№ 4888
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110143886 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р. Н. Л. срещу [фирма]
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и негативни емоции, вследствие от нанесен побой,
обиди и заплахи, осъществени на 17.12.2018 г. в град София, в търговски обект – магазин
„К.“, находящ се на адрес: [адрес] от служител на ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното
изплащане и на сумата от 51,22 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане, от която: 11,22 лева,
представляваща стойност на закупени медикаменти за лечение и 40 лева, представляваща
стойност на такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.12.2018 г. около 20:00 часа в търговски обект – магазин „К.“,
стопанисван от собственика [фирма], находящ се на адрес: [адрес] в пространството
непосредствено след касите в момент, в който Р. Л. заплатил закупени от него стоки от
обекта, спрямо същия бил нанесен побой от лицето А. А. Д. – охранител в магазина и
служител при ответника [фирма]. Излага, че едновременно с физическата саморазправа
лицето Д. в присъствието на своя колега охранител В. К., както и пред клиенти на
търговския обект, отправил спрямо Л. обидни думи и изрази, и заплахи, подробно
възпроизведени в исковата молба. Поддържа се, че случилото се било причинено от
отправени претенции спрямо ищеца от служители на магазина за откраднати четири броя
батерии от стелаж пред касите, реално закупени от него в предходен обект, за което ищецът
притежавал и касов бон. Същият твърди, че от магазин „К.“ закупил нови четири броя
батерии, като въпреки обясненията му, служителя Д. предприел физическата и вербална
саморазправа. С молба от 23.04.2024 г. ищецът уточнява, че последната се изразява в
избутването му към касата на магазина, последвано от хвърлянето му върху металния ръб на
касата и удар с ръка в лицето. Твърди, че бил съборен на пода до касата, където служителят
1
Д. го ритал в крак по главата, гърба, по корема и краката. Излага, че вследствие от
нанесения му побой Л. имал натъртвания и охлузвания по главата, врата, гърба и корема, от
които в продължение на няколко дни изпитвал болки в тялото. Това наложило същият да
излезе в болничен, тъй като не бил способен да работи пълноценно. Заявява, че в резултат от
процесното деяние – нанесен побой и отправени обиди и заплахи същият преживял голям
стрес и притеснение, тъй като неговото поведение не било противозаконно. В продължение
на месеци се чувствал засрамен и унижен от случилото се, избягвал да посещава търговския
обект, изпитвал страх от отправените заплахи. Поддържа, че случаят бил медийно отразен и
за него разбрали приятели и познати на ищеца. Твърди се, че веднага след побоя ищецът
посетил център за спешна медицинска помощ към [фирма], където били извършени
обстойни прегледи. Във връзка с подадена от Л. жалба пред 8 РУ при СДВР била образувана
и пр. преписка № 3943/2018 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Поддържа се, че
проверката по последната приключила с постановление от 14.01.2019 г. за отказ от
образуване на досъдебно производство, в което обаче било констатирано, че съществуват
данни за упражнено физическо насилие спрямо Л. от лицето А. Д.. В исковата молба се
посочва, че по предявен от ищеца иск срещу [фирма] било образувано гр. дело №
45322/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 42-ри състав, в хода на което
настоящият ответник [фирма] бил конституиран като трето лице – помагач на страната на
ответника. По делото било постановено решение. В мотивите си съдът приел, че макар
поведението на служителя А. Д. да покрива състава на деликта по чл. 45 ЗЗД, то е
установено, че последното към този момент е служител на наето от [фирма] охранително
дружество, което е имало ръководни правомощия по отношение на охранителите.
Решението е влязло в сила, като потвърдено от СГС. Предвид това ищецът намира, че в
случая, като пряк възложител на работата на охранителя А. Д., именно ответникът [фирма]
носи отговорност за обезщетяване на причинените на Р. Л. неимуществени и имуществени
вреди вследствие от поведението на този служител – нанесен побой и отправени обиди и
заплахи. Ето защо, предявява процесните искове срещу това дружество с искане за
заплащане на сумата от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания и негативни емоции и сумата от 51,22 лева – обезщетение за имуществени вреди,
от които 11,22 лева, представляваща стойност на закупени медикаменти за лечение и 40
лева, представляваща стойност на такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение.
Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете суми, считано от
датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна
[фирма], чрез пълномощника си юрк. Тончева, оспорва предявените искове по основание и
размер, като неоснователни и необосновани. Посочва, че по силата на договор, на ответното
дружество от страна на „К.“ е възложена охраната на процесния търговски обект – магазин
„К.“ в [фирма], която дейност е законово регламентирана в ЗЧОД. Навежда доводи, че в
охраняемите обекти са поставени уведомителни табели, че клиентите могат да бъдат
проверени. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, представляваща
неправилно описание на събитието. Не оспорва, че на 17.12.2018 г. в посочения търговски
обект, в следкасовата зона ищецът Л. е бил спрян за проверка от двама охранители. Посочва,
че причината за това е породило се съмнение в служителя, осъществяващ
видеонаблюдението в търговската зала на магазина, че ищецът е прибрал в джоба си
батерии, които не е заплатил на каса. Поддържа се, че при поискано съдействие, Л.
представил касовия бон и багажа да проверка, но започнал да проявява агресия към двамата
охранители – да крещи и да обижда. С отговора не се оспорва, че е било налице
съприкосновение между ищеца и извиканият за съдействие охранител, но се посочва, че
последното е резултат от поведението на Л.. Последният е предизвикал процесния инцидент
с неадекватните си и прекомерни реакции. Ответникът оспорва претенцията за
неимуществени вреди с довод за липсата на претърпени такива увреждания от ищеца, както
2
и на причинно-следствена връзка с инцидента. Счита, че обезщетение не се дължи когато
вредата е в резултат от поведение на самия пострадал, както и когато се касае за неизбежна
отбрана. В конкретната хипотеза действията на Л. са насочени срещу лице, на което е
поверена охраната на чуждо имущество и по повод на изпълнение на служебните му
задължения. [фирма] оспорва исковата претенция и по размер с довод, че претендираната
сума е прекомерна и несъобразена с чл. 52 ЗЗД. С тези съображения ответникът отправя
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие от
непозволено увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди
другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава
на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория
противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата
императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди
другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер,
възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети вредите,
причинени при или по повод осъществяването й.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания, е обусловено
от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи
от фактическия състав на твърдения деликт: 1). противоправно поведение на служител във
връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният
причинител да бъде установен; 2). настъпили вреди – неимуществени и имуществени,
последните под формата на направени разходи за лечение и заплатени такси; 3). причинна
връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетенията.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да
опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в частност чрез доказване на твърденията си
за противоправно поведение на ищеца, предизвикало процесния инцидент, както и липсата
на противоправност в действията на служителя.
