Решение по дело №767/2020 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 10
Дата: 4 юни 2021 г.
Съдия: Стойка Илиева Янева
Дело: 20201250100767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Сандански , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стойка Ил. Янева
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Гражданско дело №
20201250100767 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по жалба вх.№ 9400-1154/2/ от
15.04.2020 год. от Х. С. Б. и Г. П. Б. срещу мълчалив отказ ,постановен от
кмета на Община ******** по тяхно искане с вх.№ 94-00-958/31.03.2020 год.
за издаване на заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ и за издаване на
удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот,находящ се в
м.“********“,земл. на гр.********.В жалбата се излага,че непроизнасянето в
7-дневния срок по чл.57,ал.1 от АПК ,представлява мълчалив отказ
.Отправено е искане съдът да задължи кмета на Община ********да издаде
нов индивидуален административен акт на мястото на отменената от съда
Заповед АБ -80/28.10.2016 год. за определяне размера на фактически
застроената и незастроената част от наследствения имот , съгласно приетото с
Решение №1737/22.06.2018 год. по адм.д.№5/2018год. по описа на Районен
съд-Сандански .С новата заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ да се одобрят
изготвените от техническата служа към Община ******** удостоверение и
скица по чл.13,ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ,като се спазят изискванията за
съдържание и форма ,визирани в чл.13,ал.5 и 5 от ППЗСПЗЗ и Заповед №РД -
02-14-461/26.08.2003год. на МРРБ.
По депозираната жалба е образувано административно дело №1/2020
год. по описа на Районен съд-Сандански.
С вх.№94-00-1154/28.04.2020 год. на Община ********е депозирана
Жалба №2 от Х.Б. и Г.Б..В жалбата се сочи,че на 16.04.2020 год. ,след
1
изтичане на 7-дневния срок ,в който кметът е трябвало да отговори получили
писмо изх.№94-00-958/1/ от 14.04.2020 год.на Кмета на Община ********.
С цитираното писмо жалбоподателите са уведомени,че искането им с вх.
№9400-958/31.03.2020 год. за издаване на ново удостоверение и скица по
чл.13,ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ е оставено без разглеждане по същество .Според
жалбоподателя административният орган е бил длъжен в съответствие с
разпоредбата на чл.59,ал.1 от АПК да издаде или да откаже да издаде
заявеният с искането с акт ,вместо да се произнася с писма. Изразяват
несъгласие с изложените в писмото мотиви .Твърди се , че с влязло в сила
съдебно решение по адм.д.№5/2018 год. съдът се е произнесъл по
законосъобразността на Заповед №АБ-80/28.10.2016 год. на кмета но Община
********,като я е отменил. Вместо да се съобрази с постановеното съдебно
решение административният орган е издал удостоверение 3/25.03.2019 год. и
скица №145/25.03.2019 год. по чл.13,ал.4 от ППЗСПЗЗ. В удостоверението за
разлика от постановеното със съдебното решение административният орган е
написал ,че 2 415,81 кв.м. в ПИ с идентификатор 65334.150.11-внезастроен са
предоставени с АДЧС №1846/20.08.1982 год. за оперативно управление на
ДСО “********“-Строително управление гр.********.
Жалбоподателите поддържат,че това е невярна информация, с която се
цели да се подведе ОбСЗ гр.********, като Община ********не разполага с
нито едно доказателство в подкрепа на това твърдение. Твърди се ,че със
съдебното решение съдът не е приел,че 190 кв.м. от имота -зелена площ в
парка/застроен/ са собственост на Община ********, съгласно Акт
№85/01.07.1999 год- за публична общинска собственост при спазване на
всички на нормативни изисквания ,с отстъпено право на строеж /без
отстъпено право на строеж / и законно разрешеният строеж към 01.03.1991
год. е започнал/не е започнал/,съгласно чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ.Напротив съдът е
приел,че тези 190 кв.м. представляват зелена площ и са част от
благоустройствено мероприятие на Община ********и представлява строеж
,по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ.
