Решение по дело №144/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.145 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на Ф. Я. Б., с постоянен и настоящ адрес [населено място], [улица], [община], [област], срещу Решение № 1040-20-67 от 13.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-329-7/25.03.2025г. и Разпореждане № 202-02- 329-8/28.03.2025г., издадени от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [област], съдържащи отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

С жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, не е съобразено с действителната фактическа и правна обстановка, освен това е в нарушение на закона и грешно тълкуване на европейски регламенти. Жалбоподателката не оспорва,че е упражнявала трудова дейност в чужбина през последните години /в А. и един месец в края на 2022 г. в [държава]/, но тази дейност е сезонна във ферма за плодове, тя е краткосрочна и свързана с осигуряване на достойни доходи. Не се е регистрирала в службите по заетост на държавите, в които е извършвала сезонна работа. Посочва, че е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в [населено място], няма жилище и постоянен адрес в А. или [държава],а и никога не е имала намерение да се установява в чужбина. В [държава] е обичайното й пребиваване, тъй като тук са личните и социалните й контакти, това е центърът на жизнените й интереси, не е прекъсвала връзките си със страната си по произход. Пояснява, че притежават наследствена къща, за която се грижат заедно със съпруга й.Пристроили са къщата и за семейството на сина им. Имат и дъщеря, която живее в [населено място], там са двете й внучки. Уточнява, че със съпруга й са работили преобладаващо сезонна работа в [държава], [държава], А. и други страни, за осигуряване на достойни доходи, но веднага след приключване на работа се връщали в родното си място [населено място] до следващата сезонна работа. Затова счита, че [държава] се явява компетентната държава да отпусне обезщетението.

Поради направените оплаквания, поддържа,че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и моли съда на основание чл.146 т.4 от АПК да го отмени и делото да се върне на административния орган за ново произнасяне.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Ф. Б. не се явява и не се представлява. В депозираната по делото писмена защита изразява становище, с което поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ [населено място], редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт А. Ч., с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение. Поддържа доводите, изложени в решението и в разпореждането на органите по осигуряването. Цитира съдебна практика, с препращане към решения на Съда на ЕС по въпроса за компетентната държава при претендирано обезщетение за безработица. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение в случай, че се претендира адвокатското възнаграждение над минималния размер.

Смолянският административен съд, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Със заявление рег.№ 202-02-329/29.12.2022 г. /л.238 от делото/ подадено в дирекция „Бюро по труда“ - [община], Ф. Б. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица. На 06.01.2023 г. лицето е подало и две заявления за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) - В. и [държава] (л.233-234) във връзка със заявено искане за отпускане ПОБ от 14.12.2023 г. /л.91/. Посочени са два периода във В. и удостоверяване на придобит период в [държава] - от 02.11.2022 г. до 20.12.2022 г., който е последната заетост на Ф. Б..

С Разпореждане № 202-02-329-1 от 11.01.2023 г. (л.229) на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г. ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ, до получаване на доказателства от компетентната институция на съответните държави.

На 23.01.2023 г. чрез „Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация“ между [държава] и ЕС (EESSI), е изготвено и изпратено искане до КИ на [държава], за издаване на СЕД U017 и СЕД U004. за периода от 02.11.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.

На 27.01.2023 г. със справка вх. № 202-02-329-3 са приети постъпилите от КИ на [държава] СЕД U017 и СЕД U004. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период за времето от 02.11.2022 г. до 20.12.2022 г. без посочено основание за прекратяване на заетостта. Допълнително, в резултат на последвалата в хронология кореспонденция и справка вх. № 202-02-329-16/05.12.2023 г. са приети постъпилите от КИ на [държава] СЕД U017 и СЕД U004. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период за времето от 02.11.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл., като е удостоверено основание за прекратяване на заетостта - уволнение от работодателя. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 02.11.2022 г. до 30.11.2022 г., вкл., деклариран от лицето.

На 23.01.2023 г. чрез ЕЕSSI е било изпратено искане за осигурително досие до КИ на В. за издаване на СЕД U002 за периодите от 01.03.2021 г. до 01.04.2022 г. вкл. и от 01.04.2022 г. до 01.11.2022 г. вкл., декларирани от лицето. Като отговор на 15.03.2023 г. със справка вх. № 202-02-329-6 е приет постъпилия от КИ на В. СЕД U002, с който са удостоверени осигурителни периоди за времето от 01.03.2021 г. до 01.11.2022 г. вкл.включително.