С оглед твърденията и на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с
проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 28.03.2024 г. и обявен за
окончателен такъв като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че към 17.12.2018 г. дейността по охрана в процесния търговски
обект – магазин „К.“ на адрес: [адрес] е била възложена по силата на договор на ответника
[фирма], както и, че лицето А.с А. Д. е бил служител на ответното дружество към този
момент на длъжност „охранител“.
Между страните не се спори, а и от приетото като писмено доказателство по делото
копие от фискален бон от 17.12.2018 г. се установява, че на 17.12.2018 г. ищецът Р. Л. е
3
посетил този търговски обект, като в 19:57 часа е закупил стоки на обща стойност от 37,04
лева, сред които батерии „Sony LR6“ – 4 броя.
Не е спорно, че в следкасовата зона на обекта ищецът е спрян за проверка от
свидетелите Р. К. и Г. Т., като охранители в търговския обект, към които впоследствие се е
присъединил и свидетелят А.с Д., всички към този момент служители на [фирма], като
между св. А.с Д. и ищеца Р. Л. възникнало физическо съприкосновение.
По делото не се спори, а и от представените заверени преписи от съдебни актове се
установява, че по предходно водено гр. дело № 45322/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 41-ви състав, е постановено Решение № 20197777/14.09.2020 г., с което са
отхвърлени предявените от Р. Н. Л. срещу [фирма] обективно кумулативно съединени
осъдителни претенции с основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки, страдания, чувство на срам и унижение в резултат от нанесен
побой от охранител на търговски обект на ответника, находящ се в [фирма], настъпили като
пряка и непосредствена последица от бездействие на служители на дружеството по
създаване на организация и спазването на обществения ред и предприемане на мерки за
предотвратяване на подобни инциденти при пряко възлагане на дейността по охрана и на
сумата от 51,22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от
които 11,22 лева – разходи за закупуване на медикаменти за лечение след нанесения побой и
40 лева – разходи за заплатена такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение след
побоя. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице – помагач на
страната на ответника. Изяснява се, че решението е потвърдено с Решение №
260230/02.02.2023 г. по в. гр. дело № 13310/2020 г. по описа на Софийски градски съд, в.о.,
IV-Д състав, като е влязло в законна сила на 02.02.2023 г. (съгласно направеното
удостоверяване за това върху представения по делото препис).
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, очертаваща субективните и обективните
предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, решението влиза в сила
между същите страни, за същото искане и на същото основание. В тази връзка съдът
съобрази и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 18 от Тълкувателно
решение № 1 от 4.01.2001 г. т. гр. дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, в които е прието, че
решението се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на спорното
материално право, въведено като предмет на делото, с основанието и петитума на иска, като
източникът на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението, отразяващ крайната
констатация на съда и обявяващ правните последици от възприетите фактически и правни
изводи.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК, постановеното решение
има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това,
което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла – арг. ал. 2 от
законовия текст.
Съдът, съобразявайки посочените законови разпоредби, достига до извод, че в
отношенията между настоящите страни – ищецът Р. Л. (ищец и по предходно воденото дело)
и ответника [фирма] (като трето лице – помагач на ответната страна по предходно воденото
дело) постановеното решение в хода на производството по гр. дело № 45322/2019 г. по описа
на Софийски районен съд има установително действие, отричайки със сила на пресъдено
нещо (предвид отхвърляне на исковете) съществуването в полза на ищеца на вземания за
обезщетения от непозволено увреждане от ответника по делото и трето за настоящия процес
лице [фирма], което обуславя извод за разглеждане по същество в настоящото производство
наличието на всички елементи от фактическия състав на процесните вземания, въз основа
на събрания по настоящото дело доказателствен материал.
4
Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, както и на следващите от същите фактически изводи,
намира за установено по делото, че в хода на физическото съприкосновение между ищеца Л.
и св. Д., именно от поведението на последния на ищеца са причинени конкретни
травматични увреждания.
За да достигне до този извод съдът взе предвид изводите на вещото лице по съдебно-
видеотехническата експертиза, което въз основа на приобщените видеозаписи от
охранителната система на процесния търговски обект (предоставени в хода на
производството по ч. гр. дело № 80400/2018 г. по описа на Софийски районен съд от третото
за настоящия процес лице [фирма]) конкретно от 17.12.2028 г. в часовия диапазон 19:30-
21:00 часа, изяснява, че в представените четири файла ищецът може да бъде идентифициран
като лице, присъстващо на записите в периода 19:30 ч. и 21:00 часа, както следва: на файл,
представляващ запис от камера в магазина, фокусираща и приближаваща ищеца към стелаж
с батерии (снимки Ф8 – Ф14 от заключението); на файл в момент, в който ищецът преминава
през зоната на касата и заплаща (снимки Ф3 – Ф6) на каса № 8 от търговския обект; и на
файлове, записите от които визуализират събитията, случващи се в следкасовата зона –
спиране на ищеца от двама служители на охраната в магазина, физическо съприкосновение с
трето лице, разговор с полицейски служители, снемане на обяснения от ищеца, пристигане
на репортери и вземане на интервю от ищеца (снимки Ф15- Ф32 от заключението). В
експертизата е отразено, че на изследваните записи се наблюдават действия от трети лица,
насочени към ищеца, включително нанасяне на удари и други физически съприкосновения,
визуализирани в снимков материал – снимки Ф33 – Ф43. Посочено е, че лицето,
извършващо физическо съприкосновение с ищеца е със следните външни белези: черни
спортни дрехи (суитчер с анцунг с тесни крачоли), бели маратонки, къса прическа, нормално
телосложение, среден на ръст, с дадена визуализация – снимка Ф44. При изслушването си в
съдебно заседание експертът уточнява, че на снимковия материал се наблюдава как лицето,
облечено в бяло, е с гръб и се насочва към изхода, носейки две торби в ръцете (снимка Ф16);
пред него застават две лица – жена и мъж с баджове и започват да разговарят; лицето,
облечено в бяло стои на разстояние от тези лица и им показва нещо, което държи в ръцете
си (снимка Ф 19). Вещото лице посочва, че в никоя от тези снимки не се наблюдава
съприкосновение между лицата, същите са на разстояние, а впоследствие на още по-голямо
такова. Посочва, че това, което се вижда на снимковия материал, е как лицето, облечено в
бяло разговаря с другите лица с поставени баджове, че те само разговарят. Впоследствие се
наблюдава приближаването към тримата на лицето, облечено в тъмно (снимка Ф20), което
се насочва към лицето, облечено в бяло, след което става сблъсък между тези две лица.