Жалбоподателите не са съгласни с изложеното в писмо №9400-
958/14.04.2020 год. и писмо с изх.№9400-177281//13.09.2019 год. , че с
влизане в сила на съдебното решение е приключила процедурата по чл.11,ал.4
от ППЗСПЗЗ и няма основание за издаване на нова заповед на кмета на
общината за определяне на застроените и незастроените площи.
Поддържа се също ,че според съдържанието на писмо с изх.№ 9400-
958/1/ от 14.04.2020 год. неправилно административният орган приема,че по
Жалба №9400-532/2/ от 12.04.2019 год. и Предложение №9400-
1772/22.05.2019 год. е постановен изричен отказ с изх.№№9400-1772/1/ от
13.09.2019 год,.който не е обжалван и е влязъл в сила. Според
жалбоподателите това писмо има само уведомителен характер ,поради което
не попада в приложното поле на индивидуалните административни актове.
2
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си
представител поддържат депозираните жалба и отправят искане за издаване
на заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ въз основа на приетото със съдебното
решение по адм.д.№5/2018 год. по описа на РС-********.
Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата , като
твърди , че въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издадено
удостоверение и скица за процесния имот, за които жалбоподателите са
уведомени,поради което не е налице основание да се преразгледа случая и да
се издава повторна заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ за имота ,при условие
,че процедурата е приключила с влязъл в сила съдебен акт. Съдебният акт е
заместващият заповедта на кмета в частта, която е отменена.
Производството в случая не се връща за повторно разглеждане . Съдебният
акт замества волеизявлението на административния орган и въз основа на
него са издадени удостоверение и скица за процесния имот. Поради това не е
нужно да се издава повторна заповед със същото съдържание като това на
съдебното решение по адм.дело №3/2018 год.
Съдът ,след като прецени събраните по делото писмени документи
поотделно и в съвкупност,намира за установено следното:
Със заявление вх.№ 94-00-2943/05.11.2020 год. до кмета на Община
********от Г.М., наследник ,е посочил, че на 04.11.2020 год. е получил от
Община ******** удостоверение №3/25.03.2019 год. и
скица№145/25.03.2019 год.,които представил пред ОбСЗ -********за
издаване на решение за възстановяване собствеността върху имота. Поискали
му да представи заповед,която да съдържа актуалните данни за имот №2456
в м.“********“,земл. на гр.********,съобразно съдебното решение по адм.д.
№5/2018 год. на Районен съд-Сандански .
С определение №1093/02.07.2020 год. ,постановено по адм.д.№1/2020
год. съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Съдът е приел,че
процедура по искането за издаване на удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и
6 от ППЗСПЗЗ и заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ е била проведена и
приключила с влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№5/2018 год. по
описа на РС-Сандански. Съдът е приел, че ново искане за издаване на нова
заповед за определяне на застроената и незастроената част от имота и въз
основа на нея издаването на удостоверение и скица е недопустимо , и че е
налице отрицателната предпоставка на чл.27,ал.2,т.2 от АПК за издаване на
индивидуален административен акт.
С определение № 1310/14.08.2020 год.,постановено по к.адм.д.
№718/2020 год. е обезсилено Определение №1093/02.07.2020 год.
,постановено по адм.дело №1/2020 год. по описа на РС-Сандански ,с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. П. Б. и ХР. СТ. Б. срещу
Изричен отказ на Кмета на Община ********,обективиран в писмо с изх.№
3
94-00-958/14.04.2020 год. да бъде разгледано по същество искането им с вх.
№9400-958/31.03.2020 год. за издаване на заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ
,удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 от ППЗСПП за имот в м.“********
, земл. на гр.********.Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд,съобразно дадените в определението на касационната
инстанция указания.
С искане вх.№9400-958/31.03.2020 год. Х.Б. и Г.Б. са поискали издаване
на нови удостоверения и скица по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ и да бъде задължен
кмета да издаде Заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ,тъй като в издадените
такива -удостоверение №3/25.03.2019 год. и скица №145/25.03.2019 год. са
записани обстоятелства,които не фигурират в мотивите на влязлото в сила
решение по адм.д.№5/2018 год. на СРС.
