№ 1025
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100503652 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 08281/03.02.2022г. по входящия регистър
на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от длъжника по
изпълнението – С.В.“ АД, ЕИК ******* срещу Постановление от
26.01.2022г. по изпълнително дело № 20228510400051 по описа на ЧСИ
М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано да се намалят разноските за
възнаграждение за адвокат на взискателя и за такси по изпълнителното дело.
Посочило е, че вземането по изпълнителния лист било за 82,81лв., а
начислените разноски били в пъти повече, неясно било защо взискатели били
двете дружества, а не посоченото в изпълнителния лист лице, двете
дружества били свързани лица, С.В. получил още 13 покани по изпълнителни
дела с тези взискатели, налице била злоупотреба с право както о тези
дружества, така и от съдебния изпълнител, начислените адвокатски
възнаграждения било постигане на противоправен резултат, нямало
основание да се приложат минимални размери по наредбата №1/2004г.,
защото това не било оправдано с оглед размер на вземане по изпълнителния
лист. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията за разноски на насрещната страна.
Ответникът по жалбата и взискатели по изпълнителното дело – „ Т.
У.“ЕООД, ЕИК ******* и Г.С. У.“ЕООД , ЕИК ******* са оспорили
жалбата. Тя била недопсутима за горницата над 400лв., защото
възнаграждението за адвокат било намалено на 400лв. Недопустима поради
1
просрочие била и жалбата в частта за пропорционалната такса. В останалата
част жалбата била неоснователна. Извършени били действия по водене и по
образуване на изцпълнителното дело, същото било образувано за цялата сума
по изпълнителния лист. Претендирали са разноски.
По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, сочещи че постановлението е
законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат при прилагане
на разпоредбите на Наредба № 1/2004г., таксата по т. 26 от тарифата била
общо 83,89лв.
Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително
дело 20228510400051 по описа на ЧСИ М.П. , рег. № 851 на КЧСИ, съгласно
които производството по изпълнителното дело е образувано по молба вх. №
02435/11.01.2022г. на „ Т. У.“ЕООД , ЕИК ******* и Г.С. У.“ЕООД , ЕИК
******* срещу С.В.“ АД, ЕИК ******* за събиране вземания от: 82,88лв.
по изпълнителен лист, издаден на 08.04.2021г. по дело № 72680/2018г. на
СРС, с който С.В.“АД е осъдено да заплати на адвокат Валентин Тодоров и на
адв. К.Б. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 165,76лв., ; сумата от
5,91лв. за издаване на изпълнителния лист прехвърлени му с договор за
цесия от адв. К.Б.. С молбата е поискано да се събере сучана като се наложи
запор върху движими вещи на длъжника , дружествени дялове, както и
възбрана върху недвижими имоти , като се съберат и разноските по
изпълнителното дело включително 800лв. разноски за възнаграждение за
адвокат.
Представен е договор за цесия от 01.06.2021г., писмо, известие по
телепоща съгласно който адв. К.Б. е прехвърлила на Т. У.“ЕООД , ЕИК
******* и Г.С. У.“ЕООД , ЕИК ******* вземането си за 82,88лв. по
изпълнителен лист, издаден на 08.04.2021г. по дело № 72680/2018г. на СРС,
както и вземането за платената такса за издаване на изпълнителния лист, като
на всеки от цесионерите е прехвърлена по ½ от тази сума, като е
упълномощила цесионерите да уведомят длъжника за цесията и на
03.06.2021г. С.В. е уведомена за цесията.
С пълномощно от 10.01.2022г. взискателите са упълномощили
Адвокатско съдружие „Б. Л.“ чрез адв. С.Д. да ги представлява по
изпълнително дело за събиране на суми по изпълнителен лист от 08.04.2021г.
по дело № 72680/2018г. на СРС
Прието е платежно нареждане от 10.01.2022г. съгласно който
взискателите са платили на Адвокатско съдружие Б. Л.“ сумата от 800лв. за
изпълнително дело срещу С.В..
С поканата за доброволно изпълнение от 11.01.2022г. връчена на
длъжника на 11.01.2022г. ЧСИ е приел за събиране сумата от 800лв. разноски
2
за адвокатско възнаграждение, като са начислени и такси пропорционални
такси съобразно същите.Поканата е изпратена по ел. поща заедно с покани по
още 3 изпълнителни дела.
С молба от 12.01.2022г. взискателите са оттегили дспособи посочени в
молбата за образуване на делото, като са посочили нов – запор върху банкови
сметки.
С възражение от 21.01.2022г. длъжникът е оспорил размера на
възнаграждение за адвокати и пропорционална такса.Посочил е, че следва
възнаграждение да е под минимални размери по наредбата, като с оглед
намаляването на адвокатските възнаграждение да се преизчисли и таксата по
т. 26 от тарифата.
С Постановление от 26.01.2022г. ЧСИ е намалил разноските за
възнаграждение за адвокат на 700лв.
Представени са покани по изпълнителни дела от 2022г. по описа на ЧСИ
М.П. до С.В.“АД като длъжник, сочещи че при този ЧСИ има изпълнителни
дела срещу длъжника образувани от други взискатели, но по едно от тях
взискактел е и Г.С. У.“ЕООД заедно с Е. М. „ЕООД по дело 52 за 2022г.
С млоба от 07.02.2022г. взискателите са се съгласили да се намали
възнаграждението за адвокат да минималното такова по наредба № 1/2004г.
за образуване на делото за всеки от взискателите.
