РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1384
гр. Пловдив, 06.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1181 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП-Пловдив, депозирана чрез
юрисконсулт Ш., против Решение № 237 от 17.03.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 185
по описа на същия съд за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление №545953-F570397/04.11.2020г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Н.С.,
на основание чл. 180 ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 и ал.2,
вр. чл. 117, ал.1, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 500лв за
нарушение на чл. 180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал.1, вр. 86, ал.1 и ал.2, вр.
чл. 117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател излага подробни съображения относно неправилност и необоснованост
на съдебния акт.
Претендира
се отмяната на съдебния акт, респективно
потвърждаване на НП. Претендират се и
съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Възразява се относно прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството.
Ответникът по касационната жалба, в писмено становище,
изразява съображения относно
неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноските по делото.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:
Против „СИЛЕНТИ"
ЕООД, ЕИК ********* е издадено НП №545953-F570397/04.11.2020г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив за това, че дружеството не е
начислило ДДС в размер на 398,44 лв. по получени доставки на услуги по чл.82,
ал.2, т.3 от ЗДДС на стойност 1992,22 лв. през периода 01.04.2020г. -
30.04.2020г.. През този период „СИЛЕНТИ" ЕООД не било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
В хода на извършена проверка,
обективирана с Протокол №**********/24.06.2020г. било установено, че
„СИЛЕНТИ" ЕООД, установено на територията на страната, което получава
услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и
за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от ЗДДС, не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП Пловдив в 7-дневен срок преди
датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото
плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената
услуга подлежи на облагане с данък. Данъчното събитие е на 18.11.2019г.
Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС е следвало
да се подаде в ТД на НАП Пловдив най-късно до 11.11.2019г., включително. На
основание чл.96, ал.1 от ЗДДС е подадено заявление на 15.06.2020г. с
вх. № 163912002048718/15.06.2020г . За нарушение по чл.97а, ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН.
Усановено е, че ЕООД е регистрирано по ЗДДС на основание
чл.96, ал.1 от ЗДДС на 24.06.2020г. като това е датата на връчване на акта за
регистрация по ЗДДС №160422002129993/24.06.2020г. През периода 15.11.2019г.
/датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден актът за
регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок /до
23.06.2020г./ датата предхождаща датата на регистрацията по ЗДДС/ друеството е
следвало да бъде регистрирано по ЗДДС, да начислява данък за получени доставки
на услуги /облагаеми доставки/ по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, които са на
територията на страната. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не
е установено на територията на страната, ако беше стриктно изпълнило
задължението си да подаде заявление за регистрация но ЗДДС в регламентирания
срок.
За данъчния период 01.04.2020г. -
30.04.2020г. проверяваното лице, установено на територията на страната, е
получило услуги с място на изпълнение на територията па страната, които са
облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно популяризиране на публикация чрез социалната мрежа FACEBOOK Ireland Limited, Ирландия, с валиден VAT номер IE9692928F. Извършени са плащания на 03.04.2020г.; 13.04.2020г.;
22.04.2020г. от банкова сметка.
Установено е, че ако през периода
01.04.2020г. - 30.04.2020г. лицето е било регистрирано по ЗДДС, за него ще е
възникнало задължение за начисляване на данъка на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС
в размер на 398,44 лв., като същото е следвало да издаде протоколи, на
основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която
данъкът е станал изискуем, и да впише в него вида на услугата, датата на
възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на
данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, отрази в
дневника за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем
от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления
данък в справката - декларация за данък върху добавената стойност, която е
следвало да подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца,
следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.05.2020г., включително.
Според административнонаказващия
орган нарушението е извършено на 15.05.2020г., в гр. Пловдив и еустановено в ТД
на НАП Пловдив на 24.06.2020г. с Протокол №**********/24.06.2019г., като
размерът на неначисления ДДС е определен на 04.09.2020г. с Протокол
№**********/04.09.2020г.
Във връзка с констатациите на
приходния орган на 16.09.2020г. е съставен
АУАН №Р570397/16.09.2020г. от Стоян Каварджиев, на длъжност инспектор по приходите
в ТД на НАП като нарушението е квалифицирано по чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.180, ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от от ЗДДС. АУАН е
подписан от представляващия дружеството без възражения.
Пъвоинстанционният съд е обсил събраните
писмени и глсни доказателства и е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Приел е за безспорно установено, че
през процесния период 01.04.2020г. - 30.04.2020г., дружеството не е
регистратирано по ЗДДС. Заявление за регистрация е подадено едва на 15.06.2020г. с вх.