С писмо изх.№94-00-958/14.04.2020 год. на Кмета на Община
********до Х.Б. и Г.Б. се сочи,че искане с вх.№ 9400-958/31.03.2020 год. е
недопустимо с оглед разпоредбата на чл.27,ал.2,т.1 от АПК ,тъй като в
изпълнение на решение по адм.д.№3/2015 год. по описа на РС-Сандански,
кметът на Община ******** е провел процедура по чл.11,ал.4 от
ППЗСПЗЗ,при което е определена застроената и незастроената площ от
ПИ 2456 по КП на Воден синдикат от 1937 год. с решение №6 от протокол
№2/17.06.2016 год. на Комисията .Решението е одобрено със Заповед №АБ-
80/28.10.2016 год. на кмета на Община ********. Посочената Заповед е
оспорена и с влязло в сила съдебно решение по адм.д.№5/2018 год. съдът се
е произнесъл по нейната законосъобразност .В изпълнение на това съдебно
решение са издадени удостоверение №3/25.03.2019 год. и скица
№145/25.03.2019 год. по чл.13,ал.4 от ППЗСПЗЗ ,за което са били уведомени
с писмо изх.№9400-532/04.04.2019 год. След като са били уведомени, в
Общинска Администрация ******** са депозирани няколко жалби и искания
за издаване на повторна заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ и издаване на
нови удостоверения и скица за поземления имот. По жалба с вх.№ 9400-
532/12.04.2019 год. и предложение с вх.№9400-1772/22.05.2019 год. е
постановен изричен отказ с изх.№9400-1772/13.09.2019 год. ,който не е бил
обжалван и е влязъл в сила.
Сочи се още в писмото,че по жалба с вх.№ 9400-1154/25.03.2019 год.
против мълчалив отказ на кмета на община ********да издаде
удостоверение и скица по чл.13,ал.4 от ППЗСПЗЗ за поземлен имот №2456
по КП на Воден синдикат от 1937 год. е образувано адм.д.№5/2019 год. по
описа на РС-Сандански, по което е постановено определение
№1058/25.04.2019 год.,влязло в законна сила.
Съгласно посоченото определение с влизане в сила на съдебното
решение по адм.д.№5/2018 год. е приключила проведената процедура по
чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ. Прието е ,че административният орган е бил
4
задължен въз основа на влязлото в сила съдебно решение ,с което е
определена застроената и незастроената част от имота да извърши
последващите действия от административната процедура ,чрез издаване на
удостоверение и скица, като това е сторено с издадените
удостоверение№3/25-03.2019 год. и скица №145/25.03.2019 год. Тези мотиви
са изцяло определени от касационната инстанция.
В цитираното определение съдът е приел ,че за жалбоподателите
липсва правен интерес от обжалване на мълчаливия отказ на кмета на
Община ********да се произнесе по Заявление с вх.№ 9400-532/12.02.20219
год. и да издаде исканите удостоверение и скица по чл.13,ал.4-6 от
ППЗСПЗЗ ,тъй като към настоящия момент по подаденото заявление има
изрично произнасяне на административния орган с издадените от него
удостоверение и скица за имота. С определение , постановено по адм.д.
№5/2019 год. съдът е оставил без разглеждане жалба с вх.№9400-
1154/25.03.2019 год. против мълчалив отказ на кмета на Община
********да издаде удостоверение и скица по чл.13,ал.4 от ППЗСПЗЗ и е
прекратил производството по делото,съгл.чл.27,ал.2,т.1 от АПК,тъй като
административното производство по заявлението е било недопустимо при
наличие на издадения административен акт между същите страни и на
същото основание, като е било прието и за недопустимо и съдебното
производство.