Във връзка с деклариран от Б. и друг период на трудова дейност във В. - от 15.07.2023 г. до 14.12.2023 г., на 08.01.2024 г. е изготвено и изпратено искане чрез EESSI за осигурително досие до КИ на В. за издаване на СЕД U002 за декларирания период от 15.07.2023 г. до 13.12.2023г. вкл. Като отговор на 27.02.2024 г. със справка вх. № 202-02-329-19 е приет постъпилия от КИ на В. СЕД U002, с който е удостоверен осигурителен период за времето от 15.07.2023 г. до 13.12.2023 г. вкл.

С Разпореждане № 202-02-329-2/02.01.2024 г. е възобновено производството по заявлението за отпускане на ПОБ и с последвало Разпореждане № 202-02-329-3, е отпусната ПОБ на Б. за времето 21.12.2022 г. до 20.10.2023 г. вкл.

С Разпореждане № 202-02-329-4/15.01.2024 г. е прекратено изплащането на ПОБ, считано от 15.07.2023 г., поради започване на трудова дейност.

След това на 13.02.2024 г. с Разпореждане № 202-02-329-5 е спряно производството по изплащане на ПОБ и в последствие с издаденото Разпореждане № 202-02-329-6/11.03.2025 г. отново е възобновено производството по изплащане на ПОБ на Б..

На 25.03.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-329-7, с което е отменено Разпореждане № 202-02-329-3/15.01.2024 г. за отпускане на ПОБ на Б. с доводи за наличие на доказателства, удостоверяващи уреден статут на уседналост във В.. Впоследствие с Разпореждане № 202-02-329-8/28.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано отпускане на ПОБ на лицето, с мотиви обосноваващи липсата на компетентност на българската институция по отпускане на ПОБ на лицето.

Органите по осигуряването сочат, че за заявителя Ф. Б. са потвърдени от КИ на В. осигурителни периоди, както следва:

- от 14.06.2016 г. до 23.11.2016 г.вкл.

- от 06.06.2017 г. до 22.11.2017 г. вкл.

- от 02.06.2018 г. до 19.12.2018 г. вкл.

- от 05.07.2019 г. до 18.12.2019 г. вкл.

Във връзка с процесното заявление на Ф. Б. органите на НОИ разглеждат петгодишния период от 21.12.2017 г. до 20.12.2022 г., в рамките на който тя е придобила във В. осигурителни периоди, както следва:

- от 02.06.2018 г. до 19.12.2018 г. вкл.

- от 05.07.2019 г. до 18.12.2019 г.вкл.

- от 01.03.2021 г. до 01.11.2022 г.вкл..

В рамките на петгодишния период Ф. Б. е придобила и осигурителен стаж във [държава], както следва :

- от 02.11.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.

Отчетено е, че в случая с Ф. Б., в петгодишния период от 21.12.2017 г. до 20.12.2022 г. са налице няколко прекъсвания на трудовата дейност във В. и [държава], както следва:

- От 21.12.2017 г. до 01.06.2018 г. вкл. - 5 месеца и 12 дни;

- От 19.12.2019 г. до 28.02.2021 г. вкл. - 1 година 2 месец и 12 дни.

Административният орган е приел, че за посочените периоди отпускането и получаването на ПОБ се основава основно на осигурителни периоди придобити във В.. Отбелязано е, че във времето на прекъсване на трудовата дейност /над 6 месеца/ от 19.12.2019 г. до 28.02.2021 г. вкл. - 1 година, 2 месеца и 12 дни, Б. не е упражнявала трудова дейност в [държава]. Въз основа на данните от информационната система на НОИ за времето от 01.07.2016 г. до дата на издаване на решението се установява, че Б. е упражнявала трудова дейност в [държава] от 02.05.2019 г. до 03.07.2019 г. вкл. (2 месеца и 2 дни).