Конкретно експертът уточнява, че лицето, облечено в тъмни дрехи се приближава към
лицето, облечено в бяло, след което му посяга (снимка Ф33), с лявата си ръка тръгва да му
посяга, и другото лице се предпазва, като се подпира назад (снимка Ф34), като не се вижда
пряк удар в лицето, тъй като лицето, облечено в бяло успява да се предпази, но лицето,
облечено в тъмни дрехи иска да го удари. Експертът изяснява, че не се наблюдава лицето,
облечено в бяло, да е посегнало преди това на другото лице, което при приближаването си
към него му посяга. Налице е съприкосновение с ръце между лицата, като лицето, облечено
в бяло, тръгва назад и се опира на касите, при невъзможност на вещото лице за преценка
дали това е вследствие от блъскането му или от самото предпазване и бягане назад.
Впоследствие лицето, облечено в тъмни дрехи държи лицето, облечено в бяло с ръка във
врата, за да го блъсне назад (снимка Ф 37), при което последното е приведено назад след
касовата зона, където се събират покупките, десният му крак не е земята, а вдигнат напред, а
самото лице седи назад, притиснато. Уточнява, че се наблюдава ръка в черно, която е
подпряна в брадата на лицето, облечено в бяло (снимка Ф 43). Експертът изяснява, че на
снимковия материал се наблюдава как лицето, облечено в бяло, преди касовите зони, държи
пакет с батерии, който не връща, като след стелажа се насочва към касите. При плащането на
5
покупките от същото отгоре върху покупките се наблюдават батерии, марка Sony, 4 броя.
Вещото лице уточнява, че използваният видеоматериал е достатъчен за отговор на
формулираните въпроси, като експертът е запознат с видеото и в случай на друго
спречкване или сблъскване, последното би било отразено в снимковия материал към
експертизата, предвид и наблюдаване действията на всички лица. Посочва, че времевият
интервал между разговора на лицето, облечено в бяло и двете лица, застанали пред него в
следкасовата зона, и приближаването на третото лице, облечено в тъмно (снимки Ф19 и
Ф20) е 26 секунди.
Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като
компетентно и обосновано изготвено, отговорило на всички формулирани въпроси и на
уточнителните такива, поставени от съда и от страните в съдебно заседание.
От заключението, анализиращо данните от изготвени видеозаписи от охранителната
система на ответника, от охранителни камери, разположени в търговски обект-магазин „К.“
в [фирма], по категоричен начин се установява наличието на физическо съприкосновение
между лицето, облечено в бяло, съгласно снимковия материал към експертизата и лицето,
облечено в тъмни дрехи, в момент, в който лицето, облечено в бяло се намира в следкасова
зона в посока изхода на магазина, където е било спряно от други две лица, носещи баджове.
Експертът уточнява, че при самото си появяване при останалите лица, лицето, облечено в
тъмни дрехи се насочва към лицето, облечено в бяло, приближавайки го и посягайки му, с
цел да го удари, при което другото лице успява да се предпази, но се обляга на касите.
Вещото лице е категорично и, че съгласно възприетото в изследвания материал след този
момент лицето, облечено в бяло, е съвсем приведено назад след касовата зона, където се
събират покупките от клиентите, възприема се натиск от лицето, облечено с тъмни дрехи с
ръка, подпряна в брадата на лицето, облечено в бяло.
Както се изясни, по делото не се спори, че съприкосновението е настъпило между
ищеца Р. Л. и служител на ответното дружество – св. А.с Д., поради което съдът приема, че
лицето, облечено в бяло на снимковия материал към заключението е ищецът, а лицето,
облечено в тъмни дрехи - св. Д., обстоятелство, неоспорено по делото.
За изясняване на конкретното случилото се в процесния ден, респ. в следкасовата
зона на търговския обект, участвалите лица и тяхното поведение по делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р. В. К., Г. Л. Т., А.с А. Д. и П.Ц.Е..
В показанията си пред съда св. Р. К. споделя, преди 5-6 години, зимата, в магазин „К.“
в [адрес] същият, като физическа охрана, получил съобщение по телефона от св. Д. –
намиращ се на видеонаблюдението, за необходимостта от извършване на проверка на ищеца.
Разказва, че след като лицето преминало касовата зона, било спряно от св. К. и колегата му
св. Тонева с искане за представяне на касова бележка за заплатените стоки. Същият показал
бележката, но започнал да се държи агресивно, като думи и поведение, спрямо двамата
охранители. При проверката лицето показало батерии, за които нямало касова бележка.
Споделя, че ищецът дърпал баджа, носен от св. Т., както и телефона от ръцете на св. К. в
момент, в който същият разговарял със св. Д., викайки го да слезе при тях. Свидетелят К.