Сочи се също,че с чл.27,ал.2,т.1 от АПК е въведена ,като абсолютна
процесуална предпоставка липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни.Поредното идентично искане за издаване на
заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ и удостоверение и скица по чл.13,ал.4 от
ППЗСПЗЗ за същия имот,на същото основание е недопустимо ,поради
връчването им.
Поради изложеното е прието, че на осн.чл.27,ал.2,т.1 от АПК във вр. С
§1,т.2 от ДР на ЗАдм. и във вр. §8 от ПЗР на АПК искане с вх.№9400-
958/31.03.2020 год. е недопустимо и се оставя без разглеждане по същество,
поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка.
Писмото е връчено на Г.Б. на 16.04.2020 год., а на Х.Б.-на 24.04.2020
год.
Приобщено е административно дело № 5/2018 год. по описа на Районен
съд-Сандански.По него е постановено Решение №1737/22.06.2018 год. ,с
което съдът по жалби на Г. П. Б. ,Х. С. Б. и Г.М. е отменил Заповед №АБ-
80/28.10.2016 год. на кмета на Община ********,с която е одобрено решение
№6 от Протокол №2 от 17.06.2016 год. на комисията ,назначена със заповед
№УТИ-11/28.03.2016 год. за определяне на застроената и незастроената част
от поземлен имот №2456, целият с площ от 3 831,81 кв.м. по картата на Воден
синдикат от 1937 год. , в м.“********“,земл. на гр.********в частта, с която
5
са определени застроени 411/четиристотин и единадесет/ кв.м. и определя за
поземлен имот №2456 целият с площ по графични данни от 3836 кв.
незастроена част в размер на 3 641,81 кв.м./три хиляди шестстотин
четиридесет и един кв.м. и осемдесет и един кв.см./.Като неоснователни са
отхвърлени жалбите в частта, с която 190 кв.м. ,отразени със зелен цвят на
приложената към нея скица №538/28.10.2016 год. са определени като
застроени.
С решение №71/14.01.2019 год. ,постановено по к.адм.д.№ 866/2018 год.
е потвърдено решение №1737/22.06.2018 год. по адм.д.№5/2018 год. по описа
на СРС.
Адм.дело №5/2019 год. ,образувано по жалба от 25.03.2019 год. на Г. П.
Б. и ХР. СТ. Б. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община ********да се
издаде удостоверение и скица по чл.13,ал.4-6 от ППЗСПЗЗ за имот пл.№2456
по КП на Водния синдикат от 1937 год. Прието е ,че административният
орган-Кметът на Община******** е изразил становище с писма изх.№
1100291/04.04.2019 год. ,изх.№1100-288/1/ от 05.04.2019 год. и изх.№1100-
295/11.04.2019 год. по заявление вх.№9400-532/12.02.2019 год. ,че за имота са
издадени удостоверение №3/25.03.2019 год. и скица №145/25.03.2019 год. Със
жалба вх.№9400-53282/ от 12.04.2019год.,постъпила допълнително по делото
се оспорват издадените удостоверение и скица. Същите са били издадени в
деня на постъпване на жалбата,по която е образувано адм.дело №5/2019 год.
С определени№1058/25.04.2019 год. съдът е оставил без разглеждане
жалбата и е прекратил производството по делото.Определението е
потвърдено с Определение № 1563/15.07.2019 год.,постановено по к.адм.д.
№594/2019 год. по описа на Административен съд-Благоевград.
При така установеното от фактическа страна ,съдът прави следните
правни изводи:
Съобразявайки задължителните указания на касационната инстанция,
дадени с определение № 1310/14.08.2020 год. ,постановено по к.адм.д.
№718/2020 год. по описа на Аминистративен съд-Благоевград и съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства и приобщените
адм.дело №5/2018 год. по описа на Районен съд-Сандански и адм.дело
№5/2019 год. по описа на Районен съд-Сандански, настоящият състав
намира,че жалбата на Г. П. Б. и Х.С. Б. против изричен отказ на Кмета на
Община ********, обективиран в писмо изх.№9400-958/14.04.2020 год. е
основателна.
Като депозирана в срок и при наличие на правен интерес за
оспорващите волеизявлението на Кмета на Община ******** ,
обективирано в писмо изх.№ 94-00-958/14.04.2020 год. ,същата следва да бъде
разгледана по същество.
6
Видно от писмо изх.№ 9400-1772/1/ от 13.09.2019 год. на Кмета на
Община ******** до Г.Б. и Х.Б. за имот 2456 са издадени удостоверение
№3/25.03.2019 год. и скица №145/25.03.2019 год. , въз основа на Решение
№1737/22.06.2018 год. на РС-Сандански,като е посочено ,че същите са
съобразени с решението на съда. Прието е,че с влязлото в сила съдебно
решение е приключила процедурата по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ ,поради което
няма законово основание за издаване на нова заповед на Кмета на общината
за определяне на застроени и незастроени площи. Видно също така от
представено съобщение изх.№92-00-248/27.03.2020 год. на Кмета на Община
******** е ,че на осн.чл.148 от ЗУТ е издадено Разрешение за строеж
№16/25.02.2020 год. на гл.архитект на Община ******** за обект жилищна
сграда в имот с идентификатор 65334.150.24 по КККР на гр.********. С
писмо изх.№ 94-00-1154/3/ от 16.04.2020 год. на Кмета на Община
********до жалбоподателите по повод депозирано от тях искане,направено
със съобщението е посочено,че относно процедурата ,която са започнали по
възстановяване правото на собственост върху част от имот с идентификатор
65334.150.24 не е довършена към настоящия момент и към момента на
процедурата по издаване на разрешение за строеж ,следователно няма
възстановена собственост върху имота ,съответно не е нарушена чл.17 отКРБ
,тъй като собствеността им не е възникнала.
Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1 от ППЗСПЗЗ – „ Общинската
служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на
собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз
основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а.“.
С определение №26 /28.04.2015 год. на смесен петчленен състав на
ВАС и ВКС е посочена връзката между заповедта ,удостоверението и
скицата -независимо как молителят квалифицира искането си /която
квалификация/ не обвързва съда неговата цел е да бъде определена
незастроената част от имота, която може да му бъде възстановена по реда на
ЗСПЗЗ.По действащото законодателство това може да стане само чрез
издаване на заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ , а скицата и удостоверението
по чл.13,ал.5 и 6 нямат самостоятелен характер .Ето защо,исканията за
издаване на такива удостоверения и скици трябва да се възприемат като
искания за определяне на застроената и незастроената част от подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти, т.е. като искания за издаване на
заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ. Съответно отказите по тези искания ,
било то изрични и мълчаливи, винаги съставляват актове по смисъла на
§19,ал.1 от ЗИД на АПК. В чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ е предвидено,че решенията
на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на
общината и могат да се обжалват по реда на АПК .
В цитираното Определение №26/28.04.2015 год. на смесен петчленен
състав на ВАС и ВКС е прието,че издаването на удостоверение и скица по
7
чл.13,ал.5-6 от ППЗСПЗЗ е законно следствие от проведена процедура по
чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ. Застроената и незастроената част от имотите се
определят с нарочен административен акт по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ,
издаването на документите не е отпаднало като изискване, но няма
самостоятелно значение. Тяхното съдържание следва пряко от заповедта
по чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ. Издаването на документите не може да се осъществи
, ако не е издадена заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед
притежава графична част ,поради което сама по себе си съдържа
необходимата информация /именно изброената в чл.13,ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ/ за
възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и обезсмисля
издаването на отделно удостоверение и скица . Независимо от това ,след
промяната на чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ разпоредбите на чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ
не бяха отменени ,което създава объркване в практиката и впечатление ,че
съществува самостоятелна административна услуга за издаване на
документите по чл.13 ,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ.Това не е така и в случая не става
въпрос за административна услуга .Разпоредбите на чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ
следва да се тълкуват систематично с тази на чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ.
В случая след отмяната на Заповед № АБ-80/28.10.2016 год. на Кмета на
Община ******** със съдебното решение, постановено по адм.д.№5/2018 год.
на РС-Сандански, влязло в законна сила на 14.01.2019 год. в частта, с която са
определени 411/четиристотин и единадесет /кв.м. и е определено за поземлен
имот №2456 по картата на Воден синдикат от 1937 год.в м.“********“ ,земл.
на гр.********целият с площ по графични данни от 3836 кв.м. незастроена
площ в размер на 3641,81 кв.м., жалбоподателите със заявление вх.№ 9400
532/12.02.2019 год. са поискали издаване на удостоверение и скица за имота.
На 25.03.2019 год. ,в деня на депозиране на жалба вх.№ 9400-1154/25.03.2019
год./въз основа на която е образувано адм.д.№5/2019 год.СРС/ са издадени
удостоверение №3/25.03.2019 год. и скица№145/25.03.2019 год.
В съответствие с възприетото и установената фактическа обстановка по
адм.дело №5/2018 год. ,че отразеното в заповедта ,че в 226 кв.м. от имота
попадат във водно течение и че 185 кв.. от имота попадат в сервитути на
съществуващи сгради не е вярно. Видно от представеното удостоверение
№3/25.03.2019 год. е , че бивш имот с пл.№2456 попада в границите на
следните поземлени имоти по действащата кадастрална карта на гр.********,
м.********, одобрена със Заповед №РД-18-80/11.11.2009 год., а именно:
3415,81 кв.м. в ПИ с идентификатор 65334.150.11-незастроен ,който с АДС
№1846 от 20.08.1982 год. е предоставен за оперативно управление на ДСО
„********; 226 кв.м. в ПИ с идентификатор 65334.226.149 -водно течение -на
Държавата -МОСВ и 190 кв.м. в ПИ с идентификатор 65334.303.6107 -
застроен,собственост на Община ********,съгласно Акт №85/01.07.1999 год.
за публична общинска собственост .Съгласно приложената скица
145/25.03.2019 год. по чл.13,ал.6 от ППЗСПЗЗ бившият имот по графични
данни съдържа 3831,81 кв.м. , от тях могат да бъдат възстановени 3 641,81
8
кв.м.-3415,81 кв.м. в ПИ 65334.150.11 и 226,00 кв.м. в ПИ 65334.226.149,
собственост на Държавата-МОСВ. За останалите 190 кв.м. собствениците
следва да бъдат обезщетени.
Т.е. към настоящия момент не е издадена заповед по чл.11,ал.4 от
ППЗСПЗЗ на Кмета на Община ******** в съответствие с влязлото в сила
съдебно решение по адм.д.№5/2018 год. по описа на РС-Сандански.С писмо
от 14.04.2020 год. Кметът на Община ********се е произнесъл ,че със
съдебното решение по цитираното дело е приключила процедурата по
чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ,като елемент от фактическия състав по издаване на
удостоверение и скица по чл.13,ал.4-6 от ППЗСПЗЗ. Като административният
орган е извършил последващите действия от процедурата издавайки
удостоверение №3/25.03.2019 год. и скица №145/25.03.2019 год. и е оставил
без разглеждане заявлението с вх.№9400-958/31.03.2020 год. Процесуалният
представител на ответната страна поддържа ,че съдебният акт е
заместващият заповедта на кмета в частта, която е отменена, тъй като
производството не е върнато за повторно разглеждане. Съдебният акт
замества волеизявлението на административния орган и въз основа на него са
издадени удостоверение и скица за процесния имот. Поради това ,не е
необходимо да се издава повторна заповед със същото съдържание ,като
това на съдебното решение по адм.дело №3/2018 год.
Съгласно чл.177,ал.1 от АПК Решението има сила за страните по
делото.Ако оспореният акт бъде отменен или изменен,решението има
действие по отношение на всички,ал.2 –актове и действия на
административния орган ,извършени в противоречие с влязло в сила решение
на съда са нищожни.Всеки заинтересован може винаги да се позове на
нищожността или да поиска от съда да я обяви.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответната
страна,които по същество са залегнали и в писмо изх.№ 9400-958/14.04.2020
год.,с което по същество е оставено без разглеждане искането за издаване на
заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ за имота. Вярно е, че с постановеното
Решение № 1737/22.06.2018 год. по адм.дело №5/2018 год. на СРС
преписката не е върната на административния орган. В случая издадено
удостоверение и скица за имота, без административният орган да е издал
заповед. Основанието за издаване на удостоверение и скица е влязлата в сила
заповед на Кмета по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ,която е административен акт и
подлежи на обжалване. Неправилно е разбирането ,че в случая постановеното
съдебно решение по адм.д.№5/2018 год. по описа на РС-Сандански замества
заповедта на кмета. След влизане в сила на решението, административният
орган е бил задължен да издаде заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ в
съответствие със съдържанието на съдебното решение, относно застроената и
незастроената площ на имота да издаде заповедта, след което да се издаде
заповедта. Издадените удостоверение и скица са издадени в противоречие със
9
Закона,без да са следствие на издадена заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ и
по съдържание не съответстват на установеното от експерта ,възприето от
съда в решение № 1737/22.06.2018 год.
При влязло в сила съдебно решение ,с което са определени застроените
и незастроените площи на имота ,административният орган не разполага с
правомощия да пререшава въпроса относно застроени и незастроени площи, а
следва да издаде заповед съобразно влязлото в сила съдебно решение
№1737/22.06.2018 го по адм.дело №5/2018 год. по описа на Районен съд-
Сандански.Ето защо, следва да бъде отменен изричният отказа на Кмета за
издаване на Заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ и нови удостоверение и скица
,на основание издадена заповед .Преписката следва да се върне на
административния орган за произнасяне в съответствие с изложеното по-горе
и с влязлото в сила решение -да издаде заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ в
съответствие със съдебно решение №1737/22.06.2018 го по адм.дело №5/2018
год. по описа на Районен съд-Сандански, влязло в законна сила на 14.01.2019
год. и издаване на нови удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ
,на основание издадената заповед.
Съсгл.чл.174 от АПК –когато задължи органа да издаде
административен акт или документ ,съдът определя и срок за това.Съдът
намира,че следва да определи 7-седмодневен срок за издаване на
административния акт ,на основание чл.57,ал.2 от АПК.
На основание чл.143,ал.1 от АПК, с оглед изхода на спора на
жалбоподателите следва да се присъдят сторените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответната
страна прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
размер на 600,00 лева. Преценявайки естеството на спора и
обстоятелството,че делото е приключило в едно съдебно заседание,
възражението е основателно ,поради което в съответствие с разпоредбата на
чл.8,ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/“ За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2 , възнаграждението е 500 лв.“/ възнаграждението
следва да се редуцира до 500,00 лева./петстотин лева/.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК,Санданският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г. П. Б. от гр.********, бул.“********“
№******** вх.********, ет.******** и Х. С. Б. от
гр.********,ул.“********“№2 изричен отказ на Кмета на Община
10
******** ,обективиран в писмо изх.№94-00-958/14.04.2020 год. да бъде
разгледано по същество искането им с вх.№9400-958/31.03.2020 год. за
издаване на заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по
чл.13,ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот в м.“********“ ,в земл.на гр.********.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган-Кмета на Община
******** със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
Закона в съответствие с мотивите на настоящето съдебно решение и
произнасяне по искането им с вх.№9400-958/31.03.2020 год. за издаване на
заповед по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 от
ППЗСПЗЗ за имот в м.“********“ ,в земл.на гр.******** в 7-дневен срок.
ОСЪЖДА Община ********, представлявана от Кмета А.С ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. Б. от гр.********, бул.“********“ №********,
вх.********, ет.******** и Х. С. Б. от гр.********,ул.“********“№******
сумата от 500,00 лева/петстотин лева/ , представляваща сторените от тях
разноски в производството пред първата инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.



Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
11