Решение по дело №9/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

роизводството е по реда на чл. 538, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК вр. чл. 130, ал. 3 СК. Образувано е по жалба от И. А. в качеството й на законен представител на малолетната М. В. Д. насочена против определение № 4745/14.11.2014 г. по ч. гр. дело № 1028/2014 г. по описа на Районен съд Разлог.

В жалбата се сочи, че неправилно съдът е оставил без уважение молбата за разрешаване на законния представител на детето да изтегли от банковата му сметка сумата от 25 269,97 лв., понеже това е в интерес на детето. Твърди се, че малолетните М. и В. В. Д. и тяхната майка и законен представител понастоящем живеят в недвижим имот, по отношение на който с влязло в сила решение на съда е допуснато извършването на делба и пред районния съд е висящо производството по извършването на делбата във втора фаза. Според жалбоподателя имотът е неподеляем и делбеният съд ще постанови изнасянето му на публична продан. Поради това е налице опасност малолетните деца да останат без дом и се поставя нуждата да се закупи ново жилище в [населено място], където да живеят те. В тази връзка в жалбата се сочи, че законният представител на децата /тяхната майка/ не разполага с достатъчно средства за покупко-продажбата и се налага изтегляне на пари от сметката на детето за осигуряване на продажната цена. Също така се излага, че това жилище ще бъде отдавано и под наем, ще генерира граждански плодове предвид обстоятелството, че се намира в зимен курорт, и тези средства ще са в полза на малолетната М. В. Д.. Сочи се, че жилището е вече избрано и на 28.12.2012 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 142, том трети, рег. № 3120, нот. дело № 464/2012 г. по описа на нот. Краси М. с район на действие РС Разлог, вписан в СлВп под вх. рег. № 5579/28.12.2012 г., по силата на който малолетната М. В. Д. е придобила ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда – апартамент в [населено място]. Цената по договора обаче не била платена на продавача, поради което съществувала опасност той да има претенции за неизпълнение, което е във вреда на детето – купувач. Сочи се в жалбата и че по силата съдебно решение малолетната М. Д. е осъдена от еднокръвния си брат В. Д. да му заплати парична сума, отпочнало е принудително изпълнение въз основа на решението и от процесната сметка е изтеглена голяма сума пари. Заведени били и други подобни дела и при насочването на изпълнението върху сметките на детето те щели да се занулят, което не е в интерес на детето. Относно казуса са сигнализирани омбудсманът на РБ и главният прокурор.

Окръжен съд Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите в жалбата приема следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът намира на осн. чл. 538, ал. 2 вр. чл. 278, ал. 1 ГПК, че същата следва да бъде разгледана в закрито съдебно заседание. Формулираното в жалбата искане да бъде поискано от ДСП Р. да представи допълнителен социален доклад, в който да посочи дали е в интерес на детето тегленето на суми от сметката му, е неоснователно. В хода на първоинстанционното производство на осн. чл. 15 ЗЗДет е изискан социален доклад, в който да се упомене дали според ДСП исканото разпореждане с влог е в интерес на детето. В представения доклад подробно са описани условията, при които живеят децата, характера на отношенията с майка им, поведенческото им развитие и изрично е записано, че е извън компетентността на ДСП да даде становище дали разпореждането е в интерес на детето. Съдът намира, че в така представения доклад подробно са описани всички обстоятелства около отглеждането на детето, които са в компетентността на ДСП, а въпросът дали разпореждането е в интерес на детето касае основателността на искането и следва да се реши от съда. По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения.

