекс“ ЕООД. В допълнителното
заключение по СИЕ, вещото лице Г.Генов посочва, че фактурите, с отразен получател „МАР
88“ ЕООД са осчетоводени в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС на „ВиК“ ЕАД за
получател „МАР 88“ ЕООД, като задължението по 9-те фактури за “ДИТЕКС“ ЕООД и 9-те
фактури за „МАР 88“ ЕООД, в нарушение на ЗСч и ЗДДС, са записани на една и съща
партида, по която са записани двама консуматори-длъжници.
От заключението на вещото лице по допълнителната съдебно–техническа
експертиза се установява, че в процесния имот е монтиран един водомер за студена вода,
който отчитал с грешка от 30.59% преминаващите количества. Вещото лице инж.Р.И. е
определила общото количество потребена (измерена) вода на 1797 куб.м., без начисления
„от разпределение“ и е описала в табличен вид отчетените начисления, в т.ч. служебните,
като ги е съпоставила с издадените от ищцовото дружество 9 бр. фактури. Посочено е,
начислените количества вода на стойност 5 638,24 лв са правилно определени съобразно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
По делото не е спорно, че на 21.03.2019 г. водомерът за процесния имот е бил
проверен, констатирано е, че същият отчита по-малко от потребеното количество вода и е
монтиран нов водомер с показания при монтажа му 0000 куб.м. Сумата по фактура №
**********/25.02.2019 г. е изчислена по реда на чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на
база среднодневен разход на вода по новия водомер за периода 12.11.2016 г. – 06.03.2019 г.
От показанията на св.К. – отчетник в ищцовото дружество, се установява, че при
отчитане на данните от водомера на процесния имот св.К. винаги е била придружавана от
служител на намиращото се там заведение, тъй като водомерът е монтиран в тоалетната за
инвалиди на заведението. Описва начина на отчитане като сочи, че дискотеката не работи
целогодишно. От представеното по делото извлечение от карнетите за отчет с мобилно
устройство за процесния период се установява, че данните са били реално отчетени,
доколкото в карнета е отразен „видян“ отчет.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
На първо място съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че макар
ответникът да е бил собственик на водоснабдения имот през процесния период,
облигационното правоотношение по повод доставката на ВиК услуги за собствения на
ищеца имот, е било с наемателя „Мар 88 Бургас“ ЕООД. Съдът намира за основателни
оплакванията на въззивника, че съгласно изричната императивна уредба - §1, ал.1, т.2 от ДР
на ЗРВКУ и чл.8, ал.7 и ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, „потребители“ на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния
водоснабден имот (каквото качество наемателят няма), и именно те следва да отговарят за
формираното задължение към ВиК оператора за заплащане на предоставените услуги.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия на
въззивното дружество, съгласно която потребители на В и К услуги са „юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги“. Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че
4
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира
съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на
подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок.
Предвид така установената нормативна уредба и при липсата на представена по
делото декларация по чл.2, ал.3 от ОУ на ВиК ЕАД гр.Бургас, подадена от “ДИТЕКС“
ЕООД като собственик на имота, съдът намира, че за посочения в исковата молба период
потребител на ВиК услугите за процесния имот е “ДИТЕКС“ ЕООД като собственик на
имота, който извод на съда не се променя от обстоятелството, че в процесния период са
издадени фактури на трето лице – наемател на имота, тъй като осчетоводяването на
издадените фактури по един или друг начин не променя потребителя на услугата.
Съдът споделя твърденията на въззивника във въззивната му жалба, че по делото
е доказано реалното осъществяване на доставени ВиК услуги в претендирания обем и на
претендираната стойност.
На първо място, както се посочи по-горе, отчитането на потребеното количество
вода е извършено след „видян“ водомер.
С оглед установеното неточно отчитане на водомера в процесния имот,
подмяната му на 21.03.2019 г. и монтирането на нов водомер, съдът намира, че отчитането
на потребената до момента на смяната на водомера вода следва да се извърши на основание
чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г., а предвид обстоятелството, че по делото не е
установено от кой момент водомерът е започнал да отчита неточно, както и предвид липсата
на редовни месечни отчети за същия период през изминалата година, съдът намира, че
правилно за периода от 08.03.2017 г. до 06.03.2019 г. (датата на проверката и демонтажа на
неточния водомер) количеството доставена вода, съотв.стойността на доставените В и К
услуги, е изчислено на основание чл.19, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество –
на база средномесечния разход за съответния период през предходните три години. Съдът не
споделя твърденията на въззиваемия, че начисляването на потребената вода в процесния
имот за периода до смяна на водомера, следва да бъде извършено на база тригодишен
период от 2015 до 2017 г. вкл., тъй като начисляването на база произволен период не е
предвидено нито в Наредба № 4/14.09.2004 г., нито в Общите условия на дружеството-ищец.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ОУ предвижда изрично, че при кражба или повреждане на
водомерен възел на водопроводно отклонение, ВиК операторът начислява количеството
изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период през предходните
три години. Неоснователно е твърдението на въззиваемия, че липсват редовно водени
отчети за потреблението на обекта и тази липса е по вина на ищцовото дружество.
Показанията на св.Кънчева (инкасатор, отчитащ показанията на водомера на процесния
имот), че дискотеката не работи целогодишно, и че служители на заведението са й казали, че
„лятото дискотеката няма да работи и ще се направи следващият отчет през октомври
месец“, кореспондират с изявленията на процесуалния представител на ответното дружество
в съдебното заседание на 25.01.2021 г., че „потреблението е само 8 месеца в годината“.
На последно място, с оглед допълнителното заключение на вещото лице
инж.Р.Илиева по СТЕ, начислените количества вода във фактура № ********** от
25.02.2019 г. са правилно определени съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, поради което съдът намира, че искът е доказан и по размер.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни
и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови уважаване на исковете.
Предвид постановени резултат, на въззивника-ищец следва да се присъдят
5
съдебни разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство, както следва:
общо 698,97 лв разноски за първоинстанционното производство (153,97 лв – държавна такса,
125 лв – депозит на СТЕ, 110 лв – депозит за СИЕ, 20 лв – депозит за свидетел, 100 лв –
юрисконсултско възнаграждение, 75 лв – доплащане за възнаграждение на вещо лице по
СТЕ, 15 лв – доплащане за възнаграждение на вещо лице по СИЕ, 100 лв - възнаграждение
на вещо лице по допълнителната СИЕ); 221,56 лв – разноски за въззивното производство за
заплатена държавна такса за подадената въззивна жалба и за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ; и 171,56 лв – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.2984/2020 г.
на БРС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260474/17.03.2021 г. по гр.д.4299/2020 г. по описа на
Бургаски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “ДИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 5 638,24 лв
(пет хиляди, шестстотин тридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки) - сбор от
стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода по
издадени фактури в периода от 08.03.2018 г. до 20.03.2020 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 439,97 лв (четиристотин тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки),
начислена за периода от 26.06.2018 г. до 10.06.2020 г. и законната лихва, начиная от
31.07.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2984/2020 г. на БРС
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА “ДИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, съдебни разноски, както
следва: общо 698,97 лв (шестстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) -
за първоинстанционното производство; 221,56 лв (двеста двадесет и един лева и петдесет и
шест стотинки) – разноски за въззивното производство; и 171,56 лв (сто седемдесет и един
лева и петдесет и шест стотинки) – разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.2984/2020 г. на БРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
предл.второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6