Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                          Гр. П., 15.01.2016г.

 

В        И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 15.12.2015г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря  Е.П. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4532/2013г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по иск за делба – във втората фаза – по възлагането и сметните претенции.

         С влязло в сила решение от 10.04.2014г. съдът е допусната съдебна делба между В.И.С., ЕГН********** ***, С.С.Т., ЕГН********** и И.С.Т., ЕГН**********,***, чрез адв.Д. на следния недвижим имот: имот с идентификатор 55155.503.1233 по КККР на гр.П., с адрес на имота гр.П., бул."К.М.Л."№140-142, с площ от 379кв.м., а по документ за собственост - 392кв.м., ведно с първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 110кв.м., представляваща имот с идентификатор 55155.503.1233.1.1 и прилежащите към етажа избени помещения с южно изложение с площ от 55кв.м.

         Правата на страните са както следва: върху дворното място - по 1/8ид.ч. за С.С.Т. и И.С.Т. и 1/4ид.ч. за В.И.С., а върху жилищния етаж и прилежащите му избени помещения - по 1/4ид.ч. за С.С.Т. и И.С.Т. и 1/2ид.ч. за В.И.С..

На основание чл.349, ал.2 от ГПК и в законния срок съделителят В.И.С. е предявил претенция за поставяне в дял на процесния имот. Твърди, че винаги живял в него със семейството си, нямал друго жилище.

На основание чл.346 от ГПК е предявена от съделителя В.И.С. против съделителите С.С.Т. и И.С.Т. претенция за извършени подобрения в имота на обща стойност 8300лв., а именно:

- направа на нова водна климатично-отоплителна инсталация

- поставяне на нов ел. бойлер

- основен ремонт на къщата и изграждане на свод между кухнята и трапезарията

- подмяна на тапети в хола и две спални

- нова водопроводна инсталация и такса за присъединяване

- отлята мивка с фаянс

- тоалетна чиния

- мивка с фаянс

На основание чл.344, ал.2 от ГПК е предявена от съделителите С.С.Т. и И.С.Т. против съделителя В.И.С. претенция за заплащане на обезщетение заради това, че ги лишава от възможността като съсобственици да ползват имотите в размер на общо 150лв месечно или по 75лв за всеки един от тях.

Предявяват претенция и за заплащане на сумата от 3855лв, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползват имота за минал период - от 17.04.2007г.  до 11.06.2010г., за което има издаден изп.лист по гр.д.№2174/10г. и образувано изп.д.№2001/12г. по описа на ДСИ при ПРС, като към датата на предявяване на претенцията сумата по изп.дело е именно 3855лв.

Оспорват претенцията по сметките, направена от съделителя В.С., твърдят, че са погасени по давност.

Като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намери за установено следното:

 

ПО   ВЪЗЛАГАНЕТО:

От заключението на допуснатата съдебнотехническа експертиза се установява, че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем.

Направена е претенция за възлагането му от страна на съделителя В.И.С. на основание чл.349, ал.2 от ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност да бъде поставен в дял неподеляемият делбени имот, ако съделителят при откриване на наследството е живял в него и няма друго жилище. Двете предпоставки за уважаване на претенцията са при условията на кумулативност. Не се спори по делото, установява се и от показанията на свидетелите, че съделителят В.С. винаги е живял в делбения имот, вкл. и при откриване на наследството. Не са ангажирани, обаче, по делото доказателства за това дали има друго жилище - втората обективна предпоставка, обуславяща основателността на претенцията за възлагане. Не е представена твърдяната в писмените бележки декларация в такъв смисъл от съделителя С.. Няма такава описана като приложение и към множеството подадени молби по делото. Затова съдът приема същата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.   Имотът следва да бъде изнесен на публична продан, като при извършване на продажбата  получените суми следва да се разпределят между страните съобразно правата, при които е допусната делбата. Стойността на имота е 63400лв съгласно заключението на СТЕ.

 Страните по делото могат да участват при наддаване при публичната продан.

 

ПО СМЕТНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ

 

Съдът на основание чл.346 от ГПК е приел за разглеждане претенцията на В.С. против останалите съделители за извършени подобрения в имота на обща стойност 8300, описани подробно в молбата.

Подобрение в един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. По делото не са ангажирани доказателства за това да се е увеличила стойността на имота вследствие извършените от ответника действия. Практиката на ВКС е категорична, че увеличението на стойността на имота се заплаща доколкото то съществува към момента на постановяване на съдебното решение. Нещо повече, съдът приема, че т.нар. подобрения представляват необходими, респ. полезни разноски за запазването и съхраняването на имота, но такъв иск не е предявен.

На следващо място от събраните по делото доказателства не се установи съсобственикът, който твърди да е извършил подобренията, да е владелец на частите на останалите съсобственици, поради което съдът приема, че отношенията им с тях за подобренията следва  да се уреждат съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС. В този случай вземането възниква от момента на извършване на твърдените подобрения. В този смисъл по отношение на поставяне на нов ел. бойлер, основен ремонт на къщата и изграждане на свод между кухнята и трапезарията, подмяна на тапети в хола и две спални, отлята мивка с фаянс и мивка с фаянс, правени съответно през  2001г., 2003г. и 1994г. претенцията е погасена по давност, каквото възражение има своевременно направено от останалите съделители.