От препис извлечение от акт за смърт № 111/04.07.2012 г., удостоверение за наследници № 00-00-6631/05.07.2012 г. и удостоверение за раждане се установява, че детето М. Д. е малолетно / навършени 3 години/ и е наследник на починалия на 03.07.2012 г. В. В. Д. заедно с брат си В. /също малолетен/ и еднокръвните си пълнолетни брат и сестра Й. и В.. Майка и законен представител на детето е И. А.. Видно от извлечение от банкова сметка посочената в молбата сметка, от която се иска разрешение да се изтегли сумата от 25 269,97 лв., е с титуляр детето М. В. Д.. Видно от НА № 142, том трети, рег. № 3120, нот. дело № 464/2012 г. по описа на нот. Краси М. с район на действие РС Разлог, вписан в СлВп под вх. рег. № 5579/28.12.2012 г. на 28.12.2012 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който малолетната М. В. Д. е придобила от [фирма] ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда – апартамент и от самостоятелен обект в сграда – магазин в [населено място]. Съгласно нот. акт общата цена на двата обекта е 69 300 лв. В нот. акт не е записано, че сумата е получена от продавача. От покана с дата 09.10.2014 г. се установява, че продавачът е поканил купувача да му заплати уговорената цена в едноседмичен срок. Няма данни кога е получена поканата е от кога започва да тече срокът. От трудов договор № 6/26.06.2014 г. се установява, че между майката на детето и дружеството [фирма] съществува трудово правоотношение, като договорът е за неопределен срок, а уговореното трудово възнаграждение е 340 лв. В декларацията е посочено, че майката притежава ½ ид. част от автомобил и от недвижим имот в [населено място]. М. В. Д. е приела наследството от баща си по опис – решение № 3526/16.08.2012 г. по гр. д. № 912/2012 г. по описа на РС Разлог. Според социалния доклад детето е отглеждано в добри условия.

Съгласно чл. 130, ал. 3 СК разпореждането с влогове собственост на малолетното дете се допуска само ако то не противоречи на интереса му и настойникът не разполага с достатъчно средства. В случая не се доказва да е налице интерес за детето за ликвидиране на влога му, поради което то не следва да се допуска. Разпиляването на имуществото на малолетното дете без необходимост или полза за него от това не е в негов интерес.

Не може да се изведе нужда за закупуване на ново жилище за детето от обстоятелството че жилището, в което в момента то живее, е предмет на съдебна делба във втората й фаза. Според твърденията в жалбата относно имота е допуснато извършване на делба при съответните квоти и понастоящем е висящо /т.е. неприключило с краен акт/ производството по извършване на делбата. Становището на жалбоподателя в какъв смисъл ще бъде според него решението на делбения съд - а именно за неподеляемост на имота и изнасянето му на продан, не обосновава наличието към настоящия момент на жилищна нужда за детето. Очакванията на жалбоподателя за смисъла на съдебно решение, което предстои да бъде постановено, не водят до извод за интерес за разпореждането. Към момента не се доказва решение по втората фаза на делбата да е налице. Следва да се отбележи и че при извършването на делбата изнасянето на имота на публична продан е възможно само ако са изчерпани останалите способи. Намерението да се отдават закупените имоти под наем само противоречи на обоснованата с делбеното дело жилищна нужда. Дори обаче да се приеме, че под наем ще се отдава магазинът, а детето ще живее в апартамента, то съдът намира че това намерение за реализиране на наем макар да е в полза на детето само по себе си не обосновава интерес от исканото разпореждане. Става дума за бъдещо събитие – отдаване под наем, за реализирането на което по делото няма никаква индиция въпреки че имотът е придобит две години преди депозиране на искането по чл. 130, ал. 3 ГПК. Недоказан остана характерът на вредите, които купувачът М. Д. би претърпяла при евентуалното предявяване на претенции срещу нея от продавача, който не е получил продажната цена. При евентуално разваляне на договора се дължи двустранна реституция – т.е. закупеният имот ще се върне в патримониума на продавача. Също така тези евентуални вреди биха били във връзка със сключването на договора без да е получено разрешение за изтегляне на сума за заплащане на цената.

Доводите на жалбоподателя за несправедливост на осъдителните съдебни решения в полза на В. Д., по силата на които по пътя на принудителното изпълнение са изтеглени пари от сметката, не следва да бъдат обсъждани. Настоящото производство не е въззивно за проверка на правилността на визираните решения на РС. Част от решенията са постановени от Б.. Само по себе си предотвратяването на изтеглянето на пари от сметката вследствие на принудително изпълнение с взискател В. Д., т.е. желанието да се избегне това принудително изпълнение, не обосновава интерес за разпореждането по см. на чл. 130, ал. 3 ГПК.

По сигналите на жалбоподателя до омбудсмана и до ДАЗД е постъпил отговор и те също не са предмет на настоящото производство. В отговора на омбудсмана се сочи, че се касае за наследствени правоотношения в компетентността на съда. В отговора на ДАЗД се сочи, че при необходимост на детето и майката могат да се предоставят социални услуги съгласно компетентността на Агенцията.

По изложените съображения определението следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 4745/14.11.2014 г. по ч. гр. дело № 1028/2014 г. по описа на Районен съд Разлог.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС на РБ.

Председател: Членове: