Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .02.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав
в открито съдебно заседание, проведено на пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ - мл.с.
при секретаря Галина
СЛАВОВА,
като разгледа докладваното
от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №2317
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про България Продажби” АД със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258,
представлявано от П.С.С., Я. .и Г. К. – членове на УС срещу Решение №4902/14.11.2019г.,
постановено по гр. дело №9308/2019г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено по отношение на ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна Тауърс – кула Г, че ищецът К.Л.П., ЕГН ********** не дължи на „Енерго – про продажби” АД, ЕИК103533691,
сумата от 1594.10 лева, представляваща стойността на начислена за периода от
01.06.2017г. до 31.05.2018г. без правно основание електроенергия за обект на
потребление в гр. Варна, ул. Поп Костадин №1, кл. № **********, абонатен № **********,
за която сума има издадена фактура № **********/06.06.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК. Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
счита, че са налице основания за извършване на корекционната процедура. Твърди,
че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността
върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ - чрез измерване от
средството за търговско измерване и преминаването ѝ през точката на
присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищцата
електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда
вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и
дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното
дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на
пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия. В случай, че съдът счата, че разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ е неприложима към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на
основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането
му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2
от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че
е спазен редът по констатиране на
неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за
възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна
процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло
като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В
о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна чрез депозирания писмен отговор и писмена молба,
представена преди о.с.з. излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице
твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи тъй
като липсват законови основания за това. Счита, че първоинстанционният съд,
след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за основателност на предявения
иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Предявеният иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради наличие на правен
интерес.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата
на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
Ищецът К.Л.П., ЕГН: ********** предявява
срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, иск за
приемане за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1594.10
лева, представляваща стойността на начислена за периода от 01.06.2017г. до
31.05.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в гр.
Варна, ул. Поп Костадин №1, кл. № **********, абонатен № **********, за която
сума има издадена фактура № **********/06.06.2019г., на
осн. чл. 124 ГПК. Според изложеното в исковата молба, ищецът-
като потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена
контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било
констатирано неточно измерване на
консумирана ел. енергия, поради което на осн. Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД и ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел.
енергия, като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на
ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на
извършената корекция е определен произволно, както и поради не
законосъобразността на предвидените в ОУ корекционни процедури. Твърди, че не
дължи тази сума на
електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената
с корекцията ел. Енергия. Твърди, че скритите регистри не са били нулеви към
датата на монтирането. Излага, че не е
ясен периода, през който е потребено процесното количество ел.енергия. Счита,
че тъй като същите са невидими, то няма как той, в качеството си на потребител
да упражнява контрол над тях. Счита, че процесното количество ел.енергия е
изразходвано от процесния електромер преди монтажа му в неговия обект. Излага,
че отчетът по скрит регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 и чл.11 ПИКЕЕ, както и
че не става ясно защо не е отчетена и фактурирана потребена ел.енергия за всеки
месец поотделно. Твърди, че не следва да
му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни
плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените
количества. Счита, че не се установява по безспорен начин, че това е реално
консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение.
Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество ел.енергия,
периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията. Счита, че
клаузата, въз основа на която е извършена корекцията е лишена от законово
основание. Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава корекция,
както и процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника горната допълнително начислена за
плащане сума за посочения период, като му се присъдят и сторените от него
разноски по делото.
Ответникът
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Твърди, че при извършената проверка, при спазване на
изискванията на ОУ, одобрени с решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г.,
изменени и допълнени с Решение ОУ – 004/06.04.2009гна ДКЕВР, служители на „Електроразпределение Север“ АД, е съставен
Констативен протокол. Излага, че в конкретния случай не става въпрос за
корекция на сметка. Твърди, че начислената сума е за реално използвана и
редовно отчетена от СТИ ел.енергия, която е натрупана по регистър, който не се
изпраща дистанционно за отчет. При софтуерно прочитане било констатирано
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на
дисплея. С оглед на което ответникът твърди, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики, но не отговаря на изискванията за точност поради
осъщественото неправомерно софтуерно вмешателство. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол №1104550/31.05.2018г., се установява, че
на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределние Север“ АД и пълномощници на „Енерго
–Про Продажби“ АД са извършили
техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел.
енергията в обекта на ищеца, с клиентски номер **********
и абонатен номер **********, с адрес на потребление: гр.Варна, ул. «Поп Костадин» №1. В протокола е
отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, съхранен
е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 508112 и е подменен с нов.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№964/28.05.2019г., на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Русе, е видно, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и
наличие на преминала енергия на тарифа Т4 в размер на 8706.351 кВТч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики, но не съответства на техническите характеристики.
Видно от приетото по делото
становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за
периода 01.06.2017г. до 31.05.2019г. е начислило допълнително количество
електроенергия за кл. №********** в размер на 8706кВТч., на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия, като на ищеца е издадена фактура за сумата от 1594.10 лв. с ДДС,
представляващи стойността на служебно начислено количество ел. за периода 01.06.2017г.
–31.05.2018 г.
От заключението на СТЕ, изслушано в
о.с.з., проведено на 25.10.2019г., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че процесният електромер е в метрологична
годност. Според в.л. в настоящия случай не е извършена корекционна сметка.
Наличието на данни, записани в регистър 1.8.4 на електромера се дължи на
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
измервателния уред и по-точно в тарифната схема на СТИ. Начисленото количество
от 8706 квтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на
сметка. Липсват доказателства /прочетена информация/ за наличието на показания
в регистър 1.8.4 на хартиен носител и точно в коя часова зона е отчетено това
количество енергия.
С оглед така установеното от
фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни изводи:
На първо
място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението на ответника, че
процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция на сметка, тъй
като по делото са представени констативен протокол и становище, от които е
видно, че дружеството е начислило допълнително общо количество ел. Енергия като
по такъв начин е коригирало количеството на доставената на потребителя ел.
Енергия за минало време. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима според ответника за доставена
и консумирана от ищеца енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното
предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012
г., както и действащите от м.ноември 2013г.
ПИКЕЕ. В новоприетите Правила, е предвидена възможността за извършване
на корекции на сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период
при констатирани отклонения в точността на измерването на количеството
доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел. енергия, в случая са
приложими, доколкото процесните правоотношения с които е извършена корекцията
са се осъществили при съществуваща вече
нормативна уредба.
Във връзка
с изложеното в исковата молба, следва да се отбележи, че на съда е служебно
известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения
на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51. Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която
съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на
отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195,
ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия
нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим
материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с
решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която
определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна
уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени
отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта
на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се
отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се
приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. Следователно
последните не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като
процесното.
Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 31.05.2018 г., не е съществувал приложим материален закон за
извършването ѝ. Следователно правото на ответника – въззивник да начисли
исковата сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата
следва да се отрече изцяло.
В случай,
че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение, обжалваният
акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че последните
материално-правни норми запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното дружество
да извършват едностранни корекция по този ред продължава да съществува, тъй
като Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите
цитирани разпоредби са обаче са били отменени с Решение №2315 от 21.02.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., докладчик председателят А. К., следователно
към датата на проверката, извършена на 31.05.2018г. също не са били действащи.
При липса
на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна
от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на чл.50
ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 1594.10 лева,
начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което и
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
прието за установено, че ищецът К.Л.П. не дължи начислената на посоченото
основание сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от Закона за енергетиката /в редакцията и́ след измененията в ДВ,
бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
С
измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г. в разпоредбата отново фигурира възможността за корекция
при измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС, то настоящият състав
приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите
ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови правомощия.
След
измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.),
в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал.
1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/. Съответствието им с нормативната уредба
тепърва ще подлежи на проверка от компетентните органи.
Преди
това изменение на Закона за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала
възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в
невизуализиран регистър на СТЕ. В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване.
С оглед изложеното, съдът приема, че към
датата на проверката и коригирането на сметката на ищеца, за ответника не е
съществувало законово основание за това.
Предвид гореизложеното, настоящият състав
намира предявения отрицателен установителен иск за основателен. Предвид
съвпадащите изводи на двете инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна разноските извършени в хода на въззивното
производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, за които са
представени доказателства за плащане.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4902/14.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 9308/2019 г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
„Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.П., ЕГН **********, адрес: *** Иван Срацимир №11 сумата от 400.00 /четиристотин/лв., представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.