Що се касае до водната климатично-отоплителна инсталация следва да се допълни към горното, че тя не е трайно прикрепена към жилището, установи се безспорно, че по време на настоящия процес е била демонтирана. Т.е. същата е съставена от няколко отделни движими вещи и демонтирането им няма да наруши целостта на имота.

Поради горното претенцията за заплащане на подобрения като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предявена е от съделителите С.С.Т. и И.С.Т. против съделителя В.И.С. претенция за заплащане на обезщетение заради това, че ги лишава от възможността като съсобственици да ползват имотите в размер на общо 150лв месечно, считано от подаване на исковата молба.

Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Дължимото обезщетение е съобразно размера на правата им.

Видно е от исковата молба, че няма изложени обстоятелства и формулиран петитум във връзка с тази претенция. В с.з., проведено на 07.10.2014г., пълномощникът на съделителите Т. е предявил искане за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Не се спори, че между същите страни е било образувано гр.д. №2174/10г. по описа на ПРС с предмет иск по чл.31, ал.2 от ЗС, като с влязло в сила съдебно решение по същото искът е уважен. В този смисъл е било установено, че на ответника С. е била изпратена нот.покана от ищците с искане да ползват полагащите им се ид.ч. от имота. Не следва за всеки отделен период, колкото и дълъг да е той, да се отправя нова покана при положение, че няма промяна в намерението на ищците, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Поради това съдът приема, че е налице надлежно поискване от ищцовата страна да ползва имота.

Безспорно е между страните, че в с.з., проведено на 30.11.2010г., на адв.Д. като пълномощник на ищците по гр.д.№ 2174/10г. по описа на ПРС е връчен от пълномощника на ответника ключ от входната врата на жилищната сграда, полагащата се част от която съделителите Т. твърдят, че са лишени от възможността да ползват. Разпитаните в тази връзка свидетели Тодорова и Вълков установяват, че съделителите Т. са посетили два пъти, през няколко месеца имота, като първият път не успели да отключат вратата на къщата и да влязат, а втория път влезли "да видят какво е положението там" - както са споделили на св.Вълков - и установили, че имало обзавеждане и други работи. При тези данни съдът приема, че не се доказа по делото съделителите Т. да са лишени от възможността да ползват съответните ид.ч. от процесния имот съобразно правата си. Дори да има вещи на съделителя С., то при липса на определен начин на реално ползване на съсобствения имот не може да му се вмени, че не ги допуска да го ползват.

Отделно от това по делото не са ангажирани доказателства за наемната цена на имота - отделно за дворното място, отделно за жилищния етаж / с оглед евентуална частична основателност на претенцията по отношение на единия от имотите напр./ Единствено в таблица 3 от заключението на СТЕ е посочена обща сума от 230лв като наемна цена за целия имот.

Поради изложеното по-горе претенцията като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предявена е и претенция от съделителите Т. за заплащане на сумата от 3855лв, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползват имота за минал период - от 17.04.2007г.  до 11.06.2010г., за което имало издаден изп.лист по гр.д.№2174/10г. и образувано изп.д.№2001/12г. по описа на ДСИ при ПРС, като към датата на предявяване на претенцията сумата по изп.дело е именно 3855лв. Вярно е, че по естеството си претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС има връзка с делбеното производство, но по отношение на същата е имало образувано гр.д.№2174/10г. по описа на ПРС, има влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на изпълнение, съответно е образувано и изп.д.№2001/12г. по описа на ДСИ при ПРС. Т.е. съдът счита, че е недопустимо втори път да приема за разглеждане тази претенция, съответно за втори път да присъжда обезщетение, което вече е присъдено. Затова следва да се остави без уважение и тази претенция.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски в тежест на която и да е от страните.

Съделителят В.И.С. следва да заплати ДТ в размер на 1082лв.

Съделителите С.С.Т. и И.С.Т. следва да заплатят ДТ в размер на по 541лв.

          Водим от изложеното Пазарджишки районен съд

                                    

                                                  Р       Е        Ш         И   :

 

         ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: имот с идентификатор 55155.503.1233 по КККР на гр.П., с адрес на имота гр.П., бул."К.М.Л."№140-142, с площ от 379кв.м., а по документ за собственост - 392кв.м., ведно с първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 110кв.м., представляваща имот с идентификатор 55155.503.1233.1.1 и прилежащите към етажа избени помещения с южно изложение с площ от 55кв.м. на обща стойност 63400лв.

Получената от продажбата сума да се разпредели между съделителите съобразно правата им в съсобствеността.      

ОТХВЪРЛЯ предявената от В.И.С. против С.С.Т. и И.С.Т. претенция за извършени подобрения в имота на обща стойност 8300лв.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.С.Т. и И.С.Т. против В.И.С. за заплащане на обезщетение за това, че ги лишава от възможността като съсобственици да ползват имота, в размер на общо 150лв месечно.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.С.Т. и И.С.Т. против В.И.С. за заплащане на сумата от 3855лв, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползват имота за минал период - от 17.04.2007г.  до 11.06.2010г., за което има издаден изп.лист по гр.д.№2174/10г. и образувано изп.д.№2001/12г. по описа на ДСИ при ПРС, като към датата на предявяване на претенцията сумата по изп.дело е 3855лв.

ОСЪЖДА В.И.С. да заплати ДТ в размер на 1082лв          ОСЪЖДА С.С.Т. и И.С.Т. да заплатят ДТ в размер на по 541лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

        

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: