Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 267
Ботевград, 30.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на тридесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2016 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”А.С.В.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.”Д-р П.Д.”№**, офис сграда Л., ет.*, офис *, чрез
пълномощник юрисконсулт Ц.П., моли да бъде признато за установено по отношение
на ответника Н.Н.Ц. ***, с ЕГН: ********** на съществуването на вземането му, за което е
издадена Заповед № 826 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2018г. по ч.гр.д.№ 222/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 776.29лв., представляваща парично вземане по
Договор за паричен заем № ******от 25.05.2017г., както и
за сумата от 51.71лв., представляваща договорна лихва за периода от
07.07.2017г. до 20.10.2017г., както и за сумата от 18лв., представляваща такса
разходи за събиране на просрочени вземания, както и за сумата от 379.55лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.07.2017г.
до 20.10.2017г., както и за сумата
от 28.05лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 08.07.2017г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 06.02.2018г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането, както и да му се присъдят разноските по настоящето дело и в
заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.96/.
В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирал е писмена молба-становище с вх.№6506 от 25.09.2019г., чрез
пълномощник юрк.Ц.П., с която заявява, че поддържа така предявените искове и
моли да бъдат уважени изцяло.
Ответникът-Н.Н.Ц.
***, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител-адв. Р.С. от САК, е направил възражение по исковете и
е представил писмен отговор с вх.№ 4379 от 26.06.2019г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
особения представител адв. С. оспорва исковете като заявява, че приложеното
копие от договор за заем не удостоверява подписа на кредитополучателя, както и
че кредиторът не е уведомил длъжника за извършената цесия.
В с.з.
ответникът, чрез назначения особен представител адв. С. от САК оспорва
исковете, но след като се е запознала с оригинала на приложения Договор за
паричен заем не поддържа възражението си, че договорът не е подписан от
заемателя.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №222/2018г. по
описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 08.02.2018г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 826 от 08.02.2018г. по
ч.гр.д.№222/2018г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично
задължение, както следва:
за сумата-главница от 776.29лв., представляваща парично вземане по цедиран
Договор за паричен заем № ******от 25.05.2017г., както и
за сумата от 51.71лв., представляваща договорна лихва за периода от
07.07.2017г. до 20.10.2017г., както и за сумата от 18лв., представляваща такса
разходи за събиране на просрочени вземания, както и за сумата от 379.55лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.07.2017г.
до 20.10.2017г., както и за сумата
от 28.05лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 08.07.2017г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 06.02.2018г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 222/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника Н.Н. Ценков/очевидна
фактическа грешка във фамилното име/,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.41/ или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 05.10.2018г./л.43/ за възможността на предяви
иск срещу длъжника по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №5168 от 27.09.2018г./л.41/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2016/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана
на 02.11.2019г. в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 01.11.2019г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
Ответникът е страна по сключен договор за паричен заем № ******от 25.05.2017г., съгласно който на 25.05.2017г.
„И.А.М.”АД с ЕИК:*********като заемодател е предоставил на ответника като
заемател сумата от 1000лв. като с подписването на договора, който има
силата на разписка за предадената, съответно получена сума.
Съгласно приложения по делото оригинал
на договор за паричен
заем, се установява, че
страните са се съгласили ответникът да заплати на „И.А.М.”АД общо сумата от 1086.75лв. на 21 броя седмични
вноски от по 51.75лв. като последната дължима вноска е на 21.10.2017г.
Горният оригинал на договор за паричен заем
не се оспорва от ответника.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№ 6253/10.09.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Б. /л.104-105/,
която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като обоснована и
компетентна, се установява, че ответникът е извършил плащания по сключения
между него и „И.А.М.”АД договор за
паричен заем № ******от 25.05.2017г. на обща стойност 400лв.,
с която сума е погасена главница от 223.71лв., договорна лихва от 35.04лв. и неустойка от
141.25лв. Задълженията на ответника по горния договор за главница е сумата от 776.29лв.,
за договорна лихва е сумата от 51.71лв., за неустойка за неизпълнение е сумата
от 379.55лв., за такса за просрочени вземания е сумата от 18лв. и размерът на
обезщетението за забава върху главницата за периода от 08.07.2014г. до 06.02.2018г.
е в размер на 60.24лв.
От приложените по делото копия от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г. и от извлечение от Приложение №1 от 01.10.2017г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
се установява, че „И.А.М.”АД прехвърля на ищеца вземанията,
произтичащи от необслужените договори за потребителски кредити, посочени в
Приложение №1 от споразумението и сключени от продавача с длъжници, които не са изпълнили
задълженията си на кредитополучатели по тях, като се включва всички неиздължени
от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни
планове, както и всички акцесорни парични претенции /разноски, лихви и др./,
свързани с нови вземанията, които се индивидуализират от страните в ново
Приложение №1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и
потвърждаване, става неразделна част от договора за цесия. В това Приложение под № 87 е посочено прехвърленото
вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата на
сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН на длъжника. Приложено е потвърждение от „И.А.М.”АД за сключената цесия с ищеца.
Приложено е към исковата молба уведомление, наречено уведомително писмо
от „И.А.М.”АД /л.17/, от което се удостоверява, че „И.А.М.”АД уведомява ответника за договора за
цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.10.2017г. Горното писмо е връчено на
ответника с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея
съгласно направеното за това искане, отразено в исковата молба, получено чрез
назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, а именно на 10.06.2019г./л.81/.
Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е
извършил плащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки
един от обективно съединените исковете
по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника
за сумата-главница от
776.29лв., представляваща парично вземане по цедиран договор за паричен заем № ******от
25.05.2017г.; за сумата от 51.71лв., представляваща договорна лихва за периода
от 07.07.2017г. до 20.10.2017г.; за сумата от 18лв., представляваща такса
разходи; за сумата от 379.55лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 07.07.2017г. до 20.10.2017г.; за сумата от
28.05лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2017г. до 06.02.2018г,
както и за законната лихва за забава върху горната главница, считано от 06.02.2018г.
до окончателното заплащане,
са основателни
и следва да се уважат изцяло като доказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, се установява, че ответникът е имал облигационни отношения с „И.А.М.”АД по повод сключен
договор за паричен заем № ******от 25.05.2017г., по който ответникът като
заемател не е изпълнил поетите задължения да плати изцяло дължимата сума от 1086.75лв.
в дадения срок, а именно на 21 седмични погасителни вноски като последната е с
падеж на 20.10.2017г. От тази дата вземането по договора става изцяло
изискуемо.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.Б., която съдът
кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че ответникът е заплатил по приложения по делото договор за паричен
заем сумата от 400лв. Останали са дължими останалите процесни суми, които по
размер са установени от ССче. Съгласно договора за заем, подписан от ответника
като заемател, същият се е съгласил, че срещу дадената в заем сума от 1000лв.
ще върне сумата от 1086.75лв. до 20.10.2017г.
Основателността на исковете за описаните
по-горе парични вземания произтича и от това, че са прехвърлени на ищеца с
приложения Рамков договор за
цесия от 16.11.2010г. заедно с Приложение №1/01.10.2017г., налице е
индивидуализация на вземането по размер и основание съгласно приложените от
ищеца за това писмени доказателства- копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания и от Приложение №1 от 01.10.2017г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и потвърждение от „И.А.М.”АД за извършената цесия.
По
силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става
перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на
съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е
съобщено от предишния кредитор.
Съдът намира за доказано по делото прехвърлянето на процесното вземане срещу
ответника от цедента „И.А.М.”АД на ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия,
респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и
следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за
последното.
Ответникът е уведомен за договора за цесия между
ищеца и „И.А.М.”АД, тъй като по делото е приложено уведомление за това, връчено
на ответника, чрез назначения му особен представител заедно с исковата молба.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, свързано с липсата на надлежно уведомяване на
страната за извършената цесия. Действително няма данни ответникът лично да е
получил преди образуване на настоящото производство приложеното към исковата
молба уведомление, изходящо от цесионера, доколкото в известията за
доставяне е отразено, че получателят не може да бъде открит и непотърсена.
Същевременно получаването на уведомлението в рамките
на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано, в който смисъл са и
разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС,
II т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014г.
по т.д. № 2352/2013г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017г. по т.д. №
572/2016г. на ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед надлежното връчване на ответника
чрез особения му представител на уведомлението за извършената цесия, като част
от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
Извод за противното не може да се направи
единствено от обстоятелството, че не ответника Н.Н.Ц. лично в качеството му на длъжник, а особеният му
представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително
уведомлението за цесията. Това е така на първо място, защото никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в
нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето
живее, респективно всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за
осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след
като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в
съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно
от изпратените до него съобщения в исковото производство), същият не следва да
извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това процесуалният закон в чл.
47, ал.6 от ГПК е предвидил достатъчно
надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса,
посредством института на особения представител. Последният от своя страна по
аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
В обобщение
съдът намира, че ответникът е бил надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал.4
от ЗЗД за извършената цесия на негови задължения по договора за паричен заем от
25.05.2017г., както и че към настоящия момент титуляр на тези вземания е ищеца.
Поради
изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважат
изцяло като основателни и доказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора
и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата
от 75.07лв. за направени разноски в хода на заповедното производство / по
ч.гр.д.№ 222/2018г. по описа на РС-Ботевград/,
както и сумата от 711.93лв. за направени
разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса /174.93лв./,
юрисконсултско възнаграждение/100лв./, платен депозит за особен представител
/317лв./ и платен депозит за вещо лице/120лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на Н.Н.Ц.
***, с ЕГН: ********** на съществуването на вземането на
”А.С.В.”ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Д-р П.Д.”№**,
офис сграда Л., ет.*, офис *, за което е
издадена Заповед № 826 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2018г. по ч.гр.д.№ 222/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 776.29лв./седемстотин
седемдесет и шест лева и 29 стотинки/, представляваща парично вземане по
цедиран Договор за паричен заем № ******от 25.05.2017г., както
и за сумата от 51.71лв./петдесет и
един лева и 71 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
07.07.2017г. до 20.10.2017г., както и за сумата от 18лв./осемнадесет лева/, представляваща такса разходи за събиране
на просрочени вземания, както и за сумата от 379.55лв./триста седемдесет и девет лева и 55 стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.07.2017г.
до 20.10.2017г., както и за сумата
от 28.05лв./двадесет
и осем лева и 5 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
08.07.2017г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 06.02.2018г. /датата
на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Н.Ц. ***, с ЕГН: **********
да заплати на ”А.С.В.”ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Д-р П.Д.”№**, офис сграда Л.,
ет.2, офис4 сумата от 75.07лв./седемдесет и пет лева и 7 стотинки/ за направени
разноски в хода на заповедното производство /по ч.гр.д.№ 222/2018г. по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и
сумата от 711.93лв./седемстотин и
единадесет лева и 93 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/