разказва, че кратко време след това – 30 секунди, минута, при тях дошъл и колегата им А.с
Д., при което проверяваното лице започнало да се държи още по-агресивно. Тогава двамата
се сблъскали, като това, което си спомня свидетелят е, че ищецът блъснал с ръце св. Д.,
който самоотбранявайки се, го избутал назад. След това лицето направило крачки назад, при
което легнало с гръб върху касата, но се изправило веднага. Впоследствие дошъл екип на
МВР, както и на БТВ.
Свидетелката Г. Т. разказва, че по време, когато била на работа в магазин „К.“ в
[адрес], заедно с колегата си Р. К., получили обаждане от колегата им на камерите, при което
същите отишли в следкасова зона, където установили ищеца, който се насочвал към изхода
на търговския обект. Споделя, че в този момент двамата с колегата й се представили на
6
лицето, показвайки носените от тях баджове и поискали представяне на касова бележка за
покупките, с цел проверка дали лицето е заплатило всичко. Категорична е в разказа си, че от
самото начало поведението на ищеца било агресивно, същият дърпал баджовете, поставени
на врата им, обиждал колегата от камерите, наричайки го „мишка“. Свидетелства, че когато
последният слязъл при тях, ищецът се държал агресивно и спрямо него. Между двамата
имало сблъсък заради поведението на ищеца. Свидетелката заявява, че няма спомен дали се
касае само за вербална или и за физическа саморазправа.
В показанията си св. А.с Д. споделя, че има спомен за случилото. Разказва, че през
ден от месец декември 2018 г. привечер, когато същият бил на смяна като охранител –
служител на ***, в магазин „К.“ в [адрес] възприел на камерата, че ищецът върши нещо
нередно, като слага стока в джобовете си, при което свидетелят уведомил колегите си Р. К. и
Г.. Двамата спрели ищеца за проверка след касовата зона, показали баджовете си, при което
лицето започнало да се държи много агресивно към двамата, дърпал баджа на колежката Г.,
навеждайки я надолу, ритал покупките по земята, взел телефона от ръцете на колегата му Р.
в момент, в който същият поискал от св. Д. да слезе при тях, и започнал да го обижда и
заплашва. Свидетелят разказва, че когато слязъл долу при колегите си и лицето, застанал на
разстояние от него, при което ищецът го нападнал, хванал го за врата и започнал да го души,
при което, за да се защити, св. Д. го блъснал настрани, след което ищецът го пуснал.
Разказва, че след като това свършило нищо повече не се е случило, след което ищецът
започнал да го заплашва.
В разказа си пред съда св. П.Е. посочва, че се намира в приятелски отношения с
ищеца Р., с когото работели заедно преди 6-7 години. Споделя, че знае за процесния
инцидент от вечерта, в която се е случил, когато привечер получил телефонно обаждане от
ищеца Л. с молба да му занесе касова бележка в магазин „К.“ в [адрес]. Свидетелства, че
ставало въпрос за бележка за батерии, които свидетелят закупил по-рано същия ден за
коледна украса в офиса, като явно неизползваните батерии били останали при ищеца. По
телефона Л. му споделил, че в магазина бил обвинен, че е откраднал същите, както и, че е
нападнат. Свидетелят разказва, че когато пристигнал на място в обекта възприел, че Р. бил
разтърсен и видимо ударен по веждата. На свидетеля Р. обяснил, че докато чакал да си плати
на касата, служител от охраната се нахвърлил върху него в гръб, повдигнал го и го забил в
ръба на касата.
Съдът, анализирайки показанията на свидетелите, поотделно и съпоставяйки ги
помежду им, както и с изводите на съдебно-видеотехническата експертиза, намира за
установено по делото, че след спиране на ищеца Р. Л. за проверка в следкасова зона от
свидетелите Р. К. и Г. Т., при тях е дошъл св. А.с Д., който се е насочил към ищеца и
непосредствено се е приближил до него, опитвайки да го удари, при което ищецът успял да
се предпази, като в настъпилото съприкосновение и сблъсък между двамата, ищецът се
обляга на зоната от касата, предназначена за събиране на покупки, след което е хванат за
врата от св. Д., налице е натиск от последния спрямо ищеца, приведен назад и натиснат
върху частта от касовата зона.
В показанията си всички свидетели разказват за съприкосновение между ищеца Л. и
св. Д., описано от св. К. като сблъскване, от св. Т. като сблъсък, от св. Д. като блъскане, а от
св. Е. като нападение.
При преценка на свидетелките показания, съдът констатира, че разказаното от св. К. и
от св. Д. относно начина на започване на конфликта с ищеца, както и предприетото от св. Д.
поведение като израз на самоотбрана, не съответства на останалия събран по делото
доказателствен материал в частност на изводите на съдебно-видеотехническата експертиза
и на показанията на останалите свидетели, което дава основание на съда да не кредитира
същите в посочената част. Същевременно св. К. споделя, че след като ищецът легнал с гръб
върху касата се изправил веднага, което не съответства на експертните изводи, съгласно
7
които в момента, в който ищецът е облегнат на тази част от касовата зона, се наблюдава
последващ натиск върху него от св. Д. (лицето, облечено в тъмни дрехи съгласно
разясненията на вещото лице).
Разказаното от св. Д. относно поведението на ищеца Л. спрямо него в момента, в
който същият отишъл при колегите и при ищеца в следкасова зона, остава изолирано и
неподкрепено от останалите доказателства. Ето защо, съдът не кредитира същите в частта, в
която се посочва, че в този момент св. Д. е бил нападнат от ищеца, който го хванал за врата и
започнал да го души, обстоятелство, което категорично се опровергава от изводите на
експертизата, установяваща, въз основа на изследваните видеозаписи от търговския обект,
че именно лицето, облечено в тъмни дрехи (за което не се спори, че е св. Д., а и това следва
от събраните гласни доказателства) е това, което се насочва към лицето, облечено в бяло (за
което не се спори, че е ищецът по делото), тръгвайки да му посяга с лявата си ръка, за да го
удари.
В тази връзка съдът взе предвид липсата на конкретика в показанията на св. Т., която
споделя, че не си спомня дали между лицата е имало само вербална или и физическа
саморазправа, въпреки наличието на сблъсък, както и в какво конкретно се изразява
агресивното поведение на ищеца спрямо колегата им А.с Д..
От друга страна, съдът съобрази разказаното от св. Е., който макар пряко да не е
възприел случилото се в търговския обект, е видял състоянието, в което се е намирал
ищецът непосредствено след това, пред когото именно Л. е споделил за нападението си.
Действително, този свидетел описва по-различен механизъм на започване на сблъсъка
между ищеца и св. Д., но следва да се отбележи, че неговите показания са косвени такива и
не са израз на преките му впечатления от самия инцидент. В случая релевантното е, че този
свидетел разказва за това, че Л. е бил „нападнат“ от служител на охраната заради това, че е
бил заподозрян в кражба от търговския обект. Несъответствието между показанията на
свидетеля относно момента на закупуване от същия на конкретните батерии, част от които
според показанията му останали при ищеца, и приетия по делото фискален бон,
установяващ закупуването на алкални батерии LR6 АА 4+2 бр. от друг търговски обект на
13.12.2018 г., а не в същия ден, не е основание показанията на свидетеля да не бъдат
кредитирани, при отчитане на отдалечения период от време, изминал между събитието и
разказа на свидетеля пред съда.
Разказаното от него се подкрепя и от споделеното от св. В. Л. относно споделеното
пред нея от ищеца и неин брат за случилото се на процесната дата в магазин „К.“ в [адрес]
през месец декември 2018 г. Свидетелката споделя, че била повикана по телефона от своя
брат да дойде в търговския обект, както и, че бил ударен от охранители и обвинен, че е
откраднал батерии. Пристигайки на място свидетелката възприела състоянието на своя брат,
който имал охлузвания по главата, китките на едната ръка, по лицевата част на главата, по
челото и ръката. На свидетелката ищецът разказал, че е бит от двете момчета – охранители,
особено от единия от тях в момента, в който е напускал касата, като е бил хванат и блъснат
върху неработеща каса, на черните ленти. Свидетелката разказва, че на място ищецът
посочил измежду двамата охранители по-ниският. Охлузванията не били сериозни, тъй като
не се касаело за тежки физически травми. След напускане на обекта ищецът и свидетелката
подали сигнал в полицейското управление, като посетили и лечебно заведение, където
ищецът да бъде прегледан.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, преценявайки ги по реда на чл. 172
ГПК с оглед останалите данни по делото, при съобразяване на възможната им
заинтересованост, предвид близката роднинска връзка между нея и ищеца, отчитайки, че
именно тя е сред първите лица, на които ищецът е споделил случилото се малко по-рано
вечерта и непосредствено е възприела състоянието му. Същите в по-голямата си част
съответстват на събраните писмени доказателства и на експертните изводи, обективирани в
8
съдебно-видеотехническата и в съдебно-медицинската експертизи. В частта, в която
свидетелката споделя за възприети от нея видими охлузвания по лицевата част на главата на
ищеца съдът намира, че същите се явяват несъответни на обективните данни, следващи от
медицинските документи и експертните изводи, но това не е основание за некредитиране на
останалата част от разказаното от свидетелката.
От приетите като писмени доказателства по делото медицински документи - лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 231040 от 18.12.2018 г. и допълнителни листове към същия,
лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 231241 от 18.12.2018 г., с допълнителен лист,
образна диагностика № 76311, се установява, че на 18.12.2018 г. в 00:34 часа ищецът Р. Л. е
посетил спешен кабинет при [фирма], където му е поставена диагноза: „повърхностна
травма на окосмената част на главата“ вследствие от побой – по снета анамнеза. Изяснява се,
че след преглед при съответни специалисти не са констатирани клинични и рентгенови
данни за фрактури на опорно-двигателния апарат, без данни за травматични увреждания на
гръдни и коремни органи.
Установява се, че на 18.12.2018 г. в 16:10 часа ищецът Р. Н. Л. е бил прегледан от
специалист по съдебна медицина в съдебномедицински кабинет, при който преглед е
установено наличието на оток в окосмената част на главата, охлузвания по гърба и на двете
ръце, кръвонасядане на лявата ръка. Дадено е заключение, че тези увреждания са в резултата
от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по време
и начин, съобщени от прегледания. Изяснява се, че съгласно предварителните сведения на
прегледания на 17.12.2018 г. около 20:00 часа същият бил стискан за ръцете и блъскан и
неколкократно съборен върху терен от непознат мъж (охрана на магазин).
Данните от анализираните писмени доказателства относно конкретно установеното
състояние на ищеца непосредствено след процесния случай и констатирани увреждания, са в
подкрепа на достигнатия извод относно обстоятелствата, при които между ищеца Л. и св. Д.
е настъпило физическо съприкосновение.
Ето защо, съдът, вземайки предвид писмените доказателства, възприетите свидетелки
показания и изводите на съдебно-видеотехническата експертиза, достига до извод за
доказаност на проявеното от св. А.с Д., като служител по охраната в търговския обект,
спрямо ищеца поведение, а именно опитът на св. Д. за нанасяне на удар на ищеца, вдигането
на ръка от същия за предпазване, падането на ищеца с гръб върху частта от касовата зона,
предназначена за събиране на покупки от клиентите, последвалите хващане за врата на
ищеца и натиск върху него от св. Д. с опряна ръка в брадата на ищеца в момент, в който
същият вече се е намирал съвсем приведен назад на съответната част от касите.
По делото се установява и наличието на конкретно претърпени от ищеца
травматични увреждания вследствие от процесното деяние.
За последните свидетелстват, както анализираните писмени доказателства –
медицински документи от извършени прегледи на ищеца, така и изводите на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза. В последната, въз основа на приобщените писмени
доказателства, се достига до извод, че ищецът е получил следните увреждания: контузия на
главата, охлузвания на дясна лопатка, по гърба на дясната длан, по гърба на палеца на лявата
ръка, контузия на ляво рамо с кръвонасядане. Изяснено е, че тези увреждания са получени в
резултат от действията на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и
място, съобщени от ищеца, както и, че периодът за възстановяване от същите е около 10
дни. При изслушването си пред съда вещото лице уточнява, че в случая, с оглед изминалия
дълъг период от време и липсата на твърдения за наличието на остатъчни охлузвания и
белези, не е правен преглед на ищеца. Изяснява, че констатираните увреждания, травми и
охлузвания причиняват болки и страдания, продължаващи няколко дни, като първите дни
същите са с по-интензивен характер. В случая ищецът може да използва съответните части
от тялото, но с болка, тъй като охлузването не пречи на движението. Уточнява, че се касае за
9
комбинирани травми, като ударите са били няколко, а такива наранявания могат да се
получат в случай, че лицето е паднало и се е търкаляло по твърда повърхност, но не и от
едно блъскане. Експертът посочва, че ищецът няма видими белези по лицето.
Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като
компетентно и обосновано изготвено – въз основа на съответните писмени материали,
отговорило на всички поставени въпроси. В тази връзка и с оглед проведеното оспорване от
ответната страна, както и доразвитите доводи в представената по делото писмена защита,
съдът намира за необходимо да отбележи, че не е налице соченото противоречие между
изводите на експертизата и съдебно-медицинското удостоверение относно конкретно
получените от ищеца увреждания, доколкото в експертизата не е формиран извод за
констатирани такива по лицето на ищеца, което се потвърди от вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание, а по същество констатираната контузия в областта на
главата не е равнозначна на извод за увреждания в лицевата част на главата. За такива
свидетелстват единствено в показанията си св. Л., посочваща, че на място възприела като
видими охлузвания такива по лицевата част на главата на своя брат и св. Е., разказващ, че
ищецът видимо бил ударен по веждата. В тази част разказът на свидетелите не се подкрепя
от останалия събран по делото доказателствен материал, в частност от обективните данни,
внесени в процеса със събраните писмени доказателства и от изводите на съдебно-
медицинската експертиза, което дава основание в тази част да не бъдат кредитирани от съда.
С оглед изложеното дотук, съдът достига до извод, че вследствие от установеното
поведение на св. Д. ищецът е получил увреждания, описани в заключението на експертизата
– контузия на главата (дясна тилна област), контузия на лявото рамо, охлузвания на дясна
лопатка, по гърба на дясна длан и на палеца на лявата ръка.
Същевременно по делото, от ответната страна, въпреки разпределената
доказателствена тежест, не се установи пълно и главно, тези увреждания, респ. самият
инцидент да са предизвикани от противоправно поведение на ищеца, чрез проявена от него
агресия спрямо служители на ответното дружество.
За агресивно държане на Р. Л. спрямо служителите – охранители в търговския обект
след спирането му за проверка в следокасова зона, разказват в показанията си свидетелите Р.
К., Г. Т. и А.с Д., като в показанията им липсва достатъчно конкретизация на извършените от
ищеца действия и изречени думи. Свидетелят К. споделя за доста агресивно държане, като
думи и поведение спрямо него и св. Т., за дърпане на баджа от врата й и на телефона от
ръцете на К., както и за още по-агресивно поведение при появата на св. Д.. Последният
разказва, че ищецът се е държал агресивно, дърпал баджа на св. Т., ритал покупките си,
обиждал го и го заплашвал по телефона. В показанията си св. Т. също споделя за агресивно
поведение на ищеца, за дърпане на баджовете, закачени на връзка на врата на свидетелката
и на св. К., за обида към св. Д. с думата „мишка“, както и за последвал сблъсък между
проверяваното лице и св. Д. заради агресивното държане на ищеца. Липсата на конкретика в
разказа на свидетелите относно извършените действия от ищеца, извън дърпане на баджа на
св. Т., които същите възприемат като агресивно поведение, провокирало последващото
физическо съприкосновение със св. Д., наличието на несъответствие между разказаното от
св. К. и св. Т. като преки очевидци на ситуацията по отношение на посягането от ищеца към
баджовете, закачени за врата им (св. Т. посочва, че ищецът е дърпал баджовете и на двамата,
а св. К. единствено на св. Т.), както и относно причината за това, и липсата на други
доказателства в подкрепа на разказаното от тези свидетели, възпрепятства формирането на
категоричен извод за извършване на действията от ищеца и за проявено от същия агресивно
поведение.
Както вече беше изяснено, съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. и К. в
частта, в която същите посочват, че инцидентът е предизвикан от ищеца Л., нападнал пръв
св. Д., който в опита си да се защити и като самоотбрана, блъснал ищеца. В тази част
10
разказаното от тях не се подкрепя от останалия доказателствен материал и категорично се
опровергава от изводите на съдебно-видеотехническата експертиза, изводите от която сочат,
че именно св. Д. непосредствено се приближава към ищеца с опит да го удари, респ. за
последвалия натиск върху него в момент, в който същият е с тялото си върху частта от
касовата зона, обособена за събиране на покупки.
Ето защо, съдът намира за недоказано по делото, че ищецът е предизвикал сблъсъка
със св. Д. чрез свое противоправно поведение. За прецизност следва да се отбележи, че дори
и да се приеме, че същият действително е извършил действие по дърпане на баджа, закачен
на врата на св. Г. Т., то само по себе си това действие, при липсата на данни за проявена
друга форма на агресивно държане към свидетелката или към св. К., не обосновава
физическото посегателство върху ищеца, проявено от св. Д., като защитна реакция срещу
поведението на ищеца. По делото не се установява с поведението си ищецът да е застрашил
живота и здравето на свидетелите, което да е предизвикало намесата на св. Д. с конкретно
предприетото от него поведение. Изясни се, че действията му спрямо ищеца не се изчерпват
в поява при колегите му, а в непосредствено приближаване към Л. с опит за нанасяне на
удар, както и в последващо физическо съприкосновение чрез натиск върху ищеца,
държането му за врата, блъскането назад, в момент, в който същият е съвсем приведен назад
към касата, с вдигнат крак, неопрян в земята. Ето защо, не може да се направи извод, че тези
действия на св. Д. са израз на самозащита от евентуално агресивно поведение на ищеца
спрямо колегите му, останало недоказано по делото.
В настоящото производство ищецът претендира процесните обезщетения за
обезвреда от ответната страна, в качеството й на възложител на работа на служителя,
вследствие от поведението на който на настъпили процесните вреди.
Изясни се, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя
характер, възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на
лицата, на които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети
вредите, причинени при или по повод осъществяването й. При отговорността за чуждо
поведение (действия и бездействия) по чл. 49 ЗЗД възложителят отговаря при същите
условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата.
По делото не се спори, че процесният обект – магазин „К.“ в [адрес] към 17.12.2018 г.
се стопанисва от третото за спора лице [фирма].
Не е спорно, че към този момент дейността по охрана на търговския обект е била
възложена на ответното дружество „***-[фирма], чийто служител е бил свидетелят А. Д. в
деня на събитието (обстоятелство, отделено като безспорно в процеса и следващо от
показанията на свидетелите Д., К., Т.).
За установяване изпълнението на охранителната дейност в обекта именно от
ответната страна, респ. на обема на възложените функции, по делото са представени и
приети писмени доказателства, сочещи, че на 16.04.2014 г. между [фирма], като възложител
и [фирма], като изпълнител, е сключен рамков договор за извършване на дейности в
областта на охраната на обекти, райони и физически лица, като изпълнителят след ада
охранява верига хипермаркети (филиали) и/или Централен склад (дистрибуционен център).
Установява се, че с приложение № 4 от 12.09.2018 г. към рамковия договор – формуляр за
възлагане на охраната на конкретен обект възложителят възлага на изпълнителя, който се
задължава да осъществява охраната на конкретни обекти на възложителя [фирма], сред
които и филиал [адрес] на адрес: [адрес]. Съгласно клаузите на приложението изпълнителят
се задължава да осъществява възложената му охрана на конкретния обект съгласно
определена от възложителя и съгласувана с изпълнителя схема на постовете (часови график
и схема на разположение на постовете). Изпълнителят е декларирал, че ще изпълнява
дейността си в охранявания обект само с обучен и подготвен за конкретните условия
персонал. Не е спорно, че договорът е бил в сила към процесната дата.
11
Изложеното обуславя извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността
на ответното дружество „***-[фирма], осъществяващо ръководство и контрол над дейността
на служителите си, в частност по отношение на св. А.с Д..
Ето защо, съдът достига до извод, че са налице правопораждащите факти,
ангажиращи гаранционната отговорност на ответната страна по реда на чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД за претърпените от ищеца вреди вследствие от поведението на служителя на ответната
страна, причинило конкретни увреждания на ищеца.
За прецизност на изложението следва да се отбележи, че по делото не се установи,
пълно и главно, наличието на конкретни по съдържанието си думи и изрази, отправени от
св. Д. към ищеца Л., представляващи обиди и заплахи, описани в исковата молба и
депозираната уточнителна такава, което не променя крайния извод на съда относно
наличието на всички елементи от фактическия състав на процесното непозволено
увреждане, изразяващо се в установеното физическо посегателство, причинило на ищеца
вреди.
При определяне размера на последните, съдът взе предвид следното:
По иска за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Доколкото неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага и не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от съда.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи негативно отражение върху психиката, в социален
дискомфорт в определен период от време, при съблюдаване на комплексния критерий за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай съдът съобрази, от една страна характера и вида на
травматичните увреждания, причинени на ищеца вследствие от физическото
съприкосновение със св. Д. и проявеното от него поведение, изразяващи се в контузия на
главата, охлузвания на дясна лопатка, по гърба на дясната длан и по гърба на палеца на
лявата ръка, контузия на лявото рамо с кръвонасядане. Наред с това съдът взе предвид и
данните относно начина, по който случилото се на 17.12.2018 г. се отразило върху
емоционалното състояние на ищеца, следващи от показанията на св. В. Л.. В разказа си пред
съда същата споделя, че на място в търговския обект ищецът бил силно афектиран и много
разстроен, със силно засегнато достойнство. Разказва, че същият се почувствал ужасно
унизен, като в следващите седмици отказал да разговаря с близки и приятели, да излиза и да
ходи на работа. Споделя, че към пролетта на следващата година същият успял да се
посъвземе, като това му отнело няколко месеца, но и към настоящия момент при
споменаване на темата същият не се чувства добре. В подкрепа на разказа на свидетелката
са и показанията на св. П.Е., споделящ преките си впечатления от състоянието на ищеца
непосредствено след случилото се и описващ го като „разтърсен“, като и обективните
данни, следващия от приобщения по делото болничен лист № Е20171349592/19.12.2018 г.,
издаден от ЕТ ИППМП д-р Р.ова, установяващ ползването от ищеца Л. на отпуск за
неработоспособност за периода 19.12.2018 г. – 31.12.2018 г. – непосредствено след
12
процесния случай от 17.12.2018 г. с поставена диагноза: „остра стресова реакция“. Следва се
отчете и обстоятелството, че случилото се с ищеца е в търговски обект, което обуславя
присъствието на и възприемането му от голям кръг от хора, което се потвърждава и от
приложения към заключението на съдебно-видеотехническата експертиза снимков материал.
По делото не се спори, а и от показанията на разпитаните свидетели и от експертното
заключение следва, че на място в търговския обект, непосредствено след инцидента, е
пристигнал и екип на медия с взето интервю от ищеца, като от приложените по делото
разпечатки от статии следва, че такива са били публикувани в различни уебсайтове, което
предполага достигането им до знанието на по-широк кръг от лица. В тази връзка следва да
се отбележи, че по делото не се установи именно ищецът да е съобщил за инцидента на
съответната медия, като само по себе си обстоятелството, че неговата страна св. Л., съгласно
разказаното от същата, е служител в съответната медия, както и споделеното от свидетелите
К., Т. и Д., че не се е случвало в други подобни случаи на място в обекта да идват
журналисти, не са от естество да обосноват извод в този смисъл.