№163912002048718. Също, че дружеството, като установено на територията на
страната, е получило облагаеми услуги - популяризиране на публикация чрез
социалната мрежа FACEBOOK
Ireland Limited, Ирландия, с валиден VAT номер IE9692928F, за които данъкът е
дължим от получателя. Правилно е определен цялостният период на задълженията, в
зависимост от данъчното събитие, датата, следваща датата, до която е следвало
да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето беше своевременно подало
заявление за регистрация, от датата, предхождаща тази на регистрацията, с оглед
връчването на акта за регистрация.
Приел е, така както е посочено в АУАН
и в НП, че ако през данъчен период 01.04.2020г. - 30.04.2020г. лицето беше
регистрирано по ЗДДС за него щеше да възникне задължение за начисляване на
данък на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 398,44 лв., като същото е
следвало да издаде протокол на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, не по-късно
от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, и да впише в него вида
на услугата, датата на възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната
основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на
данъка, отрази в дневника за продажби получените доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната
основа и начисления данък в справката -декларация за данък върху добавената
стойност, която е следвало да подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.05.2020г.,
включително. Приел е, че в този смисъл действително са били нарушени
разпоредбите на данъчното законодателство.
Районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на
наказаното юридическо лице. Това е така, тъй като в случая
административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на
основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.
117, ал.1, т.1 от от ЗДДС, а не на
основание чл. 180а, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Ксационният съд намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които нарушават правото на защита на
административнонаказаното лице.
Така
в НП е посочено, че данъчното събитие е на дата 18.11.2019г., заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаде
най-късно до 11.11.2019г. По тези факти
не се спори както и за това, че е трябвало да бъде начислен данък в случай, че
беше извършена регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал.1от ЗДДС, която
представлява специална регистрация спрямо общата такава по чл. 96, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 97а, ал.1 от ЗДДС (Нов - ДВ,
бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) на регистрация по този закон подлежи
всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с
място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които
данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
В
НП е посочено, че за данъчен период 01.04.2020г. – 30.04.2020г. проверяваното
лице, установено на територията на страната е получило услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Извършени са плащания на
03.04.2020г., 13.04.2020г., 22.04.2020г. от банкова сметка ***. В НП е посочено,
че ако през периода 01.04.2020г. - 30.04.2020г. лицето е било регистрирано по
ЗДДС, за него ще е възникнало задължение за начисляване на данъка на основание
чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 398,44 лв., като същото е следвало да издаде
протоколи, на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от
датата, на която данъкът е станал изискуем, и да впише в него вида на услугата,
датата на възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната основа,
ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка,
отрази в дневника за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и
начисления данък в справката - декларация за данък върху добавената стойност,
която е следвало да подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.05.2020г.,
включително.
В случая са установени три плащания, съответно на дати 03.04.2020г.,
13.04.2020г., 22.04.2020г.
Съгласно чл. 117, ал.3 от ЗДДС протоколът се
издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Административнонаказващият орган е приел, че
датата на данъчното събитие е датата на плащанията, следователно 15-дневният
срок по чл. 117, ал.3 от ЗДДС е различен. Така за плащането с дата 22.04.2020г.
15-дневният срок изтича на 07.05.20г., следователно за дружеството ще възникне
задължение да го включи в СД по ЗДДС за м.05.2020г., а срокът за подаването и е
до 14.06.2020г. Налага се изводът,че в НП не е правилно определен размерът на
ДДС за м. 04.2020г.
Освен
това в НП административнонаказващият орган е приел, че лицето е следвало да начисли
данък за получени доставки на услуги по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Следователно
описаното нарушение е слдвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 180а,
ал.2 във вр. с чл. 180а, ал.1 от ЗДДС.
Нормата
на чл.180а, ал.1 от ЗДДС предвижда регистрирано лице, което като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има
право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.
Съгласно ал.2 на чл.180а, ал.1се прилага и когато лицето не е начислило данък
поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по
този закон в срок.
В
случая несъмнено са извършвани доставки по Глава осем от ЗДДС, които
предполагат регистрация на дружеството по специалния ред на чл. 97а, ал.1 от ЗДДС, ето защо е приложима хипотезата на чл. 180а, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
В
случая неправилно е приложена санкционната норма от административнонаказващия
орган, което е достатъчно основаноие за незаконосъобразност на издаденото НП.
Относно възраженията, формулирани в
обстоятелствената част на касационната жалба следва да се посочи, че за да
предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които следва да обхваща наказателното постановление са
посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. То ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, разноски се дължат
на касационния ответник, като с писмено становище е направено искане за тяхното
присъждане, без да са приложени доказателства за техния размер и тяхното
заплащане. В този смисъл искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХХVІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 237 от 17.03.2021г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 185 по описа на същия съд
за 2021г.,
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.