На 11.08.2023 г. в ТП на НОИ - [област] е получено Указание изх. № 1052-40-84/11.08.2023 г. на дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД) към ЦУ на НОИ, относно въвеждане на нов образец на декларация във връзка с прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 при преценка право на ПОБ. Съгласно съдържанието на точка 1 от указанието, в случай, че чуждата институция потвърди като осигурителен стаж непрекъснат период от пет и повече години, длъжностното лице постановява отказ, предвид обстоятелството, че [държава] не е държава по пребиваване по време на последната заетост. Уточнено е в указанието, че непрекъснатостта на пребиваването не се влияе от временни отсъствия, ненадвишаващи общо шест месеца на година.

В Указание изх. № 1052-40-84/11.08.2023 г. на дирекция ЕРМД към ЦУ на НОИ е уточнено, че описания ред, следва да се прилага за заявления, постъпили след датата получаване на същото указателно писмо.

Органите по осигуряването считат, че след като от КИ на държавите В. и [държава] е потвърдено, че през периода от 21.12.2017 г. до 20.12.2022 г. включително от Ф. Б. е осъществявана осигурена трудова дейност по тяхното законодателство, като са придобити няколко осигурителни периоди и тази трудова дейност е продължила общо над пет години, то може да се направи заключение, че пребиваването на Б. не е на територията на [държава] и НОИ не е компетентна институция по отношение на произнасянето по правото й на ПОБ.

Посочено е още, че съгласно данните от информационната система на НОИ, лицето е осигурявано по българското законодателство за кратко – 2 месеца и два дни от 02.05.2019 г. до 03.07.2019 г. и няма осигуряване в [държава] за времето след 20.12.2022 г. Предвид липсата на стабилна трудово правна връзка на Ф. Б. с [държава], се обосновава извод, че центърът на жизнените интереси не е [държава], съответно пребиваването не е в [държава].

Посочва се, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004, НОИ не е компетентната институция по отпускането на обезщетение за безработица. Органите на НОИ считат, че на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, [държава] не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Поради гореизложеното българската осигурителна институция е отказала отпускане на ПОБ на лицето Ф. Б..

Жалбоподателят Ф. Б. е обжалвала Разпореждане № 202-02-329-7/25.03.2025 г., с което е отменено разпореждането за отпускане на ПОБ, както и Разпореждане № 202-02- 329-8/28.03.2025 г. за отказ за отпускане на ПОБ на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [област], пред Директора на ТП на НОИ [населено място].

Тези разпореждания са обжалвани от Ф. Б. пред ръководителя на ТП на НОИ, като с Решение № 1040-20-67 от 13.05.2025 г., предмет на оспорване в настоящото производство, Директорът на ТП на НОИ [населено място] е оставил в сила двете разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] и е отхвърлил депозираната срещу тях жалба от Ф. Б.. За да остави в сила Разпореждане № 202-02-329-7/25.03.2025 г. и Разпореждане № 202-02- 329-8/28.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] и отхвърли депозираните срещу тях жалби, директорът на ТП на НОИ - [област] е възприел изцяло доводите, изложени в тях.

Решението на директора на ТП на НОИ - [област] е получено от родственик /свекър/ на жалбоподателя Ф. Б., с пощенска пратка, видно от известие за доставяне-обратна разписка, на 16.05.2025г.(л.39 от делото).

Жалбата срещу решението е подадена директно в Административен съд-[област] с пощенско клеймо от 27.05.2025 г.

 

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна и следователно е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът взе предвид следното:

Оспореното Решение № 1040-20-67 от 13.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - [област] и оставените в сила Разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област], са издадени от оправомощени по закон органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за форма на административния акт, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаване.

Видно от съдържанието на оспореното решение и оставените в сила разпореждания, те са мотивирани, в тях са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването им.

Оспореното решение и оставените в сила две разпореждания, обаче, са издадени при неправилно приложение на материалния закон, предвид следното:

Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса, коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица на Ф. Б. във връзка с периодите, в които е работила по трудови правоотношения на територията на В. и [държава].

[държава] е част от Европейския съюз - такава част е била през времето, през което жалбоподателят Ф. Б. е работила във В. и [държава]. Всички държави-членки са длъжни да прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава-членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на Европейския съюз обаче, определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, параграф „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в това число и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).

Безработицата, представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. В случая, доколкото последната трудова заетост на жалбоподателя Ф. Б. е била във [държава] /и установена дългосрочна заетост във В./, то относимите правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между [държава] и [държава] /В./ са в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност.

Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 29.12.2022 г., поради което при преценка основателността на претендираното от Ф. Б. право, приложение намира посочения по-горе Регламент № 883/2004. В чл. 2 от него се сочи, че се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. [държава] е част от Европейския съюз и съответно е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. разпоредбите му са приложими към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, параграф „л“) относно обезщетение за безработица, доколкото Ф. Б. е посочила, че последната й заетост е във [държава] и същата е прекратена, считано от 20.12.2022 година.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

В случая от значение е тълкуването и прилагането на термина „пребиваване“. Легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, §3, б. „й“ от посочения Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и други примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В член 1, букви „й“ и „к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между „пребиваване“ и „престой“, последният дефиниран като „временно пребиваване“.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените мотиви от административния орган, че [държава] не е държавата по обичайно пребиваване за жалбоподателя Ф. Б..

В периодите на заетост във В. и [държава] жалбоподателят Ф. Б. действително не е била на територията на [държава], но това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение в съответните държави, където е била сезонен работник, респективно не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно пребиваване“.

Няма спор, че към заявлението за отпускане на ПОБ от 14.12.2023 г. /л.91/, жалбоподателката Ф. Б. се е регистрирала като безработна в Р [държава]. В [населено място] е семейната й къща, където винаги се връща след периодите на заетост в чужбина, на същото място е жилището на сина й, а освен това в [населено място] живее дъщеря й с внучките. Тези факти са индиция за свързаност на лицето, емоционална и физическа, с Р [държава]. В [населено място], [улица], [община], [област] е постоянният й адрес от 08.02.2011г., съгласно Удостоверение № АПИО-03-04/074 от 21.05.2025г. /л.17 от делото/.

По делото не се ангажираха доказателства за имотно състояние или интереси извън РБ, чийто постоянен характер да обвързва лицето с пребиваване във В. и [държава]. Пребиваването на лицето извън граница е обусловено от трудовата ангажираност на лицето в сезонна работа във ферми за плодове.

Като съобрази посочените факти, съдът приема,че тук, в РБ е обичайното пребиваване на Ф. Б.. Що се касае до пребиваването й във В. и [държава], то има характер на временно (за периода на заетост), а не на обичайно такова, по смисъла на член 1, букви „й“ и „к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Затова приложимото законодателство е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на жалбоподателя, на която държава жалбоподателката е и гражданин, а именно - законодателството на [държава], съответно [държава] се явява компетентна държава.

Няма спор по делото, че Ф. Б. е работила във В. за период от пет години през времето от 21.12.2017г. до 20.12.2022 г., но в рамките на този период е на налице прекъсване от повече от 6 месеца - за период от 1 година, два месеца и 12 дни от 19.12.2019г. до 28.02.2021г., което е релевантно обстоятелство за определяне мястото на обичайно пребиваване на лицето, съгласно чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Безспорно е установено за жалбоподателя Ф. Б., че е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор във [държава], за период от 02.11.2022 г. до 20.12.2022 г. и осъществено намерение за пребиваване в [държава] на български гражданин, така че заявлението за отпускане на обезщетение следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държави-членки на Европейския съюз.

Претендираното парично обезщетение за безработица от жалбоподателя Ф. Б. следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, изразена в Решение № 2695/22.02.2019 г. по адм. дело № 3077/2018 г. по описа на ВАС и Решение № 10291/03.07.2019 г. по адм. дело № 15067/2018 г. по описа на ВАС.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е оставил в сила Разпореждане № 202-02-329-7/25.03.2025 г. за отмяна на разпореждане за отпускане на ПОБ и Разпореждане № 202-02- 329-8/28.03.2025 г. за отказ за отпускане на ПОБ, издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [област], е основателна и следва да бъде уважена.

Тъй като естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2, предл. трето от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ - [област], за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, като мотивите на настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона следва да се считат за задължителни указания за административния орган при постановяване на акта му.

Жалбоподателят Б. не е претендирала присъждане на разноски по делото и съдът не е сезиран да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2, предл. трето от АПК, Смолянският административен съд, втори състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-20-67/13.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-329-7/25.03.2025 г. и Разпореждане № 202-02- 329-8/28.03.2025 г., издадени от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [област], по оспорването на Ф. Я. Б..

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление вх. № 202-02-329/29.12.2022 г. от Ф. Я. Б., при което следва да се имат предвид съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.