Със съобщение от 07.02.2022г. ЧСИ е уведомил длъжника, че по молба на
взискателите е намалил разноските за възнаграждението за адвокат на 400лв.,
като му е дадена възможност от ЧСИ да заяви дали поддържа жалбата.
Същото е връчено на длъжника на 09.02.2022г.и със становище от
16.02.2022г. длъжникът е заявил, че поддържа жалбата, защото поведението
на взискателите било злоупотреба с право.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Жалбата е недопустима в частта за намаляване на възнаграждение за
адвокат със сумата от 300лв. /горница над 400лв. до 700лв./. Това е така,
защото жалбоподателят не е обосновал правен интерес от подаване на
жалбата за тази горница, а същевременно се установява, че с постановление
съдържащо се в съобщение от 07.02.2022г. частният съдебен изпълнител е
намалил възнаграждението за адвокат на взискателите, поставено в тежест на
длъжника. ЧСИ е дал възможност на длъжника да посочи дали поддържа
жалбата като съобрази че с постановлението от 07.02.2022г. адвокатско
възнаграждение е намалено на 400лв., в предоставения срок С.В.“АД не е
навела твърдения, които да обосноват извод, че правен интерес от жалба
съществува за сумата от 300лв., с която разноските за възнаграждение за
адвокатска намалени.
3
В останалата част жалбата е допустима.
Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските
по реда на чл. 435, ал.2 предл. последно от ГПК са всички сторени в
изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с
процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на
възнаграждение за адвокат.
В случая по делото е установено от представените доказателства, че
взискателите са били представлявани по изпълнителното дело от адвокат,
който са ангажирали по договор за правна помощ съдействие, като са му
заплатили възнаграждение от по 400лв. всеки от взискателите – за водене и за
образуване на изпълнителното дело.
По изпълнителното дело всеки от взискателите е носител на вземане за по
½ от сумите, за които е образувано изпълнителното дело, това изпълнително
дело е образувано за цялото вземане, което е било прехвърлено на
взискателите, като с договора за цесия носителят на вземането, посочен в
изпълнителния лист е прехвърлили на взискателите цялото свое вземане по
изпълнителния така установеното не позволява извод, че взискателите
образувайки делото и плащайки на адвокат за същото са злоупотребили с
права. Такъв извод не може да се обоснове и от представените покани за
доброволно изпълнение, защото те са по изпълнителни дела с други
взискатели. Само по едно от тези други дела взискател е и Г.С. У.“ООД, но
това не е достатъчно да се приеме, че е проведено поведение с белези на
злоупотреба с право.
По размера на дължимото адвокатско възнаграждение:
Взискателите са посочили изпълнителен способ с молбата за образуване
на делото , но това е условие за редовност на молбата за образуване на
изпълнителното дело. Взискателите и упълномощеният от тях адвокат не са
предприели активни действия по изпълнителното дело след образуване на
изпълнителното дело, оттеглянето на първоначално посочените изпълнителни
способи и посочването на други не е действие по водене на делото, а е по
образуване на същото, защото сочене на изпълнителен способ е задължителен
реквизит на молбата за образуването му.
При така възприето съдът приема, че отговорността на длъжника пред
всеки от взискателите за разноски по изпълнителното дело следва да се
намали до 200лв. за образуване на делото . Няма основание да не се
приложат разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения , поради което жалбата в таи част е неоснователна.
По размера на дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ:
Съдът приема, че начислените от ЧСИ пропорционални такси по т. 26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се
определи на база сумата от 482,88лв (главница от 82,88лв. по изпълнителния
лист + 400лв. , представляващи направени разноски за адвокат в хода на
4
изпълнителното дело), тоест съобразно т. 26, буква „б“ от Тарифата - размер
на тази такса е 57,95 лв.с ДДС. В случая с мотивите по делото ЧСИ изрично
е посочил, че начислената такса е 83,89лв. с ДДС, поради което и недължима
от тази сума е 25,94лв.
При така възприето жалба е основателна за сумата от 25,94лв. такса по
т. 26 от Тарифата.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от
ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в
производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в
частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът
съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът,
но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК
може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За
разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да
сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от
произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба
срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство
е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за
производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело
приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото
дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с
дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това
производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен
акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на
делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане
за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за
това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на
производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска
защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се
дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по
чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение №
254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение №
278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение №
75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така възприето
искането на страните за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 08281/03.02.2022г. по
входящия регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от
длъжника по изпълнението – С.В.“ АД, ЕИК ******* срещу
Постановление от 26.01.2022г. по изпълнително дело № 20228510400051
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано да се
намалят разноските за възнаграждение за адвокат на взискателите за
възнаграждение за адвокат с 300лв. (горница над 400лв. до 700лв) .
ОТМЕНЯ Постановление от 26.01.2022г. по изпълнително дело №
20228510400051 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което е
отказано да се намали таксата по т. 26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ в
размер на 25,94лв. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Постановление за разноски, обективирано в поканата за
доброволно изпълнение изх. № 1300/11.01.2022г. по изпълнително дело №
20228510400051 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, като
НАМАЛЯВА начислената такса по т. 26 Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ със сумата от 25,94лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба вх. № 08281/03.02.2022г. по
входящия регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от
длъжника по изпълнението – С.В.“ АД, ЕИК ******* в останалата част.
Решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане има
характер на определение и може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част решението е
окончателно.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
съобразяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6