От друга страна, съдът взе предвид сравнително краткия период на възстановяване на
ищеца от причинените телесни увреждания, като съгласно изводите на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза периодът за възстановяване от същите е около 10 дни,
като първите дни са с по-интензивен характер. Касае се за охлузвания и контузии, при които
ищецът може да използва съответните части от тялото си, но с болка, тъй като охлузването
не пречи на движението. В разказа си пред съда св. Л. също споделя, че причинените
охлузвания по тялото на брат й не били сериозни, защото нямало тежки физически травми.
Наред с това, именно същата споделя, че докато ищецът се посъвземе психически са
изминали няколко месеца.
Следва да се отчете и, че по делото не се установи отправянето спрямо ищеца от св.
Д. на конкретни обидни и заплашителни по съдържанието си думи, което да обоснове по-
силното негативно отразяване на случилото се на ищеца.
Ето защо, съдът, отчитайки конкретните физически увреждания на ищеца и
психическото и емоционалното му състояние вследствие от процесното деяние, както и
времевото им отражение, намира, че справедливият размер на търсеното обезщетение
възлиза на сумата от 3500 лева, което обуславя уважаване на исковата претенция до този
размер и отхвърлянето й до пълния претендиран такъв от 4000 лева или за сумата от 500
лева.
Като законна последица от уважаване на исковата претенция върху присъдената
главница се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на увреждането – 17.12.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска за имуществени вреди:
Изясни се, че ищецът претендира заплащане на сумата в общ размер от 51,22 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от
непозволеното увреждане, от която: сумата от 11,22 лева – стойност на закупени
медикаменти за лечение и сумата от 40 лева – стойност на такса за издаване на съдебно
удостоверение.
За доказване реалното извършване на разходите по така посочените пера по делото са
представени и приети като писмени доказателства заверени копия от фискален бон от
19.12.2018 г. на стойност от 6,73 лева за следните продукти – „В.ан“, „Д.“ и „П.“, фискален
бон от 22.12.2018 г. на стойност от 4,49 лева за продукти „А. ТБ 25 мг“ и „Ф. ТБ“, както и
квитанция № 397/2018 г. от 18.12.2018 г. за внасяне от Р. Л. на сумата от 40 лева за СМУ
396.12/2018 г., издадена от Съдебно-медицински кабинет.
Както вече се изясни, съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, но само когато същите са пряка и непосредствена последица от увреждането.
13
Съдът, анализирайки данните, следващи от тези доказателства, в съвкупност с
останалия събран по делото доказателствен материал и конкретно медицинската
документация и заключението на СМЕ, намира, че е налице основание за присъждане
единствено на разхода в размер от 40 лева – стойността на такса за издаване на СМУ във
връзка с извършен медицински преглед на ищеца на 18.12.2018 г., приемайки, че по делото е
установено, както реалното извършване на разхода от ищеца, така и необходимостта от
същия, доколкото се касае за такса за издаване на СМУ за извършен преглед за установяване
състоянието на ищеца непосредствено след процесното събитие.
По отношение на останалите разходи на обща стойност от 11,22 лева - стойност на
закупени медикаменти, съдът намира, че по делото не се установи по категоричен начин
тези разходи да са в пряка причинна връзка с процесните увреждания, причинени на ищеца
вследствие от действията на св. Д., съответно да подлежат на обезвреда.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че тези
медикаменти са предписани като форма на лечение във връзка с претърпените от ищеца
увреждания. Представена и приета в заверено копие е единствено рецепта от 20.12.2018 г.,
издадена на ищеца Л. от лекар – психиатър с предписани „А. 25 мг“ и „Ф.“, като по
отношение на останалите закупени медикаменти съгласно фискалния бон от 19.12.2018 г. не
е налице такъв документ. Същевременно, по отношение на предписаните медикаменти не се
изяснява причината за предписанието им и конкретно връзката им с причинените на ищеца
увреждания.
Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди
следва да бъде уважен за сумата от 40 лева – стойност на такса за издаване на СМУ във
връзка с извършен медицински преглед на ищеца на 18.12.2018 г. и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 51,22 лева или за сумата от 11,22 лева.
Като законна последица от уважаване на исковата претенция върху присъдената
главница се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на увреждането – 17.12.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете,
следва да бъде присъдена сумата от 1572,86 лева – сторени разноски по настоящото дело за
държавна такса, депозит за свидетел, депозити за съдебно-медицинската и съдебно-
видеотехническата експертизи и адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на
разхода за последното съдът намира за установено, предвид отразеното в представения по
делото договор за процесуална защита и съдействие от 10.07.2023 г. (л. 175 от делото)
заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част същият има характера на
разписка, удостоверяваща получаването му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Съдът присъди пълния претендиран
размер, съразмерно с уважената част от исковете, намирайки за неоснователно релевираното
от ответната страна възражение за прекомерността му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази
връзка съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обусловени от вида на
предявените искове и предмета на доказване по делото, ангажирани многобройни и
разнородни доказателства, провеждане на три открити съдебни заседания, както и
отделеното време, усилията на процесуалния представител на ищеца, изразяващи се в
депозиране на искова и уточнителна молба и процесуално представителство във всички
съдебни заседания. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 29,02 лева – разноски за
депозит за свидетел и за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното съдът
определи на 200 лева, над минималния такъв и по-близо до същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
14
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и
представителство в проведените три открити съдебни заседания, с релевирани
доказателствени искания, както и вече изложените съображения относно фактическата и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Р. Н. Л., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] [адрес] на основание чл. 49, вр. чл.
45, чл. 1 ЗЗД сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и негативни емоции, вследствие от нанесен побой,
осъществен на 17.12.2018 г. в град София, в търговски обект – магазин „К.“, находящ се на
адрес: [адрес] от служител на ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане и
сумата от 40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие от непозволеното увреждане под формата на стойност на такса за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3500 лева до пълния предявен
размер от 4000 лева или за сумата от 500 лева, както и иска за имуществени вреди за
разликата над уважения размер от 40 лева до пълния предявен размер от 51,22 лева или за
сумата от 11,22 лева, представляваща стойност на закупени медикаменти за лечение.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Р. Н. Л., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1572,86 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Н. Л., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] [адрес] да заплати на [фирма],
с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК, сумата от 29,02 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15